№ 3681
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110125314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*******“ ЕАД срещу К. И. М., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че К. И. М. дължи на „*******“ ЕАД сумите 3554,84 лева за главница - цена на
доставена топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., с 559,30 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; 18,66 лева за
главница - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., с 04,10 лева за мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл
410 от ГПК по ч.гр.дело №69986/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по
чл.86 ЗЗД
Ответникът, чрез особен представил е подал отговор на искова молба. Оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че липсва на облигационна връзка между страните.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 192 от ГПК е приет Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ №27/06.08.1990 г., съгласно който ответникът придобива
правото на собственост върху ап. №38 в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.154, вх.А, ет.9.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
1
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Ответникът отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Сключването на
писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е сумата 3380,84 лв. За сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари
задължения. Вещото лице изяснява, че топлинна енергия за отопление на имот не е
потребявана и не начислявана, тъй като радиаторите в жилището са затапени. Начислявана е
доставка на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за доставка на топла вода.
В тази връзка следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и разясненията,
дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на ЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. До края на съдебно дирене ответникът не представи доказателства, че е погасил
задължението за главница по арг. от чл. 77 от ЗЗД и съгласно ССчЕ, поради което съдът
приема, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница в доказания
размер от 3380,84 лв, а до пълния предявен от 3554,84 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
искова молба -07.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има и
право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената и предявена главница за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021г. в размер 532,66 лв.,
определен от Съда по реда на чл. 162 от ГПК и съгласно данните по ССчЕ, а за останалата
част иска за лихва подлежи на отхвърляне.
2
От писмените доказателства не се установява основание на претенцията за главница
за извършване на услуга дялово разпределение. Приложения договор от 02.11.2007 г. е
неотносим за исковия период поради изтекъл срок. Поради това се явява неоснователен и
акцесорния иск за лихва
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 1357,95 лв. – сбор от 1232,38 лв.
разноски за исково производство за платени държавна такса, възнаграждения на вещи лица,
юрисконсулт, и адвокат-особен представител на ответника, и 125,57 лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. И. М., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, дължи на „*******“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 3380,84 лева - главница за цена на доставена топлинна
енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 532,66 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №69986/2021 г. по описа на СРС; като
иска за главница за цена на доставена топлинна енергия над уважения размер от 3380,84 лв.
до пълния предявен размер от 3554,84 лв., иска за мораторна лихва над уважения размер от
532,66 лв. до пълния предявен размер от 559,30лв., както и иска за сумата 18,66 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, и за
04,10 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. И. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „*******“
ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 1357,95 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №69986/2021 г. и по
гр. дело №25314/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3