№ 4659
гр. София , 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110135505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
А.К.П.З., срещу Ж.Р. Д. за сумата от 400 лв., представляваща задължение по договор за
паричен заем №3671648 от 31.10.2019 г. ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 20,24 лв. за периода от 10.11.2019 г.
до 26.01.2020 г., възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 119,76 лв., такси за
разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 27 лв., мораторна лихва в
размер на 42,66 лв. за периода от 11.11.2019 г. до 21.05.2021 г. и 225 лв. разноски по делото,
а именно: 25 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират
от правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки..
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под същия
1
номер и със същата дата със страни Ж.Р. Д. и Ф.Б., действащо чрез И.А.М.“ АД. По силата
на последния контракт Ф.Б. поело задължение да обезпечи пред И.А.М.“ АД задълженията
на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение
119,67 лева, разсрочено на вноски от 9,98 лева, платими заедно с месечните вноски по
договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от И.А.М.“ АД в полза на
Ф.Б..
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на Ф.Б. е И.А.М.“ АД. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи,
че печалбата на Ф.Б., от извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза на едноличния собственик И.А.М.“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
И.А.М.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с И.А.М.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на И.А.М.“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е
заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са
уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите
за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на
просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
2
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
ап. 2 ЗПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от А.К.П.З.
срещу Ж.Р. Д. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 119,67
лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 27 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3