№ 98
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110154324 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца О.З.К неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "К" на собственика на автомобил "11 с рег. №
С111, ищцовото дружество изплатило по щета № 111 застрахователно обезщетение в
размер на 1 159,90 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 16.12.2018г. в по автомагистрала „Хемус” .
Посочва се, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за
проишествието е водачът, управлявал автомобила „Ф, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Ф да заплати
на ищцовото дружество сумата от 1 174,90 лв, представляваща сбора от платеното от
ищеца застрахователно обезщетение (1 159,90 лв) по риск "К" по щета № 111 за
имуществените вреди на автомобил "11 с рег. № С111, причинени при реализираното на
16.12.208г. на автомагистрала „Хемус” пътно-транспортно проишествие, и т.нар.
ликвидационни разноски (15 лв) , заедно с мораторната лихва за периода от 09.04.2019г. до
16.09.2021г. в размер на 291,14 лв.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат
1
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 07.12.2022г. адвокат на
ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът – „Г оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 15.11.2021г. отговор на исковата
молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновно и противоправно поведение
на водача на автомобил „Ф, както и причинната връзка между описаните и изплатени от
ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието и размера на
изплатеното от ищеца обезщетение по риска „Каско”. Предявено е възражение за
съпричинителство от страна на водача на автомобила , застрахован по риска „Каско” при
ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 07.12.2022г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „Ф или собственика на същия автомобил към
момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по
риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна
полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „Ф не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
2
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
16.12.2018г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „Ф.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
3
представляващи платения депозит за повторната съдебна авто-техническа експертиза (150
лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния
предявен размер от 300 лв претенцията на ответника за юрисконсулско възнаграждение
следва да бъде отхвърлена.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхъврлят.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от О, ЕИК: 111, гр.София,ж.к..
"1111 Адвокатско дружество „Георгиева и партньори”, против „Г, ЕИК: 1111 гр.София,
бул. 1111 обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на
ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска
отговорност" на собственика на автомобил „Ф да заплати на ищцовото дружество сумата
от 1 174,90 лв (хиляда сто седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки),
представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (1 159,90
лв) по риск "К" по щета № 111 за имуществените вреди на автомобил "11 с рег. № С111,
причинени при реализираното на 16.12.208г. на автомагистрала „Хемус” пътно-
транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
мораторната лихва за периода от 09.04.2019г. до 16.09.2021г. в размер на 291,14 лв
(двеста деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА О, ЕИК: 111, гр.София,ж.к.. "Възраждане", 111 Адвокатско дружество
„Георгиева и партньори”, ДА ЗАПЛАТИ на „Г, ЕИК: 1111 гр.София, бул. 1111 на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща
направените от ответника разноски по настоящото дело- платения депозит за повторна
съдебна автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част предявената от ответника „Г претенция по
чл.78,ал.8 ГПК за юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер от 300 лв
(триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5