Р Е Ш
Е Н И Е
№ 204
гр.
Велико Търново, 14.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Весела Кърчева,
разгледа докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10206/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от гл. юрисконсулт Х.К., като пълномощник на Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП /ГДФК/ - гр. София, срещу Решение № 139
от 01.07.2021 г., постановено по АНД № 20214120200314/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление №
559108-F575506/ 04.02.2021 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. С отмененото от
съда наказателно постановление, на „Вайс шоп“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Шейново“ № 5, ет. 2 за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. В касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни доводи за липсата на съществени
нарушения на процесуални правила в хода на административнонаказателното
производство, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Касаторът не счита за такова нарушение липсата на отбелязване в АУАН, че деянието не е довело до неотразяване на
приходи, като въпросното обстоятелство е отбелязано в наказателното
постановление. Намира за ясно и конкретно посочено в акта и задължението на
юридическото лице, като не е било изпълнено, а именно отбелязването на всяка
промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди наказателното постановление, издаденото от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени
бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски, прави възражение
за евентуална прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба „Вайс
шоп“ ЕООД - гр. Горна Оряховица, редовно призован за открито съдебно заседание,
не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото ***
И.И. от ВТАК, оспорва жалбата. Развива доводи за правилност на обжалваното
съдебно решение и незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция
наказателно постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, не
претендира присъждане на разноски за настоящото производство, не взема
становище по искането за такива на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
обжалваното решение за постановено при изяснена фактическата обстановка и
правилно приложение на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че на дата 13.10.2020 г., за времето
от 14:30 до 15:45 часа е извършена проверка от инспектори по приходите в ГДФК,
на търговски обект - денонощен магазин „Вайс шоп“, находящ се в гр. Горна
Оряховица, ул. ***, стопанисван от „Вайс шоп“ ЕООД. При проверката е
констатирано монтирано в обекта и функциониращо ЕКАФП peг. № в НАП 4302635, индивидуален номер на ФУ ZK100779 и индивидуален номер на фискална памет №
50181539. Бил е установен дневен оборот от същото, съгласно междинен отчет №
118279/13.10.2020/14:33:25 ч., в размер на 668,48 лв. и фактическа наличност на
парична сума в касата, в размер на 524,50 лв., съгласно изготвен опис на
паричните средства. Установена е разлика в касовата наличност, в размер на
143,98 лв., поради извеждане на пари от касата, което не е регистрирано на
фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута. За
извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №
0071101/ 13.10.2020 г., подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от
присъствалите на място М.И.– продавач-консултант и Н.А.– управител. От
последната в протокола е вписано, че има възражения, които ще бъдат
предоставени в определен срок. На 20.10.2020 г. от участвал в проверката
инспектор по приходите, на „Вайс шоп“ ЕООД е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F575506/ 20.10.2020 г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на управителя на дружеството, и връчен на датата на
издаването му, като в него отново е вписано, че ще бъдат представени възражения
в срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
управителят на дружеството е подал писмени възражения, които са обсъдени от
наказващия орган и са приети за частично основателни, тъй като нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. Въз основа на установеното в АУАН,
началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП № 559108-F575506/ 04.02.2021 г., с което за извършено от „Вайс
шоп“ ЕООД нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и
на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 500,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 12.04.2021 г. и е обжалвано от него пред компетентния
районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд
писмени доказателства и разпита на свидетелите С.Н./актосъставител/, Д.Ц.,
В.Д., М. И. . Въз основа на така изяснените
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя в него производство.
Конкретно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН не е спазено изискването
на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като не е посочено, че става въпрос за деяние от което
не са настъпили вредоносни последици за фиска. Освен това е приел, че е налице
неточна правна квалификация на нарушението, доколкото АНО не е конкретизирал
коя от посочените в чл. 185, ал. 2 от от ЗДДС няколко хипотези е налице.
На последно място решаващият състав е установил, че от наказващия орган не е
уточнено дали претендираното деяние се изразява в извършителство или
допустителство, като и двете са обявени за наказуеми по административен ред с
посочената по-горе норма. С тези мотиви въззивният съд е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица отменително решение е правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания за наличието на отменителното основание по чл.
148, ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, вкл.
чрез събиране на гласни доказателства. Същият е формирал изводите си, след като
е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за проведеното открито заседание е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000
лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение
второ от същата алинея са установени превилегировани състави на нарушения от
този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Видно от
съдържанието на АУАН е, че в него не е посочено дали констатираното при
проверката нарушение е довело до неотразяване на приходи или не. Това
обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението, и е било лесно
установимо в хода на проверката - касае за надвишение на разчетената посредством
ФУ касова наличност, над действително установената такава, при което положение
не може да става въпрос за неотразени приходи. Поради това не могат да бъдат
споделени доводите на касатора, че за актосъставителя е било необходимо
допълнителното негово изясняване, вкл. след евентуални справки и проверки.
Освен това следва да се отбележи, че в случая актът е издаден 7 дни след проверката,
време което е достатъчно за изясняването на коментираното обстоятелство и
съответното му отразяване от актосъставителя. Налице е установеното от районния
съд несъответствие на АУАН с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и то
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото осуетява възможността
на соченото за нарушител лице, да узнае в началния етап на производството
изпълнителния състав на деянието, претендиран от административното обвинение.
Този порок не може да бъде саниран с наказателното постановление, още повече,
че в случая конкретизирането на изпълнителния състав на нарушението е отразен
от АНО едва ли не като резултат от подаденото възражение, чието съдържание
поначало не касае коментираното обстоятелство.
Налице е и второто установено от
районния съд нарушение, а именно липсата на коректна правна квалификация на
деянието. Съобразно цитираната по-горе санкционна норма и установеното
нарушение, точната правна квалификация на същото следва да съдържа посочване на
изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Както в АУАН, така и в НП обаче
такава не е направена, което при обсъденото по-горе словесно описание на
нарушението в АУАН, допълнително препятства санкционираното лице да се
ориентира относно претендираното от администрацията деяние. От актосъставителя
не е посочена санкционната норма, определяща състава на нарушението. Това не
представлява порок, доколкото задължение на наказващия орган е да даде точната
правна квалификация на деянието. В случая обаче, както се посочи, това задължение
не е коректно изпълнено от АНО, с което е препятствано адекватното реализиране
на правото на защита на санкционираното лице.
Обсъдените до тук нарушения в своята съвкупност, са
особено съществени и опорочават наказателното постановление до степен,
неподлежаща на саниране, до какъвто извод е стигнал и решаващия състав на ГОРС.
Настоящият
състав намира за основателни възраженията на касатора относно третото
констатирано от районния съд нарушение - непосочване формата на изпълнително
деяние, доколкото в АУАН и НП изрично е отразено, че става въпрос за
извършителство. Що се отнася до развитите доводи за изначална невъзможност за
допустителство при извършител юридическо лице, те намират известна опора в
правната теория, но не са съответни на текста на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, в
който такова разграничение не е прокарано от законодателния орган.
За пълнота на
изложението и доколкото от въззивния съд не е обсъдена материалната
законосъобразност на НП, настоящата инстанция отбелязва, че в случая от АНО е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Както
нееднократно се посочи, според събраните по делото доказателства от извършеното
нарушение няма реално настъпили вредни последици за фиска. По делото не са
налични данни ответникът по касационната жалба да е бил санкциониран за други
нарушения на данъчното законодателство, такива предходни нарушения не са
твърдяни и от администрацията, на нито един етап от производството. Касае се за
неголяма парична сума, която е следвало да бъде маркирана като служебно
изведена, а от АНО на практика не са обсъдени обясненията на наказаното лице
относно причините за липсата на такова маркиране – денонощен режим на работа на
обекта, предполагащ отделяне на реализирания от нощната смяна оборот и
неопитност на новоназначен служител, в чийто първи работен ден е извършена
проверката на данъчните. Деянието се явява изолирано и инцидентно за конкретния
данъчен субект и няма вредоносни последици за фиска. Изложеното обосновава
извод, че санкционираното административно нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Затова наложената санкция, макар
и в минимално предвидения от закона размер, се явява несъразмерно тежка и не
съответства на характера и тежестта на нарушението.
Както се отбеляза, последно
изложените съображения са единствено за пълнота на настоящото изложение и
съответстват на крайната преценка на въззивния съд за незаконосъобразност на
отмененото от него наказателно постановление. Обжалваното съдебно решение не
страда от визираните в жалбата на ГДФК в ЦУ на НАП пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски. Съобразно това и доколкото от
ответника не се претендира присъждане на разноски, последните следва да останат
за сметка на страните в настоящото производство, така както са сторени.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 139 от
01.07.2021 г., постановено по АНД № 20214120200314 от 2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.