№ 300
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512699 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12699/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №82040 от 27.04.2020 г постановено по гр.д.№69189/16 г на СРС ,
52 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че В.Б.
Ф. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 1437,27 лева незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за ап.№12 в гр.София ж.к.****** ул.*********5 , ведно
със законната лихва от 27.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от
138,18 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода
14.09.2013 г – 09.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 07.07.2016 г по ч.гр.д.№34799/16 г на СРС , 52 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
извършил плащания , но с тях са платени текущи задължения и такива от предходни
периоди , а не процесните задължения . ССЕ не трябва да се кредитира .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище
в о.с.з .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 04.05.2020 г и е обжалвано в срок на 15.05.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът се явява потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ , тъй като според нотарилен акт на стр.16-18 от делото
пред СРС е собственик на процесния имот . За процесния период са постъпили плащания в
общ размер на 2533,49 лева , с които е била погасена главницата . Поради неоснователност
на иска за главница , неоснователен е и акцесорният иск за лихви за забава .
Решението на СРС е частично неправилно . Правилно СРС е приел , че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот , който се намира в топлофицирана
сграда-ЕС и за която е извършено дялово разпределение от третото лице . Също правилно е
счетено , че доставката на топлинна енергия за процесния период е доказана с представените
писмени доказателства , СТЕ и ССЕ ; както и че трябва да се вземат предвид извършените
плащания в общ размер на 2533,49 лева .
От друга страна първоинстанционният съд не е съобразил , че според експертизите
начислената сума за главница по фактури е 3552,76 лева , а като се приспаднат суми за
изравнителни сметки „за връщане“ от 340,80 лева , то главницата за периода е 3211,96 лева ,
а лихвите за забава са в размер на 353,88 лева . Следователно с общите плащания от 2533,49
лева е погасена цялата лихва за забава и част от главницата , като е останала дължима
главница от 1032,35 лева . Не следва да се вземат предвид счетоводни погасявания от ищеца
с извършените плащания от ответника на негови „текущи задължения“ и „стари
задължения“ . Ищецът не е провел доказване на „текущи и стари задължения“ в настоящото
производство , а поставените задачи към ССЕ и СТЕ касаят само процесните задължения за
периода м.05.2013 г – м.04.2015 г и лихви за забава върху тях. Във въззивната жалба липсват
искания за допускане на нови експертизи , с които да се установят други размери на
дължимите суми освен вече посочените .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и да се признае за
установено , че ответникът дължи сумата от 1032,35 лева главница за процесния период . В
останалата част за главницата и лихвата за забава решението на СРС трябва да се потвърди .
Ищецът има право и на част от разноските в заповедното производство , пред СРС и пред
настоящия съд , съобразно уважената част от исковете му.
2
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №82040 от 27.04.2020 г постановено по гр.д.№69189/16 г на СРС , 52
състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ да се признае за установено , че В.Б. Ф. ЕГН
********** от гр.София дължи сумата 1032,35 лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за ап.№12 в гр.София ж.к.****** ул.*********5 , ведно
със законната лихва от 27.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2016 г по ч.гр.д.
№34799/16 г на СРС , 52 състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , че В.Б. Ф. ЕГН ********** от гр.София дължи
сумата 1032,35 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за ап.
№12 в гр.София ж.к.****** ул.*********5 , ведно със законната лихва от 27.06.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2016 г по ч.гр.д.№34799/16 г на СРС , 52 състав
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която искът по чл.415 ал.1 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 1032,35 лева до предявения размер от 1437,27
лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за ап.№12 в
гр.София ж.к.****** ул.*********5 , ведно със законната лихва от 27.06.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и е отхвърлен изцяло искът по чл.415 ал.1 ГПК
във вр.чл.86 ЗЗД за сумата от от 138,18 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 14.09.2013 г – 09.06.2016 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2016 г по ч.гр.д.№34799/16 г на
СРС , 52 състав.
ОСЪЖДА В.Б. Ф. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 725,63 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и сумата
от 68,09 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4