Решение по дело №776/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 639
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150700776
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

реш е н И Е

 

№ 639/28.8.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание на двадесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело № 776, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на И.Г. ***, чез адв. П.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0310-000066/22.06.2020 г. на началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище.

С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на И.Г.И. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ – прекратяване на регистрацията  на МПС с ДКН  РА 3693 КР за срок от единадесет месеца.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с преследваната от закона цел. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище, редовно призован, не се явява. Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо към административната преписка.

Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по делото, установи следното :

Жалбоподателят И.Г.И. е управлявал на 20.06.2020 г. лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ С ДКН …,  негова собственост в гр Панагюрище на ул. „Нистор Ружеков“, като при извършената проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7410 с фабричен номер ARSM 0145 било отчетена концентрация на алкохол от 2,33 промила, която била показана на водача. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0046207.

За посоченото административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН  GA38239/20.06.2020 г., с който били иззети и СУМПС № *********, както и два броя регистрационни табели на л.а. с ДКН СВ 4801РМ.

В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0310-000066/22.06.2020 г. на началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагрюище.

Жалбоподателят е получил заповедта на 25.06.2020 г. и е подал жалбата в РУ Панагюрище на 06.07.2020 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен съд -  Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник РУ към ОД на МВР Панагюрище, в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни норми.

Съгласно чл. 171, т.2а буква „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ прекратяване на регистрацията на МПС на собственик “. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС  концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила на хиляда, установено по надлежния ред- в случая с техническо средство Алкотест дрегер 7410 с фабричен номер ARSM 0145. Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.

Не могат да бъдат споделени съображенията, развити в жалбата, че административният орган е приложил ПАМ за срок от една година, без да изложи мотиви за продължителността на срока, което е в разрез с изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. Мотиви в тази насока са изложени в съпроводителното писмо към административната преписка и в случая следва да намери приложение ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Съгласно цитираното тълкувателно решение, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, най- късно до изпращането на жалбата срещу акта до по- горния административен орган, респективно в настоящия случай до съда. Деянието, за което е наложена процесната ПАМ е с висока степен на обществена опасност, касае са за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача, която неколкократно надвишава минимално изискуемия праг от 0,5% за който е приложима ПАМ. Освен това, видно от справката за извършени нарушения на водача,  последният е наказван още веднъж за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, т.е. за сходно деяние в един сравнително неоталечен период от време. При тези данни неоснователни са твърденията в жалбата, че ПАМ не е съобразена с целта на закона, а налагането й за срок от 11 месеца отговаря в достатъчна степен на принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона- да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на извършването на други нарушения от водача. Жалбата на И.Г.И. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Разноски се претендират само от жалбоподателя, но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,

 

Р Е Ш И:

отхвърля жалбата  на И.Г. ***, чез адв. П.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0310-000066/22.06.2020 г. на началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

                                                          Съдия:/П/