№ 4209
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110159886 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. П. срещу [******], ЕИК
[******], с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
недължимост на следните суми: 3147,37лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода месец 04.2012 г. – месец 04.2014 г., за сумата
от 609 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.05.2012 г. до
28.04.2015 г., за които суми на 27.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
25437/2015 г., по описа на СРС, 78 състав, въз основа на който е образувано изп. дело
№ [******] по описа на [******], [******] на КЧСИ, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен
срок.
Ищецът твърди, че на 27.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист срещу нея в
полза на [******] за сумите, посочени в исковата молба. Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист по искане на ответното дружество е образувано изп. дело
№ [******] по описа на [******]. Навежда доводи, че не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията. Поддържа, че
дружеството е бездействало да събере вземането си, с оглед което и се е погасило
правото на принудително изпълнение. Моли за уважаване на иска и претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен
давностен срок, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед. Твърди
давностният срок да е бил прекъсван многократно след образуване на изпълнителното
дело. Поддържа, че в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение по
силата на ЗМДВИП давност не е текла. Моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право –
в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил
изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е
напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно, а и
това се установява от приобщените в настоящото производство материали, че с
неподлежащото на обжалване решение от 14.06.2017 г. по в.гр.д. № 13282/2016 г. на
СГС, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, постановено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [******] искове относно вземанията, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25437/2015 г. по описа на
СРС, 78 състав. Не е спорно също така, че след постановяване на окончателното
решение на въззивната инстанция в полза на заявителя по заповедното производство е
издаден изпълнителен лист от 27.05.2020 г. за процесните вземания.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително
изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният
изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, която
е започнала да тече от 14.06.2017 г., респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са
довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [******] по описа на
[******], [******] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 01.07.2020 г. взискателят
[******] е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу длъжника. С молбата взискателят е поискал
съдебният изпълнител да извърши справки за наличието на банкови сметки на
длъжника и да наложи запор върху същите, да се извърши справка за наличието на
трудов договор и да се наложи запор върху вземането за трудово възнаграждение. В
условията на евентуалност е заявено искане за пристъпване към опис и оценка на
движими вещи на длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по
изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението срещу длъжника.
Със запорни съобщения от 15.07.2020 г. по нареждане на съдебния изпълнител
са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника, разкрити в
[******], [******], [******] и [******]. В отговор търговските банки са посочили, че
нареждането на [******] не може да бъде изпълнено, с оглед липсата на авоари по
банковите сметки на длъжника и наличието на предходно наложени запори по същите.
С постановление на [******] от 01.02.2021 г. е наложена възбрана върху
собствен на длъжника по делото недвижим имот.
2
На 23.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано
извършването на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори и насочване
на изпълнението върху движими вещи, собственост на длъжника.
До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, за която не са
налице данни да е била връчена на длъжника.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело, предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, като съораженията за това са следните:
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по
влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години,
настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден по заповедното производство въз основа на заповед за
изпълнение, която е влязла в сила, в случая е налице влязло в сила съдебно
решение, постановено в исково производство с предмет именно вземанията по
заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл.
116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на съдебното решение съдът приема,
че давността за вземанията е прекъснала с налагането на запори върху банковите
сметки на длъжника на през 2020 г. и с налагането на възбрана през 2021 г., след което
е започвала да тече нова давност с петгодишна продължителност.
Поведението на кредитора, насочено към събиране на вземането му, не може да
бъде игнорирано. В чл. 116, б. "в" ЗЗД изрично е установено правилото,
че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността;
но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на
3
други лица.
След посочената дата взискателят с молба от 23.02.2022 г. е поискал от [******]
да извърши справка в електронния регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на
името на длъжника, както и за действащи трудови договори и да бъдат наложени
запори върху вземания. При условие, че не бъдат открити банкови сметки, на които да
бъдат наложени запори, е поискано да се насрочи опис, оценка и публична продан на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Ето защо и съдът приема, че в този
момент давността отново е прекъснала, доколкото не се установява конкретни
действия да са били извършени в изпълнение на това искане на взискателя.
Обстоятелството, че предприетите по изпълнителното дело действия не са
довели до събиране на процесните вземания и до удовлетворяване на кредитора са без
правно значение за прекъсването на давността. Съдебният състав съобразява
възприетото в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, съгласно които кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и
неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално
изпълнение върху имущество на длъжника, също представляват предприемане на
действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл.
116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува
и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на
процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са
правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и
съставляват действия, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от
10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни, че с
Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о. изрично е
застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без
да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ.
Следователно и давността за процесните вземания съдът приема, че е прекъсвала в
хода на изпълнителното производство с наложените запори и възбрана, както и с
искането да бъдат предприети конкретни действия, насочени към събиране на
вземанията, след което е започвала да тече нова петгодишна давност.
Предвид изложеното и като съобразява актуалната съдебна практика относно
изпълнителното производство и прекъсването на давността за вземанията, за
събирането на които същото е образувано, първоинстанционният съд приема, че
давността за процесните вземания към момента на приключване на съдебното дирене
пред тази инстанция не е изтекла. Искът, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Сума в посочения
размер следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[******], срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
4
[******], иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение за следните вземания:
сумата 3147,37лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2014 г. и сумата от 609 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 31.05.2012 г. до 28.04.2015 г., за които суми на
27.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25437/2015 г., по описа на СРС,
78 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № [******] по описа на [******],
[******] на КЧСИ.
ОСЪЖДА „С. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], да заплати
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на [******], ЕИК [******], със седалище и
адрес на управление: [******], сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5