Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на
секретаря Стоянка Петрова, разгледа
докладваното от съдията АНД № 1366 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Н.К.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № *, издадено на 22.10.2019 г.
от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска
наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна
редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо
активна процесуална легитимация.
Независимо от
основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка и констатира следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се
установи следното:
На * г. около * ч. в гр.
Д* по бул. „*“ В.К. управлявал моторно превозно средство – л. а. марка „*“ с
рег. № * в посока гр. В*. В района на Туристическа спалня бил спрян за проверка
от служители на Сектор „ПП“ Добрич в състав св. Б.Г.Б. и св. М.Г.Г..
В хода на проверката
полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС било с
прекратена регистрация на 12.07.2018 г. Също така водачът не представил
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
При установените
нарушение св. Б. съставил АУАН на водача.
С оглед наличието на
данни за извършено престъпление от общ характер е било образувано и досъдебно
производство № 237/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, преписка № 617/2019
г. по описа на РП - Добрич за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. 1 от НК.
С Постановление от 22.05.2019
г. Районна прокуратура – Добрич прекратила наказателното производство по ДП № 237/2019
г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, водено за престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно
обстоятелствената част на постановлението, извършеното от К. не съставлява
престъпление, тъй като липсва признак от субективната страна на престъплението,
тъй като деецът не е съзнавал, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация. Представителят на
държавното обвинение постановил препис от постановлението, след влизането му в
сила, ведно с досъдебното производство да се изпратят на Сектор „ПП” при ОД на
МВР – Добрич за реализиране на АНО на нарушителя.
Въз основа на
постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което
обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на К. е вменено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията
на св. Б.Б. и М.Г., както и от събраните и приобщени към материалите по делото
писмени доказателства – Наказателно
постановление № *; епикриза на В.Н.К.; удостоверение
за семейно положение, съпруга и деца изх. № АУ*; АУАН, серия Д № * г.; писмо рег. № * г.; Наказателно постановление № * г.; писмо рег. № * г.; Постановление
Пр. пр. № 617/2019 г.; копия от материали по ДП № 237/2019 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР – Добрич, които доказателства съдът
кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.
При гореописаната
фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи
следното от ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление
е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР
да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът
намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено на нарушителя.
Обстоятелството, че
образуваното с АУАН с бланков № 981004 от 11.03.2019 г. административно-наказателно
производство не е било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал.
2 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не
е нарушило правото на защита на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът
намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение:Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС.
Надлежният
ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредбата).
В конкретния
случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е
управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред
МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно
значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е
знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му
бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация.
Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за
контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване
на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, без да е необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по
аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като
водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна
регистрация или не. От данните по делото е видно, че той е закупил автомобила
на 12.09.2018 г. /шест месеца преди проверката/, поради което е бил длъжен в двуседмичен
срок от прехвърлянето на автомобила да предостави на службата за регистрация по
местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя
съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Като
не го е направил, сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно
дерегистриран съобразно правилата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. К. е бил наясно, че като
приобретател не е изпълнил задължението си да регистрира закупения автомобил
съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за последващото
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието
му несъставомерно поради липса на вина.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради
което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази
форма на вина. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го
регистрира в законоустановения срок за това, К. е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е
налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С
оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е
санкционирал на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл
е и константната съдебна практика – КАНД 41/2021 г. и КАНД 59/2021 г., двете по
описа на АдмС - Добрич.
В тази връзка
съдът приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се основава на
безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.
По отношение
на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя
моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по
надлежния ред.
Административно-наказващият
орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което
според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното
нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно
въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на
обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в
чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна
разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа
на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения
са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства.
Относно отнетите
контролни точки:
Отнемането на контролни
точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1
от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази
формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането
им като самостоятелно административно наказание или принудителна
административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази
насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи
функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на
контролни точки, съответният административно-наказващ орган действа в условията
на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане
на административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано
нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни
точки.
Законосъобразно на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за
визираното в НП нарушение /управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред/ (чл. 175, ал. 3 ЗДвП) следва
да бъдат отнети 10 контролни точки, което е сторено с НП и е
напълно правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
намери, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0851-001926,
издадено на 22.10.2019 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
гр. Добрич, с което на В.Н.К. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 140, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/