Решение по дело №2672/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 409
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510102672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  17.07.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                      II  граждански състав

На двадесет и втори юни                                       Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2672 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д. заявява, че „В.и к.“ ЕООД и ответникът Р.Д.К. се намирали в договорни отношения, по силата на които „В.и к.“ ЕООД открило партида на името на Р.Д.К. с партиден № 384, за имот, находящ се в гр. К., кв. „Васил Левски“, блок 5, вх. Б, ет. 1, ап. 26 във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

През периода от месец октомври 2016 г., до месец април 2019 г. „В.и к.“ ЕООД *** доставило питейна вода на гр. К., за партида №  и отвеждала канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:

- Квитанция № г. на стойност 5,69 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,69 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,66 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,82 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 6,04 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,89 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,62 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,95 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 6,18 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 3,35 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,45 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 5,93 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 9,12 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 12,54 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 3,38 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 8,45 лв.;

- Квитанция № г. на стойност 8,69 лв.

 

Ответникът не заплатил стойността на предоставената му услуга от  страна на „В.и к.“ ЕООД, ***. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 109,45 лева.   

Сочи, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „В.и к.“ ЕООД *** и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „В.и к.“ ЕООД *** по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 15,12 лв., по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 02.07.2019 г., както следва:

- лихва в размер на 1,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.01.2017 г.;

- лихва в размер на 1,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.02.2017 г.;

- лихва в размер на 1,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.03.2017 г.;

- лихва в размер на 1,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция № от 01.04.2017 г.;

- лихва в размер на 1,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.05.2017 г.;

- лихва в размер на 1,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция № от 01.07.2017 г.;

- лихва в размер на 1,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.09.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.08.2017 г.;

- лихва в размер на 0,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2017 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.11.2017 г.;

- лихва в размер на 0,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.12.2017 г.;

- лихва в размер на 0,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.02.2018 г.;

- лихва в размер на 0,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 01.03.2017 г.;

- лихва в размер на 0,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.04.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 28.03.2017 г.;

- лихва в размер на 0,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.06.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 28.05.2018 г.;

- лихва в размер на 1,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.07.2018 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 28.06.2018 г.;

- лихва в размер на 0,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2019 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 15.01.2018 г.;

- лихва в размер на 0,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.04.2019 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция № от 15.03.2019 г.;

- лихва в размер на 0,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.05.2019 г. до 02.07.2019 г., по Квитанция №  от 15.04.2019 г.

 

След направена справка в ИКАР по партидата на имота за който е открита партида 384 от ВИК ЕООД било безспорно, че ответника е собственик на имота, за който се начислявала процесната вода.

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което било отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 от Общите условия на оператора.

Предвид това, счита за категорично, че ответникът имал качеството на потребител на тези услуги.

Поради това обстоятелство, „В.и к.“ ЕООД подало заявление по чл. 410 ГПК против Р.Д.К. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 1902/2019 г. по описа на Районен съд-К., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответната страна при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответника към ищцовото дружество било в общ размер на 124,57 лв., от които сумата 109,45 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 15,12 лв.

С оглед на гореизложеното, ищцовото дружество бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена канална вода от страна на Р.Д.К..

По изложените съображения, моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на искането да постановите решение, с което да признае за установено, че Р.Д.К., ЕГН **********,*** дължи на „В.и к.“ ЕООД, ЕИК  със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва:

- сумата 5,69 лв., представляваща неизплатена сума по квитанция №  от 01.01.2017 г.;- сумата 5,69 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.02.2017 г.;- сумата 5,66 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.03.2017 г.;- сумата 5,82 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.04.2017 г.;- сумата 6,04 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.05.2017 г.;- сумата 5,89 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция № от 01.07.2017 г.;- сумата 5,62 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.08.2017 г.;

- сумата 5,95 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.11.2017 г.;- сумата 6,18 лв. представляваща неизплатена сума по Квитанция №от 01.12.2017 г.;- сумата 3,35 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция № 7 от 01.02.2018 г.;- сумата 5,45 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 01.03.2017 г.;- сумата 5,93 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция № от 28.03.2017 г.;- сумата 9,12 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 28.05.2018 г.;- сумата 12,54 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 28.06.2018 г;.

- сумата 3,38 лв. представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 15.01.2018 г.;- сумата 8,45 лв., представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 15.03.2019 г.;- сумата 8,69 лв. представляваща неизплатена сума по Квитанция №  от 15.04.2019 г.,както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд К., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1902/2019 г. - до окончателното ѝ изплащане.

Моли да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски в размер на 385 лв., от които сумата 25 лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Моли да бъдат присъдени и направените по ч.гр.дело № 1902/2019 г. по описа на Районен съд-К. разноски в общ размер на 25 лв., представляващи държавна такса.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адвокат. В. А., в качеството ѝ на особен представител  на ответника, с който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло.

 

Сочи, че видно от представените към исковата молба 15 бр. квитанции и 2 бр. фактури, ответникът К. е посочен като абонат на „ВиК" ЕООД, гр.С.с абонатен №, следователно за ищеца същият е потребител по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

Заявява, че Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка.

Счита, че ищецът следва да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

Сочи, че относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които не са представени по делото от ищеца. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 2 б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители" на водоснабдителни услуги са "юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги".

Твърди, че отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от цитираната Наредба и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ЕООД, гр. С.са общоизвестни /макар и да не са представени по делото като писмен документ/, поради което обвързват всички абонати съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2014 г. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от същата наредба.

Заявява, че за да установи наличието на задължение и неговия размер ищецът следва да докаже, че абонатът е собственик или ползвател на имота, че е потребил твърдяното количество вода за всеки отделен период, тъй като договорът за предоставени ВиК услуги е с периодично изпълнение и се подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ. По този вид договор за продажба се дължи стойността на доставена и потребена питейна вода, отчетена по реда и правилата, предвидени в Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия на „В и К" ЕООД гр. С. Според чл. 32, ал. 1 и, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В чл. 21, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите е предвидено отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл. 21, ал. 5 на ОУ, датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането.

            Във връзка с изложеното счита, че ищецът не установява с надлежни доказателства обстоятелството, на какво основание е открило партида на името на ответника К.. От представената справка по лице от Служба по вписванията - К. не се установяват данни, че Р.К. е собственик или ползвател на процесния недвижим имот - в справката същият е посочен като ипотекарен длъжник по договорна ипотека с кредитор „Б."ЕАД.

На следващо място, ищецът не е представил карнетите, от които да е видно изпълнени ли са изискванията на цитираната Наредба и на Общите условия, ставало ли е отчитането на потребена вода в присъствието на ответника, подписвал ли се е той или негов представител на карнетите. С оглед на изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли изцяло предявените против ответника искове. В съдебно заседание адвокат В. А. моли съда да отхвърли предявените исков като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

            Видно от приложеното частно гражданско дело №1902/2019г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение №1123/10.07.2019г. за изпълнение на парично задължение, за сумите :  109.45 главница, 15.12 лихва от 01.01.2017г. до 02.07.2019 г. /дата на издаване на лихвения лист/, ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2019г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида № 384 за имот, находящ се в гр. К., за периода 02.10.2016 г. до 04.04.2019 г. и законната лихва за закъснялото плащане на задължението от 01.01.2017 г. до 02.07.2019 г

 

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Р.Д.К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

 

По делото са представени Квитанция №  от 01.01.2017 г. на стойност 5,69 лв.; Квитанция №  от 01.02.2017 г. на стойност 5,69 лв.;  Квитанция № от 01.03.2017 г. на стойност 5,66 лв.;  Квитанция №  от 01.04.2017 г. на стойност 5,82 лв.; Квитанция №  от 01.05.2017 г. на стойност 6,04 лв.; Квитанция № от 01.07.2017 г. на стойност 5,89 лв.;  Квитанция от 01.08.2017 г. на стойност 5,62 лв.; Квитанция № от 01.11.2017 г. на стойност 5,95 лв.;  Квитанция №  от 01.12.2017 г. на стойност 6,18 лв.; Квитанция №  от 01.02.2018 г. на стойност 3,35 лв.; Квитанция № от 01.03.2017 г. на стойност 5,45 лв.; Квитанция №  от 28.03.2017 г. на стойност 5,93 лв.;  Квитанция №  от 28.05.2018 г. на стойност 9,12 лв.; Квитанция №  от 28.06.2018 г. на стойност 12,54 лв.;  Квитанция №  от 15.01.2018 г. на стойност 3,38 лв.; Квитанция №  от 15.03.2019 г. на стойност 8,45 лв.;  Квитанция №  от 15.04.2019 г. на стойност 8,69 лв.

 

Представен е и лихвен лист за дължимите суми по квитанции и лихви, досие на абонат и справка от Служба по вписванията при Районен съд – К..

 

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.

 

От заключението на експертизата се установява, че партида № 000384 за имот находящ се в град К., се води на името на Р.Д.К.. Задължението за ползвана питейна и отведена канална вода по партида №  за процесния период, съобразно издаден лихвен лист по процесните квитанции е в общ размер на 109,45 лева. Вещото лице сочи, че няма плащане на задължението от страна на ответника. Размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, дължимо за периода 01.09.2017 г. до 17.08.2018 г. е 5,50 лева. Вещото лице сочи, че водата се е отчитала с посещение на място, отчитане показанията на водомера, като има поставени подписи при отчитането до месец октомври 2017 г. След тази дата отчитането е с електронно устройство и отбелязването срещу тип на отчета е „реално измерен отчет“. Вещото лице сочи, че начисленото количество вода е остойностявано по действащите към съответния момент цени на предоставените услуги. През процесния период не е имало спиране на водоподаването на процесния имот. От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че до месец октомври 2017 г. вещото лице е изискало карнетата от дружеството, като отбелязванията в нея са до месец октомври 2017 г. след тази дата отчитанията са по електронен път.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за  предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането  или насрещните си задължения за недължимост.

 

Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК услуги.  Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД  - С.са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта на ищцовото дружество.

 

Между страните по делото не се спори, че ответника е имал отрита партида №  при ищцовото дружество „В.и к.“ ЕООД *** за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за имот находящ се в град К.  . Предвид на това съдът, приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало  правоотношение с предмет предоставяне на ВиК  услуги за питейно – битови нужди до потребител – за имот находящ се в   град К.  кв. присъединен към водоснабдителната мрежа. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане  на предоставените му от ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.

 

Спорно в отношенията между страните е изправността на доставчика по правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на средството за измерване при уговорени правила, условия и срокове.

 

Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора- чл.20 от ОУ / чл.22 от ОУ в сила от 2014 г./. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители /чл.23, ал.1 т.1 от ОУ от 11.08.2014 г./, отчитането на водомерите на потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три месеца. В разпоредбата на чл.21, ал.3 от ОУ / респ.  чл.23, ал.3 от  ОУ от 11.08.2014 г./ се сочи, че в междинните периоди между два отчета операторът начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на среден разход от предните два отчета, като след отчитането на показанията на водомера количествата се изравняват. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора- чл.21, ал.4 от ОУ респ. чл.21, ал.4 от ОУ от 2014 г. Съгласно чл.21, ал.5 от ОУ датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно Общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение и на индивидуалните водомери, като достъпът до помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К оператора. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане, а в случай, че потребителят не изпълни задълженията си  се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и единния граждански номер на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.46 от ОУ. В настоящият случай ищецът, въпреки указана тежест на доказване, не е представил писмени доказателства, както за количеството потребена вода в имота на ответницата през процесния период /карнет /, така и за начина на отчитането й съобразно правилата, регламентирани в Общите условия, действали през процесния период и в чл.32 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

 

Вън от отложеното съдът намира, че следва да отбележи, че с определение 519/06.03.2020г.  е задължил ищцовото дружество да представи карнетите за отчитане на питейната вода за периода 02.10.2016г до 04.04.2019г. Това задължение не е изпълнено то страна на ищцовото дружество

 

В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че представените от ищеца лихвен лист и квитанции за абонат за партида № 000384 по правния си характер представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила. По принцип частните  документи по силата на чл.180 от ГПК  са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него  издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно  писмено твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че  отразените  в тях обстоятелства са верни /Решение №30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д №284¢2010г., II т.о., ТК/. Този извод на съда не се променя и от допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, тъй ката вещото лице изрично е посочило, че заключението е изготвено, въз основа на издадените от ищеца документи.

 

Следва де се отбележи, че в  заключението на съдебно – счетоводната експертиза е посочено, че на хартиен носител /карнета/ до месец октомври 2017г. водата се е отчитала след посещение на място, а след тази дата отчитането е с електронно устройство. Тук следва да се отбележи, че ищцовото дружество не е представело по делото отчитането на хартиен носител за процесния период. На следващо място ищецът на е ангажирал  доказателства, че след месец октомври 2017г. е налице промяна в начина на отчитане на потреблението. Не  е навел дори твърдения кога е станала промяната на отчитане, дали процесния водомер е включен в системата за дистанционно отчитане, което налага подмяна на  същия и т.н..

 

Договорът за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани периоди от време, а заплащането става ежемесечно. За да установи наличието на задължение и неговия размер ищцовото дружество следва да докаже, че съобразно приетите от него Общи условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното количество за всеки отделен период, което в случая не е установено от страна на ищеца.

 

 Съдът намира, че издаването на лихвен лист и квитанции по партида № с данни, които не почиват на документи, създадени, съобразно Общите условия, не е обстоятелство годно да породи задължение. Това е така, защото ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на консумираната от него вода, като нейното количество следва да се определя чрез средство за търговско измерване – водомер, показанията на който трябва да бъдат отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общите условия.

 

Следва да се отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена вода. В този смисъл издаването на квитанции и осчетоводяването им от ищеца не доказват наличието на доставката, съответно потреблението.

 

Съдът счита, че представената по делото квитанции от страна на ищеца не е достатъчно доказателство само по себе си да обоснове наличието но извършената доставка на  стойност 109.45 лева за периода от 02.10.2016г. до 04.04.2019г

 

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за сумата 109.45 лева, представляваща  цената на доставената и потребена питейна и отведена канална вода по партида №, за имот находящ се в град К.  за периода от 02.10.2016г. до 04.04.2019г., ведно със  законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.07.2019г., за  недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Искът за обезщетение за забава е акцесорен спрямо иска за главница и също ще следва да се отхвърли.

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено  по отношение на Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р, ЕИКза сумата от 109.45  лева главница, представляваща неплатена цена за доставена и отведена питейна вода за периода 02.10.2016г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2019г.  до изплащане на вземането, сумата от 15.12 лева лихва за забавено плащане на главницата от 01.01.2017 до 02.07.2019г., за изпълнението на което парично задължение  е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №1123/10.07.2019г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 1902/2019г. по описа на Районен съд –  К.,  като неоснователен

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                   

                                                              Районен съдия :