Определение по дело №2577/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2576
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20207050702577
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№................

 

гр.Варна, ............... 2020 г.,

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, трети касационен състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янка Ганчева частно касационно административно дело № 2577 по описа за 2020 г. на АдмС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба от  Д.К.Д. чрез адв. Г. срещу Определение от 14.10.2020 г., постановено по НАХД № 4070/2020 г. на ВРС, с което е прекратено съдебното производство.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен. Д. сочи, че е издаден фиш серия Х № 0013280 от 8.09.2020 г. за нарушение на ЗДвП. На 8.09.2020 г. не е установил закрепено уведомление на МПС, в последствие на 11.09.2020 г. е получил съобщение с препис от фиша. За съставения фиш е подал писмено възражение с вх. № 439000-20163 по описа на Трето РУ на ОД МВР – Варна, което е преценено като подадено след срока. Излага доводи, че поведението на полицейските служители и постановеното определение препятстват ефективния му достъп до съд, незакрепването на уведомление и по-късното получаване на фиша е предпоставка за нарушаване на чл. 6 ал.1 от ЕКПЧ, защото го лишава от право да обжалва пред съд издадения акт. Сочи, че следва да му бъде дадена възможност да установи, че уведомлението не е било закрепено на МПС и че не е нарушил правилата за паркиране по ЗДвП. По изложените доводи моли да се отмени определението на ВРС.

Ответникът по частната жалба не изразява становище.

Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.Д., срещу фиш серия Х № 0013280, издаден на 8.09.2020 г. от полицай от Трето РУ – Варна. С фиша на Д., като водач на МПС – БМВ 525, с рег. № В6016РН е наложено административно наказание глоба в размер на 20  лв., за това, че на 8.09.2020 г. е паркирал в гр. Варна, ул. „Ат. Христов“ – до Гранд МОЛ Варна, като е нарушил чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП и създава пречка за движението, поради което на основание чл. 186, във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му е наложена глобата.

С жалбата до ВРС се иска отмяна на издадения фиш.

ВРС извършил служебна проверка по допустимостта, при която приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на възможност, уредена в ЗДвП и ЗАНН, за оспорване пред съд на санкциите, наложени с фиш. Посочи е, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7 дневен срок от датата на издаването му се смята за влязло в сила НП, както и че оспорения фиш е влязъл в сила и не подлежи на обжалване.

Изводът на въззивния съд за недопустимост на жалбата е правилен.

Процесният фиш е издаден в хипотезата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП и не е сред актовете, които подлежат на съдебен контрол. Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН изрично предвижда, че на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и електронните фишове. Обхватът на актовете, подлежащи на съдебно обжалване, не може да бъде разширяван.

Според разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП административни нарушения, които са установени в момента на извършването им, и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за съответното нарушение. В ал. 2 е предвидено, че при несъгласие на нарушителя да заплати наложената с фиш глоба, респективно оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. В този смисъл е и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. Следователно, във визираните с нормата случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш, като се сочат и конкретните реквизити на фиша. Фишът може да бъде оспорен от неговия адресат. Възможността за това е изрично установено в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът сам по себе си, да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша, оспорването създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. При евентуално издадено наказателно постановление, същото може да бъде обжалвано от неговия адресат пред съда, по реда на Раздел V от ЗАНН, т. е. пред РС.

В случая от приложените към преписката доказателства е видно, че Д. е оспорил издадения му фиш, като е депозирал писмено възражение на 16.09.2020 г. С писмо изх. № УРИ 439-000-2050 от 21.09.2020 г. Д. е уведомен, че възражението е депозирано след установения срок, поради което фиша се смята за влязло в сила НП. Преписката е изпратена на ВОП за възобновяване на производството на осн. чл. 72 ал.1 и чл. 73 от ЗАНН. По делото е приложено и постановление на ВОП от 25.09.2020 г., с което е отказано да се внесе искане за възобновяване на административно наказателно производство по наложена глоба с фиш серия Х № 0013280 от 8.09.2020 г.

При тези установявания, правилно ВРС е стигнал до извод, че оспорения фиш е влязъл в сила, налице е произнасяне и на административнонаказващия орган по депозираното възражение от Д.. В този смисъл, касационният съд намира, че неправилно Д. се позовава на чл. 6 от ЕКПЧ, твърдейки отнемане на правото на съдебна защита.

По тези съображения обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, с оглед на което, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 14.10.2020 г., постановено по НАХД № 4070/2020 г. на ВРС, с което е прекратено съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: