Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1228 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22110/17.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 837 от 20.02.2020г., постановено по
гр.дело № 16568/2019г. на Варненския районен съд, ХLI-ви състав, с което е прието за установено, че
Ц.К.К., ЕГН **********, с настоящ адрес *** не дължи на въззивното дружество
сумата от 2108,81 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в
гр. Б., отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура № **********/28.05.2019г.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице
правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.
50 от ПИКЕЕ вр. чл.200
от ЗЗД. При извършена проверка е установено наличието на извършено неправомерно
присъединяване, водещо до неизмерване, респ. до незаплащане на част от
консумираната ел. енергия.. Отправеното искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ц.К.К. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2108,81 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за периода
от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в гр. Б.,
отчитан по аб. № ********** и кл. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/28.05.2019г.
Ищецът
твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна от ответното дружество в обект
находящ се в ***, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер
**********. При проверка на ежемесечните си задължения към ответното дружество
е установил, че има начислена сума в размер на 2108,81 лева, която, по
предоставена от ответника информация, представлявала корекция на сметка и е
служебно начислена. Сумата е начислена след извършена проверка на СТИ измерващо
ел. енергия на имот с адрес: ***. Ищецът оспорва да е извършвана проверка на
този адрес, както и да е собственик на имот, находящ се на адреса. Намира също,
че липсва законово или договорно основание, на което да се претендира вземане
за стока, която не е реално доставена и потребена. Начисленото с корекцията
количество ел. енергия не е реално доставено до обекта на потребление на ищеца и
потребено в същия. За ответното дружество не съществувало потестативно право да
внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между
страните без съгласието на потребителя.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищецът
е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. Констатирана била промяна на настройките на тарифните регистри,
като върху СТИ била приложена високотехнологична манипулация, която водела до
промяна на тарифната таблица на електромера и технологичните му характеристики.
Електромерът съответствал на техническите и метрологичните си характеристики и
отчитал реално консумираната ел. енергията, като част от същата се регистрирала
в невизуализиран на дисплея регистър.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди,
че е потребител на ел. енергия доставяна от ответното дружество на адрес *** и
не е собственик или ползвател на имота, за който е начислено допълнителното
количество ел. енергия – ***.
В подкрепа на
твърденията си ищцата представя надлежно заверено за вярност копие от
нотариален акт № 33 от 23.12.2016г., с който е придобила Апартамент №А2,
находящ се в ***и удостоверение, издадено от община Б., че имота по нотариален
акт №33 от 23.12.2016г. е с административен адрес ***от гр.д.№ 541/2019г. по
описа на Районен съд гр.Б./.
От
представени с отговора на исковата молба справка за потреблението и извлечение
за фактури и плащания се установява, че в счетоводството на ответното дружество
обект с абонатен номер ********** се води на името на ищцата и на адрес ***както
и че всички фактури издавани в периода от 12.05.2017г. до 14.05.2019г. за
потребена на адреса ел. енергия са с получател ищцата и са заплатени на
ответното дружество.
Събраните
доказателства обуславят извода, че обекта на потребление на ищцата с
административен адрес *** е идентичен с имота, в който ответното дружество
доставя ел. енергия и го е вписало с адрес ***. В самият нотариален акт, с
който ищцата се легитимира като собственик на имота, апартамента е посочен с
адрес ***.
От
констативен протокол № 1202167 се установява, че на 26.04.2018г. служители на „Енерго-про
Мрежи“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на
потребление на ищцата. При проверката е констатирано наличието на запис в невизуализиран
на дисплея на електромера регистър. Средството за търговско измерване е
демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за
проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели. Процесният
електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел
Русе. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол
№789/07.05.2019г., в който е отразено, че е установена намеса в тарифната схема на електромера и
наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на
дисплея на електромера. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Със становище
от 16.05.2019г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „Електроразпределение
Север“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 11736
кВтч, от които 2090 кВтч за периода от 27.04.2017г. до 30.06.2017г. и 9646 кВтч
за периода от 01.07.2017г. до 26.04.2018г. по клиентския и абонатния номер
водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание
чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като
е издало фактура № ********** от
28.05.2019г. за сумата от 2108,81 лева, с получател Ц.К.К..
По делото са
ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа
експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е
еднофазен, произведен е през 2015г. и към датата на проверката е бил в срока си
на метрологична годност. Липсват данни за вмешателство в измервателната схема,
в която е включено СТИ. Цялата потребена от абоната електроенергия била
натрупана общо в невизуализирания регистър 1.8.3 и във визуализираните регистри
1.8.2 и 1.8.1, като по делото няма приложени данни от съдържанието на
регистрите на процесния електромер при монтирането му на обекта. Според вещото
лице, електроенергията в регистър 1.8.3 е преминала през процесния електромер
към захранващия кабел на абоната и е потребена чрез инсталацията на процесния
обект. С оглед пропускателната способност на линията било технически възможно
допълнително начисленото количество ел. енергия да е потребено в обекта на
ищцата. Изчисленията по корекционната процедура били аритметично точни.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на
ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в
редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за
корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява
стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била
фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на
откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката
и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ
стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел.
енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита
по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се
отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и
към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от
енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо
място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните
процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 26.04.2018г.
Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е
установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от
2108,81 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 27.04.2017г. до 26.04.2018г., което обуславя извод за
основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 837
от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 16568/2019г. на Варненския районен съд,
ХLI-ви състав, с което е прието за установено, че Ц.К.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
2108,81 лв., претендирана като цена на консумирана ел. енергия за периода от
27.04.2017г. до 26.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в гр. Б.,
отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която
сума ответното дружество е издало фактура № **********/28.05.2019г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г да заплати на Ц.К.К., ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: