РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Балчик, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200199 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** представлявано от управителя В. Л. А., против Наказателно постановление №*** от ***
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, с което на
дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 8000 (осем хиляди) лв., за нарушение на чл. 61, вр. чл.
16, т. 1, б. „б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Оспорва се извършването на соченото в НП нарушение с
твърдения, че по време на проверката процесното скеле е било в процес на подготовка за
използване - върху него имало хора, които анкетирали рамките на скелето към съответната
прилежаща фасадна стена. Твърди се, че законният представител на въззивното дружество
бил взел решение вместо бордови ленти за крака да постави ограждаща предпазна мрежа,
която към момента на проверката все още не била доставена. В изпълнение на устното
предписание на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич по
разпореждане на бригадира на обекта още на *** г. работниците направили парапети и
извършили монтирането им като по този начин отстранили констатираното нарушение.
1
Сочи, че с издаване на обжалваното НП е нарушен принципът ne bis in idem, защото с НП
№*** от *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, е
вменено нарушение на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 93 от Наредба №2/2004 г. за
това, че не е използвана прикрепена към същото скеле стълба. Наред с това се излага, че са
посочени различни качества на привлеченото към административно наказателна
отговорност юридическо лице, като в НП е посочено, че нарушението е извършено от лице,
което има качеството на строител, а същевременно е наложено наказание на лице, което има
качеството на работодател. Поддържа се още, че в НП не е описано на колко нива е скелето,
колко площадки има, имало ли е обезопасени проходи чрез стълби между различните нива и
по какъв начин не е било обезопасено самото скеле. Поради изложеното се отправя искане за
отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът
на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира се присъждане на
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано,
се представлява от процесуални представители, които поддържат жалбата на заявените в нея
основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в открито заседание моли за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Пледира за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На *** г. длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, измежду
които и свидетелите К. А. А. и Е. И. К. извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство на строителен обект „Енергийно обновяване на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ с адрес: ***, където въззивното дружество е строител,
съгласно сключен договор с възложителя Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“. В хода на проверката било установено, че работници извършвали СМР на
височина върху изградено метално скеле на строителната площадка, на което не били
монтирани защитни бордови ленти за крака.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
№ ПР*** г., в който е отразено, че нарушението е отстранено в хода на проверката.
На *** г. свид. К. А. А. съставила АУАН срещу въззивното дружество за нарушение
на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, който бил връчен на управителя на дружеството.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На *** г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич приел
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН и издал обжалваното
2
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите К. А. К., М. Р. К., Г. В. В. и Е. И. К. и
частично от показанията на свидетелите Й. А. А. и С. И. С.; и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, НП №*** от *** г., протокол за извършена проверка №
ПР*** г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, писма изх. № *** г. и изх. № ***г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, адресирано до управителя на „***.“
СД, констативен протокол изх. № *** г.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите К. А. К., М. Р. К., Г. В. В. и
Е. И. К. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира частично свидетелските показания на свидетелите Й. А. А. и С. И. С..
Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че в
деня на проверката скелето е било в процес на монтаж.
Съдът кредитира и писмените доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята
съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните
писмени и гласни доказателства, настоящият състав в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 от ЗАНН. НП
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Възражението на въззивника, че от страна на административно наказващия орган не
е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление
не са посочени броя нивата на скелето, колко площадки е имало и имало ли е обезопасени
проходи чрез стълби между различните нива, съдът намира за неоснователно. Няма
изискване в закона за описанието им, поради което и съдът намира, че не е налице
твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правото на защита на наказаното лице. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е обвинен.
Освен това липсата на точен брой нива или площадки не е пречка за установяване на
3
нарушението, което е налице, щом всяка използвана площадка или всяко средство за достъп
не е обезопасено съгласно Наредбата.
В § 1, т. 9 от ЗЗБУТ е дефиниран критерият за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – това са най-малките допустими
изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност
при работа.
В разглеждания случай, предвид специфичния характер на дейностите по
строителство, с Наредба № 2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са въведени специални
изисквания, на задължените лица и е вменено задължение за извършване на конкретни
действия по изпълнението им, част от които е предприемане на съответни предпазни мерки
за защита на работещите от рискове, произтичащи от това да се осигури безопасност при
работа на височина и да се предотвратят паданията от височина на хора и предмети, чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение. След като при строителните работи такива не са
били осигурени, следователно е засегнато здравето, нещо повече, животът на работещите на
обекта, то несъмненият извод е, че не са били изпълнени комплексните здравословни и
безопасни условия на труд.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил разпоредбата чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, съгласно която паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение.
Съгласно чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредбата строителят осигурява комплексни ЗБУТ на
всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие
с минималните изисквания на тази наредба.
Основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали към датата на проверката
- *** г. скелето е било в експлоатация (готово и използвано за саниране/замазване) или в
процес на незавършен монтаж.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - инспекторите от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Добрич, които са преки очевидци на проверката се установява,
че скелето е било в режим на експлоатация за строително-монтажни работи. Така от
показанията на свид. Е. К. се установява, че по време на проверката върху последното ниво
на скелето (третото) е имало работници, които са поставяли изолация на височина повече от
4 м. Посочените като установени от разпитаното лице обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свид. К. А., според които работниците са извършвали саниране на сградата и
4
половината от сградата (от ляво на дясно) вече е била санирана, което е безспорно
доказателство за това, че скелето е използвано по основното си предназначение – за
саниране и топлоизолация. От друга страна свидетелските показания на техническия
ръководител – свид. А* в частта, съдържаща твърдения, че работниците са извършвали само
„анкериране“ (укрепване), съдът преценява като недостоверни, предвид роднинската връзка
на свидетеля с ангажиралата я страна и пряката му заинтересованост от изхода на делото.
Същите не са подкрепени от убедителни доказателства, а отделно са лишени и от житейска
логика, тъй като върху сградата е била поставена изолация на височина повече от 4 м., което
не би могло да се случи без да се използва скелето. Съдът не кредитира и показанията на
свид. С. С.в частта, съдържаща твърдения, че в момента на проверката работниците са
пренасяли елементи от скелето и тепърва е предстояла височинната изолация, доколкото
същите не се подкрепят от останалите доказателства.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на
строителния обект, находящ се на административен адрес *** е изградено скеле за
извършване на работа на височина без монтирани защитни бордови ленти за крака.
Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да обезопаси процесното скеле
срещу опасността от падане от височина, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл. 61, вр. чл.
16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Съдът не споделя възраженията на въззивното дружество, че работниците са
изчаквали получаването на предпазна мрежа за прикрепване към скелето. Нарушението по
НП № *** (липса на бордова лента) е квалифицирано по чл. 61 във връзка с чл. 16, т. 1, б.
„б“ от Наредба № 2/2004 г. Изискването за наличие на бордова лента е минимално
задължение за осигуряване на безопасност на работещите на скеле. След като е установено,
че скелето е изградено и използвано за СМР на височина (саниране), липсата на този ключов
елемент на обезопасяване представлява пряко нарушение на тези норми, независимо дали
изпълнителят е чакал „по-сигурна“ мрежа.
Субект на административно-наказателна отговорност по чл. 413, ал. 2 от КТ е лице,
което има качеството на "работодател". Легалната дефиниция на "работодател" е дадена в §
1, т. 1 от ДР на КТ – "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
§ 1, т. 2 от Наредбата дава легална дефиниция на понятието "строител" - лицето,
определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивното дружество към процесната дата е
имало едновременно качеството и на работодател, и на строител, поради което и същото
5
носи административнонаказателна отговорност почл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Неоснователно е и възражението на въззивното дружество, че е нарушен принципът
"ne bis in idem". От съдържанието на представените по делото две наказателни
постановления се установява, че са налице две отделни нарушения на Наредба №2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Така с НП № *** от *** г. въззивното
дружество е подведено под административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.
61 вр. чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/2004 г. и цели предотвратяване на падането на
материали, инстР.ти или работници от скелето, като защитава както работещите на скелето,
така и тези под него, а с НП № *** от *** г. – за нарушение на чл. 93, ал. 1 от Наредба №
2/2004 г., което касае безопасността на достъпа и излизането от работните площадки, което е
различен състав и предотвратява различен вид риск (падане при качване/слизане). Съгласно
чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно лице е извършило няколко отделни нарушения, то наложените наказания се
изпълняват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в конкретния случай правилно
наказващият орган е наложил отделно наказание за всяко нарушение, като без значение е
обстоятелството дали административните наказания са наложени с едно или няколко
отделни наказателни постановления.
В случая е възникнала за т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на
въззивното дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1. нарушението
да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2. от него да не са
произтекли вредни последици за работници и служители.
От събраните по делото доказателства се установява, че установеното нарушение е
отстранено непосредствено след приключване на проверката от контролните органи. Няма
данни за някого от работещите на обекта да са произтекли вреди от закъснялото изпълнение
6
на задължението. Поради това и съдът намира, че са налице предпоставките, залегнали в
нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното и с оглед наличието на кумулативните предпоставки на чл. 415в
от КТ материалният закон не е бил приложен правилно от наказващия орган като санкцията
за извършеното нарушение е определена по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ.
При приложение на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ обжалваното НП следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер на 8000
лв. бъде намалена до предвидения в закона максимум от 300 лв. при съобразяване с
обстоятелството, че са нарушени правни норми, гарантиращи осигуряване на безопасни
условия на труд.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка от тях прави искане
за присъждането им.
Въззивната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1400 лв., извършването на които се установява с платежен документ от
11.11.2025 г. Настоящият състав приема за основателно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна
сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. Дължимото в полза на
въззивната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1100 лв.,
съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно с уважената част от жалбата размерът
на дължимите разноски на „***.“ СД възлиза на 1058.75 лв., на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич е териториално поделение на
специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" -
Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. "Княз А. Дондуков" № 3, съдът намира, че за заплащане на
разноските на въззивната страна следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 130.00 лв., от които има право на 4.87
лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал.
3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, което следва да бъде присъдено в полза на юридическото
лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №*** от *** г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, с което на „***.“ СД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** представлявано от управителя В. Л. А., на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 8000 (осем хиляди)
лв., за нарушение на чл. 61, вр. чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 8000 (осем
хиляди) лв. на 300 (триста) лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", ЕИК ***, със
седалище ***, да заплати на „***.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В. Л. А., сумата от 1058.75 лв. (хиляда петдесет и осем лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя В. Л. А., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", ЕИК ***, със седалище ***, сумата от 4.87 лв. (четири лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8