№ 1068
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110207504 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Г. срещу електронен фиш серия К № 9065090 от 15.04.2024
година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на Н.
К. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 800,00 лева за нарушение на
член 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат Ч. посочва, че не е налице
квалифициращият признак повторност, тъй като електронният фиш, обуславящ
повторността не е подробно описан в обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № ***, е собственост на
Н. К. Г.. На 15.04.2024 година около 17.52 часа Н. К. Г. управлявал автомобила в град
София, бул.“България“ под моста на Софийски околовръстен път с посока на движение от
ул. “Кумата“ към бул.“Тодор Каблешков“ с 101 км/ч при ограничение на скоростта 70 км/ч,
въведено с пътен знак В 26. Нарушението е установено с АТСС CORDON M2 MD 1196.
Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и
регистрационния номер на процесното МПС (лист 50 от делото на съда) след повторното му
изискване с определение на съда.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
1
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране
на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира
изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно
веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 101
км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка). Неоснователен е доводът, че не е извършен приспадане на посочения толеранс, тъй
като от снимковия материал на лист 50 от делото на съда
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на
установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата на движение по пътищата.
От приложената по делото схема с пътни знаци към датата на нарушението се установява, че
процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен
знак В 26 относно въвеждането на ограничение на скоростта на движение от 70 километра
в час, поради което максимално позволената скорост на движение е 70 км/ч съгласно чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
Видно от справка за водач електронен фиш серия К № 5571877 от 03.02.2022 година на
ОДМВР-Шумен за нарушение на член 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 03.02.2022 година, с
който му е наложена глоба в размер на 50,00 лева, е връчен на 13.11.2023 година на водача и
е със статус „влязъл в сила“.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 101 км/ч, което е
повече от максимално позволената скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В 26.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
2
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 101 км/ч при ограничение на това
място от 70 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.
2 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Нарушенията
на член 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП касаят нарушение на установените в населено място, извън
населено място, автомагистрала или скоростен път максимално допустими скорости на
движение на МПС от съответната категория или въведени ограничения със съответните
знаци. За да е налице повторност е необходимо водачът да извърши в съответния срок
същото по вид нарушение, което в настоящия случай е спазено, тъй като с електронен фиш
серия К № 5571877 от 03.02.2022 година на ОДМВР-Шумен за нарушение на член 21, ал.2
от ЗДвП, водачът е санкциониран за същото нарушение – това на член 21,ал.2 от ЗДвП.
Възражението на жалбоподателя, че електронният фиш, обуславящ наличието на
повторността, не е в достатъчна степен индивидуализиран в обжалвания електронен фиш е
неоснователно, тъй като е достатъчно посочване на неговия номер и дата на издаване, а
обстоятелството дали той е връчен, съответно влязъл в сила се извеждат от справката от
картона на водача.
Съгласно член 182, ал.4, предложение първо от ЗДвП, когато нарушението по член 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП е извършено повторно размерът на глобата е в двоен размер. Тъй като
превишаването на максимално допустимата скорост е от 31 до 40 километра в час
предвиденото наказание в член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е 400,00 лева, а при съобразяване на
цитираната разпоредба за нарушение, извършено повторно, двойният й размер се равнява на
800,00 лева.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, член 28
от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9065090 от 15.04.2024 година, с който на
основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП на Н. К. Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 800,00 лева за нарушение на член 21, ал.2 вр.
3
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4