Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138
13.03.2020г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Н.
Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело №1414 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е образувано по искова молба, подадена от В.Я.Д. ***, чрез упълномощен представител, с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР –
Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издаден Електронен фиш сер. К, № ******* на ОДМВР - Хасково, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото,
до окончателното ѝ заплащане.
В молбата се посочва, че с влязло в сила Решение №345
от 25.11.2019г., постановено по АНД №991/2019г. по описа на Районен съд – Хасково
е бил отменен Електронен фиш Серия К, № ******* на ОДМВР – Хасково. Твърди се, че от
незаконосъобразния електронен фиш били претърпени имуществени вреди в размер на
300 лева, които представлявали заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
хода на съдебното производство по обжалването на ЕФ. Наведени са доводи, че сумата
представлява пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразния акт. Излагат се
съображения за основателност на претенцията, като се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ОДМВР - Хасково да заплати на ищеца сумата от 300
лева, представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразно издадения ЕФ, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР –
Хасково, в представени чрез пълномощник, отговор на исковата молба и в писмено
становище (молба), счита исковата претенция за основателна и доказана. Прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в случай на
отхвърляне на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема
становище за основателност на иска. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото, с Електронен фиш
(ЕФ) Серия К, № *******, издаден от ОДМВР – Хасково, на В.Я.Д. ***, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е била наложена „глоба“
в размер на 400 лева.
Настоящият ищец подал жалба против Електронен фиш Серия
К №******* на ОДМВР – Хасково, по която било образувано АНД №991/2019г. по
описа на Районен съд – Хасково.
За защита в производството срещу Електронен фиш Серия К
№******* на ОДМВР – Хасково, В.Я.Д., сключил с адвокат Д.А. *** Договор за
правна защита и съдействие от 15.08.2019г. (л.16 от АНД №991/2019г.), от който е видно, че между двамата е
договорено възнаграждение в размер на 300 лева за оказване на правна помощ и
съдействие, изразяващи се в „защита по АНД“. В кориците на АНД №991/2019 г. на
РС – Хасково се съдържа и Разписка от 23.08.2019 г. (в оригинал), с която
подписалият я адвокат Д.А. удостоверява, че възнаграждението по договор за
правна помощ от 15.08.2019г. за защита по АНД по описа на Районен съд – Хасково,
по жалба против Електронен фиш Серия К №******* от ОДМВР – Хасково, в размер на
300 лева му е изплатено изцяло в брой от жалбоподателя В.Я.Д..
С Решение №345/25.11.2019г., постановено по АНД №991/2019г.
по описа на Районен съд – Хасково, електронният фиш бил отменен като
незаконосъобразен.
По настоящото дело е приложено дело АНД №991/2019г. на
Районен съд - Хасково, в което се
съдържа жалба с вх. рег.№17322/04.09.2019г. по описа на районния съд, с
постановено по него Решение №345/25.11.2019г., влязло в законна сила на 17.12.2019г.,
както и оригинал на Договор за правна защита и съдействие от 15.08.2019г. Видно
е и, че адв. Д.А. е изготвил и подал жалбата, както и молба по хода на делото,
с изложени в последнта доводи по същество на спора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, (в актуалната му редакция), исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт –
Електронен фиш Серия К № *******, издаден от ОДМВР – Хасково, който е отменен с
Решение №345 от 25.11.2019г., постановено по АНД №991/2019г. по описа на Районен
съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от ответната страна - Областна дирекция на МВР – Хасково, която е
юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от страна на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление
/следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш,
какъвто е настоящия случай/ не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, респ. електронни
фишове като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен
орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки
че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на електронни фишове, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на електронни фишове, както и на действията
или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод
на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на
това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразен Електронен
фиш Серия К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима, а с
оглед събраните в производството доказателства е и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода
на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №345/25.11.2019г., постановено
по АНД №991/2019г. на Районен съд - Хасково, с което е отменен Електронен фиш Серия
К №*******, издаден от ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на
300 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по АНД №991/2019г. по описа на Районен съд – Хасково,
съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително
се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца В.Я.Д..
Обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от страна на
ответника, който не е оспорил и приетия като писмено доказателство по делото
Договор за правна защита и съдействие, сключен между В.Я.Д. и адвокат Д.А. на 15.08.2019г.,
както и разписката към него, в която е отразено заплащането на сумата от 300
лева, в брой. Договорът за правна защита и съдействие е неразривно свързан с
Пълномощното от 15.08.2019г. (съставен е на гърба на бланката на договора),
представено в оригинал именно по АНД № 991/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.
По делото в оригинал е представена и Разписката за платената по договора сума
от 23.08.2019г., поради което следва да се приеме, че договарянето и
заплащането на сумата касае точно това дело, по което с Решение №345/25.11.2019г.
е бил отменен Електронен фиш Серия К № *******, издаден от ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, респ. електронни фишове,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Предвид отменения по съдебен път електронен фиш,
претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издадения електронен фиш. Предвид приравняването на електронните фишове на
наказателни постановления, в този смисъл следва да се приема и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на делото, до
окончателното ѝ изплащане. Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, дължима от дата предявяване на исковата молба, на която е и образувано
настоящото дело – 27.12.2019г., предвид направеното искане от страна на ищеца,
лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменения като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш Серия К № *******,
издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.12.2019г.
При този изход на делото, основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на сторените по настоящото съдебно производство разноски в
размер на 10 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В
случая, направено възражение за прекомерност се явява неоснователно, тъй като
претендираното адвокатско възнаграждение е в минимално предвидения в закона
размер, т.е. няма прано основание за намаляването му.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково,
с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на В.Я.Д., ЕГН **********,***, сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № *******,
издаден от ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково,
с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на В.Я.Д., ЕГН **********,***, разноски по настоящото дело в размер на 310
(триста десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: