№ 347
гр. Велико Търново, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110200625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от СВ. П. М. ЕГН **********, с адрес: *****,
против Наказателно постановление № 22-1275-000341 от 26.04.2022, издадено
от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което за
допуснато от М. нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се излагат доводи за
допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, като се
моли за пълната му отмяна.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Я.Т. от ВТАК - редовно упълномощена. Адв. Т. поддържа жалбата и
изложените в нея доводи. Счита, че наложеното наказание не отговаря на
поведението на водача, на фактическата обстановка. Сочи, че водача е
международен шофьор и лишаването му от право да управлява МПС е
преголяма санкция за него. Моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 11.09.2021 год. екип от контролни органи при РУ – В. Търново в
състав Людм. В. Мл. и Анг. В. Ис. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при
ОД на МВР - В. Търново, са извършвали контрол по спазване правилата за
движение по пътищата в гр. В. Търново на ул. „Магистрална“ до № 10. Около
11.00 часа контролните органи забелязали, че по ул. Магистрална“ в посока
гр. Варна се движат два автомобила, като първият теглел втория с мека
връзка. Забелязали, че тегления автомобил е без поставени регистрационни
табели, поради което спрели за проверка автомобилите. При извършената
проверка установили, че първия автомобил се управлявал от И.М.К. от с. П., а
тегления автомобил се управлявал от СВ. П. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****. Установили, че тегления автомобил е собственост на И. К.. К. заявил
пред контролните органи, че тегления автомобил „Р.“ е негова собственост и
е с прекратена регистрация, като по указание на КАТ и на ОДПГ – В. Търново
е трябвало да го придвижи за съхранение от гр. В. Търново до с. П., както и
че същия е с неработещ двигател, поради което е теглен. Контролните органи
съставили на водача на тегления автомобил СВ. П. М. АУАН за извършено
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като уведомили и оперативния дежурен.
По случая била образувана преписка № 7006/2021 год. по описа на РП –
В. Търново., като с Постановление от 19.01.2022 год. прокурор при ВТРП е
отказал да образува досъдебно производство, като е изпратил
постановлението ведно с материалите по преписката на сектор „ПП“ при ОД
на МВР – В. Търново за преценка относно реализиране на административно-
наказателна отговорност на СВ. П. М..
Въз основа на материалите по преписката, Началника на Сектор „ПП“
при ОД на МВР – В. Търново на 26.04.2022 год. издал процесното НП № 22-
1275-000341 от 26.04.2022, с което за допуснато от М. нарушение по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца. В НП административно-наказващия орган описал, че на 11.09.2021
2
год. в 11.00 ч. в гр. В. Търново, кръстовище между ул. „Магистрална“ и ул.
„Мармарлийска“ в посока гр. Варна, С.М. е управлявал л.а. „Р.“, черен
металик, с рама******, като при извършена проверка е установено, че МПС е
с прекратена регистрация от 07.09.2021 год. за съхранение в частен имот и
МПС-то е теглено с мека връзка от л.а. „Р.“ с рег. № *****. В НП е посочено,
че същото се издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с
постановление на ВТРП за отказ да се образува ДП № 7006/19.01.2022
година.
НП е било връчено лично на М. на 11.05.2022 год., който го е обжалвал
по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от активно-легитимирано лице и в
законоустановения срок, като по същество се явява основателна.
От формална страна атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
материалите по прокурорска преписка № 7006/2021 год. по описа на ВТРП и
постановление за отказ да се образува ДП.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установен факта, че на 11.09.2021 г. С.М. е управлява МПС - л.а. модел „Р.“,
цвят черен металик с номер на рама ******, с прекратена регистрация на
07.09.2021 г. за съхраняване в частен имот. Безспорно от писмените и
гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие се установява,
че С.М. е управлявал описания автомобил, оценено като реализиране на
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторни превозни
средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощеното лице, независимо дали превозното средство или машината е
в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност от
настъпване на съставомерни последици. Установено е, че лекият автомобил
„Р.“ с прекратена регистрация е управляван от С.М. и теглен с мека връзка от
л.а. „Р.“ с peг. № *****, управляван от И. К.. Независимо, че автомобилът с
прекратена регистрация не се е движел самостоятелно, а е бил теглен от друг
автомобил, неговият водач С.М. безспорно е извършвал действия с
механизмите и приборите на превозното средство, с които е реализирал
3
управление на МПС-то по смисъла на закона.
Предвид горното от формална страна С.М. е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което е
била ангажирана административно-наказателната му отговорност с
процесното НП.
В конкретния случай обаче съдът намира, че административно
наказващия орган не е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Приложението на тази разпоредба към момента на издаване
на процесното НП не е било игнорирано съгласно чл. 189з от ЗАНН (в сила от
23.12.2021 година). Тази разпоредба предвижда, че за „маловажни случаи” на
административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Въпреки изводът за съставомерност на извършеното от обективна и
субективна страна, се касае за деяние с незначителна обществена опасност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и съответно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Регистрацията на автомобила е била прекратена от собственика поради
техническата му неизправност. Именно последната е мотивирала и
реализираните действия по теглене на автомобила с мека връзка, а не
самостоятелното му управление. Това обстоятелство пък обосновава явно
незначителна обществена опасност на извършеното, тъй като управлението на
автомобила именно по този начин е направено с цел избягване причиняването
на общественоопасни последици. Механизмът на реализиране на
4
нарушението и обстоятелствата около неговото осъществяване налагат извода
за явно незначителна обществена опасност на извършеното. В същото време
събраните в хода на полицейската преписка данни за чисто съдебно минало
на С.М. и добри характеристични данни за него обосновават извод и за ниска
степен на лична обществена опасност. Всички тези обстоятелства в своята
съвкупност позволяват приложението на чл. 28 от ЗАНН и обосновават
извода, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е с явно незначителна обществена
опасност. Действията на М. са били продиктувани единствено с цел да бъде
изпълнено едно законово задължение на неговия брат, а именно да бъде
превозен процесния автомобил до определеното за съхранение място в с. П..
Автомобила е бил с неработещ двигател и е нямало друг начин, по който да
бъде придвижен, а именно чрез тегленето му от друг автомобил. От тези
действия няма настъпили никакви вредоносни последици, а напротив, били са
продиктувани с цел изпълнение за законови задължения. Не на последно
място съдът намира, че така наложеното административно наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца с оглед
обстоятелството, че М. е международен шофьор, се явява несъразмерно
високо и не може да изпълни целите на наказанието на чл. 12 от ЗАНН.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
5
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в размер към минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в
размер на 300.00 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1275-000341 от 26.04.2022,
издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което
за допуснато от СВ. П. М. ЕГН **********, с адрес: ***** нарушение по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК ОД на МВР - Велико Търново да заплати на СВ.
П. М. ЕГН **********, с адрес: *****, направени разноски по делото в
размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6