№ 198
гр. Добрич, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230200420 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
****, издаден от ОДМВР Добрич, с който на М. К. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като
незаконосъобразен.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
1
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № ****, издаден
от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило
за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган
и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това
правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се
до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а
що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От
това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на
изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен
съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се
налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се
установи тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение
правила на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата
на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид
следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по
пътищата е въведена възможност за установяване на административни
нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по
олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически
средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
2
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият
възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е,
че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че
когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством
автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава
електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение
от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт
от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът
се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението
от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя,
без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4
също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е
израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда
намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се
съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е
приет като доказателство протокол № 3-17-23 от 21.11.2023 г. от проверката
на Мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение
ТFR1-М, № 590/12, в който е посочено, че системата е монтирана на лек
автомобил с рег. № **** (л. 41). Този автомобил следва да бъде позициониран
и системата – включена. В този смисъл присъствието на полицейски
служител не означава, че по някакъв начин последният влияе на
констатирането и заснемането от автоматизирането техническо средство на
нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната
3
система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от
изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената схема на установъчните
пунктове по контрол на скоростта за съответната територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е
посочено мястото на извършване на нарушението – с. **** по второкласен
път ІІ-27 на км. 82+1, срещу кметството на с. ****. В самия снимков
материал, приложен по делото са изписани и точните географски координати
на местоположението на патрулния автомобил. В тази връзка е и приложената
по делото Информация за силите и средствата от Второ РУ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР - Добрич, изпълняващи задълженията
си с автомобили с монтирани GPS устройства за времето от 08:30 часа до
17:30 часа на 01.03.2024 г. (л. 21). В настоящия случай, соченото място на
извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Добрич, от която
е издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да
се издават от съответното районно управление, на чиято територия е
установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено
в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция,
то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на
документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези
реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите
на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото
обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид,
4
че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу издадения
електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че
като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал
съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната
уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от
процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.03.2024 г., в 13:55
часа, в с. **** по второкласен път ІІ-27 на км. 82+1, срещу кметството на с.
****, с МПС - товарен автомобил „****”, с регистрационен номер ****, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ТFR1-М 590. При разрешена стойност на скоростта 50
км/ч е установена стойност на скоростта 75 км/ч, като превишената стойност
на скоростта е 25 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на М. К. С., на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, като в обжалвания
електронен фиш изрично е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ **** на
05.12.2023 г.
В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. К. С., по следните
съображения:
Видно от материалите по делото, първоначално за същото нарушение е
бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР
Добрич (л. 50), с който на З.Т.И., в качеството на законен представител на
5
фирма „****“ АД, ЕИК ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е въведена една законова
презумпция, че извършител на нарушението е законният представител на
дружеството – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението
или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Добрич (л. 51), към датата на извършване на нарушението
товарният автомобил „****”, с регистрационен номер **** е бил собственост
на „****“ АД, ЕИК ****.
Съгласно справка от Търговския регистър, който е публичен, към датата
на нарушението – 01.03.2024 г., З.Т.И. е имала качеството на законен
представител на „****“ АД и като такава, в изпълнение на процедурата по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е представила в ОДМВР-Добрич писмена декларация с
данни за лицето, на което е предоставила управлението на моторното
превозно средство – М. К. С., както и копие на свидетелството й за
управление на моторно превозно средство (л.л. 48-49). Т.е., в
законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, З.Т.И. е представила
в ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, поради което първоначално издаденият електронен фиш е
бил анулиран, а на лицето посочено в декларацията – М. К. С. е бил издаден
процесният електронен фиш.
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
физическо лице, извършило нарушението, респективно - ползвател на
моторното превозно средство.
В действителност, в съответната графа на ЕФ, който е бланков и е
6
издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,
фигурира текста „Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател“.
Тази непрецизност обаче не е съществена, тъй като не е довела до неяснота за
жалбоподателя да разбере за какво нарушение и в какво качество е наказан, а
именно – като ползвател, респективно – лице, управлявало автомобила.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 -
М 590, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54
от 2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя,
че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
7
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към датата на нарушението - 01.03.2024 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането
в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали
в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ,
бр. 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият
въззивен състав приема, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на
Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнение изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна следва да се отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр.
„последно” от Наредбата изрично е посочено, че за нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение електронни фишове не се издават. По
аргумент на противното следва да се приеме, че ако са спазени всички
останали предпоставки, указани в Наредбата, нарушение, фиксирано с
мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да се
докаже, че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в
движение към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно
настоящия случай. Както вече бе посочено, ЕФ съдържа всички реквизити,
установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
8
От доказателствата по преписката се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от Българския
институт по метрология, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване.
Видно от приложения по делото протокол № 3-17-23 от 29.11.2023 г. от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1 – М”, издаден от
Главна дирекция „Национална полиция” при Министерство на вътрешните
работи, сектор „Полицейска техника” към отдел „Управление на
собствеността”, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 590/12, № от ДР 4835, №
МПС **** е преминала последваща проверка на 29.11.2023 г., като
периодичността на проверката е 12 месеца. Годността на средството за
измерване е удостоверена със знак за последваща проверка 02701, който
представлява холограмен стикер, залепен на видно място върху корпуса на
средството за измерване (л.л. 40-41). С други думи – средството за измерване-
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип „ТFR1 – М” с идент. № 590/12, е било технически изправно и
направените с него измервания към дата 01.03.2024 г. са в съответствие със
Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1 - М” с идент. № 590/12, №
от ДР 4835, № МПС ****.
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с рег. № 255р-
2471/06.03.2024 г. с дата на използване 01.03.2024 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен за
времето от 13:10 – 14:30 часа на дата 01.03.2024 г., при стационарен режим на
измерване и посока за задействане - приближаващ (л. 20). Видно от същия
9
протокол, в мястото за контрол е липсвал пътен знак за ограничение на
скоростта, като е важило общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че заснемането на
нарушението е станало обективно, чрез включване на мобилното техническо
средство и извършване на необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол от полицейския служител М.Д.Д.,
който е поставил началото и края на работния процес. Следва да се отчете и
обстоятелството, че М.Д.Д. е преминал обучение „Контрол на пътното
движение чрез използване на технически средства, автоматизирани
информационни системи и работни станции за отдалечен достъп от
полицейските органи“, за което има издадено от Академията на
Министерство на вътрешните работи Удостоверение за професионална
квалификация и Удостоверение за завършен 1-седмичен курс за
допълнително обучение (л. 25 и л. 25 гръб).
Ето защо съдът намира, че процесната система за видеоконтрол е годно
техническо средство, като производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаването на електронен
фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила. В тази
насока е и константната съдебна практика.
Според обжалвания фиш, установената стойност на скоростта е 75 км/ч,
като превишението на скоростта е 25 км/ч. В приложения към ЕФ снимков
материал е посочено, че измерената скорост е 78 км/ч, като превишението е
28 км/ч. Установеното разминаване намира логичното си обяснение, че при
съставяне на ЕФ се приспадат 3 км/ч от измерената с техническото средство
превишена скорост с цел отчитане на възможното отклонение от плюс/минус
3 км/ч, което е предвидено в техническата характеристика на радарното
устройство. В случая в ЕФ се приема факт от правно значение, който е по-
благоприятен за нарушителя. Доколкото визирането на по-малка скорост на
движение от измерената, води до прилагане на по-благоприятен за
нарушителя режим, то не може да се говори за нарушение, още повече такова,
представляващо основание за отмяна на ЕФ.
В този смисъл, съдът намира нарушението за безспорно установено,
като наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
10
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва ... за
превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв. Когато нарушението по ал. 1, т.
1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер (чл. 182, ал. 4 от ЗДвП).
В настоящия случай, безспорно е установено, че превишението на
максимално разрешената скорост е с 25 км/ч.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33 от ДР на Закона за движението по
пътищата, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
Видно от приложения по делото електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К № 8379458, издаден от ОДМВР Добрич, влязъл в сила на
05.12.2023 г. (л.л. 55-57), на М. К. С., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 100 лева. Това обстоятелство изрично е посочено и в
обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № ****, издаден
от ОДМВР Добрич.
Нарушението, предмет на настоящото дело е извършено на 01.03.2024г.,
т.е., в едногодишния срок от наказването на С. с електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К № 8379458, издаден от ОДМВР Добрич, влязъл в сила
на 05.12.2023 г. за същия вид нарушение, поради което е налице
квалифициращият признак „повторност“.
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във
вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с ЕФ е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лв.
11
Наложеното наказание глоба в размер на 200.00 лв. е законоустановено
и не подлежи на преразглеждане от съда.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и
издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система следва да се потвърди, като
законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ОДМВР - Добрич искане, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание
и не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да
се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № ****, издаден от ОДМВР Добрич, с който на М. К. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР - Добрич, сума в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13