Решение по дело №1715/2019 на Софийски градски съд

 

 

МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ ПО НЧД №1715/19 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ  

 

 

 

            Постъпило е искане по реда на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от компетентния орган на Република Австрия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от 05.09.17 г., постановено от Областна администрация Брук ан дер Лайта, Република Австрия по дело № BLS2-V-17 54814/3, влязло в сила на 28.09.17 г., с което на българската гражданка Г.С.Т. е наложена финансова санкция в размер на 515.00 евро. 

            В хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че са налице основания за постановяване на съдебно решение, с което да бъде призната наложената от компетентния орган на Република Австрия финансова санкция.

            Процесуалният представител на засегнатото лице моли съда да остави без уважение искането за признаване на финансова санкция. Излага съображения, че не е изпълнена в цялост процедурата по уведомяване от страна на австрийската държава на засегнатото лице Г.Т., както и че изложената в удостоверението по чл.4 информация не е достоверна.

            Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и доказателствата по делото, намира следното:    

            Засегнатото лице Г.С.Т. е родена на *******в гр. София, българка, българска гражданка, адрес: гр. София, ул. „*******, ЕГН: **********.  

            Постъпило е решение за налагане на финансова санкция от 05.09.17 г., постановено от Областна администрация Брук ан дер Лайта, Република Австрия по дело № BLS2-V-17 54814/3, влязло в сила на 28.09.17 г., с което на Г.С.Т. е наложена финансова санкция в размер на 515.00 евро за нарушаване на разпоредбите за движение по пътищата – за това, че в качеството си на титуляр на превозно средство, управлявано от друго лице, не се е погрижила състоянието или натоварването на въпросното превозно средство да съответства на разпоредбите на Закона за моторните превозни средства, и по-конкретно в два отделни случая е било установено, че най-голямото разрешено общо тегло на превозното средство е било превишено – разрешено общо тегло от 7000 кг е било превишено с натоварване от около 10 % - 700 кг и разрешено общо тегло от 3500 кг е било превишено с натоварване от около 14.29 % - 500 кг.

            Поради технически пропуск при окомплектоването и изпращането на документите, въз основа на които е образувано настоящото производство пред СГС, изпратеното от компетентните органи на Република Австрия удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, касаещо финансова санкция, наложена на Г.Т. по дело № BLS2-V-17 54814/3 /което е приложено на английски език на л.15-17 от делото/, е било придружено с превод на български език на различно удостоверение по чл.4, касаещо финансова санкция, наложена на същото лице, но по дело № BLS2-V-17 54815/5 /по което удостоверение е образувано отделно производство пред СГС по ЗПИИРКОРНФС – НЧД №4638/19 г./. Съдът е отправил неколкократно искания до компетентния орган на Република Австрия за надлежно окомплектоване и изпращане на превод на български език на удостоверението по чл.4, което е предмет на настоящото производство /финансова санкция, наложена на Г.Т. по дело № BLS2-V-17 54814/3/. Тъй като направените искания за изпращане на превод не са били удовлетворени, българският съд, с оглед процесуална икономия, е възложил извършване на превод на споменатото удостоверение по чл.4, който превод е приложен на л.110-115 от делото/.

Налице са основанията за признаване и изпълнение на територията на Република България на влязлото в сила решение за налагане на финансова санкция. Решението е постановено в административно-наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз /Република Австрия/. Извършеното нарушение попада в кръга на визираните в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. Налице са условията по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене на територията на Република България.

Не са налице основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, при които съдът може да откаже да признае и допусне изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на засегнатото лице, че в хода на административно-наказателното производство в Република Австрия не е била изпълнена в цялост процедурата по уведомяване от страна на австрийската държава на засегнатото лице. В настоящото производството по чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС българският съд няма правомощието да разглежда по същество развитието на административно-наказателното производство в държавата, в която е наложена финансовата санкция, както и да преценява евентуално допуснати /според нашето законодателство или това на съответната държава/ процесуални нарушения, вкл. във връзка с ненадлежно уведомяване на административно-наказаното лице относно развитието на производството. Действително, може да се извърши ограничена преценка относно гарантирането на правото на лицето да участва в производството /обстоятелствата, визирани в чл.35, т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС/, но тази преценка е строго формална и е лимитирана в рамките на данните, отразени в удостоверението по чл.4. В настоящия случай в удостоверението е посочено, че макар, че производството е било писмено, лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е също така, че макар, че лицето не е участвало лично в производството, то е заявило, че няма да обжалва решението. При горните обстоятелства, отразени в удостоверението по чл.4, няма основание за отказ за признаване на решението за налагане на финансова санкция на основанията по чл.35, т.9 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не приема и възраженията на процесуалния представител на засегнатото лице, че изложената в удостоверението по чл.4 информация не е достоверна. Удостоверението има характер на официален документ, издаден от компетентен орган по съответния ред, поради което отразените в него факти се считат по презумпция за верни до доказване на противното.

Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, решението за налагане на финансова санкция следва да се признае за левовата равностойност на наложената финансова санкция от 515.00 евро, а именно - 1007.34 лв., определена по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава.  

На основание чл.36 вр. чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС признатото решение за налагане на финансова санкция следва да се изпрати за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК на Национална агенция за приходите.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

                                                                          

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.