№ 7363
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. А.
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511788 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11788/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Катаржина
хотел“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София срещу решение №14866 от 31.07.2025 г
постановено по гр.д.№77750/2024 г на СРС , 70 състав ; в частта , с която въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.128 т.2 КТ на Ц. Б. Н. с ЕГН ********** от гр. София
сумата от 8333,33 лева допълнително трудово възнаграждение по т.2 от допълнително
споразумение от 01.01.2024 г между страните , ведно със законната лихва считано от
31.12.2024 г. до окончателното изплащане; и сумата от 1745 лева разноски пред СРС ; както
и въззивникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 776,23 лева държавна такса .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не
се дължи допълнителното възнаграждение изплащано към месец декември 2024 г , защото
на 25.11.2024 г трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено поради взаимно
съгласие . Ищцата е договаряла сама със себе си , но не е уговорено , че възнаграждението
е дължимо и при прекратяване на ТПО . Преди прекратяване на ТПО ищцата не е
претендирала допълнителното възнаграждение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Допълнителното възнаграждение е дължимо във всички случаи , включително при
прекратяване на ТПО . Трябва да се приложи чл.15 ал.2 НСОРЗ , защото процесното
1
възнаграждение се изплаща постоянно, респ.дължи се пропорционално на отработения
период , както е приел СРС . Без значение е дали при прекратяване на ТПО ищцата е
поискала изплащане на допълнителното възнаграждение .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.08.2025 г
и е обжалвано в срок на 15.08.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират
.Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска в посочената част СРС е приел , че безспорно е било налице ТПО между
страните , а с допълнително споразумение от 01.01.2024 г. е уговорено на ищцата да се
изплаща еднократно допълнително възнаграждение в размер на една брутна работна
заплата, платимо до месец юни на годината, за която се отнася /т.1/ и еднократно
допълнително възнаграждение в размер на една брутна работна заплата, платимо към месец
декември на годината, за която се отнася /т.2/.
Според СРС в допълнителното споразумение не е посочено дали възнаграждението е
обвързано с постигане на определени резултати. По делото липсват доказателства
процесната претенция да е удовлетворена. Доколкото трудовото правоотношение е
прекратено през месец декември, то следва, че еднократното възнаграждение се дължи
пропорционално на отработеното време . Макар и да липсва подобна изрична уговорка,
изплащане на пълния размер на допълнителното възнаграждение, в случай че трудовото
правоотношение е прекратено преди момента на плащане, би довело до неоснователно
обогатяване. Подобни възнаграждения се уговарят най-вече с цел стимулиране на
служителите, поради което следва да се приеме, че се дължи такова в размер на 8 333,33 лева
.
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част.
Както е посочено в решение №561 от 03.10.2024 г по гр.д. № 3226/2023 г, ГК , ІV ГО на
ВКС допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд и пр. Съгласно чл.15
ал.1 от НСОРЗ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези
по чл.11 от НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител,
притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките")
и по чл. 12 от НСОРЗ-за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за
изплащане (чл. 6, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобиване на
2
правото да се получават от конкретния работник или служител. Наред с това чл. 15, ал. 2 от
НСОРЗ определя като допълнителни възнаграждения с постоянен характер и
допълнителните възнаграждения, които се заплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време.
Според решение №235 от 28.04.2025 г по гр.д.№1684/24 г на ВКС , III ГО чл.13 ал.1 т.4 от
НСОРЗ дава възможност с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната
заплата и/или с индивидуален трудов договор да се определят и други допълнителни трудови
възнаграждения /освен изрично уредените в Кодекса на труда и НСОРЗ – за извънреден
труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит и т.н./ за постигнати
резултати от труда - текущо, за година или за друг период /чл. 13, ал. 1 т. 1 от НСОРЗ/.
Следователно, законодателят е предвидил правната възможност работодателят както
едностранно, така и по съгласие със служителя/работника да определя правила за
допълнителни трудови възнаграждения . Когато условията, при които ще се изплаща това
допълнително възнаграждение, неговия размер и сроковете за получаването му, са
уговорени с индивидуалния трудов договор по съгласие на двете страни, целевият бонус се
дължи при сбъдване на условията при които той е уговорен.
В случая допълнителното възнаграждение е уговорено с допълнително споразумение от
01.01.2024 г от самата ищца при договаряне сама със себе си . Текстът на споразумението
е изключително лаконичен , като е предвидено изплащане на „еднократно“ допълнително
възнаграждение в размер на една брутна заплата до м.юни на годината , за която се отнася
/т.1/ и ново „еднократно“ допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата
дължимо за изплащане към месец декември на годината , за която се отнася /т.2/.
На практика чрез допълнителни възнаграждения /своеобразен „бонус“/ е уговорено
заплащане на 13-та и 14-та заплата . В случая не са поставени изрични условия за постигане
на конкретни резултати от служителя , нито други изрични изисквания за получаване на
„допълнителното възнаграждение“ . Това налага тълкуване на споразумението съгласно
основополагащите принципи на чл.20 ЗЗД като се търси действителната обща воля на
страните , а отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
В практиката на работодателите в частния сектор е широко разпространена практиката за
изплащане на премии , коледни бонуси , ДМС и пр. , най-често в края на годината и при
добри финансови резултати . По-рядко работодателите в добро финансово състояние
изплащат допълнителни суми и в началото на лятото /края на юни или началото на юли/ ,
като допълнителни средства предназначени за почивка на служителя по време на летните
отпуски . Понякога се дават от по-щедри работодатели и други допълнителни „бонуси“ –
великденски премии , сума за рождения ден на служителя , бонус за раждане на дете на
същия и пр.
Според настоящия съд именно такова е и процесното „допълнително възнаграждение“. По
3
своя характер /макар и уговорено като задължително за изплащане / то стои по-близо до
коледните и летните бонуси , отколкото да представлява същинско „възнаграждение“ за
положен по-интензивен или вреден нощен и/или извънреден труд и пр. Като цел на
„допълнителното възнаграждение“ трябва да се счита гратификация /награждаване/ на
служителя , че работи и ще продължава да работи при съответния работодател . От
тази гледна точка не може да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че
въпросното възнаграждение се дължи и в случай , че ТПО бъде прекратено преди
изплащането му , респ.че се дължи пропорционално на отработеното време от годината . За
работодателя е безцелно да награждава за „лоялност към екипа“ и бъдеща успешна работа в
дружеството към месец декември лице , което , например , е напуснало още през м.юли или
м.август след като си е взело „летния бонус“. /а именно това би се получило ако се
възприеме тезата на СРС/. Процесното „коледно допълнително възнаграждение“ не е
обвързано с по-интензивен труд или постигнати конкретни резултати както е случаят с
уговорката за участие на служителя в част от печалбата според решение №235 от 28.04.2025
г по гр.д.№1684/24 г на ВКС , III ГО . На този извод не може да окаже влияние фактът , че
ищцата е работила до 25.11.2024 г и че ако беше останала на работа само още около месец
вероятно щеше да получи коледното си допълнително възнаграждение , което е в доста
висок размер .
Без значение за изхода да делото е дали ще се счете , че не е подаден в срок отговор на
исковата молба . Липсата на отговор не означава признаване на иска от ответника . В случая
последният не излага възражения и не твърди факти и обстоятелства , които са били
преклудирани , а спорът между страните е чисто правен .
Налага се изводът , че липсват необходимите предпоставки за изплащане на процесното
допълнително възнаграждение – ТПО на ищцата е прекратено преди декември 2024 г и
допълнителното възнаграждение /като бонус за лоялност към екипа и бъдеща съвместна
работа / не се дължи . След отмяна на решението в обжалваната част искът трябва да се
отхвърли изцяло . Разноски пред СРС и СГС се дължат от ищцата . Адвокатското
възнаграждение на ответника пред СГС е намалено на 1000 лева с ДДС поради
прекомерност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №14866 от 31.07.2025 г постановено по гр.д.№77750/2024 г на СРС , 70
състав ; в частта , с която „Катаржина хотел“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София е осъдено
да заплати на основание чл.128 т.2 КТ на Ц. Б. Н. с ЕГН ********** от гр. София сумата от
8333,33 лева допълнително трудово възнаграждение по т.2 от допълнително споразумение
от 01.01.2024 г между страните , ведно със законната лихва считано от 31.12.2024 г. до
окончателното изплащане; и сумата от 1745 лева разноски пред СРС ; както и „Катаржина
хотел“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 776,23 лева държавна такса ;
4
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Б. Н. с ЕГН ********** от гр. София да се осъди „Катаржина хотел“
ЕООД ЕИК ********* от гр.София да й заплати на основание чл.128 т.2 КТ сумата от
8333,33 лева допълнително трудово възнаграждение по т.2 от допълнително споразумение
от 01.01.2024 г между страните , ведно със законната лихва считано от 31.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Б. Н. с ЕГН ********** от гр. София да заплати на „Катаржина хотел“ ЕООД
ЕИК ********* от гр.София допълнително сумата от 1300 лева разноски пред СРС и 1166,67
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5