№ 3164
гр. С., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. В.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. В. Гражданско дело №
20211110138511 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу АНТ. Г. Т.,
ЕГН ********** и ЕЛ. М. Т., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди,
че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците за заплащане на сумата от 4928,62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер
на 1054,86 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 27,37 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 5,18 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г. и 170,32 лв. разноски по делото.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС,
25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена
на длъжниците и в законоустановения срок от същите са подадени възражения, поради
което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е
подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като
собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет., ап., аб.№ 177466 са
потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че дължат посочените в
заповедта суми при квоти както следва:
АНТ. Г. Т. дължи сумата от 1239 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
1
лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер
на 263,72 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 6,84лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 1,3 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г.
ЕЛ. М. Т. дължи сумата от 3716,99 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер
на 791,14 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 20,53 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 3,88 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от АНТ. Г. Т. и ЕЛ. М. Т., с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответниците да са клиенти
на топлинна енергия, ищецът да е доставил услуга с твърдяното количество и качество.
Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците, като потребители, е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в
претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
2
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира ответниците да са собственици на имота,
поради което се явяват потребители на ТЕ. По делото е представен Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 23.01.1992г., от който се установява, че ЕЛ. М. Т. и Георги
Иванов Т. са закупили апартамент №39, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет.. От
удостоверение за наследници, постъпило по делото се установява, че Георги Иванов Т. е
починал на 26.07.2017г., като е оставил за свои законни наследници ЕЛ. М. Т. – съпруга и
АНТ. Г. Т. - син. Следователно за една част от исковия период ЕЛ. М. Т. е била собственик
на ½ ид.част от процесния имот, а за останалата част от периода, след смъртта на Георги
Иванов Т. е била собственик на ¾ ид.части от топлоснабдения имот. АНТ. Г. Т. доколкото
не се установява да се е отказал от наследство, се явява собственик по наследство на ¼
ид.части от имота за част от периода, а за другата част – преди смъртта на баща си, отговаря
за задълженията на Георги Иванов Т., съобразно квотата си в наследството.
Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови
нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между тях и ищеца е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за
описания по – горе имот, а като наследници на предишния собственик и потребител,
отговарят и за задълженията, произтичащи от правоотношението на наследодателя с “ф-ма”
ЕАД за процесния период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
3
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 и е
бил отчитан ежемесечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №6 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през
процесния период се е извършвало от “ф-ма” ЕАД, като за абоната се изчислява ТЕ
единствено за битово горещо водоснабдяване на база брой лица. Установено е, че дяловото
разпределение за имота е извършвано съобразно действащата нормативна уредба. Според
заключението на СТЕ за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020г. общо фактурираната ТЕ за
имота е в размер на 4261,15лв., като от изравнителни сметки към тази сума следва да се
прибави сума в размер на 667,66лв. или задължението за стойност на реално потребена ТЕ е
в размер на 4928,81лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира
заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
Не се твърди наличие на извършени плащания от ответника.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
4
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е постъпило в съда на 26.02.2021г., така че към момента на подаването му вземанията
на ищеца за главница за периода м.01.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.01.2018г. е станало изискуемо на 28.02.2018г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванати от погасителна давност са вземанията за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2017г. Видно от заключението на СТЕ задължението за потребена ТЕ
за периода м.12.2017г.-м.04.2020г. е в размер на 2694,60лв. в изчислението, дадено от
вещото лице обаче е включен и м.12.2017г., но задължението за този месец е обхванато от
погасителна давност и следва да се извади от общо посочената сума. Видно от таблица по
задача 4 сумата по фактура за този месец е 315,29лв., поради което следва да се приеме, че
задължението за периода, необхванат от погасителната давност е в размер на 2379,31лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи до размера на сумата 2379,31лв. за периода
от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., като ЕЛ. М. Т. отговаря за ¾ част от задължението или за
сума в размер на 1784,48лв., а АНТ. Г. Т. за ¼ част или 594,83лв.
Върху главницата от 2379,31лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
26.2.2021 г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
5
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
В производството не се спори, че услугата е била извършена, като не е оспорена и нейната
цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответниците да са поканени да заплатят
сумата и да са поставени в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
179,19лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, като разноските следва да се
понесат разделно – 44,80лв. от АНТ. Г. Т. и 134,39лв. от ЕЛ. М. Т..
От представляващия АНТ. Г. Т. и ЕЛ. М. Т. адвокат Р. Б. Н. е поискано присъждане на
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. От адвокат Н. е извършено общо процесуално
представителство за двамата ответници, което е напълно идентично по съдържание, поради
което настоящия състав намира, че следва да й се присъди общо възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете, която е в общ размер от 3609,34лв. Съобразно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение при този размер на отхвърлената претенция е 482,65лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 48,13лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 20лв.
От представляващия АНТ. Г. Т. и ЕЛ. М. Т. адвокат Р. Б. Н. е поискано присъждане на
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В рамките на ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС, 25
6
състав не е извършено процесуално представителство, а са изготвени само възражения по
чл.414 от ГПК, които по своята фактическа и правна сложност се доближават до
предвидените правни действия по чл.6, т.8“б“ от Наредба №/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - за съставяне на: писмен договор, нотариални
актове за собственост, продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция и сервитути,
извънсъдебна спогодба, в това число изготвяне на споразумение, постигнато в процедура по
медиация, без участието на адвоката в нея, както и за извършване и съставяне на акт по
обстоятелствена проверка на база цената на съответния договор или акт: при интерес от 1000
до 10 000 лв. - 150 лв. + 1 на сто за горницата над 1000 лв. Възражение от името на АНТ. Г.
Т. е подадено срещу суми с общ размер от 1504лв., поради което адвокатското
възнаграждение е в размер на 155,04лв., като същото следва да се присъди съразмерно на
отхвърлената част от исковете или в размер на 93,02лв.
Възражение от името на ЕЛ. М. Т. е подадено срещу суми с общ размер от 4512,02лв.,
поради което адвокатското възнаграждение е в размер на 185,12лв., като същото следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете или в размер на 111,06лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. “Я.” № 23Б, против ЕЛ. М. Т. , с ЕГН: **********, с адрес гр.
С., ж.к.”Д“, бл., ет., ап., че ЕЛ. М. Т. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 1784,48лв. - главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 39, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет., аб.№ 177466, за периода от
01.01.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 20,53 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС,
25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за сумата
над 1784,48лв. до пълния предявен размер от 3716,99лв. и за периода от 01.05.2017 г. до
31.12.2017г., претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за
доставена ТЕ в размер на 791,14 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.02.2021 г. и претенцията
за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 3,88 лв. за периода от 3.03.2018 г. до 15.02.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. “Я.” № 23Б, против АНТ. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес
гр. С., ж.к.”Д“, бл., ет., ап., че АНТ. Г. Т. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 594,83лв. -
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
7
топлоснабден имот – апартамент № 39, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет., аб.№ 177466, за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 6,84 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 12086/2021г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
главница за сумата над 594,83лв. до пълния предявен размер от 1239лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 31.12.2017г., претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва
върху сумата за доставена ТЕ в размер на 263,72 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.02.2021
г. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,30 лв. за периода от 3.03.2018 г. до
15.02.2021 г.
ОСЪЖДА ЕЛ. М. Т. , с ЕГН: ********** и АНТ. Г. Т., с ЕГН: **********, да заплатят
разделно в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №
направените по ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
48,13лв. за заплатена държавна такса и 20лв. юрисконсултско възнаграждение, като ЕЛ. М.
Т., дължи сума в размер на 51,10лв., а АНТ. Г. Т. сума в размер на 17,03лв., както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 179,19лв., като разноските следва да се понесат разделно –
44,80лв. от АНТ. Г. Т. и 134,39лв. от ЕЛ. М. Т..
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” № да
заплати на адвокат Р. Б. Н., с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.С., бул.“П. Е.“ №,
партер, офис № на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС, 25
състав на АНТ. Г. Т. в размер на 93,02лв. и на ЕЛ. М. Т. в размер на 111,06лв., както и
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящето
дело в размер на 482,65лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8