Р
Е Ш Е Н И Е
№172
гр. Каварна
05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 56 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 288, ал. 12, вр. с чл. 288а, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.), вр. с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните обстоятелства: Гаранционен фонд на осн. чл.
288а, ал. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата
на чл. 6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на РПолша
по щета № 120056/22.01.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 390.26 лева за увредения при ПТП настъпило на 27.11.2012 г. в гр. ***,
на кръстовището на ул. *** с ул. ***, Шосе № 1524D, км. 0, кръстовище с шосе
1525 D, л.а. „ТОЙОТА АВЕНСИС” с рег. № ***, собственост на M=I=. Твърди се, че
виновен за катастрофата е ответникът С.К.Б., който управлявайки собствения си
л.а. ФОЛКСВАГЕН Т4, с ДК № ***, при движение в град *** и на кръстовището на ул. *** с ул. ***, Шосе №
1524D, км. 0, кръстовище с шосе 1525 D, е отнел предимството на правомерно
движещия се л.а. „ТОЙОТА АВЕНСИС” с рег. № ***, ударил го е странично, като
така е причинил ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл. 249, във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът е управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана изх. № ГФ – РП 444/21.08.2018 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но плащане не е
последвало. Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на
предявената искова претенция, като се моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 2 390.26 лева, представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета № 120056/22.01.2014 г. обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника С.К.Б., чрез назначения му от съда процесуален представител
– адв. Л.Н., с който се
оспорва иска, като недоказан и погасен по давност. Моли се за отхвърляне на ищцовата претенция, като неоснователна.
Съдът, след като прецени исканията
и доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Съгласно представените от ищеца писмени доказателства,
включително документи на полски език и в превод на български език – информация
за пътнотранспортно произшествие, претенции за възстановяване на изплатено
обезщетение от НББАЗ на Бюро на полските автомобилни застрахователи по щета,
причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, извлечение от
разплащателна сметка на НББАЗ и
нареждане за превод, доклад по щета за имуществени вреди № 120056/22.01.2014
г., оценка № 1065248/13.12.2012 г. и
искане за възстановяване на суми от Бюро на полските автомобилни
застрахователи, се установява, че на 27.11.2012
г., в гр. *** - Полша, при управление на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН Т4, с българска регистрация ДК
№ ***, ответникът С.К.Б., при движение на кръстовището на ул. с ул. ***, Шосе №
1524D, км. 0, кръстовище с шосе 1525 D, е отнел предимството на правомерно
движещия се л.а. „ТОЙОТА АВЕНСИС” с рег. № ***, ударил го е странично, в резултат на което
са причинени имуществени вреди на автомобила.
Въз основа на представения документ – информация за
пътнотранспортно произшествие, изд. от полицейския участък по
местопроизшествието: ОД МВР Отдел пътна полиция в ***, съставен на полски език и в превод на български (л.5-6 от делото),
който е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена
сила за отразените в него обстоятелства, става ясно, че в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в недаване
на предимство при управление на МПС, са причинени имуществени вреди по
автомобила на трето лице. Тъй като при деликт вината
се предполага до доказване на противното, а от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, които да оборят предположението за негова вина за
настъпилото ПТП, съдът намира, че са установени всички кумулативни елементи на
твърдяното от ищеца непозволено увреждане извършено от ответника, по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, поради което изложените възражения от процесуалния представител
на ответника за недоказаност на ищцовата претенция в
този смисъл са неоснователни .
Не се установява автомобилът управляван от ответника,
към момента на ПТП да е бил застрахован по застраховка "гражданска
отговорност". От представената справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, се установява, че полица № ***, с която е бил
застрахован автомобил рег. № ***, е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ на
25.10.2012 г., поради „Невнесена вноска”.
Въз основа на отправено искане придружено с документи
за извършено плащане от страна на Бюро на полските автомобилни застрахователи
за обработка на случая за процесното ПТП, на 14.01.2014
г. Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи е заплатило по
образувана при него щета, на Бюрото на полските автомобилни застрахователи
сумата от 913,47 евро – обезщетение, 265,65 евро – сума по фактура и банкови
разходи от 43 евро. Общо възстановената сума на 14.01.2014 г. от Националното
бюро на БАЗ на Бюрото на полските автомобилни застрахователи, ведно с
направените разходи е в размер на 1125,95 евро, която сума е изискана за
възстановяване в полза на Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи от ищеца по делото - Гаранционен фонд гр.София .
На основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), видно
от представеното преводно нареждане (л. 14 от делото) на 05.02.2014 г.
Гаранционен фонд - София е платил на Националното бюро на Българските
автомобилни застрахователи сумата от общо 2 390,26 лв., която включва не
само размера на обезщетените вреди на третото лице, но и разходите направени от
натоварените лица и органи, във връзка с процесното
ПТП .
След анализ на представените по делото писмени
доказателства, настоящият съд възприема твърдението на ищеца, че именно Бюро на
полските автомобилни застрахователи е било натоварено от компетентния орган на Полша
съгласно Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК и Споразумение между компенсационните
органи и между компенсационни органи и гаранционни фондове от 29.04.2002 г. да
обезщети пострадалото лице от процесното ПТП.
Приложените по делото платежни документи сочат, че
релевантните плащания в полза на правоимащия са
извършени от ищеца на 05.02.2014 г. Считано от тази дата е започнал да тече
петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, с
който се погасяват регресните искове, поради което
към момента на предявяване на иска - 04.02.2019 г. /датата на пощенското
клеймо/ давността не е изтекла. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД в случая
е неприложима. Ето защо неоснователни са и възраженията на процесуалния
представител на ответника за погасяване на претенциите по давност .
Въз основа на
изложеното по-горе съдът намира предявения иск за основателен. Налице са
предпоставките по чл. 288а, ал. 3 от КЗ (отм.), вр.
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) - след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил
в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредите, до размера на
платеното и разходите, поради което претенциите му за присъждане на главница и
законна лихва се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца са дължими
направените по делото съдебни разноски от общо 492,93 лв., от които 95,61 лв. -
държавна такса и 397,32 лв. – възнаграждение на особен представител на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.К.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори ***и
***, сумата от 2 390,26 лв. (две хиляди триста и деветдесет лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по
щета № 120056/22.01.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва върху
дължимата сума от главницата, считано от датата на предявяването на исковата
молба в съда – 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 492,93 лв. (четиристотин
деветдесет и два лева и деветдесет и три стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………