Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 107
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20235410100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Девин, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100012 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че съгласно неформален
търговски договор между ищеца и ответника, „К Б. 66“ ЕООД предоставя на
своите служители възможност да зареждат гориво в бензиностанцията на „К.
Т. К.“ ЕООД, находяща се в гр. С., ул. Ч. ш. 1** като ответникът е следвало да
заплаща зареденото гориво след издаване на фактура. Твърди, че през
месеците февруари, март и април 2022 г., ищцовото дружество е продавало
гориво на служители на ответника, като в последствие е издало фактури към
„К Б. 66“ ЕООД за заплащане на горивото за обща стойност от 2814.68 лева,
за което са издадени фактура № **********/28.02.2022г. в размер на 951.64
лева с вкл. ДДС, издадена въз основа на касови бонове с № 1131154 от
21.02.2022 г., 1131416 от 21.02.2022 г., 1132063 от 23.02.2022 г., 1132254 от
23.02.2022 г., 1132585 от 24.02.2022 г., 1133013 от 24.02.2022 г., 1133139 от
25.02.2022 г., 1133587 от 25.02.2022г., 1133685 от 26.02.2022 г. и 1134073 от
26.02.2022г.; фактура № **********/11.03.2022г. в размер на 1375.15 лева с
вкл. ДДС, издадена въз основа на касови бонове с № 1135261 от 01.03.2022 г.,
1135271 от 01.03.2022 г., 1135919 от 02.03.2022 г., 1135936 от 02.03.2022г.,
1
1135939 от 02.03.2022 г., 1135942 от 02.03.2022 г., 1135945 от 02.03.2022 г.,
1137269 от 07.03.2022г., 1137573 от 08.03.2022 г., 1138058 от 09.03.2022г.,
1138143 от 09.03.2022г. и 1138701 от 10.03.2022г.; фактура №
**********/21.03.2022г. в размер на 192.71 лева с вкл. ДДС, издадена въз
основа на касов бон с № 1140126 от 14.03.2022 г.; фактура №
**********/31.03.2022г. в размер на 196.78 лева с вкл. ДДС, издадена въз
основа на касови бонове с № 1143054 от 21.03.2022 г., 1143877 от 23.03.2022
г. и 1146685 от 28.03.2022 г.; фактура № **********/11.04.2022г. в размер
на 98.40 лева с вкл. ДДС, издадена въз основа на касов бон с № 1148320 от
01.04.2022 г. Твърди, че към датата на завеждане на настоящия иск
горепосочените суми не са заплатени от ответника и се дължат в пълен
размер. Твърди, че с разпореждане по ч. гр. дело № 196/2022г. по описа на
Районен съд- Девин е уважено подаденото от тях Заявление за издаване на
заповед за по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение като с
Разпореждане по делото им е указано за завеждане на установителен иск в
срок от един месец от получаване на разпореждането, поради което за тях се
явява правен интерес от завеждане на делото. Молят съда да уважи така
предявените установителни искове, като приеме за установено, че „К Б. 66“
ЕООД дължи на „К. Т. К.“ ЕООД сумата от 2814.68 лева за закупено, но
неплатено гориво от ответника в периода от месец февруари до месец април
2022 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на
настоящия иск до датата на окончателното изплащане на задължението.
Претендират за всички разноски по настоящото производство, включително
направените в заповедното производство.
В о.с.з. ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена
молба адв. М. К. поддържа иска по изложените съображения в исковата
молба. Претендира за разноски както в настоящото, така и заповедното
производство.
В о. с.з. ответникът ред. призован при условията на чл.50 ал.2
ГПК не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че ищцовото дружество е вписано в Търговския
2
регистър като фирма „К. Т. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. Ч. ш. 1**, представлявано от К. Н. Д..
Установява се, че ответното дружество е вписано в Търговския
регистър като фирма „К Б. 66“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. Р. № **, представлявано
от Н. С. К..
Ищцовото дружество е издало на ответника фактура №
**********/28.02.2022г. за сумата от 951.64 лева с ДДС; фактура №
**********/11.03.2022г. за сумата от 1375.15 лева с ДДС; фактура №
**********/21.03.2022 г. за сумата от 192.71 лева с ДДС; фактура №
**********/31.03.2022 г. за сумата от 196.78 лева с ДДС и фактура №
**********/11.04.2022г. за сумата от 98.40 лева.
Представени са касови бонове с № 1135261 от 01.03.2022 г.,
1135271 от 01.03.2022 г., 1135939 от 02.03.2022 г., 1135942 от 02.03.2022 г.,
1135945 от 02.03.2022 г., 1137573 от 08.03.2022 г., 1137269 от 07.03.2022г.,
1138143 от 09.03.2022г., 1138058 от 09.03.2022г., 1135936 от 02.03.2022г.,
1135919 от 02.03.2022 г., 1138701 от 10.03.2022г., 1131416 от 21.02.2022 г.,
1132585 от 24.02.2022 г., 1148320 от 01.04.2022 г., 1140126 от 14.03.2022 г.,
1133139 от 25.02.2022 г., 1143054 от 21.03.2022 г., 1133013 от 24.02.2022 г.,
1133685 от 26.02.2022 г., 1131154 от 21.02.2022 г., 1146685 от 28.03.2022 г.,
1134073 от 26.02.2022 г., 1132063 от 23.02.2022 г., 1143877 от 23.03.2022 г.,
1132254 от 23.02.2022 г., 1133587 от 25.02.2022 г., както и Счетоводна
справка по чл. 366 от ГПК, с изчисления за дължимите суми.
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 196/2022г., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 96/15.07.2022г., по която е разпоредено длъжникът „К Б. 66“ ЕООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл.
Смолян, ул. Р. № **, представлявано от Н. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
„К. Т. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Ч. ш. 1**, представлявано от К. Н. Д., чрез пълномощника си адв. М.
И. К., сумите: 2814.68 лева /две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и
68 ст./- главница с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от
2814.68 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 56.29
3
лева /петдесет и шест лева и 29 ст./ – държавна такса и 380.00 лева /триста и
осемдесет лева/ -адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че иска е основателен и доказан и ще следва да
бъде уважен по следните съображения :
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
– заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното по ч. гр. дело № 196/2022г. по описа на РС-
Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която заповед
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от ответника възражение.
Настоящият установителен иск е предявен на 19.01.2023г. в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът намира иска, предмет на разглеждане в настоящото
производство, за допустим и разгледан по същество е основателен,
доколкото от събраните по делото доказателства е установено
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 196/2022г. по описа на РС-Девин. В хода на производството
по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието
за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесните
фактури от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове по дължимите суми по
фактурите, описани по-горе. В тежест на ищеца е да установи наличие на
валидно облигационно отношение - наличие на действителен, сключен между
4
страните по делото договор, изпълнение на поетите от страните задължения
по договора за предоставена на ответника услуга, както и настъпилата
изискуемост на вземането. Твърденията в исковата молба изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че ищеца
е продал на ответника гориво на обща стойност от 2814.68 лева, за което са
издадени фактура № **********/28.02.2022г. в размер на 951.64 лева с вкл.
ДДС, издадена въз основа на касови бонове с № 1131154 от 21.02.2022 г.,
1131416 от 21.02.2022 г., 1132063 от 23.02.2022 г., 1132254 от 23.02.2022 г.,
1132585 от 24.02.2022 г., 1133013 от 24.02.2022 г., 1133139 от 25.02.2022 г.,
1133587 от 25.02.2022г., 1133685 от 26.02.2022 г. и 1134073 от 26.02.2022г.;
фактура № **********/11.03.2022г. в размер на 1375.15 лева с вкл. ДДС,
издадена въз основа на касови бонове с № 1135261 от 01.03.2022 г., 1135271
от 01.03.2022 г., 1135919 от 02.03.2022 г., 1135936 от 02.03.2022г., 1135939 от
02.03.2022 г., 1135942 от 02.03.2022 г., 1135945 от 02.03.2022 г., 1137269 от
07.03.2022г., 1137573 от 08.03.2022 г., 1138058 от 09.03.2022г., 1138143 от
09.03.2022г. и 1138701 от 10.03.2022г.; фактура № **********/21.03.2022г. в
размер на 192.71 лева с вкл. ДДС, издадена въз основа на касов бон с №
1140126 от 14.03.2022 г.; фактура № **********/31.03.2022г. в размер на
196.78 лева с вкл. ДДС, издадена въз основа на касови бонове с № 1143054
от 21.03.2022 г., 1143877 от 23.03.2022 г. и 1146685 от 28.03.2022 г.;
фактура № **********/11.04.2022г. в размер на 98.40 лева с вкл. ДДС,
издадена въз основа на касов бон с № 1148320 от 01.04.2022 г. Между
страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение. Спор
няма, че стоките, описани във фактурите са предадени на ответника. Не са
представени доказателства ответника да е заплатил процесната сума на
ищеца. За това иска следва да се уважи изцяло като се приеме за установено,
че ответното дружество „К Б. 66“ ЕООД дължи на ищеца „К. Т. К.“ ЕООД
сумата от 2814.68 лева за закупено, но неплатено гориво от ответника в
периода от месец февруари до месец април 2022 г.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на
главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
5
лихва от деня на забавата. Ищeца претендира за законна лихва върху
главницата от 2814.68 лева, считано от датата на завеждане на иска –
19.01.2023г. до датата на окончателното изплащане на задължението. С оглед
уважения главен иск за сумата от 2814.68 лева се дължи лихва. От получаване
на поканата – депозиране на настоящото исковата молба - 19.01.2023г.
ответника е изпаднал в забава. С оглед горното, този иск следва да се уважи
изцяло.
За това предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415
ал.1 от ГПК следва да бъде уважен, като се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца 2814.68 лева - главница с вкл.
ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от 2814.68 лева, считано
от датата на завеждане на иска – 19.01.2023г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 96/15.07.2022г. ч. гр.
дело № 196/2022г. по описа на ДРС.
Относно направените по делото разноски. Искането за
установяване на направените в заповедното производство деловодни
разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение.
Ищеца е направил разноски в общ размер на 492.60 лева, от които
по настоящото дело 56.30 – държавна такса и по заповедното производство
56.30 лева- държавна такса и 380.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да се уважат изцяло разноските,
направени от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер
на 492.60 лева – разноски в заповедното - ч. гр. дело № 196/2022г. по описа
на РС-Девин и настоящото производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните в
производството, че „К Б. 66“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: с. Б., община Б., обл. Смолян, ул. Р. № **, представлявано от
Н. С. К. дължи на „К. Т. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. Ч. ш. 1**, представлявано от К. Н. Д., чрез
пълномощника си адв. М. И. К., сумата: 2814.68 лева /две хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и 68 ст./- главница с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от 2814.68 лева, считано от датата на
завеждане на иска – 19.01.2023г. до датата на окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 96/15.07.2022г. ч. гр. дело № 196/2022г. по
описа на ДРС.
ОСЪЖДА „К Б. 66“ ЕООД, ЕИК: ********** , със седалище и
адрес на управление: с. Б., община Б., обл. Смолян, ул. Р. № **,
представлявано от Н. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на „К. Т. К.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ч. ш. 1**,
представлявано от К. Н. Д. сумата в общ размер от 492.60 лева
/четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/- разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело № 196/2022г. по описа на РС-Девин и
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7