Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 668
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 18 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

   

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         22.06.2020 година              град Стара Загора

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                      Х ГРАЖДАНСКИ състав

На        16 юни                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 Председател:  МИЛЕНА К.                                                     

Секретар:  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К. гр. дело № 1 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

                  

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.Т.К. твърди, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД                гр. Пловдив, с клиентски номер **********.

С две отделни писма получени от него на 23.12.2019г. с изх. № 7491216-1 и № 7520731 от 10.12.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив го уведомило, че на 07.02.2018г. електромер с фабричен номер № ********* от измервателна точка /ИТН/2088145 в гр.Стара Загора, ул.Хан Тервел № 48, вх. Б бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в Български Институт по Метрология София, както и че на 16.02.2018г. била извършена нова проверка, при която бил свален електромер с фабричен номер № ********* от същата измервателна точка /ИТН/2088145. Той също бил изпратен за експертизна проверка.

Констатирано било, че и двата свалени електромера били манипулирани и не отчитали правилно. За тези установени факти били издадени два констативни протокола с номера № 1468/11.11.2019г. и                 № 1473/11.11.2019г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество приемало, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. И на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, сметката му за периода 09.11.2017г. - 07.02.2018г., т.е. 90 дни, била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 973,55 лева, както и за периода от 11.02.2018г. - 16.02.2018г., т.е. за 5 дни, била начислена допълнително ел.енергия на стойност 51,28 лева.

Предвид това ответното дружество издало две фактури с номера      № **********/10.12.2019г. за сумата от 51,28 лева и                                      № **********/10.12.2019г. за сумата от 973,55 лева. Общата стойност на допълнително начислената ел.енергия възлизала на 1024,83 лева.

Допълнителната електрическа енергия начислена на Д.Т.К. била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Закона за задълженията и договорите.

На първо място следвало да се отбележи, че при извършване на проверката и демонтирането на електромера трябвало да бъде съставен Протокол, който освен от служителите на ЕВН трябвало да бъде подписан от клиента, негов представител или двама свидетели. В случая и при двете проверки такива протоколи не били подписвани от ищеца, тъй като той не бил търсен от служителите на ЕВН да присъствал на проверките.

Не било изпълнено разпореждането на ал.4 на чл.47 от ПИКЕЕ- в случаите по ал.З /когато проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

Съгласно чл.54 от Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики да бъдел съставен констативен протокол и клиента да бъдел уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества електрическа енергия.

В този случай тези срокове не само, че не били спазени, но и такива протоколи не били изпратени на клиента.

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД напълно неправомерно издало фактури с номера                                        № **********/10.12.2019г. за сумата от 51,28 лева и                                      № **********/10.12.2019г.  за сумата от 973,55 лева.

За ищецът не било ясно и как точно ответното дружество определило двата периода, за които била коригирана сметката му, а именно: за 90 дни от 09.11.2017г. до 07.02.2018г. и за 5 дни от 11.02.2018г. до 16.02.2018г. Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да настъпили вреди на дружеството ответник, и тези вреди да били в причинна връзка с виновното поведение, т.е. след като било налице действие или бездействие на потребителя Д.Т.К.. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, че електромера се намирал извън жилището му, в заключено дървено табло на коридора на блока, и никой, освен, служители на „Електроразпределение юг“ ЕАД нямали физически достъп до него. Дори и да било налице неточности при отчитането или измерването на ел.енергия от електромера, каквито в настоящия случай не били налице, то същите не били причинени от ищеца.

Следвало да се има в предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използвали средствата за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършвали периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя Д.Т.К. чрез извършване на корекция на сметката му за минал период.

 

Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмата до ищеца липсвало информацията това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началния момент, от който се появило несъответствието в отчитането на СТИ.

Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

На следващо място ищецът счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекция. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбите на чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на чл.41 от правилата се установяло грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, неправилно или неточно измерване или неизмерване, и не било известно кога се появила установената грешка количеството потребена ел.енергия се определяло съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздела на ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.

Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът извършил проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който следвало да бъде подписан от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47,ал.2 ПИКЕЕ/.  Цитираните норми били въведени с правилата приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. В ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., и влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогирало установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касаело за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършвал услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулирали, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите.

 

 

Дори да било налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не можел да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не било установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД била приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречали, не следвало да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавало автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължали на виновното поведение на клиента, съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирало отговорността на едно лице, без да се държало сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма било правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтичало от сключен между страните договор. Не се касаело до деликтна отговорност, за да се изследвало дали било налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение.

А щом се касаело до договорна отговорност, приложими към нея били общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна.

Поради всичко изложено, ищецът намира, че не било налице валидно правно основание за ответника да получел начислената в резултат на корекциите процесна сума в размер от 1024,83 лева, доколкото не се установявало обективно констатираната манипулация на измервателните уреди да била резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

Следователно за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив отрицателен установителен иск, с който да се признаело за установено, че Д.Т.К., ЕГН ********** и с постоянен адрес ***, не дължал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г., за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, че Д.Т.К.,  ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия.

Моли съда да им присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в който твърди, че тъй като в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), счита, че искът бил неоснователен, недоказан и поради това, молят съда да го отхвърли изцяло. Подробни съображения излага в писмения отговор по делото.Претендира за направените разноски по делото.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, че Д.Т.К. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г.  за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия.

 

         Страните не спорят, че са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********. От представените по делото писмени доказателства писмо изх. № 7491216-1/10.12.2019г., писмо изх. № 7520731/10.12.2019г., фактура № **********/10.12.2019г., фактура № **********/10.12.2019г.,   констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 402789/16.02.2018г. на ЕВН ЕР, констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1473/11.11.2019 на БИМ София, констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 403048/07.02.2018г. на ЕВН ЕР, констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1468/11.11.2019 на БИМ София,  справка за коригиране на сметката за електроенергия от 06.12.2019г. –  2 бр. се установява, че на 07.02.2018г. и 16.02.2018г. са извършени проверки на състоянието на измервателното средство на адрес в гр. Стара Загора,  ул. Хан Тервел № 48, вх. Б. При проверката е констатирано, че има съмнение за манипулация на електромера. При проверките са присъствали свидетели.

 

          При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

          Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на сумата,  начислена от ответника за електроенергия, след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило на               чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия.

 

 В настоящото производство е спорно именно основанието, поради което ответното дружество  иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът обосновава това свое искане с твърдението, че сумата е начислена на основание чл.51, ал.1 във връзка с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ  във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Счита, че в горепосочените разпоредби изрично е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно процедурата в раздел IХ, чл.51 и чл.45 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.

 

Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.

           Аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при  извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е.  Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011, II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).

Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от доказателствата по делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил уведомен за проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола.

В протокола са посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но това изискване не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите са посочени само с две имена и без адреси, т.е не са  индивидуализирани по такъв начин, че в евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т. 6 ит.8 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската общност.

Принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014г.

С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а в тежест на ответника е да го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесните периоди 09.11.2017г. - 07.02.2018г. на стойност 973,55 лева по фактура                    № **********/10.12.2019г. и 11.02.2018г. - 16.02.2018г. на стойност 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

На основание чл.78, ал.1 от  ГПК в тежест на  ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът

              Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен,  ул. Христо Г.Данов № 37, че Д.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Иван Асен II № 111, ет.1, чрез адвокат Р.А. *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен,                       ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от на 973,55 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 09.11.2017г. - 07.02.2018г. и сумата в размер на 51,28 лева по фактура № **********/10.12.2019г. за отчетен период 11.02.2018г. - 16.02.2018г., представляващи суми за допълнително начислена ел.енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия за електромер с фабричен  № ********* от измервателна точка ИТН 2088145 в гр. Стара Загора, ул. Хан Тервел  № 48, вх. Б за клиент с клиентски номер **********.

 

        ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,              р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37 ДА ЗАПЛАТИ на                           Д.Т.К., ЕГН **********,*** сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :