№ 122
гр. Благоевград, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена К.ова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Милена К.ова Търговско дело №
20241200900130 по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
Настоящото производство е образувано по искова молба на М. З. Ш. от
с.** с която срещу ЗК „Лев Инс“АД, е предявен пряк иск с правно основание
чл.432 КЗ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на застрахователно
обезщетение от 200000лв. на ищеца, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща му З.М. Ш. при ПТП на 25.07.2020г.
В исковата молба се сочи, че на 25.07.2020 г., И.И.Д., водач на т.а. ,ДАФ”
с peг. №** виновно реализира ПТП със л.а. „Рено 19”, с peг.№Е**, управляван
от З.М. Ш.. За т.а. „ДАФ” с peг. №** има сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, за която е издадена
полица №BG/22/l 19002352296, валидна към датата на ПТП.
Посочва се, че вследствие на получените в процесното ПТП травми е
починал водачът на л.а. „Рено“ - З.М. Ш.. Сочи се, че ищецът е негов син, с
който имали особено силна връзка.
Сочи, че между ищеца и баща му са съществували изключително топли
и сърдечни отношения на взаимно разбирателство, уважение и взаимна грижа,
като Зекиря Ш. е бил опора и закрила за него от детските му години до
1
момента, в който съвсем неочаквано намира смъртта си при описаното ПТП.
Смъртта му е довела до прекъсване на съществуващата връзка между тях.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество „ЗК ЛЕВ ИНС” АД да заплати на ищеца сумата в размер на 200
000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 25.07.2020г. до
окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди.
В открито съдебно заседение от 23.04.2025г. уточнява, че претендира
лихвата от 18.12.2020г.
Претендират се и разноски. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
застрахователно дружество, с който се оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди - по основанието му и по размер.
Оспорва изцяло механизма на ПТП, изложен в исковата молба като
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на
собствените му травми поради извършени нарушения на ЗДвП при
управление на лек автомобил марка „Рено”, модел „19”, с рег.№ **, с
прикачено към него ремарке, които са спомогнали за осъществяване на
процесното ПТП. В случай, че пострадалият З.М. Ш. е предприел
своевременно действия за спиране в момента, в който товарната композиция е
възникнала като опасност за него, то удара между двете превозни средства не
би настъпил или същия би бил с по-нисък интензитет и съприкосновението би
било под различен ъгъл и не би настъпила смъртта му. Към момента на
събитието водача Ш. е управлявал лекия автомобил с прикачено към него
ремарке, което е било с нераглементирани конструктивни изменения за превоз
на товар с ремарке, на което допустимата обща маса надхвърля 750 килограма
и не е било оборудвано заводски с активна спирачна уредба. Към момента на
събитието пострадалия е превозвал товар с маса от около 1700 килограма.
Оспорва твърденията за механизма, изложени в исковата молба, като
прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Ш. към
настъпването на собствените му травми, довели до смъртта му, а от там и за
настъпилите неимуществени вреди за ищцеца, поради извършено нарушение
на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП изразило се в управлението на моторно превозно
2
средство без поставен обезопасителен колан. поддържа, че исковите суми са
недължими поради самоувреждания на пострадалия, по изложените
съображения, като претендираните суми за неимуществени вреди са
прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва всички твърдения по основанието на предявената от името на
М. З. Ш. претенция срещу ЗК „Лев Инс” АД за обезвреди на неимуществени
вреди.
Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди заявени като
основание на предявената в настоящото производство искова претенция, като
оспорвам причинно следствена връзка между заявените неимуществени вреди
и механизма на произшествието. Оспорвам изложените в исковата молба
твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди.
Оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните
отношения между ищеца и пострадалото лице, за оказвана морална подкрепа,
за семейна общност, за близост и разбирателство, като оспорвам същите да са
били прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Оспорва твърденията за негативно отражение на събитието
върху здравословното и емоционално състояние на ищеца. Оспорва изцяло
иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Твърди, че при ответното дружество е подадено искане за определяне на
застрахователно обезщетение от ищеца на дата 06.06.2023г., по което е била
образувана застрахователна преписка № 0000-1000-01-20-7571. В хода на
извършената ликвидационна дейност не е постигнато съгласие между
страните относно размера на застрахователното обезщетение, поради което
поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава от момента на инцидента
и претенцията по предявения акцесорен иск е неоснователна, вкл. по аргумент
от чл. 497 от Кодекса за застраховането.
Твърди, че претенцията по отношение на акцесорния иск за присъждане
на лихва забава от датата на увреждането е погасена по аргумент от Решение
№ 128 от 25.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 396/2012 г., II т. о., ТК, съгласно което
вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя
на гражданската отговорност на делинквент се погасява с кратката
тригодишна давност съгласно чл. 111. б. "в" ЗЗД, считано откогато е изискуемо
3
вземането за обезщетение от непозволено увреждане. оспорвам дължимостта
на предявената лихва за периода от дата 25.07.2020г. до дата 04.07.2021 г.,
предхождащ три години преди датата на исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство.
По изложените съображения счита предявените искове за изцяло,
алтернативно частично неоснователни, поради което моли да бъдат
отхвърлени изцяло или частично и да присъдите по съразмерност на
Застрахователна компания „Лев Ине“ АД, ЕИК *********, направените по
производството разноски.
Възраженията, които прави ответната страна са във връзка със
съпричиняване на вредоносния резултат - чл. 51 ЗЗД.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3
КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена
застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова
сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо
само при отказ на застрахователя.
Според цитираните норми, за да се уважи иска е нужно да се докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за
установено следното:
За механизма на ПТП-то от назначената по настоящото дело
авотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и от което се установява следното:
Пътният инцидент е станал на 25.07.2018 година около 18.30 ч.
съчленено ПС - влекач ДАФ с per. № ** с прикачено полуремарке ЛАМБЕРЕТ
с peг. № ** се е движил по път № 11-84 в посоката от гр. **. Товарната
4
композиция към 18.30 ч, преди с. Краище, се е движила по мокра, гладка
асфалтова настилка, при условията на силен валеж. Пътният участък с много
завои и къси прани участъци. Видимостта на пътния участък често на
определени места е ограничена. Водачът на ДАФ бил И.Д..
При наближаване на km. 91+500 предстояло товарната композиция да
премине десен за нея завой. Около 18 ч. и 31 мин. товарната композиция с
влекач ДАФ се е намирала в района на километър 95+100, а скоростта на
движение е била около 60,0 km/h. Водачът Д. е предприел плавно намалявате
на скоростта с навлизането в десен завой, с намаляващ радиус на кривина по
траекторията на трасето и незначителен попътен наклон на спускане 1,93 % и
положителен напречен вираж 6,6%. При продължаващото намаляване на
скоростта на товарната композиция и при достигане на скорост около 53,3
km/h, влекач ДАФ навлиза в лявата за него пътна лента или лявата - за
насрещно движещи се ПС.
В това време, в лентата за насрещно движение се е движил лек
автомобил марка и модел Рено с peг. № Е**, с прикачено ремарке с рег.№ НК
53 UYU,движещ се в посоката от гр. Разлог към гр. Якоруда, при същите
метеорологични условия.
Когато скоростта на товарната композиция с влекач ДАФ е достигнала
около 53,3 km/h, видимостта в завоя за двамата водачи се открива. В този
момент дистанцията между двете МПС е била около 58 - 59 т. Скоростта на
лекия автомобил Рено била около 58-59 km/h.
Водачът на товарната композиция Д., виждайки движещият се срещу
него л. а. РЕНО, рязко отклонява надясно влекача ДАФ към дясната пътна
лента (собствената му лентата за движение, тази за гр. Разлог). Поради рязката
промяна на посоката на движение, полуремаркето ЛАМБЕРЕТ значително
променя ъгъла на траекторията си на движение. При тази промяна на
траекторията на ремаркето ЛАМБЕРТ, задният долен ляв габарит на
полуремаркето/хладилната надстройка навлиза пред габаритите на л. а. РЕНО.
В този момент лекият автомобил РЕНО е бил изцяло в собствената си пътна
лента, а влекача ДАФ и прикаченото му полуремарке Ламберт били частично
с лявата страна в пътната лен на л. а. Рено.
Достигната скорост на влекача ДАФ била около 49,0 km/h, като в този
момент с предната част от задната броня се удря в предната броня л. а. РЕНО
5
(скоростта на движение на лекия автомобил при удара била около 58-59 km/h)
Непосредствено след удара в предната броня на лекия автомобил,
веднага е последвал и удар от задната броня на полуремаркето в предната лява
гума и джанта на л. а. РЕНО. При това, предната лява гума на лекия
автомобил се разкъсва, а джантата и предното окачване тежко се деформират.
Вследствие от деформацията в окачването, предното ляво колело се блокирало
в предната лява основа на калника. При движението след удара на лекия
автомобил, деформираната джанта оставя дъговидна трасологична следа
върху асфалтовото покритие. Последвало е избутване на л. а. РЕНО в посока
наляво за товарната композиция или надясно спрямо посоката на движение на
лекия автомобил. Бронята на полуремаркето ЛАМБЕРТ се деформира като се
изкривява в посока назад.
При постъпателното движение напред както на товарната композиция с
влекач ДАФ, така и на л. а. РЕНО с ремарке е последвал много силен удар от
задният ръб на полуремарке ЛАМБЕРЕТ последователно в предната лява
колона, предната врата и средната колона на л. а. РЕНО. Вследствие от този
страничен удар на полуремаркето в частите от купето на л. а. РЕНО, в тялото
на водача на лекия автомобил Ш. се поражда значителна инерционна сила.
След контакта с предната врата, задният долен ръб на полуремаркето е
продължил към задната врата и задният панел като ги деформира и разрязва.
Веднага след задният панел полуремарке на л. а. РЕНО, полуремаркето
ЛЕМБЕРЕТ се удря странично в предният ляв ръб на капаците на ремаркето,
теглено от л. а. РЕНО, като ги е деформира. Поради относителното движение
на ремаркето теглено от л. а. РЕНО и полуремаркето ЛАМБЕРТ, задната
броня на полуремарке ЛАМБЕРЕТ е достигнала до лявата гума и джанта на
ремаркето теглено от л. а. РЕНО. Вследствие от този удар на бронята на
полуремаркето ЛАМБЕРТ е увредено лявото колело на ремаркето, теглено от
л. а. РЕНО. Лявата джанта на ремаркето теглено от л. а. РЕНО оставила
трасологична следа върху асфалтовата настилка.
Вследствие на ПТП л. а. РЕНО е бил избутан в посока към мантинелата
вдясно. При удара в мантинелата са настъпили незначителни деформации по
л.а. РЕНО. След контакта с мантинелата вследствие от остатъчната кинетична
енергия и деформациите в предното окачване, скоростта на движение на л. а.
РЕНО достига до нула и се установява неподвижно на мястото, на което с бил
6
намерен при огледа. При огледа л. а. РЕНО с предната си част се е бил
насочил към гр. Якоруда, плътно застанал до едноредовата предпазна
еластична преграда - мантинела.
След удара на полуремарке ЛАМБЕРЕТ с ремаркето теглено от л. а.
РЕНО, водачът Д., продължил да управлява товарната композиция около 6
минути, преди да спре окончателно. Причината за настъпване на ПТП не е от
технически, а е от субективен характер, изразяваща се в технически
неправилни действия от страна на водача на товарната композиция - влекач
ДАФ и полуремарке Ламберт, а именно частично навлизане на влекача и
ремаркето с лявата страна в лентата за насрещно движение. Отделно от това,
водачът на товарната композиция е управлявал същата като е навлязъл
частично в лентата за насрещно движение при условията на ограничена
видимост от подпорната стена и намалена видимост при валеж на дъжд.
Не е съществувала техническа възможност при установените скорости
на движение на процесиите МПС, съответната пътна обстановка,
своевременно реагиране и на двамата водачи, да се предотврати ПТП чрез
спиране. На сн. № 3, стр. 82 от том 1 на ДП № 331 ЗМ 171 от 2020 г. на РУ -
Разлог, се вижда, че обезопасителният колан за водача, свободно лежи на
седалката на водача, а не прилепнал към колоната. Може да се направи извод,
че коланът е законтрен и е бил поставен в момента на удара.
Тежките наранявания по тялото на пострадалия са от удар/притискане на
тялото Ш. в областта на горната лява половина на гърдите и левия раменен
пояс, където ребрата и лявата ключица са счупени от директен удар на малка
площ с голяма сила. Другата тежка травма е прорезната рана на лявата
мишница, довела до остра кръвозагуба.
Двете тежки травми са настъпили от задния ляв долен ръб на
полуремаркето Ламберт. Видно от снимковия материал по ДП № 331 ЗМ 171
от 2020 г. на РУ - Разлог (сн. №№ 1 и 2 на стр 82, сн. № 5 на стр. 102 и сн. № 8
на стр. 103 от том 1), технически е възможно задният долен ляв ръб на
полуремаркето Ламберт да достигне до лявата ръка (мишница), която е била
хоризонтално на волана, както и до горната лява половина на гърдите и левия
раменен пояс на водача Ш.. Обезопасителният колан в този случай няма
отношение към навлизане на части от друго МПС навътре в купето. Лекият
автомобил и без ремарке ни би могъл да спре до мястото наудара. Общото
7
тегло на ремаркето не трябва да превишава допустимото за съответния
автомобил. В конкретния случай общото тегло на ремаркето с товара е около
865 kg, а технически допустимото тегло за теглене на ремарке без спирачки по
талон за лекия автомобил Рено е 495 kg. Травмите на водача Ш. не биха били
значително по-леки, ако ремаркето и товара са били в регламентирано
състояние.
От медицинската експертиза по настоящото производство се установява,
че ударът върху тялото на водача на лекия автомобил З.М. Ш. е в областта на
горната лява половина на гърдите и левия раменен пояс, където ребрата и
лявата ключица са счупени по директен механизъм от директен удар.
Полученият удар е на сравнително малка площ и с голяма сила, което личи от
счупването на гръдната кост и многофрагментното счупване на множество
ребра със значително разместване на костните фрагменти навътре към
гръдната кухина и левия бял дроб, което е довело и до разкъсването му.
Счупванията на ребрата в дясната гръдна половина е по индиректен
механизъм от усукването на гръдния кош обратно на часовниковата стрелка
по вертикалната ос на тялото, заради избутването на торса назад с удар и
натиск върху сравнително малка площ - само в лява горна половина.
Механизма на получаване на установените травматични увреждания,
съответства напълно на установения механизъм на ПТП. В момента на удара
левия горен крайник е бил в хоризонтално положение и най-вероятно
поставен на волана, което личи от вида и надлъжното разположение на
порезна рана на лявата мишница. Долният край на раната на лявата мишница
всъщност е и началното място на съприкосновение между част от ремаркето
на товарния автомобил и тялото на водача на лекия автомобил. При този
механизъм на ПТП - директен удар върху тялото на водача на лекия автомобил
З.М. Ш. от част на ремаркето на товарен автомобил, навлязло навътре в
купето на лекия автомобил е било без значение дали Ш. е бил с поставен или
не е бил с поставен предпазен колан. Единствено значение е имало на кое
място в лекия автомобил е седял, тъй като при навлизането си на част от
ремаркето навътре към купето на лекия автомобил е засегнал единствено
външната лява част от тялото на седящия на предната лява облегалка, т.е. на
мястото на водача. И в двата случая - поставен и не поставен предпазен колан
- колана не оказва влияние върху тежестта на уврежданията, получени в
следствие на директния удар върху тялото. С действието си предпазния колан
намалява влиянието и предотвратява увреждания от действието на
инерционни сили, каквито травми и механизъм в случая липсват. Силата на
удара се определя от показателите маса на удрящата част и сумарната скорост
на квадрат. Дори и при нулева скорост, меките тъкани и костите на човешкото
8
тяло биха се увредили до степен да причинят смърт от удара с части, ремарке
или автомобил с маса „само“ няколко стотин килограма.
Ответникът въвежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, сочейки че е пътувал без
поставен респ. неправилно поставен предпазен колан, както и за
нерегламентирано състояние на ремарке и товар.
Съдът счита възражението за несъстоятелно, тъй като не се доказва
соченото поведение на починалия.
За да е налице съпричиняване следва поведението на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпване на вредите, т. е. обективно
поведението му да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. От приетото заключение на
назначената съдебно-медицинската експертиза се установява, че е без
значение дали Ш. е бил с поставен предпазен колан, тъй като колана не оказва
влияние върху тежестта на уврежданията в случая, получени от директния
удар върху тялото. А от съдебно автотехническа експертиза се установява, че
общото тегло на ремаркето не трябва да превишава допустимото за
съответния автомобил. В конкретния случай общото тегло на ремаркето с
товара е около 865 kg, а технически допустимото тегло за теглене на ремарке
без спирачки по талон за лекия автомобил Рено е 495 kg. Травмите на водача
Ш. не биха били значително по-леки, ако ремаркето и товара са били в
регламентирано състояние. Ето защо съдът приема възражението за
съпричиняване за неоснователно.
Виновен за произшествието според настоящия състав е водачът на
влекача Д.. Налице е причинно следствена връзка между деянието и вредата,
за която в са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т. –
бивша снаха на починалия, св.А.С. – съжителка на ищеца, св. С.Ш..
Свидетелите С. /при условията на чл.172 ГПК/ и Ш. сочат, че отношенията в
семейството били добри, починалият бил глава на семейството - грижовен
баща, между ищеца и починалия имало изградена връзка като между баща и
син, че двамата имали общи планове. Неговата смърт сломила психически
ищеца. Съдът не цени показанията на св.Т. поради влошените й
9
взаимоотношения с ищеца, признанието й, че води други дела срещу него.
Обезщетението за неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост, като предвид ППВС № 4/1968 г. /т. 11/, при
определяне на конкретния им размер се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, които в своята
цялост формират у пострадалите лица, емоционални негативни изживявания,
болки и страдания.
Като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт в
постановлението са посочени възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение.
За причинените на ищеца болки и страдания, предвид свидетелските
показания за отношенията помежду им - близки, устойчиви и дълготрайни, с
взаимоотношения на разбирателство помежду им; отчитайки обстоятелството,
че смъртта на бащата на ищеца е предизвикала изключително негативни
усещания на тъга, стрес и ощетеност; че смъртта е настъпила внезапно; че
внезапната смърт е лишила завинаги ищеца от неговия баща, че ищецът е
преживял и ще продължи да преживява негативни емоции и страдания от
смъртта на баща си и и неговата безвъзвратна загуба, съдът определя
обезщетение в размер от 120 000 лв.
С така определените размери съдът счита, че напълно и адекватно с е
възмездяват всички претърпяни от него неимуществени вреди като отчита и
обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,
предизвикани от такъв тип деяния.
За размерите на претенциите на ищеца над уважения до размера от 200
000 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената им суми се дължи и законна лихва.
Установи се, че пред застрахователя е предявена от ищецае претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения на 06.06.2023 г., която е датата
върху претенцията при входирането й с № 5516 от самия застраховател, като
застрахователят не оспорва, че не е платил застрахователни обезщетения. С
депозирането на искането за обезщетения се установява и спазването на
условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на съдебното производство за
присъждане на такива, след отказ на застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования или на предявяване на застрахователна претенция от
10
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е заявявал
претенциите си за плащане пред ответника на 06.06.2023 г., поради което
съдът присъжда законна лихва от тогава /вж. по въпроса Решение № 50102 от
20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от 5.1.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.
Съдът съобрази разясненото от ВКС и в предходно тяхно решение,
постановено по т.д. №1191/21 г., в което е посочено, че КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г. изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на деликвента - „когато
застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ - чл. 494 т.10 КЗ,
чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От
кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че
застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по
чл.430 ал.1 т.2 КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава.
Поради изложеното искането на ищеца за присъждане на лихва от
18.12.2020г. до 05.06.2023г. следва да се отхвърли, тъй като дължимата лихва е
от 06.06.2023г., поради което и същата не е погасена по давност.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уважения размер на
претенциите застрахователното дружество дължи по сметка на БлОС сумата
от 4800 лв. за държавна такса, поради освобождаването на ищеца от нейното
заплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от
572,40 лева – разноски за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на застрахователното дружество
ищеца дължи сумата 541,60 лв., представляващи разноски по делото
съразмерно отхвърлената част от иска.
Представителят на ищеца е направил искане за присъждане на разноски
по реда на чл.38, ал.2 ЗАЗа да се уважи искане по чл.38, ал.2 от ЗА е от
решаващо значение правната помощ по делото да е реално осъществена, както
и относно нея да има изявление, че е предоставена като безвъзмездна спрямо
лица от кръга по чл.38, ал.1 от ЗА, респективно да няма данни за обратното
или възражения срещу изявлението в този смисъл. В настоящия случай
11
искането за присъждане на разноски при условията на пчл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2
от ЗАдв е направено преди приключване на устните състезания, като няма
направено възражение от насрещната страна, че не са налице предпоставките
на това искане, което следва да бъде взето предвид от съда. Преобладаващата
съдебна практика приема за изискуемо и представянето на договор за правна
защита с отразена договореност за безплатна защита при хипотеза на чл.38 от
ЗА. Настоящият съдебен състав споделя напълно разбирането за нуждата от
представяне на писмен договор между адвокат и клиент в случаите, когато се
претендира от насрещната страна репариране на реално платен хонорар, както
и в хипотезите по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв. Във всички тези случаи се
касае за частноправни отношения между адвокат и клиент, възникнали
изключително и само с оглед професионалните качества на адвоката и
частните интереси на клиента. Поради липсата на договор съдът не може да
направи преценка дали е налице съвпадане на волеизявленията на страните за
осъществяване на безплатна правна помощ, поради което и не следва да се
присъждат разноски по реда на чл.38 ЗА.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477,
чл. 498, ал. 3 КЗ, чл. 45, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, БлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, да заплати на М. З. Ш.
ЕГН ********** от с.** сумата от 120 000 лева, обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на смъртта на З.М. Ш. от претърпяното
пътнотранспортно произшествие от 25.07.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 06.06.2023г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 200 000
лева., както и за присъждане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 18.12.2020г. до 05.06.2023г., като неоснователно.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметка на ОС Благоевград сумата от 4800 лв. за държавна такса .
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, да заплати на М. З. Ш.
12
ЕГН ********** от с.** сумата в общ размер на 572,40 лева - разноски за
вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. З. Ш. ЕГН ********** от с.** да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, сумата в общ размер на 541,60 лева ,
представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13