РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 118 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адвокат-пълномщник
на акционерно дружество под фирма“АГРОРЕМПРОЕКТ 98“ АД против Решение № 993 от
27.12.2019 г., постановено по АНД № 1225/2019 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-000255 от 20.03.2019 г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. С постановлението, на касатора, за
нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева
на осн. чл.96 г, ал.1, предл.2 от с.з.
В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт, поради нарушение на закона и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Изтъкват се подробни съображения относно
липсата на съображения по повдигнатия от дружеството-жалбоподател спор по
фактически и правни въпроси. В подробното становище пред касационната инстанция
по съществото на спора, процесуалният
представител акцентира върху обстоятелството, че поради липса на изискуемите по
чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. документи, не е установено извършването
на превоз за собствена сметка., което от
своя страна да обоснове налагането на санкция за дружеството. Претенцията е да
се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което
да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ОО“Автомобилна администрация“-Русе (след 01.02.2020 г. с променена
компетентност за издаване на НП само за Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Русе), не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Пред Русенският районен съд са
събрани и приобщени по делото ангажираните писмени и гласни доказателства, след
обсъждане на които, е постановен извод, че описаната в НП фактическа обстановка
е установена и извършването на административно нарушение - потвърдено. Прието
е, че в периода 10-11.04.2018 г. водачът Т.Славчев, осъществил в тези дни
превоз за собствена сметка на санкционираното дружество, но към момента не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради изтичане
валидността на предходно такова негово удостоверение на 26.01.2016 г. Въззивната
инстанция счита, че в административната фаза на производството не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, актовете на контролните органи
съдържат изискуемите от закона реквизити, нарушението е описано от правна и
фактическа страна еднозначно с всички съставомерни признаци, актовете са постановени
в съответствие с процедурните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Изтъкват се и съображения за отхвърляне на възраженията на жалбоподателя,
като съдът се обосновава с данните от приложените по преписката пътен лист и
тахографски листи, за да приеме, че е бил извършен превоз за собствена сметка. Районният
съд се позовава на нормата чл.7а, ал.2 ЗАвтП в редакцията от Д.в. бр.9/2017 г.,
регламентираща задължение за осъществяване на превози с водачи, отговарящи на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 ЗДвП и на санкционната разпоредба на чл.96г, ал.1 ЗАвтП, която предвижда
наказание „имуществена санкция“ и постановява извод, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Така мотивиран,
районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Безспорни са данните по две
обстоятелства - че водачът Т. С., управлявал товарен автомобил „Рено 230
Мидлайнер“ с рег.№ *** на 10 и 11.04.2018 г. е в трудови правоотношения с
дружеството „АГРОРЕМПРОЕКТ“ АД и че на 26.01.2016 г. е изтекъл срока на валидност на удостоверение за психологическа годност
№106126 от 26.01.2013 г.
Основният спорен въпрос и при
въззивното, и при касационното обжалване се формира относно факта дали на
инкриминираните дати 10-11.04.2018 год. е бил осъществен превоз за собствена
сметка на дружеството-жалбоподател, което обстоятелство обуславяло ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството по санкционната
разпоредба на чл.96г, ал.1 ЗАвтП. В подкрепа на възраженията за липса на
осъществен такъв превоз, касационният жалбоподател се позовава на непредставяне
на изискуемите по чл.18 от Наредба №Н-8/2008 г. МТ за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (Наредба №Н-8/2008
г. за краткост). Внимателният прочит на цитирания текст от подзаконовия
нормативен акт, сочи, че изброените в 6 точки документи следва да бъдат
представени от водача на ППС при извършване на превоз за собствена сметка, но в
момента на неговото извършване и при проверка на пътя. Действително така
посочените документи не са приложени към административнонаказателната преписка.
По делото обаче са приложени писмени доказателства
и въз основа на съдържащата се в тях информация, може да се постанови извод, че
на 10-11.04.2018 г. е бил извършен превоз на товари за собствена сметка на
оспорващото дружество.
Преди всичко, притежаваното от
„АГРОРЕМПРОЕКТ“ АД превозно средство е товарен автомобил с допустима максимална
маса над 12 т, видно от Свидетелство за регистрация на автомобил ***, част I, код F1. За такива превозни средства, макар
и ползвани при превоз за собствена сметка, законодателят е въвел задължение лицето,
за чиято сметка се извършва превозът, да притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари – чл.12 б, ал.10 ЗАвтП. Такъв лиценз дружеството
притежава - №07054 и това обстоятелство е отразено в констативния протокол за
извършената на 28.02.2019 г. комплексна проверка по т.2.2. Издаденият лиценз
причислява касационния жалбоподател към групата на лицензираните превозвачи,
които са първата от трите групи субекти по чл.7а, ал.2 ЗАвтП, задължени да
осъществяват превоз на товари (в случая) само с водачи, които отговарят на
визираните в цитирания нормативен текст изисквания в т.ч. за психологическа
годност, определени с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП.
Дори да не би се причислило
дружеството към тази група, в констативния протокол изрично е отразено, че е
подадено писмено уведомление за извършване на превоз за собствена сметка три
дни, на седми април, преди започване на дейността по превозването на товари –
изискване, регламентирано в чл.12б, ал.11 ЗАвтП. Преценявайки този факт ведно с
обстоятелствата, че е издаден пътен лист серия ТС №1037915 на 10.04.2018 г. със
записани данни за водач, автомобил и маршрут, че листът е издаден от
професионално компетентното лице Г.В. (посочена в констативния протокол) както
и изминатото разстояние по тахографските шайби от аналоговия тахограф със
записани две имена на същия водач, се налага извод, че извършеният през м.
април 2018 г. превоз е разрешен със санкцията на дружеството.
При тези съображения, настоящият
състав намира възражението на касационния жалбоподател за неоснователно.
Неоснователно е и възражението относно „допустителство“
като форма на съучастност, предвидена за физически лица. Районният съд
е формирал верен
извод, че щом като водачът,
извършил превоза за дружеството на 10
и 11 април 2018 г. е имал удостоверение за психологическа
годност (УПГ), което е
било валидно до 26.01.2016 г., с
категоричност обосновава
крайния си
решаващ извод за осъществен
състав на нарушение на чл. 7а ал. 2 ЗАвтП.
Дружеството е следвало да не допуска осъществяване на превоз от този
водач. Отговорността
на „АГРОРЕМПРОЕКТ“ АД в случая е обективна (безвиновна)
и е ангажирана по специалния чл. 96г ал. 1 ЗАвтП. В постоянната практика на
административните съдилища се приема, че този специален текст
представлява предвиден в закон /арг. чл.
10 ЗАНН/ случай на допустителство,
той е от
категорията на продължените деяния-
в тастоящия случай повече от 2 години до инкриминираната дата,
като се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да
бъде извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно
УПГ.
При
направената задължителна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха
пороци, съставляващи касационно основание за отмяната му. Ето защо решението на
РРС като валидно, допустимо и правилно – без допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 993
от 27.12.2019 г., постановено по АНД № 1225/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-000255 от 20.03.2019 г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Решението е окончателно, не подлежи
на обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.