Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 22.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при
секретаря Св.Атанасова и участието на прокурор Емилия Янчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 24 по описа за 2023 година на Административен съд –
гр.Шумен, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба,
предявена от И.М.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез
адв.Т.В.от ШАК, със съдебен адрес ***, представлявана от И.П.Н.– кмет на Община
С., с адрес гр.С., пл.К БI № 2, за причинени имуществени вреди в
размер на 340 лева за осъществено процесуално представителство по АНД № 341/2018г. по описа на Районен съд –
гр.Велики Преслав, в което е отменено Наказателно постановление №
2/23.08.2018г., издадено от заместник кмета на Община С..
В исковата молба
се сочи, че с Наказателно постановление № 2/23.08.2018г., издадено от заместник кмета на
Община С. за нарушение на чл.48, ал.1 от Наредбата за изграждане и опазване на
зелената система на територията на Община С., на ищеца е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 50 лева. И.П. е обжалвал
наказателното постановление, като по този повод е ангажирал правна помощ и е
упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен
съд – гр.Велики Преслав АНД № 341/2018г. по описа на съда, за което му е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева. С решение №
110/31.12.2019г., постановено по АНД № 341/2018г., Районен съд – град Велики
Преслав е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. Срещу
решението не е подадена касационна жалба от Община С. и същото е влязло в
законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване, а именно – на
25.01.2020г. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че въпросното
наказателно постановление представлява отменен като незаконосъобразен
административен акт, от който ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на
340 лева за това, че е упълномощил адвокат, който да го защитава по посоченото
АНД и му е заплатил адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ. Счита
се, че са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ да бъде осъдена Община С. да
заплати на ищеца обезщетение в претендирания размер. Претендират се и деловодни
разноски по настоящото съдебно производство.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява
от адвокат Т.В.от ШАК, който поддържа исковата молба и отправя искане същата да
бъде уважена на заявените в нея основания, като претендира и възстановяване на сторените по
делото разноски в размер общо на 310 лева.
Ответната
страна – Община С., не депозира писмен отговор по исковата молба, респективно
не изразява становище по допустимостта и основателността на предявената
претенция. В проведеното открито съдебно заседание, редовно призована, Община С.
не изпраща представител.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата претенция, поради наличие на всички предпоставки,
визирани в ТР № 1/2018г. на ВАС.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление
№ 2/23.08.2018г., издадено от заместник кмета на Община С., на И.М.П. на
основание чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания за
нарушение по чл.57, ал.3 от Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на Община С. било наложено административно наказание
«глоба» в размер на 50 лева. И.М.П. обжалвал наказателното постановление, като
по този повод ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Районен съд – гр.Велики Преслав АНД № 341/2018г.
по описа на съда. От договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие
серия Б, бл.№ **********/20.08.2019г.,
приложен на л.22 от посоченото дело, се установява, че е договорено и заплатено
изцяло в брой в деня на подписване на договора възнаграждение на адвоката в
размер на 340 лева. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото
пред въззивната инстанция, като е представлявал ищеца в проведеното на 29.08.2019г.
открито съдебно заседание.
С решение № 110/31.12.2019г.,
постановено по АНД № 341/2018г., Районен
съд – град Велики Преслав е отменил изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Срещу решението не е подадена
касационна жалба от Община С. и същото е влязло в законна сила след изтичане на
срока за неговото обжалване, а именно – на 25.01.2020г.
В подкрепа на твърденията за имуществени
вреди, по искане на ищеца по настоящото дело е приобщено приключилото АНД № 341/2018г. на Районен съд – гр.Велики
Преслав. Към делото е приложен Договор за процесуално представителство, правна
защита и съдействие Серия Б, бл.№ **********/20.08.2019г., с предмет: оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита по АНД № 341/2018г. по описа на Районен съд-гр.Велики Преслав.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в с.А., общ.С., обл.Шумен, твърдяното
увреждане е настъпило в гр.С., правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът
намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от заместник кмет на Община
С. (орган в
структурата на ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила
съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или
длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
Дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни
форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна,
класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното
наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който
безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на
органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния
ред.
Налице са и втората и третата предпоставки - вреда
от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
наказателното постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу
него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
След като
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което
съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е
съществувало наказателно постановление, което той счита за незаконосъобразно,
то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето може да упражни
както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като
наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение. Разходът за адвокатско
възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно
постановление и е обусловен от него. Правото на защита, включващо и правото на
адвокатска такава, е основно конституционно право, което не може да бъде
ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за
възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата на процесуална
възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването ѝ към момента на приключване на устните състезания по АНД
№ 341/2018г. по описа на Районен съд – гр.Велики Преслав, общият ред по ЗОДОВ
се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени
от отменено като незаконосъобразно НП.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и
мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република
България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че ищецът не е имал възможност
да претендира присъждане на направените разноски в хода на производството по
АНД № 341/2018г. по описа на ВПРС, с оглед новоприетата разпоредба на чл.63,
ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ бр.94 от 29.11.2019г., в
редакцията й преди изменението с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
в съдебните производства по чл.63, ал.1 от с.з. (каквото безспорно е и
производството по АНД № 341/2018г.) страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Цитираната разпоредба обаче е публикувана на
29.11.2019г. и е влязла в сила на 02.12.2019г. В същото време, единственото съдебно
заседание по АНД 341/2018г. по описа на ВПРС, което се явява и последното
заседание в съответната инстанция по смисъла на чл.80 от ГПК, е проведено на 29.08.2018г.
Именно до приключване на това заседание по делото ищецът в настоящото
производство и жалбоподател в административнонаказателното такова пред районния
съд, би могъл да предяви претенция за присъждане на сторените деловодни
разноски, по аргумент от цитираната по-горе разпоредба на чл.80 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК. Към този момент обаче
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН не е била част от действащото
законодателство и жалбоподателят не е разполагал с право да претендира
присъждане на направените по делото разноски в производството по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН. Същевременно не може да се счете, че липсата на искане за
присъждане на разноски от ищеца се дължи на бездействие от негова страна или от
страна на процесуалния му представител, тъй като към този момент той не е
разполагал с право да претендира присъждане на разноски в производството по
чл.63, ал.1 от ЗАНН в актуалната му за казуса редакция.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан
по основание.
По
отношение размера на обезщетението:
Ищецът
претендира вреди в размер на 340 лева, включващи договорено и платено от И.М.П.
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 341/2018г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав в размер на 340 лева. От приложените
доказателства е видно, че И.М.П. е заплатил по договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство по АНД № 341/2018г. на Районен съд – гр.Велики
Преслав адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева, заплатени в брой в деня
на сключване на договора – 20.08.2019г. Същевременно съдът е отменил изцяло
обжалваното пред него наказателно постановление. При наличието на тези факти,
съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в
размер на 340 лева, представляващи заплатения адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната съдебна инстанция, е доказан и по размер, така,
както е предявен.
В тази
връзка, доколкото ответникът не е предявил възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение, само за пълнота следва да се отбележи, че същото не
е прекомерно, тъй като съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната за казуса
редакция (Наредба № 1), за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от с.н. върху стойността на
санкцията, но не по-малко от 300 лева, а по силата на чл.2, ал.4 от наредбата,
възнаграждение за процесуално представителство се дължи поотделно за всяка
инстанция. От изложеното е видно, размерът на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция е определен в близост до
минималния предвиден от Наредба № 1 такъв, което изключва извода за неговата
прекомерност.
С оглед гореизложените мотиви Шуменският
административен съд приема, че предявената искова молба по отношение на
претендираното обезщетение в размер на 340 лева е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена.
В обобщение на гореизложеното, Шуменският
административен съд приема, че следва да осъди Община С. да заплати на И.М.П. сумата от 340 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
връзка с обжалване на Наказателно постановление № 2/23.08.2018г. на заместник кмета на Община С.,
по АНД № 341/2018г. на Районен съд г- р.Велики Преслав.
С исковата молба и в хода на устните състезания,
ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. От материалите по делото е видно, че направените от ищеца разноски включват
10 лева внесена държавна такса и 300 лева договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за
правна защита и съдействие от 25.01.2023г. - л.7). С оглед на това съдът намира, че следва
да присъди в полза на ищеца деловодни разноски в общ размер на 310 лева.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
С., с адрес гр.С., пл.К БI № 2, да заплати на И.М.П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата
от 340 (триста и четиридесет) лева, съставляваща причинени му имуществени
вреди
от незаконосъобразно издадено и отменено като такова с влязъл в сила съдебен
акт Наказателно
постановление № 2/23.08.2018г. на заместник кмета на Община С., а именно -
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 341/2018г.
по описа на Районен съд - град Велики Преслав.
ОСЪЖДА Община С., с адрес гр.С., пл.К БI № 2, да заплати на И.М.П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: