№ 21394
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110126149 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от СТ. В. Ц. против „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 000
лв., представляваща частична претенция от сумата от 9 100,42 лв. - стойност на главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия, за която сума по ч. гр. дело № 8522/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 87-ми състав е издаден изпълнителен лист от
11.06.2012 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането поради изтичане на погасителна давност.
Ищецът твърди, че в хода на производството по № 8522/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, бил издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., с който същият е осъден да
заплати на ответника сумата от 9 100,42 лв. - стойност на главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия, сумата от 1 517,76 лв., представляваща лихва за забава, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сторените по делото разноски в размер от 212,36 лв. Посочва се, че по
молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 13.07.2012 г. и за събиране на удостоверените в
същия вземания било образувано изпълнително дело № 751/2012 г. по описа на ЧСИ у.д..
Поддържа, че в хода на същото били предприети изпълнителни действия в периода от
13.07.2012 г. до 19.04.2013 г., когато била наложена възбрана върху недвижим имот, след
което на 27.10.2016 г. Излагат се доводи, че след 28.02.2018 г. до депозиране на исковата
молба отново не са предприети изпълнителни действия. Ищцата счита, че правото на
принудително изпълнение на вземането на ответника по процесния изпълнителен лист за
главница в размер на сумата от 9 100,42 лв. е погасено по давност, поради което и
притезанието недължимо, намирайки за приложим тригодишният давностен срок, предвид
периодичния характер на вземането. Производството по изпълнителното дело се е
прекратило по силата на закона – на 21.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК -
поради непредприемането от взискателя на годни изпълнителни действия в периода от
21.08.2012 г. до 27.10.2016 г. След прекратяването взискателят не е поискал образуване на
ново изпълнително дело, при което давността за вземанията е започнала да тече от
последното валидно изпълнително действие и е изтекла към момента на депозиране на
процесната искова молба. С тези доводи се отправя искане за уважаване на иска и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че
процесният изпълнителен лист от 11.06.2012 г. е издаден на основание чл. 416 ГПК – въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, при което правните й
последици са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение и същата има
1
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този случай
давностният срок за цялото вземане е петгодишен съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК. Посочва, че
същият е бил многократно прекъсван – чрез подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело, както и чрез предприетите в хода на вече образувания изпълнителен
процес конкретни изпълнителни действия – налагане на възбрана на 24.04.2013 г., налагане
на запор през 2016 г. върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, налагане
на запор на 11.11.2016 г. върху МПС, собственост на длъжника, депозиране на молби с
конкретни искания през 2017 г. и 2019 г. и др. п. Ответникът счита, че перемпцията е без
правно значение за давността. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесното вземане, периода – начален
и краен момент на давността и активната си процесуална легитимация в процеса –
качеството си на длъжник по процесния изпълнителен лист.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, чрез установяване
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По доказателствените искания:
Като относимо и необходимо, с оглед предмета на правния спор, следва да бъде
уважено искането на ищеца за изискване на заварен препис от изпълнителното дело,
образувано за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, след внасяне на
дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ за издаване на искания препис
Служебно следва да бъде изискано ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 87-ми състав за прилагането му към настоящото до приключването му с
окончателен съдебен акт, с оглед твърденията на страните, че в хода на същото е издаден
процесният изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2022 г. от
09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца и препис от депозирания писмен отговор.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ у.д. с рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверен препис от изпълнително дело № 20128580400751 от 2012 г. по описа й, при
внасяне от ищеца на дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
87-ми състав за прилагането му към настоящото до приключването му с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
2
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3