РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _03.12._ 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд в съдебно
заседание на четвърти ноември_ две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при
секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело №_20094410100064_ по описа за _2009_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба.
Производството е във втора фаза след допускане на делбата.
С решение № 152 от 06.07.2009 г. РС Левски е допуснал да бъде
извършена съдебна делба между: Д.М. ***, Л.М. ***, М.М. *** и Л.И. *** върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *,находящ
се в *, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-2/23.01.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: *, с площ от 486 кв.м., с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, със
стар идентификатор *, при съседи: *, ведно
с построените в този имот сгради: сграда № *.1 със застроена площ 67 кв.м.,
на един етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, сграда № *.2 със
застроена площ 45 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за
обитаване, сграда № *.3 със застроена площ 44 кв.м., на един етаж, с
предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда № *.4 със застроена
площ 24 кв.м., на един етаж, с предназначение – хангар, депо, гараж.
От допуснатия до делба имот, съдът е постановил да се
образуват тридесет
и шест равни дяла, от които осем равни
дяла за Д.М., четиринадесет равни дял за Л.М. и по седем равни дяла за М.М. и Л.Е..
Ищцата Л.М. в първото по делото
съдебно заседание след допускане на делбата е представила писмена молба, с
която е направила искане за възлагане на имота, както и искане за сметки като е
уточнила, че претенцията й е за сумата от 2240 лв. представляваща стойност на
строителните материали вложени в ремонта
на покрива на наследствения имот, сумата
от 1500 лв. заплатена за труд за извършване на посочения ремонт на покрива,
претендира всички разходи по погребението на общия наследодател, както и сумите
платени от нея като данъци на процесния имот.
Ответникът Д.М. също е направил искане
за възлагане на имота, което искане е направил още с отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е
изслушана съдебно техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че процесният недвижим имот е неподеляем на повече самостоятелни
имота. Пазарната цена на имота е общо в размер на 16200 лв., а дяловете на
страните са съответно на стойност както следва: на Д.М. – 3600 лв., на Л.М.
6300 лв., на М.М. – 3150 лв. и на Л.Е. – 3150 лв.
Съдебно-техническата експертиза е компетентно изготвена,
заключението на вещото лице не е
оспорено от страните по делото, поради което е и прието от съда.
Според заключението на вещото лице
имотът е неподеляем на повече самостоятелни имота, и от не могат да се обособят
повече самостоятелни жилища. По
настоящото дело има направено искане за възлагане на неподелеяемия имот, който
е жилище от ищцата Л.Ц. и от ответника Д.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.2
от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители
се уравняват с друг имот или с пари.
В настоящия случай нито ищцата, нито
ответника са представили декларации, че не притежават друго жилище, нито пък са
представени каквито и да било доказателства, че някой от тях е живял в жилището
към момента на откриване на наследството.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 348 от ГПК
съгласно която, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан и с оглед
на събраните по делото доказателства, следва недвижимия имот, предмет на делото
да бъде изнесен на публична продан.
По направеното искане за сметки от ищцата Л.Ц.:
В подкрепа на твърдението си, че за строителни материали за
извършения ремонт на покрива на наследствия имот е вложила сумата от 2240 лв.,
ищцата е представила 2 броя фактури /приложени съответно на л. 81 и 82 от
делото/. Видно от тези фактури е, че
същите са съответно за сумата от 1050 лв. и сумата от 1152 лв., като в тях е
отразено, че са за закупуване на строителни материали през 2005 г. и са
издадени на името на И.С.. По делото има данни, че И.С. /който е и пълномощник
на ищцата/ е неин син, но няма каквито и да било доказателства, от които да се
установи, че закупените с тези строителни материали са закупени именно за
ремонта на покрива на наследствения имот, както и че същите са вложени именно
при този ремонт и точно за този имот. От показанията на свидетеля М. /л. 103 от делото/ се установява, че за
ремонта на покрива материалите са му доставяни от Л. и нейния син И., но отново
не се уточнява какъв е вида на тези материали, какво количество е доставено и
вложено и т.н., още повече, че свидетеля заявява, че при ремонта на покрива са
ползвани и част от старите материали.
От показанията на същия свидетел се установява, че за труда за
ремонта на покрива му е заплатена сумата от 1500 лв., една част от която сума е
взел за себе си, а друга част от същата сума е заплатил на помощник и общ
работник – услугите и помощта на които е ползвал.
При това положение относно искането за заплащане стойност на
ремонт на покрива на наследствения имот, съдът счита, че искът е доказан само в
частта за заплатената сума за труд. От тази сума на дела на ответника
съответства сумата от 333,33 лв., която се получава след разделяне на общата
сума от 1500 лв. на 36 равни части и след получаване стойността на една равна
част от тази сума същата се умножава по полагащите се части на ответника, които
са осем равни части.
По отношение искането за заплащане на платените от Л.Ц. данъци
за имота от заключението на вещото лице икономист, което е изслушано в съдебно
заседание /л. 103 от делото/ се установява, че „Д. е платил еднолично данък за
неговата част, а 2008 г. Л.М. е заплатила и неговия дял”. Видно от таблицата в
констативно-съобразителната част на заключението е, че платената сума като
припадаща се част на Д.М. за 2008 г. е в размер на 37,14 лв. Това се установява
и от приложената на л. 92 от делото квитанция, за която вещото лице заявява, че
е получило от служба „местни данъци и такси” при Община Левски.
Предвид изложеното, съдът приема, че освен сумата от 333,33
лв. посочена по-горе като дължима от М. за ремонта на покрива, същия дължи на Ц.
и сумата от 37,14 лв. платената от Ц. сума, съответстваща на дела на М. от
дължащия се за 2008 г. данък за наследствения имот по ЗМДТ.
По отношение искането за заплащане на направените от Ц. разходи за погребението на
общия наследодател, съдът счита, че същото не е доказано по основание и размер
и като такова в тази му част следва да бъде отхвърлено. За установяване размера
на разходваните суми за погребението на общия на страните наследодател Ц. е
поискала назначаването на вещо лице. Такова е назначено, но видно от
заключението е, че същото е дадено по принцип. Да, по принцип може и да е така,
но по делото няма каквито и да било доказателства, че именно това са
направените разходи по погребението. Несъмнено разходи са направени, но в
тежест на страната, поискала възстановяване на същите е да докаже искането си
по размер.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответника Д.М. да заплати на Л.М. сумата от 370,47 лв.
представляваща съответстваща на дела му част от направените от Ц. разходи за
ремонт на покрива на процесния имот и заплатения от Ц. данък за имота за 2008
г. За разликата над тази сума до
първоначално предявената от 3740 лв. искането по сметки следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
При този изход на делото следва страните да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете им.
Стойността на дяловете на Д.М. е в размер на 3600 лв., от която сума 4 % е 144
лв. Стойността на дяловете на Л.М. е в размер на 6300 лв., от която сума 4 % е 252
лв. Стойността на дяловете на М.М. е в размер на 3150 лв., от която сума 4 % е
126 лв. Стойността на дяловете на Л.Е. е в размер на 3150 лв., от която сума 4
% е 126 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 348 от ГПК ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *, находящ се в *, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-2/23.01.2007 г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: *, с площ от 486 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор *, при съседи: *, ведно с построените в този имот сгради:
сграда № *.1 със застроена площ 67 кв.м., на един етаж, с предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, сграда № *.2 със застроена площ 45 кв.м., на един
етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, сграда № *.3 със
застроена площ 44 кв.м., на един етаж, с предназначение – постройка на
допълващо застрояване и сграда № *.4 със застроена площ 24 кв.м., на един етаж,
с предназначение – хангар, депо, гараж, на обща
стойност 16200 лв.
ОТ СЪБРАНИТЕ при продажбата суми да се образуват тридесет и шест равни
дяла, от
които осем
равни дяла за Д.М. ***, ЕГН **********, четиринадесет равни дяла Л.М. ***, ЕГН ********** и по
седем равни дяла за М.М. ***, ЕГН ********** ***,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Д.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Л.М. ***, ЕГН ********** сумата от 370,47 лв.
представляваща съответстваща на дела му част от направените от Ц. разходи за
ремонт на покрива на процесния имот и заплатения от Ц. данък за имота за 2008
г. За разликата над тази сума до
първоначално предявената от 3740 лв. отхвърля искането по сметки като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Д.М. ***, ЕГН **********,
да заплати д.т. в размер на 144 лв.
ОСЪЖДА Л.М. ***, ЕГН ********** да заплати д.т. в размер на 252 лв.
ОСЪЖДА М.М. ***, ЕГН **********
да заплати д.т. в размер на 126 лв.
ОСЪЖДА Л.И. ***, ЕГН ********** да заплати д.т. в размер
на 126 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОс в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: