№ 33
гр. гр. Лом, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. РА.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20251620200063 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката М. Я. З. от с. Расово, у***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволна от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР
Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № 25-0294-000059 от
05.02.2025 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й наложени
административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и
„лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Н. А. от
АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 25-0294-000059 от 05.02.2025 г. на
1
жалбоподателката М. З. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и
„лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че на 09.01.2025 г.
в с. Медковец, ул*** управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
*** с предстоящ собственик ***, като при извършена проверка се установява,
че МПС-то е с прекратена регистрация от 06.01.2025 г.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 09.01.2025 г. служителите на РУ - Лом – Ц. Ц. и М. Й.
осъществявали служебните си задължения по осигуряване безопасност на
движението в с. Медковец. На ул*** спрели за проверка лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № *** собственост на *** и управляван от М. З..
След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена на 06.01.2025 г., тъй като новият
собственик - *** не го е регистрирал съгласно изискванията на чл. 145, ал. 2
ЗДвП. Затова на З. е съставен АУАН от полицейския служител Ц. Ц. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 10.01.2025 г.
материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 28.01.2025 г. с
Постановление на прокурор при МРП ТОЛ е отказано да се образува
досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за
налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 25-0294-
000059 от 05.02.2025 г., с което наложил съответните административни
наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че М. З. не е
извършила административното нарушение, за което й е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
2
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието
на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки
това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил
управляван от З., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е
бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена
регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателката е знаела за
това. Установено е, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 5095 АК
не е нейна собственост, а на друго лице – ***, с предстоящ собственик - ***
/л. 7 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. В случая автомобилът е придобит от ***,
който не е изпълнил задължението си да го пререгистрира на свое име и е
приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на
регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен, нито има
данни да е научил по какъвто и да било начин. При това положение
собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си.
Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство друго лице, което
не е собственик /в случая – жалбоподателката З./. Няма как същата да знае, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена само три дни преди
извършването на проверката, при положение, че регистрационните номера са
били на мястото си. Не е имало никаква друга индикация, че регистрацията на
автомобила може да е прекратена. Затова и З. не следва да се наказва с
предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В тази
насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от
НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателката не е
предвидила, но не е и била длъжна да предвиди, че управляваният от нея
автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или
3
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не
осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва
субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
„Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта
при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като
форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от
формите й. Жалбоподателката не е целяла, нито допускала настъпването на
общественоопасните последици, но също така не е и могла, нито е била
длъжна да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст
е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения –
аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от
обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на
МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП (както е възприето и в константната съдебната практика – Решение №
659/31.10.2023 г. по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД
№ 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД №
144/2022 г. на АС – Видин).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от З. виновно
/умишлено или непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а
производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателката са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
4
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000059 от
05.02.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на М.
Я. З. от с. Расово, у***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер
на 200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за срок от
6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5