№ 1335
гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502115 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. М. с ЕГН ********** от
*****, чрез пълномощник адв. Ц. Д. АК Варна, срещу Решение №
2788/21.07.2025г., пост. по гр.д. № 12231/2024г. по описа на ВРС, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят
дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 3169.83 лв.,
главница представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на
база предоставена мощност за периода от м.08.2023г. – м.04.2024г. за обект с
абонатен № **** и клиентски № **********, за обект в **, ведно със
законната лихва от 19.06.2024г. до окончателното плащане на главницата и
сумата в размер на 178.52 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., за които е издадена
Заповед № 3369/20.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 7629 по описа
на съда за 2024 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че решението се основава на неправилно
възприети от съда факти и обстоятелства и съответно неправилно прилагане
на материалния закон. Сочи се, че въз основа на направени oт ищеца в
1
съдебното производство оспорвания пред първоинстанционния съд
ответникът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, като
последният не е ангажирал доказателства, че така начислената такса се дължи
въз основа на реално предоставена услуга – достъп до електропреносната
мрежа за посочения в заявлението по чл.410 ГПК период, поради което
последният да дължи нейното заплащане. Поддържа се оспорването, въведено
в отговора на исковата молба, че ответникът В. М. е резервирал мощности с
посочените величини към електроразпределителното дружество, което му е
начислявало такса достъп и се претендира за плащане от
електроснабдителното дружество. Поддържа се недължимост на сумите, като
се сочи, че „Електроразпределение Север“ АД, в качеството му на краен
снабдител, не е предоставил или извършвал услугата Пренос по
електроразпределителната мрежа Средно напрежение, и тъй като процесния
обект се захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, която не
е включена към мрежата на ЕРП Север, то би следвало върху процесното
количество ел.енергия да не се начислява такса за достъп до
разпределителната мрежа. При едностранно прекъсване на обекта от
електроразпределителната мрежа не по желание на потребителят, то това би
означавало, че самото електроразпределително дружество е прекратило
предоставянето на услугата за която се претендира плащане, а именно достъп
до електропреносната мрежа. Като се позовава на чл. 18г от ПТЕЕ /отм./ и чл.
30 ПТЕЕ /отм./, счита, че потребителите, които захранват собствени обекти
или други потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или
разпределителното дружество не дължат цена за пренос, а заплащат
единствено цена за достъп на електроенергийният системен оператор. Счита,
че предмет на правния спор е към коя електрическа мрежа е присъединен
обектът на ответника - към електроразпределителната мрежа или към
електропреносната мрежа и следователно на оператора на коя от двете мрежи
дължи заплащане на такси. Позовава се на постановено Решение №324 /
25.03.2025г. по в.гр.д. № 20243100502235 на ВОС ТО, в което е прието, че 298
kW са реално осигурените като мощност, то и тази основа следва да се
възприеме като такава на базата, на която да се определи и дължимата такса за
достъп за изчисленията, което се разминава от така постановеното от ВРС по
настоящото дело решение. Според въззивника процесната сума не се дължи
поради факта, че електроразпределителното дружество ЕРП Север АД
самоволно е прекъснало електроснабдяването и достъп до мрежа.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски. В условие на евентуалност моли да бъдат отхвърлени така
предявените искове за разликата между начисляваната ел. енергия за достъп
средно/ниско напрежение с сумата дължима за достъп само средно
напрежение за процесния период 25.09.2023г. до 18.06.2024г. В условията на
евентуалност моля да бъдат отхвърлени така предявените искове за разликата
между начисляваната ел. енергия за достъп средно/ниско напрежение с сумата
дължима според това, каква мощност реално е предоставена и каква мощност
реално е заявена.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, в който счита
атакуваното решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с
процесуалните и съдопроизводствените правила, и събраните в хода на
процеса доказателства. Искането е потвърждаване на поставения съдебен акт
2
и присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост.
Производството по гр.д. № 12231/2024г. по описа на ВРС е образувано
по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК 10353369 срещу В.
М. М. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1. 3169,83 лв., представляваща
общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга за осигуряване на
достъп до електроразпределителната мрежа, изчислена на база предоставена
мощност за абонатен номер № **** и клиентски № **********, с адрес на
потребление ** 152, по фактури, издадени за периода от 14.09.2023г. до
14.05.2024г.; 2. 178.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 19.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3369/20.06.2024г. по ч.гр.д. № 7629/2024г.
по описа на ВРС.
Ищецът е твърдял, че на 05.11.2020г. от ответника е депозирано
Заявление № 5579286 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД при
Общи условия. В него било посочено, че предназначението на обекта е за
„стопанска дейност" - фуражен цех, като се заявява използването на
„трифазно захранване". Към заявлението е представен и документ за
собственост - Нотариален акт №59, том 2, per. №6817, дело 247 от 2020г. На
16.11.2020г. е изготвено становище от „Електроразпределение Север" АД, от
което е видно, че на В. М. М. е предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа за обект с клиентски № **********.
Ищецът счита, че задълженото към доставчика лице се явява
собственика на вещта към момента на потреблението, с оглед на което и
претендираните суми били дължими от собственика на имота. Поддържа, че
съгласно ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или
предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по
3
утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано
единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.
Излага твърдения, че ищецът е „небитов клиент", поради което цената за
достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден,
през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена ел. енергия.
Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния
снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът
за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex
lege. Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в
срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по
свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в
качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който
следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до
30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г.,
процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби" АД, в
качеството му на краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби" АД, в
качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния
обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по
свободно договорени цени, нито типов договор. Твърди се, че към настоящия
момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което ответникът е
изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната
лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, като
твърди, че не е в облигационни отношения с него, тъй като не му доставя ел.
енергия.
Твърди, че през процесния период няма никакво потребление в имота.
Твърди, че всички консуматори в обекта са предвидени общо за мощност от
около 30 кВч и е невъзможно да бъде ползвана по-голяма мощност в обекта
поради наличието на токови прекъсвачи. На следващо място сочи, че в
находящия се в имота на ответника трафопост е монтиран закупен от него
силов маслен трансформатор 100kVA 20/0,4 кВ за нуждите на процесния
обект още през 2015 г. и е с предвидена мощност, която е
достатъчна/необходима за работата на електрическите консуматори в него. В
таблото е имало предпазители 63 А, което ограничава мощността до
максимум 50 kW, а в действителност е била под 30 кW, поради което няма как
предоставената му мощност за процесния обект да е 312 кW.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори от страните по делото, че ответникът, сега въззивник, е
собственик на складова база – склад на площ от 715 кв.м. в ****, област
Варна, представляващ обект с идентификатор 21912.3.341.7 по КК и КР, за
което е издаден констативен нотариален акт, вписан в СлВп като акт №182,
том LX от 14.09.2020г.
Със заявление вх. № 5579286 от 05.11.2020г. В. М. М. иска от ЕРП Север
АД достъп и пренос на ел. енергия пред електроразпределителните мрежи на
4
ЕРП Север АД при Общи условия за съществуващ обект – Склад, Фуражен
цех **** с кл. № ********** и аб. № 1571004, който до този момент се е
ползвал от ПК „Сотир Костов“, тъй като вече е придобил собствеността върху
имота, базирайки се на посочения по-горе нотариален акт. Предназначението
на обекта е за стопанска дейност, средно напрежение и трифазно захранване.
В отговор на заявлението, ЕРП Север АД с писмо от 13.11.2020г.
уведомява В. М., че му е предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа на ЕРП Север за обекта, което по същността си е „становище за
присъединяване“ към мрежата по чл. 14, ал.4, т.1 от Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Към удостоверение е приложение № 3, в което са посочени параметрите на
измервателната система на обект : наименование на обекта и мястото на
измерване на ел.енергия, като са описани характеристиките на токовите
трансформатори, напреженовите трансформатори, константата на
измервателната група (400) и типа на електромера (МТ 830 с фабр. №
1114090935659385, монтиран в ТП).
На 05.11.2020г. В. М. депозира пред ЕРП север искане № 5579304 за
намаляване на предоставената мощност на обекта от 312 kW, като заявява, че
необходимата му мощност за 11 месеца е 10 kW, а за месец 07. и м. 08. – 30 kW.
Във връзка с горното заявление М. получава отговор с изх. №
5579304/22.02.2021г. от ЕРП Север, че за да бъде извършената заявената
услуга, то е необходимо да уточни една стойност на предоставената мощност
на обекта.
Не се спори между страните, че между В. М. и ЕРП Север АД липсва
писмен договор относно заявена мощност на обекта.
Видно от представен по делото КП № 5197449/22.02.2022г. служители
на ЕРП Север АД извършват техническа проверка на измервателната група на
процесния обект на потребление. Установено, че абонатът е изключен от РОС;
отразени са параметрите на измервателната група, номера на електромера,
както и показанията му. Като титуляр на партидата е посочен В. М., който е
присъствал на проверката, и собственоръчно е положил подпис.
Представени са фактура № **********/14.09.2023г.; фактура №
**********/13.10.2023г.; фактура № **********/15.11.2023г.; фактура №
**********/13.12.2023г.; фактура № **********/12.01.2024г.; фактура №
**********/14.02.2024г.; фактура № **********/14.02.2024г.; фактура №
**********/15.04.2024г.; фактура № **********/14.05.2024 г. на обща
стойност от 3 169.83 лева, с които е остойностена предоставената от
ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа за
периода м.08.2023г. до м.04.2024г. за процесния обект.
С влязло в законна сила Решение № 680/20.06.2025г., пост. по в.гр.д. №
504/2025г. по описа на ВОС е потвърдено изцяло Решение №
4552/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 16344/2024г. на ВРС, 7 състав, с
което е признато за установено, че В.
М. М. ЕГН ********** дължи на „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата в размер на 1169,78 лв.,
представляваща такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за
абонатен номер ****, с адрес на потребление **,152, съставляваща сбор от
5
следните задължения: по Фактура № ********** от дата 15.05.2023г., с падеж
23.05.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за
периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура №
********** от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща
мрежови услуги на стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до
31.05.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за
периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата
13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на
стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава
по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до
08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 14.08.2023г., с падеж
24.08.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 358.63лв. за
периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура
в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда -
15.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, за които е
издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 състав, на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От заключението на проведените по делото съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава, неоспорени от страните, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че
процесният трансформатор не е под напрежение, т.е. изключен е от захранване
на място в трафопоста на ответника. За периода 2021г до 2024г. е налице
нулево потребление на ел. енергия. Абонатът е „изключен от РОС", съгласно
КП №5197449 от 22.02.2022г, т.е. от повече от две години този абонат не
получава захранване по линията 20KV. Задължително прекъсването на
захранващата линия Ср.Н./ 20KV/ се е извършило от специалистите на „ЕРП-
Север", обслужващи съответната подстанция и прилежащите й трафопостове.
Разединяването се извършва след прекъсване на линията в самата подстанция
и чрез РОС /разединител открит тип/ на ЖР стълбовете, т.е. обектът е
изключен не само от РОС, а и като подаване на 20 KV към РОС от
подстанцията. Към момента обектът с процесния трафопост изобщо не ползва
ел. енергия от мрежата на ЕРП още от 2022г., а има собствена соларна система
за захранване с електроенергия с мощност от 30kw и батерии към нея. Вещото
лице пояснява, че дължимата цена за достъп не зависи от наличието на
захранване в обекта, като сочи, че докато капацитет от мрежата е резервиран
(ангажиран) за даден обект, то и разходите, които предизвиква за поддръжката
и управлението на мрежата са дължими.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените в процесния
период от „Енерго - Про Продажби" АД фактури са по определените цени на
КЕВР с № Ц-14 от 30.06.2023г., като изчисленията по процесните счетоводни
документи са правилни. От представените от счетоводството на ищцовото
дружество справки се установяват задължения за мрежови услуги с техния
размер по счетоводни данни в общ размер 3 169.83 лева. Изчислената лихва от
експертизата по процесните фактури от датата на падежа за всяка една от тях
до 18.06.2024г. е в общ размер от 178.52 лева.
6
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна
връзка между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за
процесния обект за стопански нужди, че ищецът е предоставил процесната
мрежова услуга за посочения период, както и размера на дължимото плащане
за нея, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да
докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.)
С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд,
като се поддържат изложените в отговора на исковата молба възражения за
липса на облигационна връзка между страните, како и на доказателства
относно конкретната мощност, предоставена до процесния обект, а също и
наличие на заявление от страна на ответника за намаляване на предоставената
мощност.
Безспорно по делото е, че ответникът е собственик на процесния имот
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 59, том II, рег. №6817, дело №247 от
2020 г. на нотариус А. А..
Установи се, че обектът е присъединен към електроразпределителната
мрежа още преди придобиването му от лицето В. М. М., както и че същият е
подал заявление за доставка и пренос на електрическа енергия за стопански
нужди при средно напрежение. По силата на същото заявление въззивникът се
явява „небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която
това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за небитови
нужди.
Безспорно е и обстоятелството, че „Енерго - Про Продажби" АД е краен
снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ.
Предвид гореизложеното и при липсата на сключен от страна на
небитовия клиент договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител - титуляр на лицензия по
чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия, страните са се
намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба на
ел. енергия по силата на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила
от 26.06.2020г.).
Няма данни за промяна в облигационната обвързаност между страните
след постановяване на решението по гр.дело № 16344/2024 год. на ВРС за
периода от м.04.2023г. – м. 07.2023г., с което е прието, че предоставената до
процесния обект мощност е 312 kW. Въззивникът е подал заявление за
намаляване на мощността от 05.11.2020г., но същото не е последвано от
одобрение, доколкото молителят не е изпълнил задължението си да посочи
изрично каква мощност желае да му бъде предоставена, съотв. не е депозирал
допълнително заявление.
Съгласно компетентното становище на вещото лице в случай, че
клиентът желае да прекрати отношенията си с ЕРП Север като закрие
7
измервателната си точка, то тогава ще се прекрати задължението за заплащане
на цена за достъп.
Неоснователно се явява и възражението, че не се дължи цена за мрежова
услуга, изразяваща се в такса за достъп до електропреносната мрежа, предвид
че до обекта не е доставяна електрическа енергия за процесния период.
Съгласно на чл. 27, ал.1 от ПТЕЕ (в редакцията му към относимия
период - ДВ бр. 36 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.) крайните клиенти и
производителите заплащат предоставените им мрежови услуги върху
фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2, 3 и 3а по утвърдени от
комисията и/или прилагани от съответния оператор на затворена
електроразпределителна мрежа цени. Следователно предвидени са две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги:
потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. В този
смисъл дори и да е преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект
на клиент, то същият не се освобождава от задължението си за заплащане на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от
характера на самата услуга, която се изразява в задължението на съответния
оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на
потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя
на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ) и в този смисъл е
независима от реалното потребление на ел. енергия.
Възражения по отношение стойността на таксата за достъп за процесния
период не са наведени, а и се установява от допусната съдебно-счетоводна
експертиза, че същата е правилно изчислена в процесните фактури и е
съответна на заявените искови претенции. Доколкото нито се твърди, нито се
доказва плащане на главницата, дължима се явява и законната лихва от падежа
на задължението по всяка фактура до посочената в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение крайна дата, чийто размер съвпада със заявения.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 768
лева с ДДС. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна се
преценява като неоснователно, тъй като не надвишава размера, определен за
производство по иск с материален интерес по т.2 на чл. 7, ал.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и прибавяне на ДДС
към него, съгл. § 2а от ДР към същата наредба. Липсва основание за
уважаване на възражението за прекомерност, доколкото видно от книжата по
делото процесуалният представител на въззивника е договорил и получил
възнаграждение в същия размер (без ДДС), което е преценил като адекватно и
справедливо за извършената от него работа.
8
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2788/21.07.2025г., пост. по гр.д. №
12231/2024г. по описа на ВРС, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че В. М. М. с ЕГН ********** от ***** дължи
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 3169.83 лв., главница
представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на база
предоставена мощност за периода от м.08.2023г. – м.04.2024г. за обект с
абонатен № **** и клиентски № **********, за обект в **, за което са
издадени фактури фактура № **********/14.09.2023г.; фактура №
**********/13.10.2023г.; фактура № **********/15.11.2023г.; фактура №
**********/13.12.2023г.; фактура № **********/12.01.2024г.; фактура №
**********/14.02.2024г.; фактура № **********/14.02.2024г.; фактура №
**********/15.04.2024г.; фактура № **********/14.05.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2024г. до окончателното плащане
на главницата и сумата в размер на 178.52 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., за които
суми е издадена Заповед № 3369/20.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско
дело № 7629 по описа на съда за 2024 г.
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН ********** с адрес **, **** да заплати на
„Енерго - Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г
сумата от 768 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9