МОТИВИ по нохд № 233/2019 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура-
Хасково е повдигнала обвинение против Д.М. ***, за това че през периода м.юли
2016 год. – 20.ХII.2017 год.
в гр.Свиленград при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“а“ от НК - ********* в *********, присвоил
чужди пари в общ размер на 464 652.24 лв., собственост на Д. А. /С.А./, М.Н.А. и С.Г./S.G./, поверени му да ги пази, като
длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай - престъпление по чл.203 ал.1
вр. чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Предявен е и бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
Министъра на финансите, като представител на държавата и действащ чрез Агенция
„Митници“ – София като ощетено юридическо лице против подс.Д.М.М. за сумата от
494 521.64 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди на държавата, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане и
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Подсъдимият
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и
сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т.2 от същия, като се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието
му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при
постановяване на присъдата.
С оглед на това
изявление на подсъдимия, прокурорът пледира фактите и обстоятелствата, изложени
по обстоятелствената част на обвинителния акт да се приемат за доказани, въз
основа на тях да бъде споделена дадената по него правна квалификация на
деянието и същият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.203 ал.1 от НК. Тъй като отегчаващите обстоятелства по делото рефлектирали
върху тази правна квалификация и не могли да се ценят отделно, намира, че
следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ около минималния, предвиден
от закона, като съответно се редуцира същия с 1/3, както и за лишаване от
съответните права за същия срок. Намира предявеният граждански иск основателен,
а досежно размера, до който да се уважи предоставя на съда.
Повереникът на
гражданския ищец моли същия да бъде уважен, като обръща внимание, че
претендираната като главница сума от 494 531.64 лв. представлява
действителния размер на претърпените от държавата имуществени вреди в резултат
от действията на подсъдимия.
Защитниците на
подсъдимия потвърждават, че поддържаната
фактическа обстановка следва да се приеме за безспорно установена, но пледират въз
основа на същата да се преквалифицира деянието му по чл.202 ал.2 т.1 от НК, тъй
като случаят не бил особено тежък. Изтъкват, че данните за личността му следва
да се оценят като изцяло положителни, а тъкмо степента на обществена опасност
на дееца била водеща при преценката дали случаят е особено тежък. В тази насока
се сочи дългогодишната му служба в *****, получени награди за участие във *****
***** в ***** и грамота за висок професионализъм при пенсионирането му, както и
високите годишни атестационни оценки, които е получавал като ***** ****** за
2015 и 2016 год. Подчертава се, че на ДП е имал достойно поведение и като
признал още в самото начало деянието си, не е допуснал сянка на съмнение да
падне и върху неговите колеги с оглед обстоятелството, че всички са имали
достъп до обща каса за съхранение на веществените доказателства, като им е
спестил унижения и терзания, свързани с попадането им под подозрение. Проявил
критично отношение към стореното от него. Обръща се внимание, че подготвените
от него документи с невярно съдържане не били подписани от свид.Н., поради
което не са се превърнали в документи. Било налице само намерение за
използването им. Подсъдимият нито заблуждавал, нито заплашвал този свидетел, а
само се оправдавал и го молел да прояви разбиране. Първото посягане на
подсъдимия към веществените доказателства – пари било провокирано от нуждата
бързо да погаси част от задълженията си по банков кредит, за да спаси
ипотекиран апартамент на брат си от изнасяне публична продан. През цялото време
имал намерение и вярвал, че ще успее да
възстанови парите. Сочи се съдебна практика в подкрепа за застъпената теза, че
степента на обществената опасност на дееца има статут на самостоятелен фактор
при преценката дали случаят е особено тежък, а изключително високият размер на
предмета на престъплението не е достатъчно основание за такъв извод. Относно
гражданския иск оспорват уважаването му за размер, надхвърлящ този по
обвинителния акт.
Подсъдимият
поддържа становището на своите защитници и искането за промяна на правната
квалификация на деянието му.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на досъдебното
производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373
ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимият Д.М.М.
е на ** год., ******* гражданин, *******, неосъждан, с ***** образование, *****, ****** ** *** от ***“**** ****“ –
гр.**** *****. Роден е в гр.******* и живее постоянно в същия град. Първоначално
завършил *** „**** ****“ – **** **** с ***** **** ****, впоследствие **** „****“
във *** „****** ***** “. От 1991 год. бил назначен на **** ***** и започнал
работа като **** на **** * **** в *****
и *******. През 1994 год. постъпил във ***** ***** на длъжност ****** *** в ** ****-*****
**** *******. От 2012 год. станал **** **** „**** ** ***“ в **“*****“ при **** *****.
Междувременно взел участие в *** **** в ******
- през 2010 год. и през 2013-2014 год. През този период проявил качества
като ***** и ****** за работа в условия на ***** ****. Достигнал до *** ***.
В личния си живот
обаче не се справял така добре. Имал ****, от който има *** **** ***, но се ****.
След **** не поддържал връзка и не полагал грижи за бившето си семейство.
Поддържал и демонстрирал висок стандарт на живот, който надхвърлял материалните
му възможности. Често пътувал на екскурзии в чужбина, живеел разточително,
което довело до заплитане в сложни финансови ситуации. Към началото на 2013
год. имал изтеглени около 9 кредита от различни финансови институции, чийто общ
размер надхвърлял 130 000 лв. Искал често пари назаем от свои колеги и
забавял връщането им, за което имало постъпили оплаквания до началниците му.
Започнал да се занимава с хазарт. Със заповед №КВ-156/23.IV.2014 год. на Министъра на
отбраната бил прекратен договорът му за **** ****, бил освободен от длъжност и ****
в *****.
Считано от 6.IV.2015 год. със Заповед на
Директора на ****** „*****“ подс.М. бил назначен на длъжност „*********“ в ****
„******-***** ***** и ***** ****“ в отдел „***** ***** и *****“ в ***** ***** *****-*****
*****, а от 11.I.2016 год.,
вследствие реорганизация на структурата на ***** ***** – преназначен на същата длъжност при
*********.
Заемайки тази
длъжност, подсъдимият заживял в ****** на квартира на адрес ул.“*****“ №*, като
заплащал месечно около 200 лв. наем заедно с режийните разноски.
****** ***** ***** в
***** ***** ****** при ***** *****/а
впоследствие *********/ били общо четирима, като останалите трима били
свидетелите Е.Г., С.С. и Д. К.. С тях подсъдимият работел добре, разбирали се.
Всички работели в една стая на третия етаж в административната сграда на **** ****
*****.
За съхранение на
веществени доказателства се ползвало помещение в приземния етаж на същата
сграда. Достъпът до него се осъществявал чрез един ключ и две карти с чип,
едната от които била резервна и на практика не била ползвана, изобщо не била
разпечатана от плика, с който е получена. Ключът и двете карти се съхранявали в
стаята на ***** **** ***** и при необходимост се ползвали от всеки от тях,
достъп имали всички. В самото помещение за веществените доказателства имало две
метални каси, една по-висока и една по – ниска, рафтове и маса. Те се ползвали
общо от всички разследващи митнически инспектори. Самото помещение не било под
видеонаблюдение, такова имало само в коридора, по който се достига до него.
Сградата имала денонощна охрана.
Разпределението на
делата /досъдебните производства/ между четиримата ******* ****** ****** се
извършвало по следния начин: Изготвяли си месечни графици за дежурства, като
всеки бил дежурен в продължение на една седмица и поемал всички досъдебни
производства, образувани през същата.
Свид.Д. А. е *****
гражданин, пребиваващ постоянно в *****, където живеел на семейни начала с *****
гражданка. Двамата стопанисвали **** за ****, поради което свид.А. пътувал
често до Турция, за да зарежда стока. На 23.IV.2016 год. отново се отправил за
Турция заедно с приятелите си свидетелите Н.К.и В.Ч.. Пътували с лекия
автомобил на последния. Около 20:00 часа пристигнали на ГКПП“Капитан Андреево“.
При извършената митническа проверка ***** ***** – свидетелите Б.Б., И. Д.и С.Т.
установили, че свид.А. пренася сумата от 70 530 евро, която не декларирал.
Свид.Б.иззел от свид.А. валутата, която била в следните купюри: 2 банкноти от
по 10 евро, 3 банкноти от по 20 евро, 477 банкноти от по 50 евро, 241 банкноти
от по 100 евро и 45 банкноти от по 500 евро. Затова свое действие съставил
митническа разписка от същата дата за задържането ѝ на осн. чл.229 ал.1
от ЗМ, чл.41 ЗАНН и чл.4 и чл.5 от Регламент 1383/2003 /т.II л.23/. Било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.251 от НК – ДП №1000 – 96/2016 год. по описа
на Митница Бургас.
Дежурен *********
бил подс.М., който поел разследването. Иззетите
банкноти свид.Б.Б. предал на подсъдимия в качеството му на разследващ орган с
протокол за доброволно предаване от 24.IV.2016 год. /т.II л.22/. С постановление от същата
дата подс.М. привлякъл свид.Д. А. като обвиняем за престъпление по чл.251 ал.1
от НК /т.II л.29-30/.
Впоследствие
подсъдимият извършил оглед на веществени доказателства – гореописаните
банкноти, за което съставил протокол от 21.VI.2016 год./т.II л.24-28/. В същия отразил, че
огледът е осъществен в кабинет №3 на третия етаж в административната сграда на *********
в гр.Свиленград и в присъствието на поемните лица – свидетелите Д. С.и С.В.,
както и на **** – свид.Й.Р., **** *** „**** ***“ при *** – ****. Нито един от
тримата обаче всъщност не присъствал на това действие по разследването. Парите
били описани, фотографирани, след което подсъдимият поставил банкнотите в
хартиен плик, запечатал го със слепки с подписите на поемните лица и своя
подпис и го прибрал в по-високата метална каса в помещението за съхраняване на
веществени доказателства.
Свид.С.Г.бил *****
гражданин, но живеел постоянно в ****. Работел като **** на ****. На 22.Х.2016
год., изпълнявайки **** от Турция за Германия, навлязъл в страната през
ГКПП“Капитан Андреево“. При извършена митническа проверка ****** ***** –
свидетелите И.Ч.и Г.П.открили у него недекларирани 145 000 евро в следните
купюри: 279 банкноти от по 500 евро, 13 банкноти от по 200 евро, 28 банкноти от
по 100 евро и 2 банкноти от по 50 евро. Свид.И.Ч.иззел сумата с митническа разписка
от същата дата за задържането ѝ, отново на осн. чл.229 ал.1 от ЗМ, чл.41 ЗАНН и чл.4 и чл.5 от Регламент 1383/2003 /т.II л.33/. Уведомили дежурния *********,
който отново се случил подс.М., за данни за престъпление по чл.251 ал.1 от НК.
Било образувано досъдебно производство – ДП №1000 –143/2016 год. по описа на Митница
Бургас, разследването по което било поето от ******. С протокол за доброволно
предаване от 22.Х.2016 год. /т.II л.32/ свид.И.Ч.му предал сумата от 145 000 евро в гореописаните
банкноти. С постановление от 23.Х.2016 год. подс.М. привлякъл свид.С.Г.като
обвиняем за престъпление по чл.251 ал.1 от НК /т.II л.39-40/.
И по това досъдебно
производство подсъдимият извършил оглед на веществени доказателства – иззетата
валута, за което съставил протокол от 30.ХI.2016 год./т.II л.34-38/. И в този протокол
отразил, че огледът е осъществен в кабинет №3 на третия етаж в
административната сграда на ****** ****** в гр.Свиленград и в присъствието на
същите поемни лица – свидетелите Д. С.и С.В. и на същия **** – свид.Й.Р., *****
**** „**** ****“ при *** – ******. Отново обаче никой от тримата не присъствал
на това действие по разследването. И в този случай банкнотите били описани,
фотографирани и поставени от подсъдимия в хартиен плик, който бил запечатан със
слепки с подписите на поемните лица и на подс.М., и прибран в същата метална
каса в помещението за съхраняване на веществени доказателства.
На 28.VI.2016 год. в Митническо бюро
Свиленград започнало разследване по ДП №1000-127/2016 год. по описа на Митница
Бургас против ******* гражданин М.Н.А. от ****, свидетел по настоящото дело, за
извършено от него престъпление пак по чл.251 ал.1 от НК. Разследването по него
отново било възложено на подс.М.. Свид.А.бил **** на ***** ***** в „**** ****“****
и осъществявал **** **** по линия София – Истанбул и обратно. На посочената
дата, на влизане от Турция в България през ГКПП“Капитан Андреево“ пренасял, но
не декларирал 100 000 турски лири. Сумата представлявала 1 000 банкноти от
по 100 турски лири – десет пачки от по 100 банкноти. При извършена митническа
проверка била открита от **** **** свид.Я.Д., иззета с разписка за задържане
№0059609 от същата дата, а непосредствено след това предадена от него на
подсъдимия в качеството му на разследващ орган с протокол за доброволно
предаване /т.III л.25/.
Оглед на веществени
доказателства – банкнотите, предмет на престъплението по това ДП подс.М.
извършил на 19.IХ.2016 год.,
за което съставил протокол /т.III л.26 – 30/. Не е отразено да са били описани, а само фотографирани, като е
изготвен фотоалбум. И в този протокол като поемни лица са посочени свидетелите Д. С.и С.В., а като **** – свид.Х.Ц.,
**** в **** „**** ***“ при *** – ****. Банкнотите подсъдимият поставил в
картонена кутия /кашон/, която облепил с черен полиетилен, а отгоре залепил
етикет с подписите на поемните лица. Това ДП подсъдимият приключил с мнение за
предаване обвиняемия на съд, в което посочил че турските лири били оставени на
съхранение в банкова касета № 0417 в ЦКБ – клон Свиленград, съгласно сключен
договор с банката на *********.
Наказателното
производство по това досъдебно производство обаче било прекратено с
постановление от 15.III.2017 год.
на прокурор от РП – Свиленград, а материалите по него – изпратени на Митница
Бургас за преценка за налагане на административно наказание. Така въз основа на
АУАН №1710/26.VIII.2016
год. с НП №698/24.IV.2017 год.
на зам.-началника на ****** ***** на свид.М. А. било наложено наказание „глоба“
в размер на 1 000 лв. и постановено отнемане на сумата от 100 000
турски лири в полза на държавата.
Свид.М. А.обжалвал
наказателното постановление пред РС – Свиленград, който го потвърдил с Решение
№159/18.VIII.2017 год. по анд №395/2017 год. по описа на този съд.
Касационна жалба против това решение обаче била уважена от Административен съд
– Хасково, който с Решение №249/30.ХI.2017 год. по реда на Канд №246/2017 год. постановил
отмяна и на съдебния акт на РС – Свиленград, и на обжалваното наказателно
постановление. При този краен резултат на делото иззетата парична сума в размер
на 100 000 турски лири следвало да се върне на лицето, от което е била иззета.
Междувременно обаче
подсъдимият вече бил присвоил и изразходил по-голямата част от гореописаните
парични суми.
През този период
той не успявал да обслужва редовно многобройните си кредити. Поради това още в
началото на 2016 год. бил приканен на разговор със свид.К.П., *** на ***** ****
** да преразгледат договорните си отношения. Подсъдимият потърсил консултация в
адвокатски кантори в София и Пловдив. Станало ясно, че по един от
потребителските му кредити срещу него има образувано изпълнително дело при ЧСИ.
По същия кредит поръчител му бил бившия
негов колега от *** П.Д., чиято заплата и друго имущество били запорирани.
Освен това обезщетението при ****** на Д.в размер на 23 000 лв. послужило
за частично погасяване на кредита.
В търсене на изход
и парични средства, обвиняемият започнал да посещава игрална зала на казино
„Нимфес“ в хотел „Свилена“ в Свиленград и казино „Макс Бет“ в Пловдив. Залагал
малки суми с надежда да спечели. Не реализирал обаче никакви печалби. Ето защо
през м.юли 2016 год. решил да ползва част от паричните средства, иззети по ДП №
1000-96/2016 год. на ****** *****.
За целта срязал
хартиения плик, в който били поставени банкнотите – веществени доказателства и
взел първоначално сумата от 8 000 евро. Обменил същата сума и внесъл
дължими вноски по кредитите си в Уникредит Булбанк. Впоследствие продължил да
взема ежемесечно суми, за да внася по 1 000 лв. на Уникредит Булбанк и по
270 лв. на Първа инвестиционна банка. Отделно обаче вземал пари и за да залага,
но без успех, докато сумата от 70 530 евро свършила. Тогава, през м.март
2017 год. посегнал и към плика, в който била сумата от 145 000 евро –
веществено доказателство по ДП № 1000-143/2016 год. на ***** ******. Започнал
да играе хазарт все повече, надявайки се да спечели и възстанови всички пари,
но вместо това толкова повече губел. Затънал в омагьосан кръг. През м.октомври
2017 год. свършила и втората сума от 145 000 евро и подсъдимият посегнал и
към 100 000 –те турски лири, иззети от свид.М. А.по ДП №1000 – 127/2016
год. на ***** ******. Разкъсал с ножче кашона, в който били поставени
банкнотите и взел всички пари у себе си. Тогава се притеснил, че някой от колегите
му може да забележи липсата на банкнотите, особено на тези в пликовете. Решил
да ги замести с нарязани хартиени листове. Използвал дежурство в почивен ден,
изрязал листове от принтерна хартия с големината и обема на похарчените
банкноти и ги поставил в пликовете вместо тях. Кашонът, където били турските
лири оставил празен, но го опаковал отново с черен полиетилен, без да залепва
срязаното. Отгоре отново сложил слепки с подписите на същите лица, които имал
предварително подготвени в бюрото си. Положил и собствения си подпис и ги
върнал обратно в голямата, черна метална каса. До 15.ХII.2017 год. похарчил 65 000
от всичките 100 000 турски лири.
Към същия период от
време, след като спечелил делото в Административен съд – Хасково, свид.М. А.упълномощил
свид.Р.Н. да го представлява пред Митница Бургас /т.I л.23/ и да поиска от негово име
връщането на сумата от 100 000 турски лири и получи същите. На 13.ХII.2017 год. свид.Н. отишъл в
Свиленград и лично подал молба с такова искане. ***. - ****** на *********
свид.К.Ф.я насочил за изпълнение към свид.М.Д., ****** на ****** на ***** „*****“
в *****. Тя се поинтересувала къде се намира поисканата сума и научила, че се
пази като веществено доказателство по дело на ****** ****** ***** Д.М. в
помещението за веществени доказателства. След това уведомила свид.Н., че на
15.ХII.с.г. ще му се обади, за да му
посочи точна дата, на която да се осъществи предаването на сумата, а обвиняемия
предупредила да подготви парите за връщане.
На 15.ХII.2017 год. /петък/ свид.Д. не
успяла да се обади на свид.Н., но вместо това той получил обаждане от
подсъдимия, който го поканил да се видят на кафе в заведението „Чилаут“ в
Хасково. Свидетелят приел. На срещата подсъдимият започнал да му обяснява, че
подпомогнал финансово болно дете от ***** семейство, благодарение на което то
се излекувало. Обаче 65 000 турски лири от цялата сума от 100 000 липсвали и той не можел толкова бързо да ги
възстанови. Предложил свидетелят да му подпише протокол за връщането на цялата
сума от 100 000 турски лири, а той да му предаде в момента 35 000
лири и да му подпише запис на заповед за сумата от 41 000 български лева,
която да му предаде до края на февруари следващата година. Показал му
предварително подготвени – протокол в два еднакви екземпляра, в които се
описвало, че Д.М. връща на Р.Н. сумата от 100 000 турски лири и запис на
заповед за 41 000 лв., както и торбичка, в която го уверил, че има
35 000 турски лири. Казал му, че ако откаже, може да не получи нищо. Свид.Н.
отвърнал, че е само пълномощник и не може да вземе решение парите да бъдат
върнати на части, а трябва да разговаря с техния собственик. Разделили се с
уговорка да се чуят на 17.ХII.2017 год. /неделя/. Този ден свидетелят не се обадил на подсъдимия.
Получил няколко обаждания от него, но не му вдигнал.
В понеделник, на
18.ХII.2017 год. подсъдимият започнал
настойчиво да търси свид.Н. по телефона и тъй като последният не вдигал, го
атакувал с СМС-и, като го молел, но и заплашвал да не предприема нищо. Същият
ден му се обадила и свид.Д., която го уверила, че може по всяко време да дойде
и да си получи парите, нужно било само да уведоми един час по-рано, за да се
сформира комисия, която да отрази връщането.
Озадачен от това,
че подсъдимият му заявил, че по-голямата част от парите липсват, а свид.Д. го
уверявала, че може да си ги получи, и притеснен от случващото се, свид.Н. се
обърнал към органите на ДАНС и им разказал всичко. Направил писмено изложение в
жалба от същата дата. Била уведомена РП – Хасково, която образувала досъдебно
производство, първоначално за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК,
извършено в Хасково.
За времето от 15.ХII. до 20.ХII.2017 год. подс.М. проиграл и
последните 35 000 турски лири. Липсата на цялата сума в турски лири била констатирана при оглед,
проведен по реда на образуваното от РП – Хасково досъдебно производство от
разследващ орган на 21.XI.2017 год.
По описания начин
от подсъдимия са били присвоени общо 215 530 евро /70 530+145 000/ и
100 000 турски лири. Левовата
равностойност на сумата в евро се определя въз основа на фиксирания курс на
лева спрямо еврото – 1.95583 лв. за 1 евро и възлиза съответно на 137 944.69
лв. за 70530 евро и на 283 595.35 лв. за 145 000 евро. Левовата
равностойност на 100 000 турски лири следва да се определи към момента на
довършване на деянието, следователно по курса на БНБ за 20.XII.2017 год., който е 4,31122 лв.
за 10 лири /информация, достъпна на сайта на БНБ/, или 43 112.20 лв. за
100 000 турски лири.
Така общият размер
на присвоените парични суми във валута има левова равностойност от
464 652.24 лв.
Със заключение на
назначена на ДП съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се установява,
че през инкриминирания период и до приключване на разследването подсъдимият не
страда от психически разстройства, могъл е да възприема правилно факти и
обстоятелства, които имат значение за делото и е бил способен да разбира свойството
и значението на стореното и да ръководи постъпките си.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от всички
събрани на ДП доказателства, вкл. дадените от подс.М. подробни обяснения, многобройни,
но непротиворечиви и еднопосочни свидетелски показания, протоколите за оглед на
местопроизшествие, на веществени доказателства, за претърсване и изземване,
писмените доказателства /кадрови и др. досиета, банкови документи и пр./,
заключения на назначени експертизи.
Поради това съдът
прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от приобщената
доказателствена съвкупност.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното
подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.203 ал.1 вр. чл.201
ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от НК, като същата правна квалификация на деянието му,
дадена и по обвинителния акт, следва да бъде споделена. Доказани и несъмнено
установени са всички обективни признаци от състава на това престъпление.
Отнася се за
най-тежкия квалифициран състав на престъплението „длъжностно присвояване“,
чиито основни признаци са описани в нормата на чл.201 от НК.
Първият, характерен,
обективен признак на това престъпление е качеството „длъжностно лице“ на дееца.
В настоящия казус наличието му е вън от съмнение. Подс.М. има качество
длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“а“ от НК заради заеманата от него
длъжност – *********. Въведените от закона признаци на длъжностно качество по
чл.93 ал.1 б.“а“ от НК са да се отнася за лице, „на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение.“******
„*****“, в чиято структура се намира заеманата от подсъдимия длъжност, е
класическо държавно учреждение, при това държавен орган. При изпълнение на
своите функции той действа от името и за сметка на държавата. Възложената му
служба е натоварена с редица правомощия и не е поради това дейност само на
материално изпълнение. Съгласно чл.194 ал.3 НПК разследващите митнически
инспектори са разследващи органи по НПК за престъпленията по чл.234, чл.242, чл.242 ал.1, чл.251, както
и тези по чл.255 от НК, произтичащи от задължения за ДДС от внос и акцизи и
имат следователно правото и задължението да извършват всички действия по
разследването, предвидени от НПК за тези престъпления. Същото е предвидено и в
длъжностната характеристика на заеманата от подс.М. длъжност /т.ХV л.65 и сл./. Установените по
делото факти не оставят съмнение, че паричните суми, предмет на престъплението
са били предадени на подсъдимия тъкмо в качеството му на разследващ орган,
които е длъжен да ги приобщи в хода на разследването, и то като веществени
доказателства – банкноти, а не просто като различни суми пари. Пряко негово
задължение /раздел V т.12 от
същата длъжностна характеристика/ е да спазва нормативните изисквания за
изземването, съхранението, движението и разпореждането с веществени
доказателства по водени от него дела, съобразно създадената организация, а и на
основание разпоредбите на НПК, веществените доказателства се пазят във вида, в
който са били иззети до приключване на досъдебното производство, или на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, с който се решава как
да се постъпи с тях.
Впрочем
гореизложеното ярко илюстрира наличието и на още няколко обективни признаци от
състава на престъплението – отнася се за чужди пари, поверени му да ги пази.
Фактическа власт върху тях той е установил именно във връзка с изпълнение на
служебните си задължения.
Същината на
изпълнителното деяние на инкриминираното по делото престъпление е присвояването,
изразяващо се в разпореждане, противозаконно и окончателно, с чуждите пари, в
свой или чужд личен интерес. В случая подс.М. е похарчил паричните суми в свой
личен интерес, като една част е ползвал за погасяване на свои задължения по
кредити, друга за лични нужди, а трета е проиграл на хазарт.
Присвояването на сумите, предмет на престъплението е
осъществявано на части, а не наведнъж, многократно,
т.е. чрез извършване на множество действия през посочения по обвинителния акт период
от м.юли 2016 год. до 20.XII.2017 год., всяко от които осъществява състав на едно и също престъпление.
Периодът е непродължителен, фактическата обстановка е една и съща /разрязване и
отваряне на хартиените пликове и картонената кутия, в които са били банкнотите,
изразходване на парите за различни свои нужди/, еднородна е вината – пряк
умисъл. Всяко последващо действие от обективна и субективна страна се явява
продължение на предшестващите. Ето защо деянието следва да се окачестви като
продължавано престъпление.
Присвоените чужди
пари са собственост на лицата, от които са били иззети, както правилно е прието
по обвинителния акт, защото по нито едно от производствата, по които е станало
това до момента не е постановено отнемането им в полза на държавата.
От субективна
страна подс.М. е действал при условията на пряк умисъл, който ярко се илюстрира
от извършените от него обективни действия. Няма съмнение, че от представите му
са се обхващали всички признаци от състава на престъплението, че е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици
и е искал и целял тяхното настъпване.
Съществено внимание
заслужават поддържаните от обвинението утежняващи признаци, квалифициращи
деянието по най-тежко наказуемия състав на длъжностното присвояване, този по
чл.203 ал.1 от НК, а именно – особено големи размери и сочещи на особено тежък
случай.
Понятието „особено
големи размери“ като квалифициращ признак е установено от съдебната практика в
ТР №1/1998 год. на ОСНК на ВКС, съобразно което същият е налице, когато
паричната равностойност на предмета на престъплението надхвърля 140 минимални
работни заплати /МРЗ/. За инкриминирания период МРЗ е възлизала най-напред на
420 лв. през 2016 год. и на 460 лв. за 2017 год., По благоприятен за подсъдимия
е вторият размер, който е и този към крайния момент на продължаваното
престъпление. Същият възлиза на 140х460 – 64 400 лв. и е многократно
надхвърлен, с което осъществяването на този обективен признак от състава на
престъплението е несъмнено.
Съгласно нормата на
чл.93 т.8 от НК особено тежък е случаят, при който конкретното извършено
престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи
обстоятелства.
Прокурорът е
обосновал обвинителната теза за наличието на такива със следните факти и
обстоятелства, безспорни по делото:
Подсъдимият е
упражнявал професия, ценена от обществото и държавата и поставяща високи
изисквания не само към изпълнението на преките служебни задължения, но и към
нравствените качества на съответното длъжностно лице. Поради това погазването
както на законови, така и на морални норми е свързано с по-нисък праг на
обществена търпимост, респ. по-голяма укоримост.
За да прикрие
следите от извършеното престъпление подсъдимият е изготвил официален документ с
невярно съдържание – приемо-предавателен протокол за връщането на 100 000
турски лири, който е имал готовност да ползва, ако е бил подписан от свид.Н.. Опитал
се да заблуди същия свидетел за начина, по който са били изхарчени парите и
същевременно да го шантажира със запис на заповед и твърдение, че ако не се съгласи
да получи по-малка сума, няма да получи нищо.
Предприел и други
мерки да прикрие извършеното, като невярно посочил пред разследващия прокурор,
че иззетите суми се съхраняват в банкова касета. Изготвял протоколи за действия
по разследването, в които вписвал неприсъствали на извършването им лица, а
предварителното подготвяне на бели листчета с големината на банкноти сочели на
задълбочено обмисляне на престъпната дейност. Тези свои действия извършил от
позицията на ***** на ***** *****. Тези обстоятелства разкривали особено висока
степен на обществена опасност и на дееца.
Извършената
престъпна дейност не била дори двукратен, или трикратен акт, а система от
десетки повтарящи се действия, извършени без никакви колебания.
Посочените от
прокурора основания заслужават да бъдат напълно споделени, макар да са
нахвърляни лаконично, в телеграфен стил и с уговорката, че неподписаният
документ действително още не е документ.
Едва ли е нужно да
се добави повече към доводите, свързани с професията и заеманата от подсъдимия
длъжност. Макар **** „*****“ да не типичен правоохранителен орган, такива са
всички разследващи органи вкл. разследващите ***** *****. Макар всяка проява на
длъжностно присвояване да засяга доверието и репутацията на държавно учреждение,
с най-високо ниво на доверие следва да се ползват именно държавните органи,
натоварени с правозащитни и правоохранителни функции. От деянието на подсъдимия
тежко засегнати са доверието в държавата и онези нейни органи, чиято функция е
разкриването и предотвратяването на престъпления и не просто е значително уронен,
а сринат техния престиж и авторитет. Тъкмо по тази причина наистина се отнася
за далеч по-нисък праг на обществена търпимост и много по-голяма укоримост на
конкретното деяние.
С необходимата
тежест следва да се оценят действията на подсъдимия по прикриване на следите от
престъплението и липсата на веществените доказателства.
Поначало
потресаваща е практиката му при изготвянето на протоколите за оглед на
веществени доказателства /установена от показанията на свид.Д. С., С.В. и Й.Р.,
от които може да се заключи, че същата не се отнася само до обсъжданите по
настоящото дело три негови досъдебни производства, а е повсеместна/ посочените
в тях поемни лица изобщо да не присъстват на огледа, а протоколите да им се
носят за подпис впоследствие. От така създадената порочна практика се
възползвал по настоящия казус. Така, след като
разкъсал хартиените пликове, в които са били запечатани иззетите суми в
евро и вземал от същите, докато свършат, той приготвил нови пликове със
съответните реквизити, които занесъл за подпис на същите поемни лица, без да
покаже съдържанието им, и поставил в тях нарязана с големината и формата на
банкноти принтерна хартия. Това пък направил по време на дежурство в празничен
ден на работното си място.
По две от
досъдебните производства /ДП №1000-96/2016 год. и ДП №1000-143/2016 год./, по
които впоследствие присвоил иззетите парични суми, подсъдимият приложил в
материалите от делото служебни бележки, с които иска от Зам.-началника на *********
осигуряването на достъп до банков сейф
за тяхното съхраняване и обезпечаване.
И двете служебни бележки -
вх.№32-179099/28.VI.2016 год. и вх.№32-329255/28.XI.2016 год. обаче са фалшиви, в деловодството на митницата
под тези номера са заведени съвсем други документи. Така подсъдимият заблудил
наблюдаващия прокурор, че иззетата валута се съхранява съобразно правилата по
НПК.
По този начин подс.М.
заблуждава и злоупотребява с доверието на преките си административни
ръководители, на наблюдаващия прокурор, на колегите си и на страните по делата.
Най - сетне,
представените на свид.Н. приемо-предавателен протокол за връщането на
100 000 турски лири и запис на заповед за 41 000 лв. действително не
са били подписани и поради това не са станали документи. Самото им изготвяне обаче
е несъмнено действие, насочено към прикриване на извършеното от него
престъпление, което не е постигнало крайната си цел поради отказа на свид.Н. да
ги подпише, но следва да бъде подобаващо оценено при преценката на случая като
особено тежък. Ако бе успял да убеди свидетеля да приеме предложението му,
разкриването на престъплението би се забавило и затруднило.
Впрочем подсъдимият
не се е поколебал да подложи свид.Н. на сериозна обработка, като се започне от
нерегламентирана среща в кафене, опити да го въведе в заблуждение, настоятелни
молби, но и заплахи.
От изложеното е
видно, че действията на подс.М., насочени към прикриване на извършеното
престъпление са многобройни, същевременно разнообразни, извършени през
продължителен период от време, след внимателно и грижливо обмисляне. Проявени
са находчивост, изобретателност, комбинативност и съобразителност в услуга на
престъпна кауза. Изводът, който се налага е, че не се отнася за мимолетно
проявени слабост и липса на задръжки, а за упоритост и липса на колебания при
преследването на престъпна цел.
Не на последно
място, последните 35 000 турски лири подсъдимият изхарчил след като вече е
било официално, писмено поискано връщането на цялата сума от 100 000 турски
лири и след като е бил уведомен от свой началник да я подготви за връщане, дори
след срещата си със свид.Н., на която не получил ясен, положителен отговор на
молбата си да бъде изчакан да я събере. Направил го е при това за период от
около пет дни. Това недвусмислено показва липса на задръжки.
Същевременно
доводите на защитата деянието да не бъде квалифицирано като особено тежък
случай в една част не намират опора в данните по делото и закона, а в друга са
явно несъстоятелни.
Като полага тезата,
че за да бъде случаят особено тежък, решаваща е степента на обществена опасност
на дееца, което впрочем е спекулация, защитата изтъква, че личните
характеристични данни на подсъдимия са изцяло положителни. Това изобщо не е
така.
Видно от ****** му
досие, подсъдимият не е напуснал **** поради ******, а по взаимно съгласие /т.ХV л.42/ - по чл.162 т.1 от Закона
за въоръжените сили, поне 10 години преди да навърши пределната възраст за ****
**** за ***** със звание „******“/чл.160 ал.1 т.4 от същия закон/. Последните
години от службата му в ***** са белязани от чести оплаквания от множество
негови колеги затова, че взема парични заеми, които не връща, или забавя
връщането им. Събрани са били и данни, че злоупотребява със служебното си
положение и заеманата длъжност пред банкови служители по повод предявени към
него претенции за необслужвани кредити. Годишните му атестационни оценки като ****
на ***** ***** са високи, но в началото на 2017 год. при явяването си на
конкурс за заемане на длъжността „**** *********“ не издържал изследването за
професионална и психологическа пригодност /т.ХV л.68/. Установено е по делото,
че не поддържал отношения с бившето си семейство и не полагал грижи за **** си,
който страда от рядко заболяване.Ето защо личните характеристични данни за
подсъдимия са в най-добрия случай противоречиви, не и изцяло положителни.
Останалите посочени
от защитата аргументи не са сериозни. Така напр. се изтъква, че първоначално
посегнал към първия плик с пари, за да спаси от публична продан жилището на
своя брат, което било ипотекирано като обезпечение по негов необслужван кредит.
Всъщност подсъдимият, още преди извършването на престъплението сам се е
поставил в сложна финансова ситуация, която е предизвикал със собствените си
необмислени действия.
Въз основа на
всичко анализирано и изложено по-горе, съдът без никакви колебания прие, че
конкретният случай е особено тежък, а дадената от обвинението правна квалификация
на деянието по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК – е напълно
обоснована и правилна.
По вида и
размера на наказанието:
Провеждането на
настоящото съдебно производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и при условията
на чл.371 т.2 от същия задължава съда на основание разпоредбата на чл.373 ал.2
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието
се отмерва или по реда на ал.1 - 3 от същия, или по този по ал.4 - при
условията на чл.55 от НК, ако съдът прецени, че и те са налице.
Целите, които се
преследват с налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в
чл.36 от НК- да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата
на чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.
Освен това принцип,
установен от закона в наказателното право /чл.56 от НК/ е, че когато
отегчаващите обстоятелства по делото обосновават квалифициращ признак, напр. в
настоящия случай “особено големи размери“ и „особено тежък случай“, и
реализиране на наказателна отговорност по по-тежко наказуем състав, същите не
следва повторно да отегчават положението на подсъдимия при преценката на
размера на наказанието и не могат да се ценят като отегчаващи.
За престъплението
по чл.203 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 10 до 20
години, а ал.2 на същата норма предвижда кумулативно да се постанови
„конфискация“ на цялото, или част от имуществото на виновния, както и „лишаване
от права“ по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.
При преценка на
установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът взе предвид
следното:
Смекчаващи
обстоятелства са чистото съдебно минало и наличието и на добри лични
характеристични данни в досегашната му житейска биография, макар както се
изтъкна същата да не е изцяло положителна.
Действително като
смекчаващо обстоятелство следва да се оцени, че веднага след разкриването на
престъплението подсъдимият е признал вината си и с това не е допуснал съмнение
да падне върху неговите колеги с оглед факта, че всички са имали достъп до обща
каса за съхранение на веществени доказателства и са могли поради това да попаднат
под подозрение.
Особено съществено
смекчаващо обстоятелство са не просто изразеното съжаление, разкаяние и
проявено критично отношение към стореното, по пълните и подробни самопризнания,
които е направил на досъдебното производство. Същите явно, несъмнено и
съществено са улеснили разследването при изясняване на обективната истина.
В т.7 от ТР №1/2009
год. на ОСНК на ВКС относно съкратеното съдебно следствие са дадени задължителни указания за съдилищата
признанието по чл.371 т.2 от НПК да не се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. Редица съдилища приемат
също, че признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се цени като смекчаващо
обстоятелство, ако такова не е направено още на досъдебното производство и то
преди събраните до момента доказателства вече категорично да уличават
обвиняемия като извършител. В случая още в самото начало на разследването е
установена липсата на присвоените веществени доказателства, отговорност за
които носи единствено подсъдимият, а в първия си разпит от 21.XII.2017 год. признанията му са
частични. Пълни и подробни самопризнания прави едва на разпитите си от 14.III.
и особено от 15.III.2018 год. /.т.VII л.23-35/.
Въпреки това, съдът намира, че те значително подпомагат цялостното изясняване
на фактите по делото по отношение на
следните конкретни, съществени обстоятелства:
На първо място, без
тези самопризнания практически не би могъл да се определи периодът на
продължаваното престъпление, началният и краен момент на отделните присвоителни
действия, които са многобройни.
Значително затруднено за разследващите органи
би било установяването по какъв начин и за какво точно са разходвани
присвоените суми /в какво точно се е изразило разпореждането, противоправно и
окончателно/, които липсват, на колко пъти, на какви части са били присвоявани и
харчени, какви са били причините и подбудите за извършване на деянието.
Най-после,
разкриват се важни детайли от цялостната престъпна дейност, вкл. действия по
прикриването на следите от престъплението, като напр. кога точно, как и по
какъв начин веществените доказателства – банкноти са били заменени с нарязана
принтерна хартия, които макар да излизат извън параметрите на изпълнителното
деяние, създават много по-пълноценна и цялостна картина на фактическата
обстановка.
Налице са и
отегчаващи обстоятелства извън тези, въз основа на които деянието бе квалифицирано
като „особено тежък случай“. Като такива съдът оценява следните:
Многократно се
изтъква от защитата, че причина за извършването на престъплението е била
сложната финансова ситуация, в която подсъдимият е попаднал и желанието му да
не пострадат трети лица, предоставили банкови обезпечения по неговите кредити
напр. – неговият брат и колегата му П.Д., т.е. неговите подбуди са били едва ли
не благородни. Всъщност подсъдимият е изпаднал в тази ситуация заради
собствените си неразумни и дори безразсъдни действия, като е изтеглил и ползвал
банкови кредити, чието обслужване явно надхвърля материалните му възможности. В
същото време е живял разточително. Бил е
и пристрастен към хазарта.
Много по-важно е
друго, доказателствата по делото сочат, че една твърде незначителна част от
присвоените парични средства са послужили за обслужване на кредитите му. Останалата
част е била проиграна на хазарт. Не е налице някаква що-годе обществено
приемлива и житейски оправдана причина или кауза, за която за са послужили.
Въз основа на така
изложения анализ на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства по делото, съдът
прие, че по делото не са налице основания за приложение на чл.55 от НК в
хипотезата на чл.58а ал.4 от същия. Смекчаващите обстоятелства нито са толкова
многобройни, нито пък някое от тях може да се окачестви като изключително, при
което и най-малкото, предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко.
Ето защо съдът
пристъпи към отмерване на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на
чл.54 ал.1 от НК, при което прие, че
същото следва да се наложи при известен превес на смекчаващите обстоятелства в
размер между минималния и средния, предвиден от закона. Като адекватен,
справедлив и съобразен с конкретното деяние и целите на наказанието съдът прие
размер от 13 години и 6 месеца.
След приложение
нормата на чл.58а ал.1 от НК, към което задължава разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и
предвидената редукция на наказанието с 1/3 /в случая 4 години и 6 месеца/,
съдът наложи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години.
В съответствие с
предвиденото в нормата на чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС постанови същото да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съдът не наложи
предвиденото в чл.203 ал.2 наказание „конфискация на цялото или част от
имуществото на виновния“ поради липса на каквито и да е данни по делото за
притежавано от него имущество, върху което да се насочи това наказание.
На осн. чл.203
ал.2 и във вр. чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК съдът наложи на подс.М. и наказание
лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с
ръководство, контрол и стопанисване на публично имущество, както и лишаване от
право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол
и отчитане на чуждо имущество – двете за срок от по 12 /дванадесет/ години.
По предявения
граждански иск:
Основателността на
гражданския иск е функция от доказаността на обвинението, поради което като
последица от признаването на подсъдимия за виновен, същият следва да бъде
уважен. Престъплението е резултатно и вредоносно, няма съмнение, че са били
причинени имуществени вреди. Необходимо е да се обсъдят някои специфики на казуса,
произтичащи от двойнствения характер на
предмета на престъплението – от една страна веществени доказателства –
банкноти, а от друга – парични суми. Същите имат значение за активната
процесуална легитимация.
Воденото от
подсъдимия ДП №1000 – 127/2017 год. по описа на ********* е приключило, като е
било прекратено от прокурора поради липса на престъпление. Издадено въз основа
на материалите по същото НП на Митница Бургас пък е било отменено от съда, вкл.
досежно постановеното отнемане на сумата от 100 000 турски лири. За същата
няма спор, че подлежи на връщане на лицето, от което е била отнета.
Другите две досъдебни
производства – ДП №1000-96/2016 год. и ДП №1000-143/2016 год. на Митница Бургас
са били спрени на осн. чл.25 ал.1 т.2 от НПК, тъй като обвиняемите лица Д. А. и
С.Г.трайно пребивават в чужбина. Липсва окончателно произнасяне по въпроса дали
иззетите по тях като веществени доказателства парични суми следва да бъдат
върнати, или да се отнемат в полза на държавата.
В първия случай
поначало на връщане подлежат същите банкноти, които са били иззети, но това е
невъзможно, тъй като са присвоени и изразходвани, липсват. Парите обаче са
заместими вещи и затова ще следва да бъде изплатена парична сума на същата
стойност. Това ще трябва да направи ***** ****, която от името на държавата ще
понесе отговорността за действията на своя *****. В случай на отнемане в полза
на държавата, съответните суми няма да могат да бъдат внесени в полза на
държавния бюджет. Ощетеното юридическо лице е едно и също.
Ето защо съдът
прие, че гражданският иск по делото е предявен от страна с активна процесуална
легитимация, тъй като при всички случаи вредите от извършеното престъпление са
причинени на държавата в лицето на Агенция Митници, а процесуален представител
на държавата по този род дела е Министърът на финансите.
По същество гражданският
иск е основателен, но до стойността на предмета на престъплението, посочен в
обвинителния акт – 464 652.24 лв. Това е размерът на имуществените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.
Претендираната сума от 494 521.64 лв. /с 29 869.40 лв. в повече/
гражданският ищец калкулира като първо, изчислява левовата равностойност на
100 000 – те турски лири към момента на изземването им – на 58 981.60
лв., вместо приетото от прокурора – към момента на довършване на деянието – 43 112.20
лв. и второ, прибавя сума от 14 000 лв., която свид.М. А.претендирал като
лихви по заведен от него против гражданския ищец иск за обезщетение на вреди по
чл.203 от АПК във вр. чл.1 от ЗОДОВ. За първата от тези суми не е било
повдигнато обвинение, а втората не е непосредствена последица от престъпното
деяние. На гражданския ищец също ще бъдат присъдени лихви по настоящото дело
върху уважената част от иска. Ето защо съдът уважи предявения граждански иск до
размер от 464 652.24 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на довършване на деянието до окончателното ѝ изплащане и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като го отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от
494 521.64 лв.
По веществените
доказателства и разноските – няма такива веществени доказателства, които да подлежат на отнемане в
полза на държавата. Съдът постанови ония, които са били собственост на
подсъдимия да му бъдат върнати, а останалите като вещи без стойност да се
унищожат.На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подс.М.
направените по делото разноски в размер на 1 070.01 лв., изцяло на
досъдебното производство, които да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС – Хасково, тъй като разследването е било водено
най-напред от ОСлО при ОП – Хасково, а след това от НСлС – София.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: