№ 608/14.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.а.х. дело № 518 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалбата на Ю.Т.Н. ***, п.к. 1303, ул. „Антим І“ бл.
2, вх. А, ап. 1, против Решение № 260002/20.01.2022 г., постановено по гр. дело
№ 997/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пещера.
С обжалваното решение е оставена без
уважение жалбата на Ю.Т.Н. *** срещу Решение № 1707-1/28.08.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Пещера.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон и нарушение на процесуалните правила. Моли се да бъде отменено решението
на Районен съд гр. Пещера.
В съдебно заседание касаторът
Ю.Н., редовно призована, се явява лично. Поддържа подадената жалба. Моли същата
да бъде уважена, съответно да бъде отменено решението на районния съд като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – ОС „Земеделие“
гр. Пещера, се представлява от К. К. – служител с юридическо образование, който
счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, съответно да бъде
оставено в сила първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Сочи, че решението съдържа подробен анализ както на
фактическите, така и на правните доводи, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Пещера е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се остави в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението си Районен съд гр. Пещера е оставил без уважение
жалбата на Ю.Т.Н. *** срещу Решение № 1707-1/28.08.2020 г. Общинска служба
земеделие гр. Пещера. В мотивите си същият е приел, че основателността на
претенцията на жалбоподателката Ю.Н., а и на жалбите
по повод на откази на органа на поземлената собственост, зависи преди всичко от
това налице ли е подадено в законовия срок заявление за възстановяване на ливада
от 37 дка в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.
Съдът е приел, че върху подаденото от С.А.Н.
Заявление № 1707/27.03.1992 г. се установяват зачерквания и поправяния па площта
па ливадата по т. 15. Тези корекции несъмнено са факт, но по делото липсват доказателства
от кого, кога и защо са извършени. С представените с преписката от ОСЗ гр. Пещера
документи е приета като доказателство от съда декларация от подалия Заявление №
1707/27.03.1992 г. С.А.Н., с нотариална заверка па подписа от 27.07.1992 г. От съдържанието
й става ясно, че в т. 14 заявителят сочи за останали от дядо му С. Д. С. 6 дка от
ливада в м. „Казаните“. Декларацията е съставена само 4 месеца след заявлението
и преди произнасяне на комисията с решение, предвид което тя сочи на извод, че С.А.Н.
(заблуден или не) съзнателно е заявил за възстановяване именно тази площ на процесния
имот (6 дка). Действително в преписката се съдържа и подадено от С.А.Н., също с
нотариална заверка на подписа му (но от 2008 г.), заявление по гр. д. № 32/2002г.
по описа па РС – Пещера, в което, във връзка с възстановена на наследниците на Е.С.ливада
от 18 дка в м. „Казаните“, Н. твърди да е заявил пред ПК Батак за възстановяване
ливада от 37 дка в същата местност. В контекста на повода за заявлението до РС
– Пещера и периодът от над 15 години между противоречащите си документи – районният
съд не е намерил за доказано заявяването от Н. на 37 дка от ливадата в м. „Казаните“.
С оглед на това съдът е приел, че
отказът на ПК е правилен по същество поради липса па доказано от наследниците заявление
за това, подадено в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по което да няма произнасяне
на органа на поземлената собственост.
Така постановеното решение е неправилно
по следните съображения:
Районният съд е оставил без уважение
подадената жалба срещу отказа на ОС „Земеделие“ да признае правото на
собственост на наследниците на С. Д. С. в съществуващи стари реални граници на
ливада от 31 дка в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак, с
единствения мотив, че липсва подадено заявление в законовия срок за възстановяване
на процесните 31 дка.
Безспорно по делото се установява от представеното
по делото Решение № 938/17.03.2019 г., постановено по к.а.х. дело № 659/2019 г.
по описа на Административен съд – Пазарджик, влязло в законна сила, че за
процесната ливада с площ от 37 дка е подадено Заявление № 1167/28.02.1992 г. от
С.А.Н.. В мотивите на решението е посочено, че с оглед изясняване на въпроса, какъв
като площ имот в местността „Казаните“, гр. Батак е заявил за възстановяване на
собствеността С.А.Н., посредством Заявление вх. № 1707 от 27.03.1992 г., в съдебно
заседание на 14.06.2015 г., по гр. дело № 1279 по описа на Районен съд – Пещера
е прието заключение по комплексна експертиза, изготвено от вещо лице – криминалист.
Според категоричната, а не вероятностна констатация на експерта, първоначалният
текст на ред 15 от таблицата с описаните имоти в Заявление № 1707 от 27.03.1992
г. е следният „15. Ливади 31 4 Казаните 37“. Това обстоятелство, съобразено във
връзка с изричното заявление на Н. от 30.01.2008 г. за това, че е заявил за възстановяване
на собствеността ливада от 37 дка в местността „Казаните“ и неясно от кого и на
какво основание направените многобройни поправки и зачертавания, относно заявения
имот по т. 15 от заявлението, налагат да се приеме, че Н., в качеството си на наследник
на С., действително е заявил за възстановяване на собствеността, земеделски имот
с площ от 37 дка.
В мотивите на посоченото решение, което
е окончателно и влязло в законна сила, съдът е приел, че при описаните данни, въпросът,
свързан с уточняване на конкретно заявената от Н. площ на имота, е следвало да бъде
изяснен от органа по възстановяване на поземлената собственост още в началото на
административното производство, което не е сторено. Многобройните поправки и зачертавания
в заявлението очевидно не са имали за резултат еднозначно и несъмнено конкретизиране
на искането, с което е бил сезиран административния орган. Това точно налага, с
оглед данните по делото и поддържаното от жалбоподателя становище, да се формира
възприетият вече извод, че заявеният за възстановяване имот е с площ от 37 дка.
Предвид гореизложеното, Административен
съд – Пазарджик с Решение № 938/17.03.2019 г., постановено по к.а.х. дело №
659/2019 г., е върнал делото като преписка на административния орган – ОС
„Земеделие“ Пещера, за произнасяне по цялото заявление № 1707/27.03.1992 г. на С.А.Н.
в качеството му на наследник на С. Д. С. за произнасяне предвид указанията на
съда, а именно да установи релевантните за разрешаване на искането факти, включително
дали процесният имот е бил отчужден, или не и в каква
конкретно негова част, да се произнесе по искането за възстановяване на собствеността
върху процесния имот, въз основа на представените от заявителя доказателства,
т.е. въпросът, относно това заявен ли е за възстановяване имот с площ от 37 дка
е изяснен и разрешен от съда с влязло в сила решение на к.а.х. дело № 959/2019
г. по описа на Административен – съд Пазарджик, както и по гр. д. № 1279/2014
г. по писа на Районен съд – Пещера, поради което същият не стои за разглеждане
в настоящото проведено административно производство.
С оспорения пред районния съд
административен акт – Решение № 1707-1/28.08.2020 г. на ОС „Земеделие“ е
постановен отказ за признаване право на собственост с подробни мотиви,
съобразно дадените от съда указания. При постановяването на оспореното решение
обаче съдът е оставил без уважение жалбата на Ю.Т.Н. срещу Решение №
1707-1/28.08.2020 г. на ОС „Земеделие“, като е изложил мотиви единствено във
връзка с вече разрешения въпрос, относно това дали е подадено в срок заявление
за възстановяване правото на собственост, или не. В оспореното решение липсват
мотиви по съществото на спора, съобразно дадените указания от съда по к.а.х.
дело № 659/2019 г., поради което настоящата инстанция намира, че оспореният
съдебен акт, като немотивиран, следва да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда, който да изложи в цялост фактически и правни
съображения по подадената жалба от Ю.Н..
Настоящата касационна инстанция не може
да постанови акт по същество на делото, предвид двуинстанционния контрол и
правото на страните на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ-и
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260002/20.01.2022 г., постановено по гр. дело № 997/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Пещера.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Пещера
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/