Решение по гр. дело №5829/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1703
Дата: 7 ноември 2025 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20244430105829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1703
гр. Плевен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Н.а
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430105829 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид :
Производството е по искове с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ.
Ищецът - ***, ***, е предявил срещу Д. Г. П., ЕГН **********, от ***,
иск на осн. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 45 от ЗЗД -
за сумата от общо 32 000лв., частичен от общо 558 964.22лв., както следва:
1. 6 000 лв., частичен от 80 000 лв., представляващи изплатена от ***
главница на присъдено обезщетение на С.С. за претърпени неимуществени
вреди;
2. 1 000лв., частичен от 27 893.07 лв., представляващи изплатена от
*** лихва за забава;
3. 6 000лв., частичен от 50 000 лв., представляващи изплатено
обезщетение от ***;
4. 1 000лв., частичен от 19947.53лв., представляващи изплатена от
*** лихва на главницата на присъдено обезщетение;
5. 5 000 лв., частичен от 100 000 лв., представляващи изплатеното от
*** обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.С.;
6. 1 000 лв., частичен от 27 893.07 лв., представящи изплатената от
1
*** лихва на главница на присъдено обезщетение.
7. 5 000лв., частичен от 100 000лв., представляващи изплатеното от
*** обезщетение за неимуществени вреди претърпени от А.Б.;
8. 1000лв., частичен от 27 041.20лв., представляващи лихва,
начислена върху горепосоченото задължение.
9. 5 000лв., частичен от 100 000 лв., представляващи изплатени от
*** претърпени от С.М. неимуществени вреди;
10. 1 000лв., частичен от 27 041.20 лв. представляващи изплатена от
*** сума за лихва за забава.
Ищецът сочи, че на 22.03.2019г., в ***, при управление на МПС с ***,
***, с *** и водач Д.А.Б., ЕГН **********, е настъпило ПТП между лекия
автомобил и трактор с ***, управляван от Д. Г. П., ЕГН **********, при което
С.Е.С. с ЕГН ********** е претърпяла множество изключително тежки
увреждания, и водачът на лекия автомобил Д.А.Б. е загинал. Сочи, че
произшествието е настъпило, след като водачът на трактора излизайки от
стопанския двор в града, и включвайки се в главния път, е отнел предимството
на лекия автомобил, управляван от Д.А.Б.. Сочи, че е налице наказателно
производство, поради наличието на съставомерен противоправен резултат,
реализиран от Д. Г. П., предмет на НОХД №841/2020г. по описа на ОС-Плевен.
Сочи наличие на две граждански дела, с предмет репариране на
неимуществените вреди – гр.д. №303/2020г. на ПлОС, с ищец С.С. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие на травматичните увреждания
получени от ПТП, и гр.д. № 694/2020г. на ПлОС с ищци С.С., А.Б. и С.М..
Сочи, че по НОХД 841/2020г. на ПлОС е налице влязла в сила присъда с която
подсъдимия Д. Г. П. е признат за виновен и му е наложено наказание. След
влизане в сила на присъдата, по двете граждански дела били постановени
влезли в сила решения, и ищецът *** е изплатил следните суми:
I. по гр.д. №303/2020г. на ПлОС и по гр.д. №410/2023г. на ВТАС:
1. Сумата от 80 000. 00 лв., изплатена на 28.07.2023г.,
представляваща главница на присъдено обезщетение за претърпените от С.С.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени телесни увреждания, а
именно: разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, счупване на
2
шест ребра, счупване на костите на предмишницата, счупване на дясната
бедрена кост.
2. Сумата от 27 893.07 лв., изплатена на 28.07.2023г.,
представляваща лихва на главница за присъдено обезщетение;
3. Сумата от 50 000.00 лв. изплатена на 12.12.2023г. представляваща
главница по присъдено обезщетение за неимуществени вреди;
4. Сумата от 19947.53 лв, изплатена на 12.12.2023г. представляваща
лихва на главница за присъдено обезщетение.
II. по гр. дело 694/2020г. на ПлОС:
1. Сумата от 100 000.00 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляващо присъдено обезщетение за претърпени от С.С.
неимуществени вреди, реализирани от загубата на нейния ***;
2. Сумата от 27 041.22 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото
обезщетение;
3. Сумата от 100 000. 00 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляващо присъдено обезщетение за претърпени от А.Б.
неимуществени вреди, реализирани от загубата на неговия ***;
4. Сумата от 27 041.20 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото
обезщетение;
5. Сумата от 100 000. 00 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляващо присъдено обезщетение за претърпени от С.М.
неимуществени вреди, реализирани от загубата на нейния ***;
6. Сумата от 27 041.20 лв., изплатена на 13.04.2023г.,
представляваща присъдена лихва за забава, начислена върху горепосоченото
обезщетение.
Обща стойност на платените суми е: 558 964.22 лв.
Ищецът твърди, че в мотивната част на решението, постановено по гр.д.
№ 303/2020 г. на ПлОС е прието, че към момента на настъпване на ПТП,
увреждащия автомобил - трактор с ***, не е имал сключена застраховка по
риск „Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено е
3
противоправното поведение и вината на *** Д. Г., както и настъпилите вредни
последици, поради което исковете са уважени; в мотивната част на решението,
постановено по г.д. № 694/2020 г. на ПлОС е прието, че към момента на
настъпване на ПТП, увреждащия автомобил - трактор с *** не е имал
сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено е противоправното поведение и вината на *** Д. Г., както и
настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за търпените от
С.С., А.Б. и С.М. болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, поради
което исковете са уважени.
Сочи, че с изплащане на обезщетението, той встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ.
Сочи, че на осн. чл.223, ал. 2 от ГПК, Д. Г. П. е обвързан от мотивите на
Решение №303/2020г. и Решение №694/2020г. на ПлОС. Моли съда да осъди
ответника да заплати претендираната частична сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ответникът
счита, че искът не е подсъден на РС, оспорва предявените искове. Твърди, че
не знаел, че регистрацията на трактора е била прекратена поради неплащане
на вноска по застраховка ГО, че му е съставен АУАН затова, че издаденото НП
е отменено по НАХД 1998/2019г. на ПлРС. Сочи, че явно застрахователят е
упражнил правото да прекрати застрахователния договор при неплащане на
вноска, но не е имало умисъл от страна на ответника за противоправно деяние,
т.к. уведомяване за служебно прекратяване на регистрацията не е имало.
Твърди, че за да са налице предпоставките за предявяване на иска срещу него
е следвало да има изрична уговорка в застрахователния договор за
автоматично прекратяване на договора 15 дни след падежа на разсрочена и
неплатена вноска и застрахованият да не я е платил. Твърди, че уведомяване за
прекратяване на договора не е сторено. Твърди, че ищецът не е бил уведомен
от застрахователя за прекратяване действието на застраховката за посочения
трактор, управляван от ответника. Моли съда да отхвърли предявените
искове. В с.з. заявява, че не оспорва, че посочените от ищеца суми са
заплатени на пострадалите лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
4
доводите на страните, намира за установено следното: Делото е подсъдно на
ПлРС, доколкото, независимо от посочената като обща сума от ищеца на
исковете - общо 32 000лв., частичен от общо 558 964.22лв., в случая се касае
за 10 отделни иска, на различни основания, произтичащи от различни ЮФ, за
суми, заплатени на различни лица и на различни дати, които искове са
частични и исковите претенции по всеки един от тях са под 25 000лв., поради
което родовата подсъдност е на РС.
Не е спорно между страните, че:
С присъда по дело НОХД №841/2020г. по описа на ОС-Плевен, в сила от
12.09.2022г., ответникът Д. Г. П., е признат за виновен в това, че на
22.03.2019г., около 16.45ч. в ***, при управление на МПС – *** с ***, е
нарушил правилата за движение – чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Д.А.Б., средна телесна повреда на С.Е.С., порди което на
осн. чл. 343 ал.4вр. с ал. 3, предл. второ б. „б“ предл. първо, вр. с ал. 1, вр. 342,
ал. 1 предл. 3, вр. чл. 2 ал. 1 от НК, както и във вр. с чл. 58 а ал. 4 от НК вр. с
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, му е наложено наказание ЛС на една година и
единадесет месеца, отложено с четиригодишен изпитателен срок;
С решение по гр.д. № 303/2020г. на ПлОС, ищецът *** е осъден да
заплати на С.Е.С., на осн. чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1 т.2 б. "а" вр. 519 ал. 1
от КЗ, 130 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП на 22.03.2019г., причинено от ответника Д. Г. П. при
управление на МПС – *** с ***, за което МПС не е имало валидно сключена
застраховка ГО, ведно със законната лихва от 24.03.2020г. до окончателното
заплащане на сумата. Решението е влязло в сила в цялост на 11.01.2024г. и е
било постановено при участието на ответника Д. Г. П. в качеството на трето
лице -помагач на страната на ***;
С решение по гр.д. № 694/2020г. на ПлОС, ищецът *** е осъден да
заплати на ищците С.Е.С., на А.Д.Б. и на С.Н.М. на осн. чл. 557, ал. 1 т.2 б. "а"
от КЗ вр. чл 50 от ЗЗД, суми в размер на по 100 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.03.2019г., с
незастраховано МПС, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до
окончателното заплащане на сумата. Решението е влязло в сила на 17.05.2023г.
и е било постановено при участието на ответника Д. Г. П. в качеството на
трето лице -помагач на страната на ***.
5
Не е спорно също така, и е признато за ненуждаещо се от доказване
между страните, че с платежни нареждания ищецът е заплатил както следва:
на 28.07.2023г. по сметката на С.Е.С. са изплатени общо 107 893.07лв. с
основание - плащане по щета гр.д. 303/2020;
На 12.12.2023г. по сметката на С.Е.С. са изплатени общо 69 947.53лв. с
основание плащане по щета гр.д. 303/2020;
На 13.04.2023г. по сметката на С.Е.С. са изплатени общо 127 041.22лв. с
основание плащане по щета гр.д. 694/2020;
На 13.04.2023г. по сметката на С.Н.М. са изплатени общо 127 041.22лв. с
основание плащане по щета гр.д. 694/2020;
На 13.04.2023г. по сметката на А.Д.Б. са изплатени общо 127 041.22лв. с
основание плащане по щета гр.д. 694/2020.
По делото е приложено НАХД 1998/2019г. на ПлРС, от което е видно, че
на ответника е било издадено НП 19-0940-000525/02.09.2019г., с което същият
е бил наказан с глоба от 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, поради управляването на датата на ПТП, на МПС със служебно
прекратена регистрация, което е квалифицирано като нарушение по чл. 140 ал.
1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. С
Решение от 16.01.2020г., в сила от 12.02.2020г. по посоченото дело,
наказателното постановление е било отменено, като решаващите мотиви на
съда са били, че при доказаната фактическа обстановка е следвало да се
наложи наказание не по чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП, а по чл. 175 ал 3 пр. 1
ЗДвП.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на законова
суброгация, в конкретния случай - вместо делинквента, причинил вреди при
управление на МПС, незастраховано по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С изплащането на
обезщетение на пострадалите същият се суброгира в правата на задълженото
спрямо тях лице, доколкото има право на регрес към същото. Този регрес е
уреден в чл. 558 ал. 7 от КЗ - след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал.
1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
6
изплащането му. Безспорно се установи по делото, че процесното пътно-
транспортно произшествие е причинено от ответника, който е управлявал
автомобила си без наличие на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Това обстоятелство е намерило израз и в
диспозитивите на двете осъдителни решения на ПлОС, с които ищецът *** е
осъден да заплати на пострадалите обезщетения за неимуществени вреди от
деянието на ответника, който е участвал като страна и в двете производства –
трето лице –помагач на ***. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението е задължително за третото лице, в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то
не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Установителното действие има за предмет всички становища на съда,
намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации, правни
изводи, становища по преюдициални въпроси/, доколкото обуславят изводите
относно спорното право.
Възражението на ответника, че не е бил уведомен като собственик на
МПС за прекратяване на регистрацията на ППС /което няма значение за
делото/ и не е бил уведомен от застрахователя за прекратяването на
застрахователния договор по застраховка ГО /относимо към застрахователния
спор/, съдът намира за ирелевантно по следните причини: ПТП е настъпило на
22.03.2019г., и съгласно справката на л. 30 от НАХД 1998/2019г. на ПлРС, към
30.03.2018г. е била налице неплатена вноска по застраховка ГО за посоченото
МПС *** с *** Справката на л. 40 от настоящото дело /както и на л. 62 и л.
280 от гр.д. 694/2020г. на ПлОС/ сочи, че МПС с ***е имало сключена
застраховка ГО с начало 10.10.2017г. и край – 09.10.2018г., като
междувременно е отбелязано прекратяване на 24.01.2018г. Само тези
обстоятелства са достатъчни, за да се заключи, че към датата на ПТП, дали е
прекратен застрахователния договор и дали ответника е уведомен за
прекратената застраховка, е без значение, защото и без уведомяване, срокът на
застраховката е бил изтекъл на 09.10.2018г. – преди настъпване на ПТП. Не
се твърдя от ответника, нито в настоящето, нито в производствата пред ПлОС,
че той е сключил последваща застраховка, която да обхваща датата на ПТП -
22.03.2019г., за да може да бъде обсъждано – имало ли е плащане по нея,
7
имало ли е прекратяване и бил ли е уведомен ответникът за прекратяване на
следващ застрахователен договор. Видно от приложената справка от база
данни на *** на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховки ГО, към 22.03.2019г. / л. 145 от гр.д. 303/2020г. на ПлОС/,
застраховка за МПС с ***не е имало, поради което и не е отбелязвано такава
да е била прекратена или анулирана. Поради горното, възражението, че
ответникът не е знаел, че застраховката на собственото му МПС не е валидна,
е неоснователно – той въобще не е сключил такава, която да може да
противопостави в производствата по всички дотук обсъдени дела.
В случая задължителната сила на присъдата на осн. чл. 300 от ГПК, е
съобразена при решаването на гр.д. № 303/2020г. и на гр.д. 694/2020г. на
ПлОС както и в настоящия казус, но за настоящето производство решението
по НАХД 1998/2019г. на ПлРС за отмяна на съставеното на ответника НП 19-
0940-000525/02.09.2019г. няма обвързваща съда сила, още повече, че в него
НП е отменено поради съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон при издаването му, а не поради липса на нарушение,
извършено от ответника.
Безспорно се установи по делото, че след влизане в сила на решенията
на ПлОС, ищецът е изплатил сумите по съдебните решения, възстановявайки
на пострадалите причинените вреди, ведно с лихвите. По силата на
плащането, ищецът е встъпил в правата на пострадалите лица, по смисъла на
чл. 558, ал. 7 от КЗ относно платените суми за обезщетения и лихви.
Поради горното, всички посочени искове – частични за главници и за
лихви се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени. Върху
всяко едно вземане, като съдебно установено такова, и след плащането –
станало предмет на регресно вземане, следва да се присъдят и лихви, начиная
от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане
По разноските:
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 1280 лв. С
исковата молба се претендира и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът
намира, че следва да се определи в размер на 200 лв., предвид правната и
фактическа сложност, но и броя и материалния интерес на предявениет с
исковата молба искове. Поради горното, общият размер на дължимите от
ответника разноски следва да се определи на 1480.00 лв.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, Д. Г. П., ЕГН **********, от ***,
***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите,
представляващи регресни вземания за изплатени обезщетения за
неимуществени вреди и лихви, присъдени с влезли в сила съдебни решения,
постановени по гр.д. № 303/2020г. на ПлОС и гр.д. № 694/2020г. на ПлОС,
както следва:
1. 6 000 лв. - частично от 80 000 лв., представляващи изплатена от
*** главница на присъдено обезщетение на С.С. за претърпени
неимуществени вреди по гр.д. № 303/2020г. на ПлОС;
2. 1 000лв. - частично от 27 893.07 лв., представляващи изплатена от
*** лихва за забава по гр.д. № 303/2020г. на ПлОС;
3. 6 000лв. - частично от 50 000 лв., представляващи изплатено
обезщетение от *** главница на присъдено обезщетение на С.С. за претърпени
неимуществени вреди по въззив на гр.д. № 303/2020г. на ПлОС;
4. 1 000лв. - частично от 19947.53лв., представляващи изплатена от
*** лихва върху главницата на присъдено обезщетение по въззив на гр.д. №
303/2020г. на ПлОС;
5. 5 000 лв. - частично от 100 000 лв., представляващи изплатено от
*** обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.С. по гр.д. №
694/2020г. на ПлОС;
6. 1 000 лв. - частично от 27 893.07 лв., представящи изплатена от
*** лихва на главница на присъдено обезщетение на С.С. по гр.д. № 694/2020г.
на ПлОС;
7. 5 000лв. - частично от 100 000лв., представляващи изплатено от
*** обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А.Б. по гр.д. №
694/2020г. на ПлОС;
8. 1000лв. - частично от 27 041.20лв., представляващи изплатена от
*** лихва върху обезщетение за неимуществени вреди претърпени от А.Б. по
гр.д. № 694/2020г. на ПлОС.
9
9. 5 000лв. - частично от 100 000 лв., представляващи изплатени от
*** претърпени от С.М. неимуществени вреди по гр.д. № 694/2020г. на ПлОС;
10. 1 000лв. - частично от 27 041.20 лв., представляващи изплатена от
*** лихва върху обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.М. по
гр.д. № 694/2020г. на ПлОС,
ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от
10.10.2024г. до окончателното заплащане на сумите.

ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН **********, от ***, ***, да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата 1480.00 лв., представляваща
деловодни разноски.

Сумите могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца по банкова
сметка в ***.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10