РЕШЕНИЕ
№ 1358
гр. Пловдив, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502539 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по ВЖ на В. К. К. от гр.П., чрез адв.П. Н.В. против Решение №
3511/11.07.2025г. по гр.д.№ 2014/2025г., IX гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ на МВР на РБ, Булстат: *********, с адрес: гр. С**, представлявана от ВПД
Директор ** Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк. М. Х. обективно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 123, 46 лева – главница,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа в
периода 01.01.2022 г.- 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени
нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 605, 12 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 1- во число на месеца, следващ съответното
тримесечие, начиная от 01.04.2022г., до 31.01.2025г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 31.01.2025г. до окончателното
погасяване, като неоснователни. С ВЖ се изразява несъгласие с постановеното обжалвано
решение с поддържани доводи, изложени в исковата молба по делото във връзка с
нормативната уредба и ТР по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС и свързаната с това практика
на СЕС, като се излагат и аргументи, свързани с начина на изменение и допълнение на
ЗМВР и в частност разпоредбата на чл.187 от закона, както и липсата на доводи в тази
насока в становищата на отделни лица, синдикални организации, министерства относно тези
1
изменения. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и в частта на разноските,
уважаване на претенциите на ищеца, като се присъдят направените разноски за въззивната
инстанция.
Постъпил е отговор по ВЖ от ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“,
представлявана от ВПД Директор **** Н. Н., чрез пълномощника гл. юриск. И. В., в който
отговор се оспорва ВЖ като неоснователна с аргумент от разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ
във връзка със задължителната сила на тълкувателните решение и постановления за
органите на съдебната и изпълнителната власт. Иска се потвърждаване на обж.решение и
присъждане на юриск.възнаграждение.
ПОС като взе предвид събраните по делото доказателства, намери - жалбата изхожда от
надлежна страна, подадена е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима следва разглеждането й по същество.
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.3
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира осъждане на ответника като служител в ЗЖУ-Пловдив, при ГДЖСОБТ
сумата 3 123,46 лв, представляваща незаплатен извънреден труд в размер общо 251 ч ч,
положен за периода 01.01.22г- 31.12.24г., ведно с дължимата лихва за забава , изчислена към
края на всяко тримесечие поотделно за периода от 01.01.22г. – 14.02.24г., ведно със законната
лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане. Безспорно е по делото, че ищецът
като държавен служител в ЗЖУ-Пловдив при ГДЖСОБТ на МВР, е изпълнявал длъжността
старши полицай в ППД в сектор ООРЖТ, като е заявил изпълнение на служебните си
задължения на смени за периода м.01.22г- м.12.24г., дневни – 08.00ч до 20.00ч и нощни от
20.00ч до 08.00ч на следващия ден, по 12 часа на денонощие, по утвърдени графици на
работодателя, при сумарно отчитане на работното време. Заявява се, че от страна на
работодателя не са отчетени правилно часовете за положения труд поради неприравняване
на нощния труд към дневен, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ от 2007г. чрез умножаването му с
коефициент 1,143 , с оглед на което ищецът претендира преизчисление и заплащане на
труда по указания по наредбата начин за исковия период.
При постановяване на обжалваното решение, районният съд е основал неприложимост на
разпоредбите на чл.187, ал.4 ЗМВР и чл.187, ал.1 ЗМВР, съответно прилагането на ЗМВР /
обн. ДВ бр.53/2014г./ в точния му смисъл , съгласно разясненията , дадени в ТР № 1/
15.03.2023г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не третира дискриминационно
служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях
труд, не е в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС по тълкуване на чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на този труд.
2
Това разрешение на казуса се възприема също и от въззивната инстанция, доколкото е в
съответствие с актуално приетото ТР № 1/ 15.03.2023г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС,
с което спорният правен въпрос е разрешен чрез приемането, че в случая намират
приложение специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, а законът не съдържа празнота относно продължителността
на работното време на служителите на МВР, изразено в брой часове, тъй като нормата на
чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна, без диференциране относно това в коя част от
денонощието е положен този труд, по съображения от гледна точка на ведомството и
функциите на служителите в него. В тази насока са предвидени други компенсиращи
нощния труд механизми спрямо служителите във ведомството на МВР. Поради това
правният режим на лицата по служебно правоотношение с МВР е специален, изключва
предпоставките на чл.46, ал.2 ЗНА за приложение на КТ и подзаконовата му уредба, в
съответствие с разрешенията, дадени в съдебните актове на СЕС по Решение от 24.02.2022г.
по дело С-262/ 2020г на СЕС, Решение на СЕС от 04.05.2023г. по съединени дела С-529/ 21 –
С-536/ 2021г. и С32/ 2021г. – С-738/ 2021г. С последвалото Определение от 29.07.2024г. по
дело С- 435/2023 е прието, че е налице постановяване по т.55 от дело С-260/ 2020 , че чл.8 и
чл.12, б.а) от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Посочено е също така, че по т.79 и т.80 от дело С-262/ 2020 СЕС вече е приел, че членовете
20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
7/седем / часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение – се основава
на обективен разумен критерий, свързана с допустимата от закона цел на законодателството
и е съразмерна на тази цел.
По доводът на жалбоподателя във ВЖ следва да се отбележи, че релевантен отговор в тази
насока се намира в изричната разпоредба на чл.130, ал.2 ЗСВ, според която тълкувателните
решения и постановления са задължителни за органите на съдебната власт, органите на
местното самоуправление и всички органи , които издават административни актове.
С оглед на това така предявените обективно съединени искове се приемат и от въззивната
инстанция за недоказани, обжалваното решение ще се потвърди като правилно поради
неоснователност на въззивната жалба.
3
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3511/11.07.2025г. по гр.д.№ 2014/2025г., IX гр.с., с
което са отхвърлени предявените от В. К. К., ЕГН:**********, от гр. П. искове срещу
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ,
Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. „***, представлявана от ВПД Директор *** Н. Н.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 123,
46 лева – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 251 часа в периода 01.01.2022 г.- 31.12.2024 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и
сумата в размер на 605, 12 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 1- во
число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 01.04.2022г., до 31.01.2025г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба -
31.01.2025г. до окончателното погасяване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4