Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Плевен, 10,10,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, IX-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.д.№3488 по описа на съда за 2019 г., на основание закона и
данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Пред РС Плевен е постъпила
искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***и ***, изпълнителни директори, чрез пълномощника адв.Б.К.
от ПАК, против Т.А.М., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на основание
чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, сегашен чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционен
фонд е изплатил по щета №120456/28,05,2014 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 939,93 лева, за увреден при ПТП, настъпило на 12,11,2013 г. в ***,
собственост на ***. Сочи се, че виновна за ПТП е ответницата, която,
управлявайки ***, при движение в ***, кръстовището на ***, не спряла на знак
СТОП, не пропуснала правомерно движещото се по пътя с предимство МПС 2 – ***,
ударила го и така причинила процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл.260
от КЗ /отм./ - сега чл.490 от КЗ, ответникът управлява увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка ГО. В заключение ищеца моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288а, ал.3 вр.чл.288, т.12 от КЗ /отм./ - сега чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от КЗ ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 2939,93 лева, представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета №120456/28,05,2014 г. обезщетение, ведно със законната
лихва от ИМ до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и
направените деловодни разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи иска. В писмена защита, депозирана в съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца ангажира съображения в подкрепа на искането
си, идентични с изложените в исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не
депозира писмен отговор. В съдебно заседание, за което е редовно призована,
ответницата не се явява и не изпраща предсатвител.
Като прецени събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения в заверен
превод от италиански език Двустранен констативен протокол за ПТП-съобщение за
ПТП, на 12,11,2013 г., в 08,30 ч., в ***, управляван от ***, и ***, управляван
от ответницата, е възникнало ПТП с материални щети по италианския автомобил –
„броня-калник-мигач и вдлъбнатина вдясно“. Посочено е, че вина за ПТП има
водача на автомобил „В“ – Т.М., която не спазила правото да даде предимство на
знак „Стоп“ и блъснала автомобил „А“, който се движел в собствената си лента. В
протокола за ПТП е посоено също, че л.а.*** е застрахован в „***“, с Полица №***,
валидна от 24,04,2013 г. до 23,04,2014 г.
Видно от приложената
справка от базата данни на ИЦ към ГФ, полица №****, с валидност от 24,04,2013
г. до 23,04,2014 г., е подадена като прекратена на 08,08,2013 г., считано от
30,07,2010 г.
Видно от представеното
в заверен превод от италиански език писмо от Централна
италианска служба, Национална застрахователна служба за МПС при движение в
чужбина до НББАЗ от 31,03,2014 г. е, че във връзка с ПТП, станало на 12,11,2013
г., с
МПС с рег.№***, за
ищеца *** се
претендира за изплащане сумата от 1427,63 евро за
обезщетение /805,00 евро имуществени вреди и 245,00 евро правни разходи/,177,63
евро разходи и 200,00 евро такси за обработка, или общо сумата от 1427,63 евро.
С писмо от 20,02,2014 г.,
НББАЗ е уведомило Италианското централно бюро, за ПТП, настъпило на 12,11,2013
г. в Италия заведена щета под №GF-14-148-I.
От представеното копие
от претенция от НББАЗ изх.№08-01-150/28,05,2014 г. до ГФ е видно, че на
основание получена претенция от Национално Бюро на *** са изплатени
на 19,05,2014 г. имуществени щети в следствие на ПТП с
виновно незастраховано МПС с български рег.номер *** в размер на
1503,16 евро,
като от ГФ се претендира посочената сума.
Видно от представено
копие от платежно нареждане от 19,05,2014 г., НББАЗ е изплатил на
Национално Бюро на **** суми по щети в общ размер на 11 323,42 евро, между
които е посочена и щета GF14148I.
Видно от представено
копие от платежно нареждане от 11,06,2014 г., ГФ е
изплатил по сметка на НББАЗ сумата от 2939,93 лева.
С регресна покана изх.. №ГФ-РП-583/18,12,2018
г. Гаранционен фонд е поканил
ответницата да им възстанови изплатеното от тях обезщетение по щета №ГФ-12-0456/28,05,2014
г., като видно от известието
за доставяне поканата е получена от бащата на ответницата на 28,12,2018 г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните изводи:
По делото в тежест на
ищеца е да установи, че ответникът с действията си е станал причина за
възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахован автомобил, да
докаже техният размер, да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер.
По делото са
налични документи, от които може да се направи безспорния извод, че ответницата
е виновна за възникналото ПТП /протокола за ПТП в превод от италиански език/,
има данни за причиняване на щети и техния размер, доказано е и заплащане от
една страна от НББАЗ на претендираните щети на Национално Бюро на ***,
а от друга – от ищеца на НББАЗ.
По
силата на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, но действащ към момента
на ПТП, Гаранционния
фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка,
когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В тази
хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 вр.чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./ ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да
се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно
увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността
на регресната претенция в случая предполага съществуването на деликтно
правоотношение, за да възникне валидно задължение длъжника да възстанови на
ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение
имуществени вреди.
Безспорно се установява и липсата на сключена
задължителна застраховка „ГО“ към онзи момент.
По
отношение на претендирания размер на вредите - съгласно чл.5 от Вътрешните
правила на Съвета на бюрата на държавите-членки, искането за реимбурсиране на
заплатени от съответното бюро суми за причинените от ПТП-то щети спрямо
съответното заинтересовано бюро, трябва да съдържа следното: 1/сумите,
изплатени като обезщетение на увредени лица или въз основа на доброволно
споразумение или съгласно съдебно решение; 2/сумите, платени за външни услуги
във връзка с обработването и уреждането на всяка щета, както и всички разходи
специално направени във връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при
подобни обстоятелства от застраховател, установен в държавата, в която е
настъпило произшествието; 3/таксата за обработване, която да покрива всички
останали разноски, изчислени по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата. В
случая в процесната сума са включени освен пряката щета именно такива разходи,
свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което същите се явяват
дължими от ответницата. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл.288, ал.8
от КЗ /отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка
на виновния водач, а съгласно ал.12 фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите по ал.8.
С
оглед всичко гореизложено съдът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер и следва да бъде уважен като такъв.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените по делото разноски, които са в размер на 117,60 лева за платена ДТ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288а, ал.3 вр.чл.288, ал.12
от КЗ /отм./,
сега чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от КЗ, Т.А.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***и ***, сумата от 2 939,93
лева,
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №120456/28,05,2014
г.
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на ИМ –
29,05,2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Т.А.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от ***и ***, сторените по делото разноски в размер на 117,60 лева за
платена ДТ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр.Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: