Решение по дело №11430/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8718
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110111430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8718
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело №
20221110111430 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията Силвия Г.
Н.а - гр. д. № 11430 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* срещу А. Н. Я., с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника че дължи сумата от 2163,26 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2016 г. до 04.2019 г., мораторна
лихва за забава сумата в размер на 323,19 лева за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
както и сумата за дялово разпределение за периода 02.2017 г. до 04.2019 г. в размер на
31.29 лева - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5.69 лева от 31.03.2017 г.
до 21.05.2020 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл. 33 от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
1
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение между
страните. Намира че ответникът не е нито собственик нито ползвател на процесния
топлоснабден имот. Заявява, че не оспорва, че ищецът е доставял топлинна енергия.
Оспорва абонатната станция да е въведена в експлоатация. Оспорва сертифицирането
на измервателните уреди по БДС или по ISO. Оспорва метрологичните проверки, през
които е преминал общия топломер, монтиран в абонатната станция. Оспорва правното
основание въз основа на което са начислените суми за дялово разпределение и
извършването на разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на
фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Намира, че претенцията за лихви на ищеца е нищожна
по смисъла на Закона за защита на потребителите. Прави възражение за изтекла
погасителна давност
С определение от 17.08.2023 г. съдът е конституирал „Техем сървисис“ ЕООД
като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца, като същото не взема
становище по спора.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между
страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен
на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Видно от приложения по делото нот. акт. за продажба на недвижим имот № 161,
том I, рег. № 2878, нот. дело № 111/2019 г., по силата на който ответникът продава
процесния имот, последният е собственик на същия до 17.04.2019 г.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период А. Н. Я. е бил собственик на
процесния имот и като такъв имат качеството потребител на топлинна енергия и е
страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
2
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 45 - дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които,
приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответницата да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие,
поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за
сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
От заключението по приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните,
съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има
задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника - да заплаща стойността
на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово
разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., като в
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
периоди и по компоненти.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, непогасената сума
3
за топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 2163,26 лв.
Следователно, за процесния периода ответницата дължи на ищеца заплащане на
сумата от 2163,26 лв. - главница, ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. до
изплащане на вземането.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищеца по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на претендирана главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл.
111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия
случай заявлението е подадено на 02.06.2020 г. Следователно, тригодишната давност е
изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 02.06.2017 г. Съгласно
Общите условия от 2016 г. месечните суми са дължими в тридесетдневен срок от
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца. Доколкото самият
ищец твърди, че е извършено публикуване на фактурите, то следва да се приеме, че за
периода от 01.05.2016 г. до 31.04.2019 г. падежът на вземанията е настъпвал след
изтичането на 45 дни от края на месеца, за който се отнасят, следователно погасени по
давност се явяват вземанията за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. включително.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница за ТЕ
за частично основателни, като ответникът се явява задължен за сумата в размер на
1047,70 лв., представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода м.04.2017 г. до
м.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2163,26 лв. и за периода
м.05.2016 г. до м.04.2017 г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за дялово
разпределение за частично основателни, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 28,90 лв., представляваща главница за дяловото разпределение за периода
м.04.2017 г. до м.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 31,29 лв. и
за периода м.02.2017 г. до м.04.2017 г., включително, искът се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба, съгласно
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца, лихва за забава се
начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане на
средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен
срок от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на
„Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на
своята интернет страница. В тази насока, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за публикуване на общите фактури на интернет страницата си, като от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изрично се
установява, че ищецът не е публикувал на интернет страницата си издадените
съобщения към фактури, в т.ч. и съобщения към общи фактури.
4
От изложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 750,94 лв., от които
40,47 лв., - държавна такса в исковото производство, 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 40,47 лв. - държавна такса в заповедното производство, 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. - експертизи. От тях по съразмерност на
ищеца се дължат за разноски в размер на 314, 85 лв., които ще се възложат в тежест на
ответника.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1716,30
лв. за платен адвокатски хонорар, като още с исковата молба ищецът е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като
претендираното в случая възнаграждение надвишава размера на предвиденото от
наредбата. Ето защо сторените разходи за адвокатски хонорар се признават до
приложимия минимум по НМРАВ от 600 лева, от които предвид отхвърлената част от
исковете по съразмерност на ответника се следват 348,48 лв.
Предвид изложените съображения, съдът




РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 149 ЗЕ, че А. Н. Я. с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1047,70 лв.,
представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода м.04.2017 г. до м.04.2019 г.,
както и сумата в размер на 28,90 лв., представляваща главница за дялово разпределение
за периода м.04.2017 г. до м.04.2019 г ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главници за сумата над
присъдените размери до пълните предявени размери, както и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21323/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА А. Н. Я. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 314, 85 лв. - разноски в производство,
с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, да плати А. Н. Я. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 348,48 лв., разноски в производство, с оглед
отхвърлената част на исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната
на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6