О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………...2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №1928/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Ат.
Петков, срещу решение №4427/06.11.2018г., постановено по гр.дело
№7145/2018г. на ВРС, 49 състав, с което
съдът е осъдил „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз
Ал.Дондуков“68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова
Джамбазка ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна
ж.к.Възраждане, бл.49, вх.2, ет.8, ап.47, сумата от 1 803,36 лева /хиляда осемстотин и три
лева и 36 стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на капак
преден, броня предна, фар ляв, подкалник преден ляв, калник преден ляв, рамка
радаитор pvc, подкалник преден ляв задна част pvc, решетка декоративна, халоген
ляв, греда между рогове, конзола калник преден ляв, основа калник преден ляв,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 26.01.2018г.,
по застрахователен договор „Каско", клауза Пълно каско, по застрахователна
полица №0320170340026350
от 14.12.2017г., за лек автомобил Ауди А3 с ДК№В 3772 НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
16.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.
Съдът не е отчел, че обезщетението се претендира въз основа на договор за
доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговорят условията по
договора. Съдът не е отчел сочената от застрахователя разпоредба на чл.54.4 от
ОУ към договора за застраховка и характера на вещта – на възраст повече от 10
години, с дата на производство на автомобила през 2004г. В тези случаи
застрахователят поддържа, че обезщетението се определя по експертна оценка
съгласно приетите от дружеството – застраховател методики, цени и каталози. /в
този смисъл цитира т.53 и т.56 от същите ОУ/ Въззивникът счита, че тези
разпоредби от ОУ поради силата на договореното съгл.чл.20а от ЗЗД, обвързват и
двете страни. Прави се довод, че доколкото страните могат да уговарят и
по-висока отговорност на застрахователя, така същите са свободни да уговорят и
ограничения в отговорността на застрахователя, обстоятелство с което
застрахованото лице се е съгласило подписвайки договора. Застрахователят
поддържа, че при този вид доброволна застраховка, е налице автономия на волята
на договарящите като за сметка на по-ниска застр.премия, същите са свободни да
уговорят известни ограничения в пределите на отговорност на застрахователя. В
този смисъл, въззивникът твърди, че сочената в решението на ВРС съдебна
практика е неотносима тъй като същата има отношение към друг вид задължително
застраховане по Гражданска отговорност. Въвежда се като довод и липсата на спор
между страните относно действието на ОУ по застраховка Каско на МПС спрямо
правоотношението. Твърди се, че съобразно заключението, размерът на вредите,
определен съобразно приложимата методика на застрахователя е определен на
1100.65 лева, които реално са изплатени на ищцата преди завеждане на делото.
Поради това се поддържа неоснователност на иска, тъй като дружеството е
изпълнило задължението си по договора изцяло. Молят за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен ведно с присъждане на
сторените по делото разноски, вкл. за въззивното производство.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор
на жалбата от насрещната страна А.И. ДЪРМОНКА, чрез адв.Йордан Алексиев от
ВАК, за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че ищцата е установила по реда
на главното и пълно доказване всички релевантни обстоятелства. По отношение
размерът на обезщетението, въззиваемата страна се позовава на разпоредбите на
чл.386, ал.2 от КЗ и чл.400, ал.2 от КЗ. Счита, че правилно съдът е присъдил
обезщетение в размер на средните пазарни цени към датата на събитието в размер
на 2 904.01 лева. Счита уговорките в ОУ на застрахователя, на които
последния се позовава във връзка с определяне размер на обезщетението, за
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащи на повелителни
разпоредби от КЗ. Оразмеряването на щетите сследва да бъде извършено
съгл.императивните норми на КЗ съобразно действително претърпените вреди, а не
съгласно Методиката на застрахователя. Претендира се отхвърляне на жалбата
ведно с присъждане на сторените по делото разноски за въззивна инстанция.
Съдът
намира депозираната ВЖ за редовна – подадена от надлежна страна, в преклузивния
срок, при спазване разпоредбите на чл.260 и сл. от ЗЗД.
С ВЖ не се твърди недопустимост
и невалидност на постановеното от ВРС съдебно решение.
Въведените в жалбата
твърдения са идентични на направените с отговора на исковата молба, обсъдени от
ВРС.
Страните не правят
доказателствени искане и такова не следва от изложените в жалбата оплаквания.
Съобразно горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
редовна ВЖ вх.№77038/22.11.2018г. на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, София, срещу решение
№4427/06.11.2018г., постановено по гр.дело №7145/2018г. по описа на 49 състав
на ВРС, на основание чл.258 ГПК.
НАСРОЧВА производството в съдебно
заседание на 23.01.19г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: