Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 445/19.07.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На девети юли
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00887 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-000419
от 28.03.2019 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, на
основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Л.Д. *** са наложени административни наказания:
глоба 900 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че на 18.11.2018
г., в 12.42 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, движейки се по път I-6 в посока гр. Р., като водач на
МПС – л.а. “БМВ 316 Д”, с рег. №*******, при разрешена максимална скорост на
движение 50 км/ч., валидна за населено място, се движила с 121 км/ч., като
скоростта е установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта
с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Л.
Д., с която моли за отмяна на наказателното постановление, като
издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила.
Конкретни доводи в тази насока
излага в писмено изложение, депозирано
преди даване ход на делото в съдебното заседание. Редовно призована за
него, жалбоподателката не е участвала лично, не е представлявана и от
пълномощник.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 18.11.2018
г., около 12.42 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-6 в посока към гр. Р. се движело МПС - л.а. “ БМВ 316
Д”, с рег. №*******. В района срещу кметството, км.75+000 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.
Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 12.42
часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. №1158р-6334/21.09.2018г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, било установено, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 121 км/ч. .
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ - „************“ЕАД,
гр. София, но в свидетелството за регистрация и базата данни на КАТ като
ползвател на превозното средство било вписано друго ЮЛ -„************“ ЕООД, с едноличен собственик
и управител Л.Д.Д.. Предвид стойността на превишението на скоростта и
следващите се за нарушението наказания, не била приложена съкратената процедура
по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а производството продължило по общите правила.
Свидетелят
А.В.А., който на 18.11.2018г. работил с преносимата система за контрол на
скоростта, установил законния представител на дружеството – ползвател – Л.Д.,
която на 22.12.2018г. , пред него, подписала
декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на 18.11.2018г. в
12.42 часа лично е управлявала горепосочения лек автомобил. Предоставила копие от
свидетелството си управление на МПС и контролния талон към него. Въз основа на
декларираните данни и останалите материали по преписката, на 17.01.2019г. свидетелят
образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, бл.№0705829,
като приел, че Л.Д. виновно е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като в населено място /гр. Перник, кв. „Бела вода“/, е превишила максимално
разрешената скорост от 50 км/ч., движейки се със 121 км/ч.. АУАН бил предявен на жалбоподателката, ведно с разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №11743D0/0041637 и останалите материали по преписката. Същата подписала акта и приела
връчения й препис без да впише обяснения и възражения .
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила правото си на допълнителни писмени възражения.
На 28.03.2019г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
ангажирал административнонаказателна отговорност на Л.Д. за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид показанията на свидетеля А.В.А., както и приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията
на техническото средство – снимка №
11743D0/0041637, протокол за използване на АТСС, рег.№1158р-8036/23.11.2018г.,
декларация по чл.188 от ЗДвП, СУМПС №********* и контролен талон № 2461011 на Л.Д., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, приложение към
него и протокол от проверка №55-С-ИСИ/11.10.2018г., заповед №8121з-515/14.05.2018
на МВР..
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна..
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията за процесуално-правна незаконосъобразност на акта и наказателното
постановление, не се приемат за основателни.
Твърди се, че липсва пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и не са посочени
доказателствата, които го потвърждават.. Възражението е неоснователно, тъй като
е видно, че фактическия състав на сочената като нарушена норма изчерпателно и
точно е описан в обстоятелствената част на акта и постановлението. Изложените
факти са достатъчни от гледна точка пълно описание на елементите на
административнонаказателния състав, както и за извод, че нарушението е квалифицирано
прецизно.
Не са
нарушени и изискванията
за означаване датата и мястото на извършване
на нарушението. Те ясно са
записани и в акта и в наказателното постановление, при това изчерпателно – с
означаване дата, точен час, населено място, квартал, път, посока и точен
километър.
Законът не изисква посочване мястото, на което е съставен акта,
поради което невписването на това обсотоятелство не представлява нарушение на
процесуалните правила.
По същество:
Жалбоподателката е привлечена към
административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата и час, в
съответния пътен участък, е управлявала автомобила си с превишена скорост, тъй
като с преносима система за контрол на
скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, скоростта й на движение е
фиксирана на 121 км/ч.. В
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и във
фазата на съдебното следствие, Л.Д. не е ангажирала доказателства, оборващи или
поставящи под съмнение констатацията на контролните органи, напротив, признава
фактите, въз основа на които е привлечена към
административнонаказателна отговорност . В декларация по реда на чл.188 ЗДвП същата е декларирала, че на визираните дата и час е управлявала превозното
средство, подписала е съставения срещу нея АУАН, без да направи възражения, не
е упражнила и правото си на писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От
жалбата и допълнителното изложение към
нея е видно, че защитата й е основана единствено на възражения от процесуално естество, които по съображенията
по-горе се отхвърлиха като неоснователни.
По
делото е безспорно доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0.
Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност
07.09.2027г. Този документ, както и
приетия протокол от проверка № 55-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата, визирана в акта и наказателното
постановление, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител – свид. А., в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на
измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието
на акта и постановлението, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протокола е относим към описаното в тях нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – гр.. Перник,
път I-6, кв. „Бела вода“, км.75+000, времето на работа с него, посоката
на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим,
дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост
от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП..
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в
тази насока представлява приложената снимка №11743D0/0041637, в която са означени дата и час, точна
локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и
скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление.
На снимковия материал се
наблюдава именно автомобила визиран в акта и наказателното постановление,
заснет при приближаващ трафик, съответен
на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено. Действително, в н.п. е допусната непрецизност при посочване МПС,
при управлението на което е извършено нарушението - след коректно
индивидуализиране на автомобила по вид, марка, модел и рег. номер, в следващото
изложение на обстоятелствата е цитиран неотносим регистрационен номер. Грешката
явно е от техническо естество, приема се за несъществена, доколкото в АУАН
автомобилът е описан точно, в съответствие със снимковия материал, и същите
данните за него фигурират в наказателното постановление.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че
обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност,
че отразените в съдържанието на акта и наказателното постановление обстоятелства
относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ ч. за населено място,
предвид категорията на превозното
средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното административно
нарушение и следва да понесе
отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП,
в качеството си на едноличен собственик и
управител на „************“ ЕООД, гр. Р., вписано като ползвател в базата данни
на КАТ - Регистрация. Законът допуска възможността, по молба и със съгласието
на собственика, в свидетелството за регистрация на автомобила да се посочи ФЛ
или ЮЛ - ползвател на МПС. Приетото по делото извлечение от ЦБД - КАТ
установява, че именно такова е конкретното фактическо положение - още при
регистрацията на превозното средство собственикът е заявил на кого го
предоставя като ползвател, това обстоятелство е отразено в масивите на
структурата по регистрация, поради което законосъобразно именно по отношение
представляващия дружеството - ползвател е образувано
административнонаказателното производство. Предвид подписаната лично от
жалбоподателката декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 ЗДвП и позицията й на
неоспорване управлението на МПС в хода на производството,
законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на доказателствената
съвкупност, именно отговорността на Л.Д. е ангажирана за
установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21,
ал.1 от
ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Л.Д. е управлявала
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността й е ангажирана по административнонаказателен ред
.
По отношение
вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 71 км/ч., поради
което за нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба.
Последната в приложимата към датата на нарушението редакция предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост над 50 km/h точно фиксирани по размер наказания – глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да
управлява МПС, като за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Вида на предвидените за нарушението наказания е
обусловило неприлагане на съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй
като с електронен фиш може да се налага единствено наказание глоба, не и
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Установените в
абсолютен размер наказания изключват
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая превишаването на скоростта е 71 км/ч., но
предвид допустимата техническа грешка при измерването от 3% над 100 км/ч, то при
изчисляване скоростта на движение, АНО е следвало да приспадне тази стойност /3,63/
и да приеме като наказуемо превишение 67,37 км/ч., което не е сторено. Затова,
наказателното постановление следва да се измени в частта за глобата, като същата се намали на 850 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-000419 от
28.03.2019 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Л.Д. ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания: глоба 900 /деветстотин/ лева и 3 /три/ месеца
лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на глобата от 900 /деветстотин/ лева на 850.00 /осемстотин и петдесет/
лева .
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ