Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260625
10.05.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №667/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Р. С. В. ***,
ЕГН **********, против
Решение №261768 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. №10950/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от него против
ответника Н. Г. С. иск
за заплащане на сумата
от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за вреди
от неточно изпълнение на договор
за правна защита и съдействие
от 22.03.2019г., ведно
със законната лихва
върху сумата от датата на
подаване на исковата
молба- 01.07.2019г. до
окончателното й заплащане. В
жалбата се излагат доводи за недопустимост
и неправилност на решението,
като се иска обезсилването
му като постановено по непредявен иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- Н. Г. С. ***, ЕГН **********,
чрез
пълномощника си по
делото адв. И. Д., в писмен
отговор оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Третото лице- помагач на страната на
ответника ЗД „Евро инс“
АД, със седалище и
адрес на управление гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ №43,
ЕИК *********, в писмено становище по делото чрез пълномощника си
юрк. Н. К., иска
отхвърляне на въззивната
жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
В исковата си молба,
в „разяснение“ към нея
и в допълнителна уточнителна молба ищецът
Р. С. В.
е изложил твърдения, че на
22.03.2019г. е сключил с ответника Н. Г. С.
договор за правна
защита и съдействие, по силата
на който ответникът, в качеството
му на адвокат, е
поел задължението да
му окаже правна
защита и съдействие
по следствено дело №111/2018г.
по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура- Пазарджик, по което
ищецът бил обвиняем.
По така сключения
договор ищецът заплатил на
ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.,
но последният не изпълнил точно
задълженията си да
му окаже правна
защита и съдействие, тъй като не
изложил никакви правни
и фактически доводи за отпадане
на търсената наказателна отговорност
или за нейното намаляване, а само формално
се явил при предявяване на
разследването, без да направи никакви
искания. Въз основа на така изложените
твърдения ищецът е
поискал постановяване на решение,
с което ответникът да бъде осъден
на основание чл.79
от ЗЗД да
му заплати сумата
от 1000 лв.,
представляващи обезщетение за
неизпълнение на сключения между
тях договор, за която сума
в заключителната част
на подаденото „разяснение“,
както и в „писмено
становище“ вх.№8770/05.02.2020г.
/л.77-78/, подадено преди първото
съдебно заседание, и в писмена
молба 14.08.2020г./л.161/ е
посочил, че представлява
платеното от него адвокатско
възнаграждение.
С обжалваното
решение първоинстанционният
съд е приел,
че съгласно сключения
между страните договор за
правна защита и съдействие
ответникът, в качеството му на
защитник на ищеца, е
присъствал при привличането му на
22.03.2019г. като обвиняем по
следствено дело №111/2018г.
по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура- Пазарджик, при проведения на
същата дата разпит на ищеца,
както и при
извършеното на 23.03.2019г.
предявяване на разследването, при
което е направил
искане за представяне
на копие от жалбата
на подалия сигнал за престъплението, и
възражение, че от събраните
по делото доказателства
не се установява
да е осъществен
състава на престъплението, за
което ищецът е бил привлечен
като обвиняем. Съдът
е приел, че
с така извършените
действия ответникът е
изпълнил възложената му
работа по сключения договор
с ищеца. Изложил
е и допълнителни
съображения, че изпълнението на
договора се установява
и от показанията
на разпитаната свидетелка Е. Д., с която
ищецът е живял на
семейни начала, според които ищецът
и ответникът са
обсъждали стратегии за
делото и ответникът
е давал консултации
на ищеца, а
последният е бил
доволен от работата му. Посочил е
и че доколкото
уговореното по договора
адвокатско възнаграждение е било заплатено след
приключване на досъдебното
производство, по което е била
осъществена защитата, то
ищецът е приел без възражения извършената
от ответника работа. По така изложените съображения съдът
е отхвърлил предявения осъдителен
иск, който е
квалифицирал като такъв с
правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД съобразно
посоченото от ищеца в
исковата молба.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Неоснователни са
изложените във въззивната
жалба доводи за недопустимост на решението.
Действително приетата от
първоинстанционния съд правна
квалификация на исковата претенция-чл.79, ал.1 от
ЗЗД е неправилна,
но в случая това
не се отразява
на допустимостта на
решението. Съгласно приетото
в мотивите на
Тълкувателно решение №2/2011г.
от 29.02.2012г. на ОСГТК на
ВКС правната квалификация
на всеки иск е
свързана с допустимостта на
постановеното по него
решение само когато
с последното решаващият съд е
нарушил правилата на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се
извън определения от страните
по спора предмет на делото
и обхвата на търсената
от ищеца защита, а
когато липсва такова нарушение, дадената от
съда правна квалификация на исковата претенция, с
която е сезиран, обуславя
правилността на решението
му. В настоящия случай
независимо от приетата правна квалификация първоинстанционния съд
не е допуснал нарушение на
диспозитивното начало, тъй като
се е произнесъл
по въведените от ищеца с
исковата молба основание
и петитум на иска.
Ищецът е сезирал съда
с искане за осъждане
на ответника да
му заплати сумата
от 1000 лв.,
представляваща платеното от него
адвокатско възнаграждение, поради
неизпълнение на сключения
договор, като именно
тази претенция е била
разгледана и отхвърлена
с решението. При изложените от
ищеца факти, на които
основава предявения иск,
правилната правна квалификация на
същия е по
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД-
за връщане на сумата
като заплатена на
отпаднало основание, доколкото
искането за връщането й
съдържа в себе си
и изявление за
разваляне поради неизпълнение
на сключения договор. Посочената
от ищеца правна
норма, на която
според него се
основава претенцията, и
използваните от него
правни понятия не
обвързват съда, който
следва да определи
правната квалификация съобразно
фактическите твърдения, посочени
в исковата молба. Доколкото обаче
в случая съдът
се е произнесъл
по твърдените от ищеца
факти, като е приел,
че липсва допуснато
от ответника неизпълнение
на сключения договор,
поради което исковата
претенция е неоснователна, то
следва да се
приеме, че е налице
произнасяне именно по предявения
иск, поради което решението не
е недопустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи, както
и при служебна проверка за допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор
между страните.
С въззивната
жалба се излагат доводи,
че решението е неправилно,
тъй като съдът е ценил
негодни писмени доказателства-
разпечатки от електронна поща,
както и свидетелските
показания на лице,
заинтересовано от изхода на делото поради
зависимост от ответника
и силни отрицателни
емоции към ищеца /вероятно се има предвид св. Е.
Д./. Тези доводи
не могат да
бъдат споделени. Действително
в решението съдът
се е позовал
и на представената
по делото от страните
електронна кореспонденция /л.162-169/,
от която се установява,
че ищецът е бил доволен от
предоставените му от
ответника услуги, като е имал
възражение само относно
размера на хонорара
му. По- голямата част
от кореспонденцията е била представена
по делото от самия
ищец, като ответникът е
представил само един
имейл от 05.06.2019г.,
по повод на който ищецът
не е направил
възражение. Посочената електронна
кореспонденция и оспорените
с въззивната жалба
показания на св. Е. Д.
не са имали
решаващо значение за
направените от съда
изводи по съществото
на делото, а от
същите са изведени
само допълнителни и
второстепенни аргументи за
неоснователност на
предявения иск. По делото
няма спор, че на
22.03.2019г. между ищеца и ответника,
в качеството му на адвокат,
е бил сключен договор за правна
защита и съдействие по
следствено дело №111/2018г.
по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура- Пазарджик, както
и че по посочения
договор ищецът е заплатил на ответника уговореното
адвокатско възнаграждение в
размер на 1000
лв. От приетите
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
ищецът е бил привлечен
като обвиняем и разпитан
в това качество, както
и му е
било предявено разследването, в присъствието на
ответника, като негов защитник, който
в това си качество е
направил и определени
искания и възражения.
Тези действия на
ответника съставляват изпълнение на сключения между страните договор
за правна защита и съдействие,
като от обстоятелството че
след приключване на
разследването наказателното производство
срещу ищеца не е
било прекратено, а срещу него е
бил внесен обвинителен акт,
не може да
бъде направен извод
за неизпълнение на
задълженията на ответника,
в качеството му на адвокат.
По делото не се
твърди и не
се ангажират никакви
доказателства от страна
на ищеца защитникът му
по досъдебното производство
да е пропуснал
да направи своевременно
някакъв довод или
искане по досъдебното производство,
които при конкретната фактическа
обстановка да са
били в интерес на
ищеца и да
са могли да обусловят друг
изход на същото. Ето защо
следва да се приеме, че
ответникът е изпълнил задълженията си по
сключения договор за правна защита
и съдействие, като в
потвърждение на този извод е обстоятелството, че
дължимото по договора
адвокатско възнаграждение е било заплатено от
ищеца след приключване на
досъдебното производство- на 01.04.2019г.
е заплатена сумата от 700
лв. и на 03.05.2019г. е
заплатена сумата от 300
лв. Така извършените плащания сочат
на това, че ищецът
не е имал възражения относно
предоставената му от
ответника защита по
досъдебното производство. Ето защо претенцията
му за връщане
на заплатеното от него
адвокатско възнаграждение
е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По така
изложените съображения обжалваното
решение следва да
се потвърди.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените
по делото пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите са
в размер на
400 лв., като
жалбоподателят е направил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерността им,
което е основателно.
Доколкото делото пред
въззивната инстанция е
приключило в едно съдебно
заседание, в което не
са били събирани
доказателства, то в полза
на ответника следва
да се присъдят
разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер
от 300 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261768 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. №10950/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от Р. С. В. ЕГН **********, против
Н. Г. С.
иск за заплащане
на сумата от 1000
лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита
и съдействие от 22.03.2019г. по следствено
дело №111/2018г. по описа
на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура- Пазарджик, получени
на отпаднало основание
поради развалянето на
договора, ведно със
законната лихва върху сумата
от датата на подаване
на исковата молба-
01.07.2019г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА Р. С. В. ***, ЕГН **********, да заплати
на Н. Г. С. ***,
ЕГН **********, сумата от 300
лв.- разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на ЗД „Евро инс“
АД, със седалище и
адрес на управление гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ №43,
ЕИК *********, като трето
лице- помагач на страната
на ответника.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.