РЕШЕНИЕ
№ 97
гр.
Враца, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020г. /единадесети
февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 843
по описа
на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Берковица против Решение № 124 от 15.10.2019 г., постановено по АНД №
326/2019 г. по описа на РС – Мездра. С оспореното решение е отменено като
незаконосъобразно НП № 463/22.08.2019 г.,
издадено от Директора на РДГ - Берковица, с
което на ответника Б.Г.П. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за нарушение
по чл.
108, ал. 3 вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН.
Ответникът - Б.Г.П., редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. От процесуалния му представител е депозиран писмен отговор
по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебния акт. Претендират се направените разноски пред първата и
касационната инстанции.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено
в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 463/22.08.2019
г., издадено от Директора на РДГ - Берковица, с което на Б.Г.П. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева за нарушение по чл.
108, ал. 3 вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната
отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН,
което е довело до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
Приел е за безспорно
установено, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Не са изпълнени
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за предявяване на
акта и подписване от лицето, срещу което е съставен. При това положение
административнонаказващият орган е бил длъжен да върне акта на актосъставителя,
съгласно императивната разпоредба на чл. 52, ал. 3 от ЗАНН. Вместо да изпълни
това свое задължение административнонаказващият орган е пристъпил към издаване на
наказателно постановление.
Въззивният съд е
приел, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е лишило
нарушителя от възможността да се запознае с предявеното му
административнонаказателно обвинение, да изрази становище по него и да представи
доказателства в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че допуснатото
нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на производството и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При тези констатации
въззивният съд е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Изводът на Районен
съд – Мездра за допуснато в хода на административнонаказателното производство
съществено нарушение на процесуалните правила е обоснован и съответства на
установената фактическа обстановка. От материалите по делото се установява, че
не е спазена императивната разпоредба на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН за предявяване на
АУАН и подписване от лицето, срещу което е съставен. При това положение административнонаказващият
орган е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 3 от ЗАНН да върне акта на
актосъставителя. Вместо това той е издал
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
Нормата на чл. 40,
ал. 4 от ЗАНН е императивна. Тя цели гарантиране правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Неизпълнението
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. До този извод е
достигнал и Районен съд – Мездра, поради което постановеното от него решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предявената касационна жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При извършената на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски от страна на ответника, такива му се дължат за
касационната инстанция на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с
чл. 143 АПК. В настоящото производство е представен договор за правна защита и
съдействие от 03.02.2020 г. /л. 16 от КАНД № 843/2019 г./, от който е видно, че
ответникът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 300
/триста/ лева.
С настоящото решение не следва да бъдат
присъждани в полза на ответника направените разноски по АНД № 326/2019г. на РС
– Мездра. Първоинстанционното решение е постановено на 15.10.2019г. – преди
влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща правото на
страните на присъждане на разноски, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 124 от 15.10.2019
г., постановено по АНД № 326/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица
да заплати на Б.Г.П. *** разноски по делото
в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.