Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 20.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3788 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Х. М.П. и Т.
М.П. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД, искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на по 200000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
възникнало пътнотранспортно произшествие на 08.12.2012г., около 08.30 часа,
на път DN2-E85, 337км+850, с.Траян, комуна Събъоани,
Република Румъния, както и обезщетение
за забава от датата на непозволеното увреждане – 08.12.2012г. до окончателното
изплащане на същата.
Поддържа се, че на посочената дата 08.12.2012г.
водачът на камион с полуремарке, с марка
„Ивеко“, с рег. № ********–М.В.И.е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно
произшествие като е напуснал пътното платно
и се ударил в оградата и стената на
къща намираща се на ул.********. В резултат на ПТП на М.Т.П.- пътник на предна дясна седалка са
причинени травматични увреждания, от които е настъпила смъртта на лицето. Вина
за настъпилото ПТП има делинквентът Иванов, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност
на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-ЗД Е. АД в указания законоустановен
срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция, тъй като сочените вреди не са установени. Не оспорва да е
осъществено противоправно деяние от
страна на водача Иванов, както и механизма на ПТП. Не оспорва и причинната
връзка между смъртта на пострадалия и произшествието. Поддържа размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди да е прекомерен. Релевира
възражение за недължимост на акцесорното задължение
за лихва и погасяването й по давност.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства протокол за
ПТП от 09,12,2012год. на полицейски служители на полицията на община Роман,
Румъния се установява реализирано ПТП на 08,12,2012год., около 12,00часа в
Роман, обл.Неамц, на национален път
2Е85, км 337+850, в района на населено място Тазлъу,
обл.Неамц, с участието на МПС, с марка Ивеко, цвят червен, с рег.№********, управляван от М.И., който поради
нарушение правилата за движение по пътищата реализирал ПТП като се ударил в къща на ул.********с.Траян. При произшествието е
причинена смъртта на М.Т.П.-пътник на
предна дясна седалка.
С определение постановено по реда на чл.146 от ГПК
в открито съдебно заседание от 26,02,2018год. се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор застраховка гражданска отговорност при
ответника, покриващ деликтната отговорност на виновния водач към датата на
настъпване на застрахователното събитие. За безспорно е прието обстоятелството
смъртта на М.П. да е в резултат на произшествието.
Видно от удостоверение за наследници изх.№04-851/29,02,2016год.
на Община Троян, област Ловеч, ищците да са низходящи на починалото лице –син и
дъщеря.
От заключението на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява механизма на ПТП,
а именно: Процесното ПТП е настъпило в с.Траян на път
ДН 2, на прав пътен участък . Път ДН 2 се състои от две платна, разделени със
затревен остров и е предназначен за
двупосочна движение на автомобилите ,
като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с намалена метеорологична видимост до 500метра.
Процесният товарен автомобил се е движил по път ДН 2 в дясна пътна лента със скорост на движение от
78км.ч. По неустановени причини водачът на МПС се е отклонил в дясно под малък
ъгъл и е напуснал платното за движение в дясно. От техническа гледна точка причина за ПТП са субективните действия на водача на товарната композиция с
органите на управление, който отклонил
МПС в дясно и настъпил удар с крайпътни съоръжения.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Е.Н., Д.Н.и Т.К., от които се установяват сочените неимуществени
вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че в конкретната хипотеза е
приложимо българското право на осн.чл.4, т.2 от
Регламент №864/2007г.на европейския парламент и съвета от 11,07,2007год., предвиждащ
изключение от общото правило предвидено в чл.4, т.1, съгласно което ако
не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт. Действително съгласно решение
постановено по дело С-350/2014год. на СЕС, при
определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения в резултат
на пътнотранспортно произшествие
настъпило в държава членка и относно вредите, претърпени
от близки роднини с
местопребиваване в друга държава членка,
се приема същите да се квалифицират като
„непреки последици“ от произшествието
по смисъла на посочената разпоредба. В конкретната хипотеза, с оглед
установените факти съобразно събраните гласни доказателства за командироване на
пострадалото лице във връзка с дейността му като международен шофьор и съобразно т.23 от Регламента, настоящия
състав приема основната дейност на увреденото лице да е в Република България.
Ето защо и предвид изключението на чл.4, т.2 от Регламент 864/2007год.
приложимо е правото на Република България.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът
намира да е осъществено противоправно
деяние от страна на водача М.И., който нарушил чл.20 от ЗДВП, съгласно който водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват като при избиране скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците в качеството на низходящи на починалото лице са активно,
материално-правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на баща си. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на по 120000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази родствената връзка между ищците и пострадалото
лице/деца-родител/, възрастта на ищците /16год.,
съответно 34години/ и починалия /57год./ към датата на ПТП, съществувалите
преди инцидента добри отношения между тях, макар и живели в отделни домакинства,
обстоятелството, че ищците са приели тежко загубата на родния си баща. Не са
ангажирани доказателства относно обществено положение на пострадалия налагащо
завишаване размер на обезщетението, както и
обстоятелства налагащи извод за крайно близки отношения на починалия с
ищците, които очевидно не са разчитали пряко на починалия, който е живял със
свидетелката Колева. Ето защо съобразявайки
горните критерии, икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване
на застрахователното събитие и лимити на застрахователната отговорност, съдът
определи размера на обезщетението от по 120000,00лв. за всеки ищец.
Исковата претенция
следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата до пълния
предявен размер като неоснователна.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -08,12,2012год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Релевираното възражение от ответника по реда на чл.120 от ЗЗД, съдът намира за основателно. С
оглед чл.111, б."в" от ЗЗД приложимия давностен срок е три години.
Т.е. непогасено е вземането за обезщетение за забава за периода от 27,03,2014год.
до датата на исковата молба входирана на 27,03,2017год.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер на 9756,00лв., от които 9600,00лв.- държавна
такса и 156,00лв. от общо 260,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗК Е. АД се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
иска, които съдът намира за доказани в размер на 70,00лв. от общо 200,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗА на адв. С.С.Ч.се
дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на
5718,00лв. от общия размер-9530,00лв. С
оглед данните за регистрация по ЗДДС върху възнаграждението следва да се
начисли 20% ДДС /1143,60лв./ или общо адв.
възнаграждение е в размер на 6861,60лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е. „АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** да заплати на Х.
М.П., с ЕГН ********** и Т. М.П.,
с ЕГН **********, двамата със съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от по 120000,00лв.,
за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на
М.Т.П. причинена от възникнало на 08.12.2012г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху сумата от 27.03.2014г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 120000,00лв. /за
всеки/ до пълния предявен размер от 200 000,00лв.
/за всеки/, както неоснователни, както и за законната лихва от 08,12,2012год.
до 26,03,2014год. като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е. „АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на основание чл.78, ал.6 от ГПК сума
в размер на 9756,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е. „АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес *** да заплати на адв. С.С.Ч.на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума
в размер на 6861,60лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. М.П., с
ЕГН ********** и Т. М.П., с ЕГН **********,
двамата със съд.адрес *** да заплатят на
„Застрахователно дружество Е. „АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 70,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: