№ 276
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от „И. п.“ ЕООД – София чрез процесуалния му
представител адвокат С.М. за изменение на решение № 56/29.04.2022 г.,
постановено по настоящото гражданско дело, в частта на разноските, като то
бъде допълнено с присъждане на направените от него разноски във връзка с
подадената частна жалба вх. № 270036/23.11.2021 г. против определение №
260664/02.11.2021 г. по гр.д. № 12/2021 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд.
Ответникът по молбата Я.Д. счита, че тя е неоснователна и моли съда
да я остави без уважение, но в случай, че съдът я уважи, моли да бъде
извършена компенсация на същите с присъдените с решението разноски в
полза на Я.Д..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С решение № 56/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 96/2022 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено решение №
260190/12.08.2021 г. по гр.д. № 12/2020 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд – VІ гр.с., в частта, в която са отхвърлени предявените от „И. п.“
ЕООД - София против ЯН. Д. Д. обективно съединени искове, че „И. п.“
1
ЕООД не дължи на ЯН. Д. Д. поради погасяването им по давност на сумата
135 000 лв., присъдена с решение № 201/17.07.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г.
по описа на Апелативен съд - Велико Търново, по което има издаден
изпълнителен лист № 37/14.08.2014 г., въз основа на който е образувано
изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на
действие района на Софийски градски съд, и на сумата 18 736,78 лв. по
определение № 248/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 176/2015 г. по описа
на Върховния касационен съд - ВКС IV г.о., решението на окръжния съд е
отменено в частта, в която „И. п.“ ЕООД - София е осъдено да заплати на ЯН.
Д. Д. 175,28 лв. направените по делото разноски, оставена е без уважение
подадената от „И. п.“ ЕООД частна жалба вх. № 270036/23.11.2021 г. против
определение № 260664/02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. по
описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с., и „И. п.“ ЕООД е осъдено да
заплати на ЯН. Д. Д. 6 386,50 лв. разноски в производството по делото.
Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното
по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК срок, поради което е допустима.
От друга страна съдът намира, че тя е частично основателна.
Както вече беше посочено, с решението си съдът е отменил решението
на окръжния съд в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата
175,28 лв. разноски, като поради факта, че целеният с частната жалба резултат
/за изменение на първоинстанционното решение в тази част/ вече е бил
постигнат, е оставил самата частна жалба без уважение, въпреки нейната
основателност.
Предвид изложеното съдът намира, че на жалбоподателя „И. п.“ ЕООД
се дължат разноски в тази част в размер на 15 лв., представляващи заплатена
държавна такса по частната жалба, която по съществото си е била уважена,
макар и поради уважаване на въззивната жалба в тази част.
Що се отнася до искането за присъждане на разноски по частната
жалба, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат С.М. в размер на 300
лв., съдът приема, че то е неоснователно и в тази част следва да бъде оставено
без уважение.
Според възприетото в константната съдебна практика на Върховния
2
касационен съд /за пример вж. О. № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г.
на III г. о., ГК и цитираните в него определения/ производството по чл. 248
ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, като
произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече
постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не
се дължат.
Съдът не може да изменя сам вече постановеното решение в частта за
разноските без направено искане от страните в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
каквото не е постъпило от Я.Д., както и не може да извършва служебно
прихващане, поради което посочените разноски следва да бъдат присъдени на
„И. п.“ ЕООД, а след стабилизиране на актовете по настоящото гражданско
дело всяка от страните може да изпрати до другата извънсъдебно изявление
за прихващане с последиците по чл. 104 от ЗЗД.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 56/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. №
96/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските,
КАТО ОСЪЖДА ЯН. Д. Д. от гр. К., С. област, ул. „С., № **, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Н. Г. № *, ет. *, оф. *, Адвокатско
дружество „В. К.“ да заплати на „И. п.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. С., ЖК *, бл. ***, вх. *“, ЕИК ***********, със съдебен адрес:
гр. С., бул. П. Е., № **, ет. * /чрез адвокат С.М./ сумата 15,00 лв. /петнадесет
лева/, представляваща разноски в производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И. п.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. С., ЖК *, бл. ***, вх. *“, ЕИК ***********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. П. Е., № **, ет. * /чрез адвокат С.М./ за изменение
на решение № 56/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 96/2022 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като му бъдат
присъдени допълнително 300,00 лв. /триста лева/, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат М..
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4