РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Русе, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520100920 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, евентуално съединен с
осъдителни искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (АКПЗ)
- гр. София, представляван от управителя Янислав Бориславов Янакиев, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 10.12.2019г. ответникът сключил
с “Банка ДСК” ЕАД Договор за стоков кредит №500629, съгласно който
банката му предоставила стоков кредит в размер на 1814.17 лв, усвоен
безкасово по сметка на търговеца “Технополис България” ЕАД.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни вноски, 23
от които в размер на 110.60 лв и последната в размер на 110.73 лв.
Задължението е следвало да се изплати изцяло на 10.12.2021г. Дължимата
главница понастоящем е в размер на 1814.17 лв. Същият дължи и 582.56 лв
договорна лихва за периода от 10.01.2020г. до 02.10.2020г., както и
обезщетение за забава на основание чл.12 от ОУ и чл.86 ЗЗД от 11.01.2020г.
(датата, следваща деня на забава на вноските по кредита) до 22.10.2020г.
(датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение) в
размер на 253.74 лв. На 17.06.2020г. между “Банка ДСК” АД и “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД бил сключен Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия), а на 02.10.2020г. било подписано
допълнително споразумение с Приложение №1.1/02.10.2020г. към него, по
1
силата на който му е прехвърлено вземането на “Банка ДСК” АД срещу
ответника. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6005/2021г.
на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае
за установено, че ВЛ. АНГ. ИЛ. му дължи сумите 1814.17 лв по Договор за
стоков кредит №500629/10.12.2019г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 582.56 лв
договорна лихва за периода от 10.01.2020г. до 02.10.2021г., 253.74 лв лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 11.01.2020г. до 22.10.2021г.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск
предявява осъдителни искове за сумите 1814.17 лв главница за периода от
10.01.2020г. до 10.12.2021г., 582.56 лв договорна лихва за периода от
10.01.2020г. до 02.10.2021г., 304.42 лв лихва за забава за периода от
11.01.2020г. до 14.02.2022г. - датата на подаване на исковата молба.
Претендира направените разноски по ч. гр. д. №6005/2021г. на РРС и тези по
настоящото дело.
Ответникът ВЛ. АНГ. ИЛ. не е подал писмен отговор на исковата
молба. В съдебно заседание на 21.06.2022г. признава изцяло предявения
установителен иск. Заявява, че ще заплати претендираните суми,
включително и лихвите.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
представляван от управителя Янислав Янакиев, чрез процесуалния си
представител е подал писмена молба вх. №15037/15.06.2022г., в която моли
съдът да се произнесе с решение, съобразно признанието.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр.
дело №6005/2021г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №6005/2021г., че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3026/05.11.2021г. срещу ВЛ. АНГ. ИЛ. да заплати на кредитора
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София сумите
1814.17 лв главница по Договор за стоков кредит №500629/10.12.2019г.,
заедно със законната лихва от 04.11.2021г. до окончателното изплащане,
582.56 лв договорна лихва за периода от 10.01.2020г. до 02.10.2021г., 253.74
лв мораторна лихва за периода от 11.01.2020г. до 22.10.2021г., както и за
253.01 лв общо разноски по делото. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на
2
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за дължимостта на сумите
1814.17 лв по Договор за стоков кредит №500629/10.12.2019г., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.11.2021г. до
окончателното изплащане, 582.56 лв договорна лихва за периода от
10.01.2020г. до 02.10.2021г., 253.74 лв лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 11.01.2020г. до 22.10.2021г.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
При това положение и съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че искът по
чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен съобразно петитума на
исковата молба, като се признае за установено съществуването на вземането
на ищеца към ВЛ. АНГ. ИЛ. за сумите 1814.17 лв по Договор за стоков
кредит №500629/10.12.2019г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 04.11.2021г. до окончателното изплащане,
582.56 лв договорна лихва за периода от 10.01.2020г. до 02.10.2021г., 253.74
лв лихва за забава върху непогасената главница за периода от 11.01.2020г. до
22.10.2021г.
Ответникът дължи на ищеца сумата 253.01 лв разноски по ч. гр. дело
№6005/2021г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение искове с
правно основание по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД срещу
ответника, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния
иск. Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В
случая условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е
сбъднало - главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита
десезиран. Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см.
съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на
ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на
ищеца 319.56 лв разноски по настоящото дело. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
3
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Панайот Волов” №29, ет.3, представлявано от
управителя Янислав Бориславов Янакиев, ЕИК *********, към ВЛ. АНГ. ИЛ.
от гр. Русе, ***********, ЕГН **********, за сумите 1814.17 лв главница по
Договор за стоков кредит №500629/10.12.2019г., заедно със законната лихва,
считано от 04.11.2021г. до окончателното изплащане, 582.56 лв договорна
лихва за периода от 10.01.2020г. до 02.10.2021г., 253.74 лв лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 11.01.2020г. до 22.10.2021г.
ОСЪЖДА ВЛ. АНГ. ИЛ. да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД сумите 253.01 лв разноски по ч. гр. дело
№6005/2021г. на Русенски районен съд и 319.56 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4