Присъда по дело №261/2023 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ към присъда № 13 от 11.10.2023 година
НОХД № 261/2023 година на РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС

Производството е образувано по внесен от Районна Прокуратура - Айтос
Обвинителен акт по ДП № 335-ЗМ-83/2023 година на РУ на МВР Р. срещу С. М. О., роден
на ***г., в гр.П., с постоянен адрес: с. С., общ. П., обл. Б., ул. „Родопи“ № 13, българин,
български гражданин, разведен, трудово неангажиран, неосъждан, ЕГН ********** за това,
че за периода от месец януари 2022г. включително до месец юни 2023г. включително, в с.
***, общ. Р., обл. Б., след като е осъден с Решение № 80/30.04.2018год. по гражданско дело
№ 186/2018год. по описа на PC Айтос, влязло в законна сила на 30.04.2018г., да издържа
свой низходящ — малолетният си син М. С. О., ЕГН: **********, роден на ***г., чрез
неговата майка и законен представител Е. Ю. О., ЕГН: **********, да заплаща месечна
издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, a именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет /лева
всяка, като общият размер на неплатените суми за издръжка възлиза на 2 700 /две хиляди и
седемстотин/ лева, платими в с. ***, общ. Р., обл. Б. - престъпление по чл.183 ал.1 от
Наказателния кодекс (НК).
Районна прокуратура – Айтос, след редовно призоваване се представлява от
прокурора М., която в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение. В хода на
съдебните прения прокурорът застъпва виждането, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НК.
Подсъдимият С. М. О., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Признава вината си. Изразява искрено съжаление и обещава да се поправи и да си намери
работа, съгласен е с предложеното наказание от прокурора.
Пострадалата Е. Ю. Х. редовно призована, се явява лично в съдебно заседание.
Заявява, че за след решението за развод подсъдимият е плащал издръжка за детето си, но
след това е спрял.
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по делото и на разпоредбите на
закона, Районен съд - гр.Айтос, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Обвиняемият С. М. О. и св.Е. Ю. Х. са сключили граждански брак през 2008г.. По
време на брака им на *** година се родило детето М. С. О.. През 2018 година св.Х. и обв.О.
се развеждат, като упражняването на родителските права върху роденото по време на брака
им дете М. С. О. се предоставят на майката Е. Ю. Х.. С Решение № 80/30.04.2018 година по
гр.д. № 186/2018 година по описа на РС – Айтос, влязло в законна сила на 30.04.2018 година
с което е била одобрена постигната между обв.О. и св.Х. спогодба и обв.О. е бил осъден да
заплаща на малолетното си дете М. С. О., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е. Ю. Х. от село ***, община Р., обл.Б. издръжка в размер на 150.00 лева
месечно, считано от 23.04.2018 година ведно със законна лихва върху всяка забавена вноска
до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.
Известно време обв.О. е плащал дължимата издръжка, след което спира, поради което
св.Х. сезира Прокуратурата, след което било образувано ДП № 335 ЗМ 150/2020г. по описа
на РУ Р.. В хода на разследването обв.О. е платил всички дължими суми и производството е
било прекратено. За периода от месец януари 2022г. до месец юни 2023г., включително
обв.О. отново спрял да плаща, като по този начин не изпълнил задължението си за издръжка
на малолетното си дете М. О. в размер на повече от две вноски, а именно осемнадесет
месечни вноски на обща стойност 2 700.00 /две хиляди и седемстотин/ лева.
1

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно, че с
извършеното С. О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление чл.183 ал.1 от НК.
При така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си признаци, тъй като при
установените факти, по убеждение на съда, подсъдимия С. М. О. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а
именно: в периода от месец януари 2022г. включително до месец юни 2023г. включително, в
с. ***, общ. Р., обл. Б., след като е осъден с Решение № 80/30.04.2018год. по гражданско
дело № 186/2018год. по описа на PC Айтос, влязло в законна сила на 30.04.2018г., да
издържа свой низходящ — малолетният си син М. С. О., ЕГН: **********, роден на ***г.,
чрез неговата майка и законен представител Е. Ю. О., ЕГН: **********, да заплаща месечна
издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, a именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет /лева
всяка, като общият размер на неплатените суми за издръжка възлиза на 2 700 /две хиляди и
седемстотин/ лева, платими в с. ***, общ. Р., обл. Б.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – предаване лично на
законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът
може да разполага безусловно с нея. Подсъдимият не е изпълнил повече от две месечни
вноски.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал,
че е задължен да дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнил задължението
си. Задължението за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а подсъдимият е
трудоспособен, няма установени заболявания, които обективно да не му позволяват да
полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е предприемал действия за
изменение на издръжката поради липса на достатъчно доходи, поради което следва да се
приеме, че субективният признак е налице.
Предвид изложеното съдът следва да признае подсъдимия за виновен по предявеното
му обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Изложените обстоятелства се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.
Гласните такива, включващи показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Е.
Х. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Нейните показания
кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, според които
подсъдимият не е плащал издръжка. От негова няма твърдения в тази насока
Относно наказанието
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ за срок до една година или „Пробация“.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От
извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът му
наложи наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация по настоящ адрес – с. С., общ. П., обл. Б., изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
При определяне на конкретните пробационни мерки, които да бъдат наложени на
подсъдимия, съдът на първо място отчете разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 НК, според която
2

мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация. Съдът
намери, че посочените мерки (задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещу с пробационен служител) следва да се наложат за срок от десет месеца,
като задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се извършва два пъти
седмично. Съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК продължителността на тези мерки може да бъде от
6 месеца до три години. Съдът счете, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени в
пълнота ако мерките бъдат наложени за срок от десет месеца. Това е така, тъй като въпреки
превеса на смекчаващите вината обстоятелства, са налице и отегчаващи такива, поради
което не е налице основание на подсъдимия да се налагат пробационни мерки в
минималните предвидени срокове. Ето защо съдът намери, че за превъзпитанието му ще е
необходим срок на задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК над минималния.
Срокът от девет месеца според съда в най-пълна степен отговаря както на целите на
наказанието, така и обществената опасност на деянието и дееца. С оглед всичко изложеното
до тук съдът достигна до краен извод, че определените пробационни мерки на подсъдимия
следва да са в посочените по-горе рамки.
Тъй като в хода на ДП и на съдебното производство не са извършени разноски,
такива не бяха възложени на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	13
Дата:	11 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия:	Мария Йорданова Дучева

Дело:	20232110200261
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юли 2023 г.

Присъда по дело №261/2023 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите