Решение по дело №402/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 354
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20224430200402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200402 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 79 от 21.07.2021 г. издадено
от *** на Община - Плевен, с което на осн. чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от
ЗАНН, чл. 26, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 27, ал. 1, пр. 2 във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба N° 1 на Общински съвет Плевен за
обществения ред и опазване на общинските и други имота за общо ползвана
на територията на Община Плевен (пр. Р-е № 428/29.01.2009 г., публ. в-к
Плевенски вести+, бр. 04 (303), 05.02.-11.02.2009г., изм. Р-я №
1002/24.06.2010г., № 1396/31.08.2011г., № 1282/27.11.2014г., №
399/24.11.2016г., № 943/03.07.2018г., № 1055/30.08.2018г., №
1362/27.06.2019г., № 1457/26.09,2019г.) е наложил на „***“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от *** и *** заедно и поотделно, със седалище и адрес на
управление – ***, с административно наказание имуществена санкция в общ
размер на 6500 лв., а именно:
1
-за нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 на ОБС – Плевен –
имуществена санкция в размер на 5000 лв.
-за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на ОБС –
Плевен – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят в подадената до съда жалба оспорва констатациите в
обжалваното наказателно постановление, като е изложил доводи в тази
насока.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се
представлява от процесуален представител адв. Н.Д. от АК – гр. Плевен, с
пълномощно по делото, който моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаканосъобразно.
Административно наказващия орган на Община - Плевен, редовно
призована, за нея се явява процесуален представител, юрисконсулт П.П.,
който оспорва жалбата.
По същество взима становище за законосъобразност на проведеното
административно наказателно производство и правилност на обжалваното
наказателно постановление. Моли съда да потвърди НП-то, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на
съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
административно наказаното лице, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.05.2021 г. около 00:51 часа ***, при извършена проверка от
2
служители на ОД на МВР - Плевен, за спазване изискванията на Наредба № 1
на Общински съвет - Плевен, обективирана в констативен протокол, е
констатирано, че „***“ ООД, представлявано от ***, в качеството си на
собственик на капитала, извършващо търговска дейност на основание
удостоверение за регистрация на заведение за хранене № ***/19.06.2013 г.
издадено от Областна дирекция по храните - Плевен и удостоверени № 0847,
за утвърдена категория от *** на Община - Плевен, на обект Бар-Клуб „*** ”,
находящ се ***, ул. „***“ № ***, собственост на ***, с наемател фирма „***”
ООД, са констатирани следните нарушения:
1.Не е създадена организация за осигуряване на обществения ред след
22:00 часа „в” и „пред” стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна
охрана, осъществявана от лицензиран охранител или регистрирано собствено
звено за самоохрана по реда на ЗЧОД (Закон за частната охранителна
дейност)
2.Не са предприети необходимите мерки за осигуряване безопасността
на посетителите под 18 (осемнадесет) годишна възраст и недопускане на
инциденти, като не е организирано осъществяване на пропускателен режим в
заведението.
-нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 1 т. 2, б. „а“ от Наредба № 1
на Общински съвет Плевен.
Предвид установеното от свидетеля *** – полицейски инспектор в
Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, в присъствието на
свидетеля М. Т. Т., в присъствието на представител на жалбоподателя „***“
ООД – *** е съставен АУАН № 131 от 29.06.2021 г.:
-за това, че на 29.05.2021 г. около 00:51 часа ***, при извършена
проверка от служители на ОД на МВР - Плевен, за спазване изискванията на
Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен, обективирана в констативен
протокол, е констатирано, че „***“ ООД, представлявано от ***, в качеството
си на собственик на капитала, извършващо търговска дейност на основание
удостоверение за регистрация на заведение за хранене № ***/19.06.2013 г.
издадено от Областна дирекция по храните - Плевен и удостоверени № 0847,
за утвърдена категория от *** на Община - Плевен, на обект Бар-Клуб „*** ”,
находящ се в ***, собственост на ***, с наемател фирма „***” ООД, са
3
констатирани следните нарушения:
1.Не е създадена организация за осигуряване на обществения ред след
22:00 часа „в” и „пред” стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна
охрана, осъществявана от лицензиран охранител или регистрирано собствено
звено за самоохрана по реда на ЗЧОД (Закон за частната охранителна
дейност)
2.Не са предприети необходимите мерки за осигуряване безопасността
на посетителите под 18 (осемнадесет) годишна възраст и недопускане на
инциденти, като не е организирано осъществяване на пропускателен режим в
заведението.
-нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6, ал. 1 т. 2, б. „а“ от Наредба № 1
на Общински съвет Плевен.
За установените факти и обстоятелства е съставен констативен
протокол за извършена проверка от дата 29.05.2022 г. и е подписан без
възражения.
В тридневен срок не е постъпило и писмено възражение по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
При връчване на АУАН-а на 29.06.2021 г. в графа възражения
жалбоподателят е записал „Няма“.
Във връзка със съставения акт е издадено в законноустановения срок и
оспореното от жалбоподателя НП № 79 от 21.07.2021 година на *** на
Община - Плевен, с което на осн. чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от ЗАНН, чл.
26, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 27, ал. 1, пр. 2 във връзка с
чл. 6, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба N° 1 на Общински съвет Плевен за
обществения ред и опазване на общинските и други имота за общо ползвана
на територията на Община Плевен (пр. Р-е № 428/29.01.2009 г., публ. в-к
Плевенски вести+, бр. 04 (303), 05.02.-11.02.2009г., изм. Р-я №
1002/24.06.2010г., № 1396/31.08.2011г., № 1282/27.11.2014г., №
399/24.11.2016г., № 943/03.07.2018г., № 1055/30.08.2018г., №
1362/27.06.2019г., № 1457/26.09,2019г.) е наложил на „***“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от *** и *** заедно и поотделно, със седалище и адрес на
управление – ***, с административно наказание имуществена санкция в общ
размер на 6500 лв., а именно:
4
-за нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 на ОБС – Плевен – в
размер на 5000 лв.
-за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на ОБС -
Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение, и че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят на посочената в акта дата е извършил следните нарушения:
1.Не е създадена организация за осигуряване на обществения ред след
22:00 часа „в” и „пред” стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна
охрана, осъществявана от лицензиран охранител или регистрирано собствено
звено за самоохрана по реда на ЗЧОД (Закон за частната охранителна
дейност)
2.Не са предприети необходимите мерки за осигуряване безопасността
на посетителите под 18 (осемнадесет) годишна възраст и недопускане на
инциденти, като не е организирано осъществяване на пропускателен режим в
заведението.
От показанията на свидетелите става ясно, че действително в
заведението е липсвала жива постоянна охрана, а се е разчитало единствено и
само на система с паник оповестяване и явяване на охранителите, но
евентуално след случване на инцидент. Такава фактическа обстановка е видна
и от показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението, която съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и
логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че няма допуснати процесуални нарушения при
издаването на АУАН-а и НП-то, тъй като същите имат пълно и точно
описание на нарушението, съгласно императивните норми на чл. 42, ал.1, т.5
и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН.
От друга страна, преценката за законосъобразността на НП по смисъла
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно описанието на нарушенията, се свежда
5
до това, че са изложени фактическите твърдения за обективните признаци от
състава на административните нарушения, което според административно-
наказващият орган са осъществени.
Съобразно изложените правни аргументи, съдът приема процесното НП
за изцяло законосъобразно от процесуалноправна страна.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен -
„Лицата, които ползват и стопанисват заведения за развлечение с
работно време след 22:00 часа, са длъжни да осигуряват обществения ред
„в” и „пред” тях чрез организиране на постоянна охрана“, а според чл. 5,
ал. 2 - „Постоянна охрана може да се извършва от лицензиран охранител
или регистрирано собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД”.
Като по арг. чл. 5, ал. 2 от наредбата визираната „постоянна охрана“
може да бъде извършвана единствено от лицензиран охранител или собствено
звено за самоохрана, съгласно ЗЧОД.
Действително ЗЧОД не съдържа легална дефиниция на понятия като
„физическа охрана“ или „постоянна охрана, това обаче в никакъв случай не е
основание да се твърди, че изискването вложено в разпоредбата на чл. 5, ал. 1
от наредбата е неясно и неразбираемо, а непрецизната формулировка на
местния законодател да се критикува безпочвено.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че договорът за
охрана (сключен между довереника му и „***” ЕООД - Плевен) действащ към
29.05.2021г., удовлетворява изискванията на наредбата.
Съдът счита наведените аргументите в тази посока от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за необосновани.
Извън всяко съмнение, договорът за охрана чрез система „паник бутон”,
не осигурява охрана, която се отличава с постоянен характер. Охрана
посредством посочената система се извършва само при възникнал конфликт,
налагащ сигнализирането на дружеството-охранител, което на свой ред следва
да изпрати на място свои компетентни служители.
Тоест този тип охрана има изцяло инцидентен и пост-фактум характер.
Съдът счита, че от момента на възникване на нарушението на
обществения ред „в“ или „пред“ заведението, до момента на пристигане
на служители на „***” ЕООД, на място не само липсва лицензиран
6
охранител съгласно ЗЧОД, а е напълно възможно нарушението на
обществения ред да продължава и ескалира, докато правата и интересите
на гражданите се явяват незащитени.
От друга страна, наличието на лицензиран охранител или регистрирано
собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД, които да са разположени на
място - „в“ и „пред“ заведението, несъмнено би действало превантивно (тоест
възпиращо на лицата, които биха нарушили обществения ред), като
същевременно при евентуално нарушение - дава възможност за незабавна
реакция, възстановяване на обществения ред, задържане на нарушителите за
предаването им на органите на МВР и запазване на местопроизшествието, ако
това се налага.
Относно нарушената разпоредба чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1
на Общински съвет – Плевен - „Собственици, наематели или ползватели на
обекти за развлечение, са длъжни - да предприемат необходимите мерки за
осигуряване безопасността на посетителите под 18 год. възраст и недопускане
на инциденти, като за целта организират и контролират пропускателен
режим, при който следят за възрастта на посетителите съобразно
ограниченията по чл.4“.
Според процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н.Д., това
задължение е било изпълнено от доверителя му, тъй като свидетелят В. Р. Б. е
назначен на длъжност салонен управител.
Съдът счита, че без да е изрично посочено, задължението по чл. 6, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен, е свързано с
изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за
организиране на „постоянна охрана“ по реда на ЗЧОД.
Това е така, тъй като недопускането на инциденти и гарантиране
безопасността на непълнолетните лица, от гледна точка на пропускателния
режим в заведението, може да бъде надлежно изпълнено единствено от
лицензиран охранител.
Ирелевантно е, че находящите се на място „домакин клуб“ и „салонен
управител” де факто следят за реда и за възрастта на посетителите, защото
тези лица нямат права по смисъла на ЗЧОД, който впрочем съдържа редица
разпоредби във връзка с осъществяването на пропускателен режим в
7
охраняваните обекти.
Служителите на длъжност „домакин клуб“ и „салонен управител” нямат
право да изискват личните карти на посетителите и в тази връзка -
пропускателният режим е изцяло субективен, както заяви и свидетелят В.Б. в
дадените показания пред съда, а това на свой ред обуславя не просто извода за
ненадеждност на предприетите от нарушителя мерки, но и извода за пълното
неизпълнение на задължението за осигуряване безопасността на посетителите
под 18г. възраст, недопускане на инциденти, организиране и контролиране на
пропускателен режим - и това нарушение се явява доказано по несъмнен
начин.
От представения по делото писмени доказателства - План рег. № 316р-
17753/27.05.2021г. за провеждане на Специализирана полицейска операция
/СПО/, се установява, че:
1.Служителите на сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“ /ООРТП/ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР - Плевен
са компетентни да осъществяват контрол на територията на всички общини
от Област Плевен;
2.Наред с другото, част от целите и задачите на проведената на 28-
29.05.2021г. СПО, е било извършване на проверка, на пропускателния режим
в заведенията, спазването на разпоредбите на ЗЧОД, дейността на охраната в
проверяваните обекти, сред които е и бар- клуб „***“ - Плевен;
3.Именно актосъставителят Г.И. - полицейски инспектор в сектор
ООРТП е ръководител на групата за СПО.
Действително към 29.06.2021г. редакцията на чл. 21 от Наредба № 1 на
ОбС - Плевен се разминава с действащото законодателство, тъй като
дирекция „Специализирани полицейски сили", респективно - специализирани
полицейски управления, като областни управления на същата Дирекция, вече
не съществуват.
Това е така, тъй като трансформациите в МВР през годините,
практически е невъзможно да се следват от общинските съвети, в посока
актуализиране на местните нормативни актове с нормативната уредба,
касаеща наименованията на структурните подразделения на МВР.
Последното изменение на цитираната разпоредба, действало към датата на
8
съставяне на АУАН /Решение № 1396/ 31.08.2011г./ предхожда с три години
влизането в сила на действащия ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./,
предвид което без съмнение е възникнало несъответствие в наименованията
на институциите, чиито служители могат да изпълняват контролни
правомощия.
Посоченото несъответствие обаче е несъществено. Право да съставят
АУАН, в случая е възложено на служители на районните управления, и с
оглед длъжността на Г.И. - полицейски инспектор, въпреки че не е служител
на РУ, а на ОД на МВР - Плевен, последното няма как да го лиши от
материална компетентност. Това е така, защото от една страна, понятието
„органи на съответните районни управления на полицията“ обхваща и
длъжността, която изпълнява И. - полицейски инспектор, а от друга -
районните управления са подразделения на съответната дирекция единствено
по териториален признак /в случая ОД на МВР - Плевен/, а не от гледна точка
на длъжностите или характерната за тях компетентност.
Като служители на териториални подразделения при съответната ОД -
МВР служителите на РУ, се явяват служители и на самата ОД - МВР, но с
частична компетентност (в района на съответното РУ), докато
актосъставителя И. е с компетентност за района на цялата Плевенска
дирекция, тоест не е териториално ограничен в района на определено РУ.
Нещо повече, както е подчертано по-горе, а и изрично упоменах в
съдебно заседание, в конкретния случай, И. е бил определен за ръководител
(под чието ръководство са поставени всички останали полицейски
служители, включително тези на 02 РУ - Плевен), т.е. позицията и ролята му
при осъществяване на проведената СПО, водят напълно закономерно до
реализиране на правомощия по съставяне на АУАН.
Да се приема обратното, че при така създалата се ситуация визираният
служител не е имал право да състави АУАН, единствено защото не е „орган
на РУ“, би било проявление на самоцелен формализъм, лишено от житейска и
юридическа логика и със сигурност не отговаря на волята на местния
нормотворец въплътена в разпоредбата на чл. 21 от Наредбата.
Имайки предвид изложеното, съдът счита, че липсата на конкретна
заповед в ОД на МВР Плевен, за упълномощаване на полицейски служители
(от ведомството) за съставяне на АУАН по Наредба № 1 на Общински съвет
9
Плевен за несъществено, а доводите на довереника на жалбоподателя, че
служителят Г.И., не притежава компетентност на актосъставител, за
несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите за съставяне на АУАН в отсъствието на
свидетел/и на нарушението.
Видно от Плана за СПО служителят М.Т., вписан в акта като свидетел, е
бил част от екипа извършил проверките.
В този смисъл свидетелят на съставяне на АУАН е и свидетел
присъствал при установяване на нарушението.
От представената преписка е видно, че административно-наказателно
производство се е развило срещу юридическото лице „***” ООД, ЕИК ***.
Навсякъде (констативен протокол, АУАН, НП) нарушителят е с данните
„***” ООД, ЕИК ***.
Лицето ***, представляващо дружеството нарушител, е адресат на
поканите за съставяне на АУАН, и е получил възможност да представи
доказателства, присъствал е при съставяне на акта, подписал го е и е получил
негов препис.
Следователно правилата на административно наказателното
производство са спазени, същото е проведено в присъствието, и с участието,
на законния представител на привлечения към административно наказателна
отговорност субект.
Предвид разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, и предвид множеството
нормативни актове в действащото българско законодателство предвиждащи
имуществени санкции за юридически лица, то считам, че няма абсолютно
никакви правни пречки за санкциониране на ЮЛ, какъвто в прочие е
разглежданият случай.
С оглед обстоятелството, че юридическите лица са неперсонифицирани
субекти, без самостоятелна воля, а се представляват от лицата в
управителните им органи, принципа на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН за „лично
участие” е неприложим.
За пълнота и повече прецизност, следва да се подчертае, че връчването
на НП не е част от същинското административно-наказателно производство
(АНП), то е функция по привеждане на акта в изпълнение. Административно-
10
наказващият орган формира решението си, след изтичане на срока за
представяне на възражение по АУАН, на основание на всички доказателства
вложени в преписката, както и допълнително събраните ако е имало
необходимост от такива.
Следователно АНП завършва с подписване и извеждане на НП, след
този момент решението на АНО не подлежи на промяна.
След връчване на НП нарушителят има две възможности - да оспори
или да изпълни (плати) наложената санкция.
В този етап възражения по констатациите в АУАН или по начина на
провеждане на производството са безпредметни, тази възможност е
преклудирана с изтичане на срока за възражение по АУАН.
Следователно, обстоятелството че НП е връчено на В. Б. не нарушава
същинското административно-наказателното производство, тъй като то вече е
завършено.
Несъстоятелно е да се твърди, че така се нарушава правото на защита на
санкционираното лице.
НП-то е връчено в обекта на извършване на нарушението, на служител
на субекта на нарушение, тъй като адресът и седалището на ЮЛ (***) е в
жилищна сграда, а не в офис/административна сграда, където законният
представител на нарушителя явно не е намерен. Дали въпросният
служител/работник е изрично упълномощено да получава НП е формалност,
която не променя фактите и обстоятелствата около извършените нарушения и
не влияе върху
законосъобразността на изводите на административно наказващият орган.
Единствената последица от подобно връчване би могло да е оспорване на
сроковете за обжалване.
Видно е, че НП е оспорено в срок, предвид което лицето активно е
упражнило правото си на защита, в този смисъл така нареченото нарушение
не води до незаконосъобразност на НП.
В чл. 26, ал. 1 /изм. Решение № 1055/30.08.2018 г. във връзка с чл. 5, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения ред и
опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на
Община – Плевен (пр. Р-е № 428/29.01.2009 г., публ. в-к Плевенски вести+,
11
бр. 04 (303), 05.02.-11.02.2009г., изм. Р-я № 1002/24.06.2010г., №
1396/31.08.2011г., № 1282/27.11.2014г., № 399/24.11.2016г., №
9043/03.07.2018г., № 1055/30.08.2018г., № 1362/27.06.2019г., №
1457/26.09,2019г.) е предвидена имуществена санкция в размер до 20000лв.
В чл. 27, ал. 1 /изм. Решение № 1055/30.08.2018 г. във връзка с чл. 6, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен за обществения ред
и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на
Община – Плевен (пр. Р-е № 428/29.01.2009 г., публ. в-к Плевенски вести+,
бр. 04 (303), 05.02.-11.02.2009г., изм. Р-я № 1002/24.06.2010г., №
1396/31.08.2011г., № 1282/27.11.2014г., № 399/24.11.2016г., №
9043/03.07.2018г., № 1055/30.08.2018г., № 1362/27.06.2019г., №
1457/26.09,2019г.) е предвидена имуществена санкция в размер от 1000 лв.
до 5000лв.
Съдът не споделя наведените доводи в жалбата, че допуснатото от
жалбоподателя „***“ ООД нарушение може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от
ЗАНН и съответно, че е налице основание за прилагане на нормата на чл. 28
от ЗАНН.
Не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
нарушението с оглед конкретните обективни и субективни характеристики на
деянието, като такова с по-ниска степен на обществена в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Съдът счита, че случаят не може да се третира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При формалните нарушения, каквито са процесните нарушения
извършени от страна на жалбоподателя, независимо дали са настъпили вреди
или други обществено опасни последици, нарушението е съставомерно с
простото му извършване, без значение от неговия резултат.
Предвид характера на нарушенията и обществените отношения които то
засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, които да сочат, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от разглеждания
вид, съдът счита, че процесния случай не представлява маловажен такъв по
12
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства е видно, че в случая правилно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При безспорната установеност на извършеното нарушение следва да се
съобрази чл. 27 от ЗАНН, който предвижда, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
За цитираните нарушения административно наказващият орган е
наложил на жалбоподателя наказания – имуществена санкция в размер на
5000 лв. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 1 на
Общински съвет – Плевен и имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
извършено нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на Общински
съвет – Плевен Наложеното с постановлението наказание е в съответствие и с
разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че преценката на
административно наказващия орган е правилна и издаденото НП е
законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
АНО.
Съдът счита, че следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
АНО направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 79 от
21.07.2021 г. издадено от *** на Община - Плевен, с което на осн. чл. 83, чл.
53, чл. 27 и чл. 18 от ЗАНН, чл. 26, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2,
13
чл. 27, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. А от Наредба N° 1 на
Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на общинските и
други имота за общо ползвана на територията на Община Плевен (пр. Р-е №
428/29.01.2009 г., публ. в-к Плевенски вести+, бр. 04 (303), 05.02.-
11.02.2009г., изм. Р-я № 1002/24.06.2010г., № 1396/31.08.2011г., №
1282/27.11.2014г., № 399/24.11.2016г., № 943/03.07.2018г., №
1055/30.08.2018г., № 1362/27.06.2019г., № 1457/26.09,2019г.) е наложил на
„***“ ООД, ЕИК ***, прдставлявано от *** и *** заедно и поотделно, със
седалище и адрес на управление – ***, с административно наказание
имуществена санкция в общ размер на 6500 лв., а именно - за нарушение на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 на ОБС – Плевен – имуществена санкция в
размер на 5000 лв. и за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 на
ОБС – Плевен – имуществена санкция в размер на 1500 лв.,като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, прдставлявано от *** и *** заедно и
поотделно, със седалище и адрес на управление – *** да заплати на Община –
гр. Плевен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14