ПРИСЪДА

 

№ 186/22.07.2020 г.                                                   Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                  V наказателен състав

На двадесет и втори юли                                две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: КАТЯ БОЕВА

        Съдебни заседатели: ЕЛКА ГЕОРГИЕВА

                                         НЕДЯЛКА КАЦАРОВА

 

Секретар МАРИЯ КОЛЕВА

Прокурор ЕЛКА КАРАНИНОВА  

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД № 2083 по описа за 2019 г.   

  

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В.Н.Т.  - родена на  *** ***, ..., българска гражданка, с висше  образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че  през периода от неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год. до 24.04.2018 год. в гр. Пловдив, в с. Първенец, обл. Пловдивска, ГКПП „Капитан Андреево“,  Република България и гр. Истанбул – Република Турция, при условията на продължавано престъпление в съучастие със съизвършителите В.Г.Г. ***/,  И.И.К. *** и приемал в с. Първенец обл. Пловдив отделно  лице – В.Д.Д./, като съизвършител е набрала, транспортирала от гр.Пловдив, Република България до гр. Истанбул, Република Турция и  превела през границата на страната -  през ГКПП „Капитан Андреево“  отделно лице - В.Д.Д., с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК -  чрез  даване и обещаване на облага – пари, като лицето е било транспортирано и преведено през границата на страната както следва:

- На 20.02.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево“ е транспортирала и превела през границата на страната отделно  лице -  В.Д.Д.  с лек автомобил марка „Опел“ с Рег. № ... /управляван от С.Н.Б./, с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му и при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК -  чрез даване и обещаване на  лицето на облага – пари  и

- На 24.04.2018г. в гр. Пловдив  е направила опит  да транспортира и преведе през границата на страната ГКПП „Капитан Андреево“ с лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег. № ..., собственост на Г. И. П., същото отделно  лице -  В.Д.Д.,  с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му  и при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК чрез даване и обещаване  на лицето на облага – пари, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 159б, ал.2 вр.  ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр.  ал. 1, вр.чл. 26, ал.1 вр.  чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК я ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата В.Н.Т. с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1 НК времето, през което подсъдимата В.Н.Т. е била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР и за срок от 72 часа по НПК, считано от 24.04.2018 г.

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Г.Г.  роден на *** ***, ..., български гражданин, със средно  образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през  периода от  неустановена дата в началото на месец Ноември 2017г.  до 24.04.2018год. в гр. Пловдив, в с. Първенец, обл. Пловдивска, ГКПП „Капитан Андреево“ , Република България и гр. Истанбул – Република Турция, при условията на продължавано престъпление в съучастие със съизвършителите И.И.К.,*** и приемал в с. Първенец обл. Пловдив отделно  лице – В.Д.Д./ В.Н.Т. ***; транспортирала от гр. Пловдив до гр. Истанбул, Р. Турция и  превела през границата на страната през  ГКПП „Капитан Андреево“/ като съизвършител  е набрал отделно  лице – В.Д.Д., с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК -  чрез  даване и обещаване на облага – пари, като лицето е било транспортирано и преведено през границата на страната както следва:

-На 20.02.2018г. през ГКПП „Капитан Андреево“ е било транспортирано и преведено през границата на страната отделно  лице -  В.Д.Д.    /от В.Н.Т./  с лек автомобил марка „Опел“ с Рег. № ...  /управляван от С.Н.Б./, с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му и при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК -  чрез даване и обещаване на  лицето на облага – пари  и

-На 24.04.2018г. в гр. Пловдив  е направен опит  / от В.Н.Т. / да бъде транспортирано и преведено през границата на страната ГКПП „Капитан Андреево“ с лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег. № ..., собственост на Г. И. П., същото отделно  лице -  В.Д.Д.,  с целта по чл. 159а, ал.1 от НК -  с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му  и при условията на чл. 159а, ал.2, т.6 от НК чрез даване и обещаване  на лицето на облага – пари, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 159б, ал.2 вр.  ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр.  ал. 1, вр.чл. 26, ал.1 вр.  чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия В.Г.Г. с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1 НК времето, през което подсъдимият В.Г.Г. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР и за срок от 72 часа по НПК, считано от 24.04.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата В.Н.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 202.18 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата, и сумата в размер на 534,40 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС.

 ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия В.Г.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 202.18 лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата, и сумата в размер на 534,40 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                     2.

Вярно с оригинала! МК                                                                          2.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 22.07.2020 Г. ПО НОХД № 2083/2019 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 5 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 305/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив срещу В.Н. Т. и В.Г.Г. за извършени престъпления по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.

Срещу подсъдимата Т. е повдигнато обвинение за това, че през периода от неустановена дата на месец ноември 2017 г. до 24.04.2018 г., в гр. Пловдив, в с. Първенец, обл. Пловдив, ГКПП „Капитан Андреево” – Република България, и гр. Истанбул – Република Турция, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със съизвършителите В.Г.Г. ***/, и И.И.К. *** и приемал в с. Първенец, обл. Пловдив/, като съизвършител е набрала, транспортирала и превела през границата на страната – ГКПП „Капитан Андреево”, отделно лице – В.Д.Д., с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари, като лицето е транспоритирано и преведено през границата на страната, както следва:

-         На 20.02.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево” е транспортирала и превела през границата на страната отделно лице – В.Д.Д., с лек автомобил марка „Опел”, с рег. № ... /управляван от С.Н.Б./, с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари;

-         На 24.04.2018 г. в гр. Пловдив е направила опит да транспортира и преведе през границата на страната ГКПП „Капитан Андреево”, с лек автомобила марка и модел „Нисан Примера”, с рег. № ..., собственост на Г. И. П., същото отделно лице – В.Д.Д., с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини

Престъпление по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.

Срещу подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за това, че през периода от неустановена дата на месец ноември 2017 г. до 24.04.2018 г., в гр. Пловдив, в с. Първенец, обл. Пловдив, ГКПП „Капитан Андреево” – Република България, и гр. Истанбул – Република Турция, при условията на продължавано престъпление, в съучастие със съизвършителите И.И.К. *** и приемал в с. Първенец, обл. Пловдив/ и В.Т.Н.,***, транспортирала от гр. Пловдив до гр. Истанбул, Република Турция, и превела през границата на страната през ГКПП „Капитан Андреево”, като съизвършител е набрал отделно лице – В.Д.Д., с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари, като лицето е транспоритирано и преведено през границата на страната, както следва:

-         На 20.02.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево” е било транспортирано и превено през границата на страната отделно лице – В.Д.Д., от В.Т.Н., с лек автомобил марка „Опел”, с рег. № ... /управляван от С.Н.Б./, с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари;

-         На 24.04.2018 г. в гр. Пловдив е направен опит от В.Т. Н. да бъде транспортирано и преведено през границата на страната ГКПП „Капитан Андреево”, с лек автомобила марка и модел „Нисан Примера”, с рег. № ..., собственост на Г. И. П., същото отделно лице – В.Д.Д., с целта по чл. 159а ал.1 от НК – с цел да бъде използван за отнемане на телесен орган – бъбрек, независимо от съгласието му, като деянието е извършено при условията на чл. 159а ал.2 т.6 – чрез даване и обещаване на облага – пари, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини

Престъпление по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатите обвинения. Излага възприетата от държавното обвинение фактическа обстановка. Според прокуратурата същата се установяват от показанията на свидетеля Д., частично от показанията на свидетелите К. и Б., както и от обясненията на подсъдимите Т. и Г., дадени в хода на досъдебното производство. Дискредитират се обясненията на подсъдимите в хода на съдебното следствие, като се посочва, че със същите се реализира защитната теза в процеса. В заключение се излагат съображения, че всички събрани доказателства установяват авторството на деянието, мястото и начинът му на извършване, а именно, че е налице т.нар. външен трафик на хора. По отношение на наказанието представителят на държавното обвинение пледира същото да бъде определено при условията на чл. 55 НК, а именно и по отношение на двамата: наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което да се отложи по чл. 66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години. Посочва, че следва да се разпределят разноски измежду двамата подсъдими.

Адв. Т., защитник на подсъдимата Т., посочва, че няма нито едно доказателство в полза на обвинителната теза. Излага съображения, че подсъдимата Т. не е казвала на свидетеля Д., че следва да се представя за роднина на свидетелката К., което се установява от показанията на свидетеля К.. Досежно показанията на свидетеля Д., се посочва, че същият е зависим от алкохол, като се цитират конкретни негови изявление от проведения в хода на съдебното следствие разпит. Акцентира се и на показанията на свидетеля К.. Възразява се, че показанията на свидетеля А. не следва да се кредитират, доколкото е обвързан с Прокуратурата и МВР. Досежно показанията на свидетеля Б., се излагат съображения, че разпитът му е изграден на база защитна версия, доколкото също е бил обвиняемия в настоящото наказателно производство, като от показанията на свидетелите Д., К., Р. и П. следва, че е организирал всичко във връзка с транспортирането на Д. до Република Турция. Посоченото според защитата се потвърждава и от свидетелите К., Ч. и Б.. Досежно удостоверението за родствени връзки се възразява, че твърдяното изпратено електронно съобщение от подсъдимата Т. реално може да е изпратено от всеки един човек, а създаването на електронна поща с имената на подсъдимата е част от детайлно изпипана престъпна схема. Предвид изложения анализ на доказателствата, посочва, че повдигнатото обвинение на подсъдимата Т., се явява недоказано.

Адв. М., защитник на подсъдимата Т., пледира, че същата се явява невинна, доколкото събраните по делото доказателства не се установява какъвто и да е било досег на същата със свидетеля Д.. Посочва, че изложеното от подсъдимата не се явява средство за защита, а доказателствено средство. По отношение на същата се посочва, че нейното поведение е насочено към търсене на начин да помогне на своята майка. Посочва, че от приложената медицинска документация се установява тежкото здравословно състояние на свидетелката К., но не е приложена медицинска документация за евентуалния донор, а единствено рутинно кръвно изследване, като липсват доказателства налице ли е била съвместимост между двамата свидетели. Излага съображения, че буди съмнение обстоятелството, че Д. е пътувал два пъти с подсъдимата Т. за Република Турция, но всичко е било организирано от свидетеля Б., който е имал икономически интерес. От правна страна, защитата се позовава на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Досежно ВДС от СРС, се посочва, че същите касаят комисионна за продажба на имоти, а не обосновават наличието на вмененото на подсъдимата деяние. Възразява се срещу предоставена информация от електронната поща на свидетеля Б.. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че подсъдимата е извършила вмененото и престъпление, се излагат съображения за приложение на чл.9 ал.2 НК. Поради изложеното моли подсъдимата Т. да бъде оправдана.

Подсъдимата Т. за лична защита посочва, че е предоставила фактите по делото и моли съдът да предостави правото.

Адв. С., защитник на подсъдимия Г., пледира, че не са събрани безспорни категорични доказателства за съпричастността на неговия подзащитен към вмененото му деяние. Според защитника, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се основава единствено на реализираната от Криминална полиция акция. Посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като държавното обвинение се позовава единствено на приобщените по делото СРС-та, което е забранено съобразно чл. 177 ал.1 НПК. Поради изложеното моли подсъдимият Г. да бъде признат за невинен.

Подсъдимият Г. за лична защита поддържа изложеното от своя защитник.

В предоставената последна дума, подсъдимата Т. моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. в последната си дума също моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимата В.Т.Н., ЕГН: **********, е родена на *** ***. Същата е ***, *** гражданка. Към настоящия момент живее в гр. ***. Завършила е висше образование, безработна е, омъжена и неосъждана.

         Подсъдимият В.Г.Г., ЕГН: **********, е роден на *** ***. Същият е ..., български гражданин. Живее в гр. ***. Завършил е средно образование, работи и е женен. Към настоящия момент е реабилитиран.

         В началото на 90-те години на XX век, свидетелката Е.К., след боледуване от тежък грип, изпаднала в кома. Установило се, че единият и бъбрек не работил пълноценно, което наложило същата да посещава хемодиализа. Посоченото изцяло променило начинът на живот на свидетелката К. и нейното семейство, включително и на подсъдимата В.Т.. Свидетелката К. започнала да изпитва силни болки, главоболие, не можела да се придвижва и обслужва сама. За да реши здравословния си проблем, свидетелката К. посетила диспансер за бъбречни трансплантации в гр. София. Чрез двама посредника било уредено същата да пътува от Индия, където да и трансплантират нов бъбрек. Това се случило през 1995 г. Там била извършена трансплантация на бъбрек. След посочената интервенция, здравословното състояние на свидетелката К. се подобрило. Същата не чувствала болки, могла да изпълнява домакинските си задължения и да се грижи за своите деца, както и да работи. Започнала да приема лекарства, за може нейният организъм да не отхвърли бъбрека – имуносупресия.

         През 2011 г. свидетелката К. попаднала в списък за промяна на лекарствата, които приемала във връзка с осъществената трансплантанция, със заместители с по-ниско качество. Поради тази причина свидетелката К. започнала да има проблеми с трансплантирания вече бъбрек, като лекари и били съобщили да се подготви, че същият може да откаже. Това наложило същата да се впише в списък на чакащите за втора трансплантация в диспансера в гр. София.

         На 28.08.2012 г. свидетелката К. отново запознала посещения на хемодиализа. Здравословното и състояние отново се влошило – започнала да прави алергични шокове от медикаментите, колабси от високо и ниско кръвно, имала нужда от помощ от свои близки и роднини.

         От 2013 г. свидетелката К. започнала да посещава частна болница – „Фърст Диализ”. През 2017 г. там свидетелката видяла брошура на турска болница „Медикъл Парк”, върху която имало изписан телефон и име – С.Б.. Свидетелката К. се обадила на посочения номер като по този начин се свързала със свидетеля С.Б.. Същият бил много любезен, като и обяснил какви прекрасни условия за лечение, консултации и трансплантации има в болницата Медикъл Парк. Свидетелката К. обяснила на свидетеля Б., че има желание за трансплантация на бъбрек. При разговора свидетелят Б. и обяснил и какви ще са финансовите параметри на евентуална извършена трансплантация. Същата следвало да премине първоначално лечение от три месеца и последващо лечение още три месеца – за възстановяване. След проведения разговор последвали множество разговори между свидетелите К. и Б., които изградили приятелска връзка. На свидетелката К. било констатирано заболяване – Хипатит С.

         Така в началото на месец октомври 2017 г., след като свидетелката К. приключила лечението на Хепатит С, между нея и свидетелят Б. била уговорена среща в заведение с предишно наименование „Юнивърс”, находящо се в гр. Пловдив, бул. „България”. На срещата присъствали освен свидетелите К. и Б., и подсъдимата Т. и свидетелката Ч. – и двете дъщери на свидетелката К.. На посочената среща отново бил повдигнат въпросът за евентуална трансплантация на бъбрек на свидетелката К.. Свидетелят Б. разяснил какви са условията за донорство по турското законодателство, а именно: лицето да е роднина до 4-та степен по съребрена линия или чрез Етична Комисия. Същият попитал своите събеседници дали знаят лице, което да бъде донор на свидетелката К.. Попитал дали не може да бъде съпругът на същата, но останалите отговорили, че същият страда от онкологично заболяване и не се явява подходящ. Разговорът приключил без да се уточни кое лице ще бъде донор при евентуално извършена трансплантация на свидетелката К..

         През месец ноември 2017 г., свидетелят Б. се обадил на подсъдимата Т., като и предложил да посетят кафене „Итали”, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе”. По същото време свидетелят Б. се обадил и на подсъдимия Г., отново за среща на по същото време и място. Първоначално на срещата присъствали единствено свидетелят Б. и подсъдимата Т., но впоследствие към тях се присъединил и подсъдимият Г.. Свидетелят Б. представил подсъдимия Г. като „лице от медицинските среди”. Поради тази причина подсъдимата Т. му споделила, че майка и има нужда от трансплантация на бъбрек, като свидетелят Б. щял да съдейства за нейното осъществяване. Подсъдимата Т. попитала свидетеля Г. дали не може да намери донор, като последният се съгласил.

         Дните след срещата подсъдимият Г. звънял на свои приятели и познати като търсил лице, което може да бъде донор за майката на подсъдимата Т.. Поради тази причина подсъдимият Г. се свързал със свидетеля И.К., обяснил му, че търси донор за свидетелката К. и го попитал дали се сеща за такова лице. Тогава свидетелят К. се сетил за свидетеля В.Д., когото познавал от дълги години.

         На неустановена дата било уговорено между подсъдимите Т. и Г., че услугата по намиране на донор за осъществяване на трансплантация на бъбрек на майката на подсъдимата Т., ще струва 25 000 лева. Посочената сума била съобщена и на свидетеля К..

         Свидетелят В.Д. бил бездомен, като живеел в изоставена къща в кв. „Кючук париж” в близост до ресторант „Южен полъх”. През 2017 г., свидетелят И.К. посетил свидетеля В.Д., и му обяснил, че има начин да се вземат 20 000 лева, като му казал, че и той иска някой лев. Обяснил му, че ставало въпрос за донорство – свидетелят Д. да си даде бъбрека. К. обяснил на Д., че първо следвало да се извършват изследвания за съвместимост, като на последния следвало да му се вземе кръв.

         Две – три седмици след разговора между свидетеля К. и подсъдимия Г., двамата си уговорили среща на бул. „Дунав” в гр. Пловдив, на която среща присъствал и свидетелят Д.. Последният се запознал с подсъдимия Г.. На срещата присъствал и И.К.. Подсъдимият Г. попитал свидетеля Д. дали е готов да предостави своя бъбрек, като последният се съгласи. Г. обяснил на Д., че следва първо да се направят изследвания за сходство и ако същите са добре, ще се организира ходене до Република Турция. Подсъдимият Г. казал на свидетеля Д. да не лъже хората – да вземе пари, пък да не свърши работа.

         Впоследствие, на 20.11.2017 г., свидетелят И.К. завел свидетелят В.Д., за да даде кръвни изследвания в лаборатория „Писанец” в кв. Южен на гр. Пловдив. След извършването им, свидетелят К. предал изследванията на подсъдимия Г..

         След като подсъдимия Г. получил изследванията, той се свързал с подсъдимата Т., която му обяснила, че има познат лекар в V ДКЦ, находящо се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия” и желае там да направят изследвания на свидетеля Д.. Поради тази причина подсъдимият Г. се обадил на свидетеля К., за да доведе на срещата свидетелят Д..

         На 15.01.2018 г. свидетелят К. посетил свидетеля Д., и го закарал до ДКЦ V, находящо се в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия”. При пристигането си там, свидетелят Д. се запознал със свидетелката К. и подсъдимата Т.. Последната казала, че трансплантацията следва да се извърши на майка и. На срещата присъствал и подсъдимият Г., който си тръгнал по-рано. Свидетелят Д. преминал през няколко кабинета, за да му направят изследвания, като подсъдимата Т. му помагала. След това всички си тръгнали.

         След извършените изследвания, подсъдимата Т. се свързала с подсъдимия Г., като му казала, че видно от изследванията е налице вероятност бъбрека на свидетеля Д. да бъде приет от нейната майка. Това налагало пътуване до Република Турция, за да се направят по-сериозни изследвания.

Подсъдимата Т. се свързала и със свидетеля К., като му казала, че изследванията били добри в България и след един месец следвало да заминат за Република Турция. Свидетелят К. съобщил посоченото на свидетеля Д.. Той ми казал, че на него ще дадат 20 000 лева за бъбрека.

В края на януари 2018 г., свидетелят К. завел свидетеля Д. ***, за да бъде издаден международен паспорт на последния. На 25.01.2018 г. бил издаден паспорт № ***, със срок на валидност до 2023 г.

         Междувременно свидетелят К. посещавал през два – три дни Д., като му казал, че чака да му се обадят. Всяка вечер преди среща на Д. с някого, свидетелят К. го прибирал в своя дом, за да се изкъпе и оправи за следващия ден.

Между свидетелката К. и подсъдимата Т. от една страна и свидетелят Б. от друга се поддържала комуникация във връзка заминаването на К. за Република Турция за установяване дали последната е годна за трансплантация, както и изследвания на донора – дали същият е подходящ за трансплантация, включително дали има съвместимост между двамата. Между подсъдимата Т. и свидетелят Б. било уговорено, че свидетелките К. и Д. следва да заминат за Република Турция на 20.02.2018 г., като превозът ще се извърши от свидетеля Б., а подсъдимата и нейната майка ще му заплатят горивото.

На 20.02.2018 г. била уговорена среща пред хотел „Тримонциоум” в гр. Пловдив, с оглед посещение на турската болница. На нея присъствали свидетелят С.Б., свидетелката Е.К. и подсъдимата В.Т.. Свидетелят И.К. докарал и свидетеля В.Д.. Тогава свидетелят К. се запознал със свидетеля Б.. Подсъдимата Т. казала на свидетеля Д., че следва да казва, че със свидетелката К. са роднини – братовчеди. Свидетелите Б., К., Д. и подсъдимата Т. тръгнали с автомобил, управляван от свидетеля Б.. Той много добре познавал пътя и им разказвал за забележителностите, през които преминават. Посочените лица преминала ГКПП „Капитан Андреево”, след което пристигнали в гр. Истанбул, в болницата „Медикъл парк”. В болничните документи на свидетелката К. в „Медикъл Парк“ било посочено, че същата кандидатства за бъбречна трансплантация на 22.02.2018 г. Три дни били извършени множество изследвания на свидетелката К., като имало момиче, което говорило български език и с него се разбирали с персонала. Били извършени изследванията и на свидетеля В.Д., както и изследвания за съвместимост между двамата. При изследванията се установило, че свидетелката Е.К. има високи антитела. Било необходимо допълнително лечение и едва след неговото реализиране, следвало същата и донорът да бъдат извикани отново за повторен тест. Свидетелите Б., К., Д. и подсъдимата Т. ***, като преминали през ГКПП „Капитан Андреево” на 22.02.2018 г. Подсъдимата Т. предоставила на свидетеля В.Д. 200 лева, за негови нужди, и телефон, но свидетелят К. му обяснил да не и се обажда и му взел телефона.

         След като пристигнали от Република Турция в гр. Пловдив, свидетелят И.К. посрещнал свидетелят Д.. Последният му обяснил какво се е случило.

         След известно време свидетелят К. отново посетил свидетелят Д., като го попитал дали е сигурен, че иска да си предостави бъбрека. Той предложил на Д. да „изиграят” подсъдимата Т. и нейната майка, но Д. отказал и му обяснил, че е решил да си предостави бъбрека.

         Междувременно свидетелят Б. поддържал връзка с подсъдимата Т. във връзка с датите на пътуване за последващото посещение на донора и документите за родствени връзки. В тази връзка на 11.04.2018 г. В.Т. изпратила от своята електронна поща - *****електронно писмо на електронната поща на свидетеля С.Б. – *************, със заглавие  “*************”, което е препратено от свидетеля Б. на *************, и от последната на *****. Впоследствие ***** е отговорил на ************* с електронно съобщение със заглавие “**: *************”, което е препратено от ************* на свидетеля Б., което е препратено от него на В.Т..

         Междувремемнно друг пациент от диалзния център на Транспортна болница в гр. Пловдив – свидетелят М.Р., се свързал със свидетеля С.Б.. Свидетелят Р. обяснил на Б. какви здравословни проблеми има, а последният му изготвил оферта за извършване на бъбречна трансплантация. На 06.04.2018 г. свидетелят Б. се обадил на свидетелят Р. и го попитал дали е решил здравословния си проблем, като последният отговорил отрицателно. Б. попитал Р. *** и последния отговорил на 11.04.2018 г. След това разговорът приключил. На 11.04.2018 г. подсъдимият Г. се обадил на свидетеля М.Р. като му обяснил, че се обажда във връзка с неговите здравословни проблеми и желае да си уредят среща на Сточна гара. Двамата се срещнали на посоченото място, като Г. казал на Р., че може да му намери донор, а сумата била 30 000 лева, която следвало да се заплати преди операцията. Свидетелят Р. отговорил, че желае да провери как стоят нещата и ще се чуят допълнително. След консултация с лекар, свидетелят Р. прекратил комуникацията с Б. и Г..

         На 15.04.2018 г. Е.К. заминала отново за Република Турция, за да проведе лечение във връзка с повишените антитела. Същата пътувала заедно със своя съпруг. За транспортирането на свидетелката К., било уговорено подсъдимата Т. да е закара до гр. Одрин, Република Турция, от където свидетелят С.Б. да я закара до гр. Истанбул, Република Турция. Така и се случило, свидетелят Б. закарал свидетелката К. до болничното заведение, където да се проведе лечението. Там следвало да и се извършват 10 плазмоферези, като процедурата възлизала на 14 400 евро.

След повторното лечение на свидетелката К. през месец април 2018 г., докторът от турската болница изискал да се извършват повторни тестове дали състоянието на пациентката се е подобрило и дали я налице сходство. Поради тази причина свидетелят Б. се обадил на подсъдимата Т., че донорът отново следва да посети болничното заведение. Била уточнена датата на изследването.

На 20.04.2018 г. подсъдимата Т. се обадила на подсъдимия Г., като му обяснила, че в понеделник вечерта ще тръгнат за Република Турция със свидетеля Д. и след около седмица ще пристъпят към трансплантирането на бъбрека.

Поради тази причина подсъдимият Г. уведомил свидетелят И.К., като му обяснил, че свидетелят В.Д. следвало на 24.04.2018 г. да бъде закаран отново пред хотел „Тримонциум” в гр. Пловдив, за посещение на болницата в Република Турция за осъществяване на трансплантанцията. Няколко дни преди пътуването, свидетелят К. отново взел при себе си свидетелят Д., за да се изкъпе и облече.

На 24.04.2018 г. около два часа през нощта, свидетелят Г.П., управлявайли личния си автомобил марка „Нисан Примера”, с рег. № РВ № 4363 МК, взел подсъдимата Т. от нейния дом и пристигнал на хотел „Тримонциум” в гр. Пловдив. През същото време свидетелят И.К. закарал свидетеля В.Д. ***. Преди да потеглят от него, личната карта на свидетеля Д. паднала. На място на срещата били подсъдимита В.Т. и свидетелят Г.П., който осъществявал транспорта до Република Турция. Двамата, заедно със свидетеля В.Д., потеглили посока ГКПП „Капитан Андреево”, но още на територията на гр. Пловдив, били спрени от полицейски автомобили и били арестувани.

Свидетелят И.К. се прибрал в дома си в с. Първенец, обл. Пловдив, където впоследствие също бил арестуван.

В хода на досъдебното производство е изготвена СПЕ на свидетеля В.Д.Д., съобразно която същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Алкохолните злоупотреби не са клинично обективирани до момента и не нарушават психичното му здраве понастоящем и във времето на обсъждане, като същият може да разбира и ръководи собственото и поведение и да разбира поведението на околните спрямо него. Той може да участва пълноценно във всички етапи на наказателния процес, като е съхранена възможността му да разбира фактите и събитията в обективната действителност и може да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значения по делото.

Констатациите на вещото лице в посочената експертиза са доразвити в изготвената и приета в хода на съдебното следствие комплексна СППЕ на свидетеля В.Д.Д.. Съобразно заключението на вещите лица – психиатър и психолог, В.Д. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив. Алкохолните злоупотреби не са клинично обективирани до момента и не нарушават качеството на психичното му здраве – както понастоящем, така и към момента на деянието. Същият страда от синдром на алкохолно зависимост, като е набелязана емоционално-волева промяна по алкохолен тип. Качеството на психичните му функции е съхранено. В.Д. е могъл да разбира и ръководи собственото си поведение, както и да разбира поведението на околните спрямо него. Той може да участва пълноценно във всички етапи на наказателния процес, като е съхранена възможността му да разбира фактите и събитията в обективната действителност, и може да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение по делото.

По досъдебното производство е изготвена и техническа експертиза за изследване на електронни устройства – преносим компютър. Вещото лице посочва, че на 06.12.2018 г. в присъствието на С.б. е осъществен достъп по електронната поща *************, след предоставяне на парола. В съдържанието на електронната поща е открито писмо със заглавие „Evgenia konstantinowa documents” на дата 11.04.2018 г. в 13:38 часа. Писмото съдържа проведена комуникация между няколко лица чрез различни имейли. Установени са прикачени файлове, както следва: Удостоверение за наследници на Д.Н.Н. с превод на турски език, Удостоверение за родствени връзка на Е.Й.К. с превод на турски език, Удостоверение за родствени връзки на И.Н.М.с превод на турски език, Удостоверение за родствени връзки на В.Д.Д. с превод на турски език, и Епикриза на Е.К..

         Изводите на вещото лице са доразвити в допълнителната СТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие, като съобразно заключението на вещото лице участниците в изследвания разговор по основната експертиза са четирима, както следва: *******– *******; *******– *************; *********– ***********.com; *****. Единственият IP адрес, който може да бъде определен е този на първото изходящо писмо: 74.6.134.125, който е притежание на yahoo.com. Първоначалният изпращат на писмото е ************** с получател *************. Последователността на изпращани и препратени съобщения е следната: *******- *****изпраща на *************, със заглавие  “*******s”, което е препратено от ************* на ************* - ***********.com, и от ***********.com на *****. Впоследствие ***** е отговорил на ************* с електронно съобщение със заглавие “**: *******s”, което е препратено от ************* на *************, което е препратено от него на *******.

         В хода на досъдебното производство е изготвена и СТЕ на истинност на банкноти, от която се установява, че представените два броя банкноти от 100 евро са неистински и остават на съхранение в БНБ до тяхното унищожаване.

         Преди приключване на досъдебното производство, между Районна прокуратура Пловдив и свидетеля И.К. /тогава в качеството му на обвиняем/ било сключено споразумение, с което последният се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК, като му било определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, което следвало да се изтърпи при първоначален строг режим. Споразумението било одобрено с Протоколно определение от 21.12.2018 г. по НОХД № 8185/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като по този начин било прекратено наказателното производство по отношение на И.К..

         Междувременно, с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство, същото било прекратено и по отношение на свидетеля С.Б. /също имащ към онзи момент качество на обвиняем/. Постановлението влязло в законна сила на 19.12.2018 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз основа на обясненията на подсъдимите В.Т. и В.Г. /дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 279 ал.2, вр. ал.1 т.3 НПК/, от показанията на свидетелите В.Д.Д. /дадени в хода на съдебното следствие и прочетени отчасти на основание чл. 281 ал.1 т.1 НПК/; И.И.К. /дадени в хода на съдебното следствие и прочетени отчасти на основание чл. 281 ал. 2, вр. ал. 1 т.1 НПК/; С.Н.Б.; М.Х.Р. /дадени в хода на съдебното следствие и прочетени отчасти на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК/; Г.Й.П.; В.И.К.; Е.Й.К.; Д.Н.Ч., Б.Й.Б.; от приобщените писмени доказателства - Протоколно определение за одобряване на споразумение между Районна прокуратура Пловдив и И.И.К. от 21.12.2018 г.; Писмо от ДКЦ V – Пловдив ЕООД, към което са приложени извършени изследвания на В.Д.Д.; писмо от Медикълпарк, към което са приложени документи, удостоверяващи извършени прегледи и изследвания на Е.К.; копие от международен паспорт на В.Д.Д.; Удостоверение от Министерство на здравеопазването № 95-8-20/21.12.1994 г.; писмо от Район Западен на Община Пловдив, към което са приложени удостоверение за родствени връзка на В.Д.Д. и Д.Н.Д.; Справка за регистрирани собственици на МПС „Нисан Примера” с рег. № ...; Писмо от Стефанов Моторос ЕООД за ползвател на лек автомобил марка „Опел”, с рег. № ..., Писма от „БТК” АД и „А1 България” ЕАД за регистрирани телефонни номера; Протоколи за разпознаване на лица; Изследвания от медицинска лаборатория „Писанец” на В.Д.Д.; Удостоверения за родствени връзки от четвърта степен на Е.К.,***; Справки за задгранични пътувания на В.Т., Е.К., В.Д. и С.Б.; Справка за издадени лични документи на В.Д.; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него; Протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи, одобрени с Разпореждане на съдия при Районен съд Пловдив и албуми към тях;  Експертна справка; Договор за здравни услуги, Безсрочен договор и допълнителен протокол, сключени между С.Б. и Медикъл Парк; Протоколи за доброволно предаване, изготвените в хода на досъдебната и съдебна фаза на процеса експертизи - СПЕ на В.Д.Д., изготвена в досъдебна фаза; Комплексна СППЕ на В.Д.Д., изготвена в съдебна фаза; СТЕ за истинност на банкноти; СТЕ за изследване на електронни устройства, изготвена в досъдебна фаза и СТЕ, изготвена в съдебна фаза, и приобщените веществени доказателствени средства, изготвени чрез експлоатацията на СРС.

Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, макар и отчасти разнопосочни, формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка.  

Изключение на първо място правят отчасти обясненията на самите подсъдими – В.Т. и В.Г., но в тази част съдът оценява същите освен като доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимите само доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената съвкупност.

По отношение на подсъдимата Т. следва да се посочи, че е налице съществено разминаване между изложеното от нея в хода на досъдебното производство, приобщено чрез прочита на нейните обяснения, и това, което заяви в съдебна фаза на процеса. Така несъмнено от обясненията на подсъдимата Т. се установява, че нейната майка – свидетелката Е.К., е страдала от тежка бъбречна недостатъчност, като и е била направена първоначално трансплантация през 1995 г., но след 2012 г. здравословното и състояние отново е влошено. В тази насока не се констатира разминаване досежно изложеното от подсъдимата в досъдебната и съдебна фаза на процеса. В тази насока са и голяма част от останалия по делото събран доказателствен материал – показанията на всички свидетели, включително и самата Е.К., както и медицинската документация по отношение на същата. Същото се отнася и до обстоятелството, че свидетелката Е.К. е потърсила връзка с представителя на турската болница – свидетелят С.Б., както и че същите са изградили близки приятелски отношения. Противоречие липсва и по отношение на осъщественото второ заминаване на свидетелката К. за Република Турция за лечение на повишените антитела. В тази насока обясненията на подсъдимата Т. се подкрепят от показанията на свидетелите С.Б., Е.К., Д.Ч. и Б.Б..

Първото съществено противоречие, което съдът констатира, касае срещата между свидетелите Б., К., Ч. и подсъдимата Т. в заведението, находящо се в гр. Пловдив, бул. „България”, и по-конкретно, че още тогава свидетелката К. е заявила на свидетеля Б., че е невъзможно да се извърши трансплантация, предвид консултацията и с индийския лекар. Изложеното в тази част от подсъдимата Т. противоречи изцяло на обясненията, които същата е дала в хода на досъдебното производство, в които същата признава, че на посочената среща е обсъждан въпросът за възможен донор за трансплантиране на бъбрек. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на С.Б., който е категоричен, че още от първият възможен момент е било ясно, че свидетелката Е.К. желае да и бъде извършена трансплантация. Посоченото от подсъдимата Т. в съдебната фаза на процеса пред настоящия съдебен състав, а именно, че винаги тя и нейната майка са разяснявали, че е невъзможно извършване на трансплантация и не е повдиган такъв въпрос до момента, в който същата е следвало да замина за втори път до Република Турция, както и обстоятелството, че свидетеля Д. не е бил готвен за такъв, се подкрепят единствено от показанията на свидетелите К., Ч. и Б.. И трите обаче се явяват близки роднини на подсъдимата – нейната майка, сестра и леля, респ. се явяват заинтересовани от изхода на спора. Само по себе си посоченото обстоятелство не може да игнорира техните показания, но според съда не следва да се дава вяра на същите в тази част, доколкото не намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. В обратната насока са показанията на свидетеля В.Д., който е категоричен, че от запознаването си с Т. и К., същите са били наясно, че той ще бъде донор, дори е питан многократно дали наистина ще го направи. В насока показанията на свидетеля Д. са и показанията на свидетеля И.К., С.Б., дори свидетелят Г.П., който се явява фактически съжител на свидетелката Б.Б.. Свидетелят П. е категоричен, че: „няколко пъти се казало, че има човек за трансплантация, В.”. Изложеното от подсъдимата Т. се оборва и от приобщените по делото ВДС от експлоатацията на СРС, като в разговорите между Т. и подсъдимия Г., и Т. и свидетеля К., многократно се споменава свидетеля Д. и че той следва да замине в Република Турция при майката на подсъдимата. Поради всичко изложено съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата Т., а именно, че през цялото време същата не е знаела, че лицето В.Д. е бил готвен за донор на нейната майка. Съдът намира, че чрез изложените обяснения по този начин в най-пълна степен същата реализира своята защита, предвид на което изложеното не може да служи като доказателствено средство.

Съществено противоречие между изложеното от подсъдимата Т. в хода на съдебното следствие и това на досъдебното производство се установи досежно срещата в заведение „Итали”. Така според заявеното от същата пред съдебния състав темата за осъществяване на посочената среща са били недвижими имоти, а в хода на досъдебното производство – че е коментиран въпросът за осигуряване на донор за трансплантация. Последното се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на досъдебното производство. Макар и разнопосочни досежно ицициатора на въпроса за осигуряване на донор, обясненията на подсъдимите в хода на досъдебното производство, че същият е бил обсъждан са в една насока, поради което съдът намира, че именно това се явява действителното фактическо положение. Същото съответства и на последващите събития по осъществен контакт между подсъдимия Г. и свидетеля К. и подсъдимия Г. и подсъдимата Т..

Разминаване се установи и между изложеното от подсъдимата в двете фази на процеса досежно срещата пред ДКЦ V и каква е била причината за нейното осъществяване. Съдът възприема изложеното от подсъдимата в хода на досъдебното производство, а именно, че тя е осъществена с цел запознаване на свидетелката К. с лицето, готвено за донор – свидетеля В.Д., но в допълнение и с оглед предоставяне на кръвни изследвания на Д. за здравословното му състояние за трансплантация. Тези фактически положения се установяват от показанията на свидетелите Д. и К. и обясненията на подсъдимия Г. от досъдебното производство. Посоченото обстоятелство се установява и от приобщеното писмо от ДКЦ V във връзка с извършени изследвания на свидетеля Д..

Поредното несъответствие между обясненията на подсъдимата Т. в двете фази на процеса касае причината свидетеля В.Д. да пътува с нея и нейната майка до Република Турция на 20.02.2018 г. В своите обяснения в хода на съдебното следствие подсъдимата Т. посочва, че свидетелят Б. е предложил Д. да пътува с тях. В хода на досъдебното производство обаче подсъдимата Т. описва начинът, по който е било уговорено Д. да пътува с нея и майка и до Република Турция, както и тръгването за Република Турция, като според Тородова: „Накрая В. каза, че е готов да помогне на жената да живее”, което кореспондира с изложеното по-горе във връзка със срещата в заведение „Итали” и пред ДКЦ V. Предвид изложеното съдът намира, че отново обясненията на Т. в хода на досъдебното производство следва да бъдат кредитирани. 

Както бе посочено, несъмнено се установи, че свидетелката К. е заминала втори път за Република Турция за лечение на повишените антитела, като е следвало да и извършат 10 плазмоферези. Противоречие се констатира по отношение на обстоятелството следвало ли е свидетелят Д. да бъде заведен втори път до Република Турция за изследвания за съвместимост след провеждане на лечението на свидетелката К. и знаела ли е подсъдимата за посоченото обстоятелство. Според съдебния състав несъмнено се установиха посочените обстоятелства – на първо място в тази връзка са обясненията на подсъдимата Т., дадени в хода на досъдебното производство, на следващо място, това са показанията на свидетелите Д., К. и Б., и на последно място – изготвените ВДС. В обратна насока са единствено показанията на свидетелите К., Ч. и Б., които съдът както посочи, не възприема като обективни, респ. не ги кредитира.

Последното съществено констатирано противоречие в обясненията на подсъдимата Т. касае дните преди второто заминаване за Република Турция. Така следва да се отбележи, че и в двете фази на процеса подсъдимата Т. посочва, че е била заплашване от свидетеля И.К. във връзка с извършването на операцията по трансплантация. Въпреки изложеното, мотивите за това се явяват разнопосочни – в досъдебна фаза на процеса заявява, че мотив за отправените заплахи е че подсъдимата е започнала да се разколебава за осъществяван на трансплантацията предвид ниските шансове от същата, а в хода на съдебното следствие – че едва тогава е разбрала, че свидетелят Д. е готвен да бъде донор за нейната майка и заплахите са били във връзка с обстоятелството същият да бъде закаран при нейната майка. Съдът намира, че и двете версии, изложени от подсъдимата Т., не отговарят на действителната фактическа обстановка. Досежно първата, същата се оборва изцяло от показанията на свидетеля С.Б., който е категоричен за уговорено второ пътуване на свидетеля Д. до Република Турция след провеждане на лечението на свидетелката К., от показанията на свидетелите Д. и К., както и от обясненията на подсъдимия В.Г., дадени в хода на досъдебното производство. Втората теза на подсъдимата се оборва освен от тези доказателствени източни, отделно и от всички изброени вече, от които се установи, че още от първата среща на подсъдимата Т. със свидетеля Б., е налице яснота за извършване на трансплантация и необходимост от донорство, както и че от срещата пред ДКЦ V за подсъдимата е ясно и лицето, което ще бъде донор. Изложеното от подсъдимата досежно второто заминаване за Република Турция на свидетеля В.Д. не кореспондира и с веществените доказателства, обективиращи експлоатираните СРС, от които се установява разговор между В.Т. и нейната майка от 19.04.2018 г., като последната съобщава на своята дъщеря, че следва свидетелят Д. да бъде докаран за осъществяване на трансплантацията във вторник, което съвпада именно с датата на второто пътуване – 24.04.2018 г. Знанието на подсъдимата Т., че следва да пътува до Република Турция, заедно с Д., именно поради интервенцията на нейната майка се установява и от проведения разговор между нея и свидетеля С.Б. – на 20.04.2018 г., в който отново коментират вторник като денят на пристигане, както и от проведения разговор с мъж на 23.04.2018 г. Изложеното от подсъдимата Т. се обора и от проведения разговор между нея и свидетеля И.К. на 13.04.2018 г., от който следва, че именно подсъдимата организира пътуването на свидетеля Д..

Следва да се посочи по отношение разликата между обясненията на подсъдимата в съдебна и досъдебна фаза на процеса, че съдът, кредитира основно тези в хода на досъдебното производство, без посочените изключения. От съдебния състав не се възприема причината за даването на посочените обяснения пред разследващия орган, а именно: подвеждане от страна на разследващите органи и предишните защитници на подсъдимата, с цел да предоставят показания, които да спомогнат за разкриване на престъпна група, свързана с търговия на органи. Обясненията на подсъдимата в хода на досъдебното производство са логически свързани, подробни и обстоятелствени, като според съдебния състав разследващите органи по досъдебното производство нямат интерес подсъдимата Т. да посочи конкретен донор с оглед разкриване на престъпна схема за търговия на органи, което при това да „оневини“ същата. Още повече че обясненията на Т. в хода на досъдебното производство са дадени в присъствието на защитник – адвокат, който с оглед юридическото си образование не би позволил предоставяне на обяснения, които не отговарят на действителното положение и уличават подсъдимата в извършване на престъпление. Поради изложеното обяснението на подсъдимата за разминаване между изложеното от нея в двете фази на процеса според съдебния състав се явява необосновано и не се възприема. Отделно, изводът, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимата в хода на досъдебното производство, се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал.

Изложеното от подсъдимата Т. в хода на съдебното следствие противоречи и на обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на досъдебното производство. Съдът намира, че следва да посочи, че също като при подсъдимата Т., така и при подсъдимият, Г. се констатира противоречие между изложеното в двете фази на процеса. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия Г. в хода на досъдебното производство, доколкото същите се подкрепят от множество други доказателствени източници – обясненията на подсъдимата Т., дадени в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите Д., К., Б. и П., приложените по делото писмени доказателства – документация от „Медикъл парк” във връзка с кандидатстване на свидетелката К. за трансплантация; както и ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

Съдът не дава вяра на изложеното от подсъдимия Г. като причина за разминаване на обясненията, дадени в хода на съдебното следствие и тези в хода на досъдебното производство, а именно: притеснение при задържането. При извършването на разпита в хода на досъдебното производство на подсъдимия Г. е присъствал защитник, показанията му са последователни, логически свързани и се потвърждават от последващи предоставени показания. Поради тази причина съдът намира, че изложеното от него в хода на досъдебното производство не се дължи на притеснение, а отговаря на действителното фактическо положение. Същото се подкрепя от показанията на подсъдимата Т., дадени в хода на досъдебното производство, като и двамата признават, че са осъществили контакт във връзка с набиране на донор за извършване на трансплантация на майката на Т., който е продължил до момента на арестуването им при второто заминаване за Република Турция. Изложеното от Г. е в съответствие и с показанията на свидетеля Д., който посочва изрични срещи с подсъдимия. Последното е в противоречие с обясненията на Г. пред съдебния състав, а именно, че никога не е познавал Д.. В тази насока се констатираха и вътрешни противоречия между обясненията на Г. в хода на съдебното следствие – от една страна посочва, че не познава свидетеля Д., а от друга – че е присъствал на срещата пред ДКЦ V, където несъмнено се установи, че се е намирал и свидетелят Д.. Обясненията на подсъдимия Г. в хода на съдебното следствие са в противоречие и с показанията на свидетеля И.К., които пък потвърждават изложеното от Г. в хода на досъдебното производство. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че изложеното от подсъдимия Г. в хода на досъдебното производство отговаря на действителното фактическо положение, а това в хода на съдебното следствие реализира неговата защита срещу повдигнатото обвинение.

Във връзка с противоречията между обясненията на Т. в хода на съдебното следствие и тези в хода на досъдебното производство, обясненията на подсъдимия Г. в двете фази на процеса, както и с показанията на свидетелите В.Д., И.К., С.Б. и Г.П., бяха направени множество оспорвания, които съдът следва да обсъди:

Това са на първо място показанията на свидетеля В.Д. – пострадал от престъплението. Посоченото качество на свидетеля само по себе си не може да изключи неговите показания, а следва същите да бъдат подложени на по-прецизна преценка. Това се потвърждава и от обстоятелството, че извършваните от свидетеля действия винаги са били доброволни, с негово съгласие, за което не е налице спор в производство. Отделно, същият не е упражнил правата си на пострадало лице, а именно да се конституира като частен обвинител и граждански ищеца. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В.Д., които в някои случаи макар и малко лаконични, се явяват пряк доказателствен източник. Същият е присъствал на множество срещи с двамата подсъдими – Т. и Г., като е поддържал контакт и с другия обвиняем от досъдебното производство и свидетел в настоящото – И.К.. Отделно, несъмнено се установи, че свидетелят В.Д. е познавал и свидетелката Е. Константинов като жената, на което е следвало да се извърши трансплантацията на бъбрек. Показанията на свидетеля Д. изцяло кореспондират с изложеното от свидетеля С.Б. във връзка с първото пътуване до Република Турция. И двамата свидетели нямат колебание, че свидетелят Д. е пътувал с цел да му бъдат извършени изследвания за здравословното състояние и съвместимост със свидетелката Е.К., което изцяло дискредитира обясненията на подсъдимата Т. в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите К., Ч. и Б.. Изложеното от свидетеля Д. се потвърждава и от документацията за свидетелката К. от „Медикъл Парк“, а именно, че 20.02.2018 г. същата е кандидатствала за трансплантация.

Досежно годността да свидетелства на свидетеля В.Д. с оглед употребата на алкохол от същия, в хода на съдебното следствие бе изготвена и приета СППЕ. С заключението по същата, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, се установява, че действително свидетелят Д. злоупотребява с алкохол, но същият може пълноценно да участва във всички етапи на наказателния процес, като е съхранена възможността му да разбира фактите и събитията в обективната действителност и да дава достоверени показания относно фактите, имащи значение по делото. В разпита на вещите лица в открито съдебно заседание, същите посочват, че психичните функции на свидетеля са съхранени и ако желае, може да дава показания по фактите по делото. Редовната употреба на алкохол влияе, но няма качествено нарушение и същият в състояние да преценя какво да каже. Поради всичко изложено, съдът приема, че свидетелят В.Д. е годен участник в наказателното производство в качеството на свидетел и не попада в ограничението на чл. 118 ал.3 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като преки, непосредствени и съответстващи на доказателствената съвкупност.

В насока показанията на свидетеля Д., отчасти са и показанията на свидетеля И.К.. По отношение на същия следва да се посочи, че в хода на досъдебното производство е имал качеството на обвиняемия, но с Протоколно определение от 21.12.2018 г. между него и Районна прокуратура Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото и производството е прекратено. Същото обаче не обуславя извод за виновност на подсъдимите Т. и Г., доколкото по отношение на същите не е налице влязъл в сила съдебен акт за ангажиране на тяхната наказателна отговорност /в която връзка е дело С-377/18 г. на СЕС по отправено преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд на Република България/. Поради изложеното, следва показанията на свидетеля К. да се съобразят с останалия по делото доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.К., с които посочва, че чрез подсъдимия Г. е получил информация за необходимостта от донор на майката на подсъдимата Т. и впоследствие е контактувал многократно с него, както и за това, че именно той е съобщил на свидетеля Д. за предложението за донорство, за всички срещи, на които посочва, че лично е присъствал – с В.Г. ***, с В.Д. в лаборатория „Писанец” и за издаване на международен паспорт, пред V ДКЦ,  два пъти пред хотел „Тримонциум, и какво се е случило на тези срещи. В тази част показанията на свидетеля И.К. кореспондират с тези на свидетелите В.Д., С.Б. и Г.П., и на обясненията на подсъдимите Т. и Г., дадени в хода на досъдебното производство, както и на приобщените писмени доказателства – международен паспорт, справки за задгранични пътувания на В.Д., документация от „Медикъл парк”. Настоящият съдебен състав не кредита показанията на свидетеля К. в частта, в която посоча, че за услугата по набиране и приемане на донора – свидетеля Д., не му е била обещана облага – пари, а основаният мотив за извършването на цялата посочена дейност е защото „върши добрина”. Изложеното от свидетеля К. в тази част не отговаря на показанията на свидетеля Д., които както вече бе посочено съдът кредитира, както и на изготвените ВДС от СРС, които предстои да бъдат коментирани по-подробно. Предвид констатираните противоречия между свидетелите Д. и К., двамата бяха поставени в очна ставка. Със същата обаче не се преодоляха констатираните противоречия. Съобразно дадените показания при извършването на очната ставка К. отрича уговарянето и получаването на парична сума, а Д. посочва, че е била уговорена, но такава не е получена. Посоченото от Д. съдът кредитира, доколкото отговаря на първоначално извършения разпит и на изготвените ВДС от експлоатирането на СРС.

Показанията на свидетелите Д. и К. – в частта, в която бяха кредитирани, се подкрепя и от показанията на свидетеля С.Б.. По отношение на него също следва да се отбележи, че е имал качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, но с влязло в сила Постановление за частично прекратяване на наказателното производство, същото е прекратено по отношение на него. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на останалите главни и писмени доказателства. Така, от същите несъмнено се установи, че именно свидетелят В.Д. е готвен за донор на свидетелката К., като навсякъде е представян като неин братовчед. Посоченото се потвърждава от показанията на свидетелите Д. и К., както и от обясненията на подсъдимия Г., предоставени в хода на досъдебното производство. Именно от показанията на свидетеля Б. следва, че подсъдимата Т. и свидетелката К. са организирали и двете пътувания до Република Турция. В тази насока същите са потърсили контакт със свидетеля Б., който са продължили да поддържат както при първоначалното заминаване, така и при последващото. Не може да бъде споделена линията на защита на подсъдимата Т., че тя не е организирала пътуването до Турция, а всичко е било по почин на свидетеля Б.. Изложеното от нея се оборва на първо място от обясненията на Т. в хода на досъдебното производство,в които посочва: „С. поиска единствено да му платим горивото”, на следващо място от показанията на свидетеля И.К.: „Мисля, че В. и майка и бяха оставили пари на В. за паспорт преди първото заминаване”, както и от показанията на свидетеля С.Б.: „Коментирах с Е. относно пътуването до Турция. То беше по нейна изрична молба. Във връзка с пътуването до Турция може да съм говорил и с В.”. Изложеното от подсъдимата, че С.Б. е организирал пътуването до Турция противоречи на цялостното поведение на свидетелката К. и подсъдимата Т., а именно: осъществени контакти със свидетеля Б., както и набиране на донор за свидетелката К. – чрез контакт между подсъдима Т. от една страна и подсъдимия Г. и свидетеля К., от друга страна. Поради изложеното, за съдебния състав несъмнено и двете пътувания са организирани от подсъдимата Т., която е придружавала и двата пъти свидетеля Д., за преминаването през границата на страната, като в организацията е участвала и свидетелката К..

Отново поради константирани противоречия между показанията на свидетеля С.Б. от една страна и показанията на свидетелите Ч. и Б. от друга, бе извършена очна ставка, които не преодоля същите. Независимо от извършването на очната ставка, всеки един от свидетелите поддържаше изложеното в неговия индивидуален разпит. Поради изложеното съдът намери, че предвид констатираните противоречия, следва да се даде вяра на показанията на свидетеля С.Б., доколкото именно те съответстват на останалите събрани доказателства, в която насока съдът изложи своите съображения. Голяма част от въпросите, задавани на очната ставка касаеха дали е извършвано допълнително лечение на свидетелката К. и неговата стойност, но според съдебния състав посоченото е ирелевантно за правния спор, като касае претенции между свидетелите, извън вмененото на подсъдимите престъпление.

Противоречие между изложеното от подсъдимата Т. – както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетеля С.Б., се констатираха досежно обстоятелството от кого са изхождали неистинските документи за наличие на родствени връзки между свидетелката К. и свидетеля Д.. Само по себе си служенето с неистински документ не може да бъде коментирано в настоящото производство като престъпление, доколкото липсва обвинение в тази насока. Обстоятелството следва да бъде изяснено единствено в светлината на отношенията между свидетелите и подсъдимата Т. и създаването на предпоставки за извършване на трансплантация. Съдът намира, че изложеното от свидетеля Б. отговоря на друг обективен доказателствен източник по делото, а именно: назначените съдебнотехнически експертизи. Според вещото лице от електронна поща ******* е изпратено съобщение с наименование “*************”, на *************., което е препратено на ***********.com, от където е препратено на *****. Впоследствие ***** е отговорил на ************* с електронно съобщение със заглавие “**: *************”, което е препратено от ************* на *************, което е препратено от него на *******. Съдът намира изготвените експертизи на вещото лице като обосновани, отговарящи на поставените задачи и компетентно изготвени. Поради изложеното също се кредитират от съдебния състав. Действително, вещото лице посочи, че не може да определи със сигурност кое лице стои зад първия изпращач на електронното съобщение, както и какъв е неговият IP адрес, а единствено, че принадлежи на yahoo.com. Въпреки изложеното, като се проследи логическата връзка между съобщенията, и предвид цялостното поведение на подсъдимата Т. и показанията на свидетелите Б., К. и Д., то съдът намира, че именно подсъдимата Т. е изпратила неистинските документи на свидетеля Б. с оглед установяване на родствена връзка между нейната майка и свидетеля Д. за извършване на трансплантацията по установения от турското законодателство ред.

         В заключение съдът кредитира показанията на свидетеля С.Б.. Изключение е единствено обстоятелството, че срещата, осъществена в гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе” е била „случайна”, както и че свидетелят Б. не е чул проведения разговор между подсъдимите Т. и Г.. В тази част показанията на Б. се оборват от показанията на двамата подсъдими, дадени в хода на досъдебното производство, които бяха кредитирани в тази част. От същите се установява, че именно Б. е организирал срещата между двамата и е станал непосредствен свидетел на техния разговор.

По отношение на показанията на свидетелите К., Ч. и Б., съдът намира, че същите пресъздават изложеното от подсъдимата Т. в хода на съдебното следствие. Поради изложеното следва да се кредитират следва да се кредитират единствено за посочените в обстоятелства, за които и обясненията на подсъдимата. Както вече бе посочено, същите се явяват заинтересовани от изхода на спора, предвид на което съдът оценя техните показания като пристрастни предвид близката им роднинска връзка с подсъдимата, както и предвид констатираните противоречия и несъответствието с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на свидетеля К.А. – *******, следва да се посочи, че същият не е сред лицата, за които се отнася забраната по чл. 117 ал.1 НПК, но от изложеното от него следва, че обстоятелства, за които предоставя свидетелски показани, са му станали известни след запознаване с резултатите от използваните СРС. Поради изложеното показанията му представляват производен източник на доказателства, а те могат да бъдат поставени в основата на присъда в три случая: когато разкриват наличието на първични доказателства, когато служат за проверка на първичните доказателства или когато по една или друга причина първичните доказателства са се оказали недостъпни. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези, поради което и показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани /така Решение № 14 от 28.01.2016 г. по н. д. № 1559/2015 г. на ВКС, 3 НО/.

В хода на съдебното следствие се установи противоречие и досежно обстоятелството уговаряни ли са парични средства за предоставянето на бъбрека между подсъдимата Т. от една страна и подсъдимия Г., свидетелят К. и свидетелят Д.. Както бе посочено, от показанията на свидетеля Д. се установи, че свидетеля К. му е казал, че за услугата всички ще вземат сумата в размер на 20 000 лева. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приобщените ВДС от експлоатираните СРС. От същите се установи, че свидетелят К. и подсъдимия Г. в проведен разговор на 13.03.2018 г. коментират кога подсъдимата Т. ще им предостави парите, включително и каква е уговорената сума, като от контекста на разговора следва, че се касае за сума в размер на 25 000, без да може да се установи валута. Цена за услуга на подсъдимата Т. се коментира и в разговор между подсъдимия Г. и номер, принадлежащ на „Меди Хилс“ ЕООД на 05.04.2018 г.

Съдът намира, че уговорката за парична сума за предоставянето на бъбрек за трансплантация между посочените лице се установява и от показанията на свидетеля Митков Р., които следва да се разгледат и съвкупно с веществените доказателствени средства от СРС-тата. Така, от показанията на свидетеля Р. се установи, че на 11.04.2018 г. същият е имал среща с лице, което му е предложило да му осигури донор срещу сумата от 30 000 лева. От посочения доказателствен материал се установява, че това лице се явява подсъдимия Г.. Така от ВДС следва, че подсъдимия Г. е провел първоначално разговор с лице, представящо се за М.Р., като са уговорили среща на Сточна гара, в която насока са и показанията на свидетеля. Половин час по-късно Г. се е обадил на мъж, с който коментират каква цена да съобщи на лицето, с което е уговорена срещата, като от контекста на разговора следва, че се касае за сумата от 30 000 лева. След проведената среща, се установи, че Г. се е обадил на номер, ползван от свидетелката Е.К., като е разговаря с подсъдимата Т., като Г. посочва, че е казал на лице с проблем като на нейната майка, и за процедурата му е поискал 30 000. От посочения разговор се установява, че сумата, уговорена с подсъдимата Т. възлиза на 25 000 лева. Изложеното напълно кореспондира с разпита на свидетеля Митков Р., чиито показания съдът кредитира. В тази връзка не се споделят наведените възражения, че сумите от 25 000 – 30 000, касаят продажбата на имотите на работодателя на подсъдимия Г., доколкото изложеното от подсъдимите не се подкрепя от нито един друг доказателствени източник. Дори напротив – в обратната насока са показанията на свидетелите Д. и Р., както и изготвените ВДС от експлоатирането на СРС.

По отношение на веществените доказателства, изготвени чрез експлоатацията на СРС, съдът намира, че същите са изготвени по надлежния ред – чрез искане по чл. 13 ал. ЗСРС от Директора на ОДМВР Пловдив преди образуване на наказателното производство, въз основа на което е Разрешено използването на СРС от председателя на Окръжен съд Пловдив. Същите на основание чл. 177 ал.3 НПК могат да бъдат използвани, доколкото процесното престъпление представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93 т.7 НК. Действително, съобразно нормата на чл. 177 ал.1 НПК присъдата не може да се основава само на данните от специализираните разузнавателни средства, но в настоящия случай обстоятелства по организирането на второто пътуване на свидетеля В.Д. до Република Турция от подсъдимата Т., се установяват освен от приобщените ВДС – и от показанията на свидетелите Д., К. и Б.. Уговорката за предоставянето на парична сума от подсъдимата Т. на подсъдимия Г. и свидетелите К. и Д., за предоставянето на бъбрек от последния, се установява освен от ВДС и от показанията на свидетелите Д. и Р.. Поради изложеното съдът намира, че ВДС представляват един допълнителен доказателствен източник на описаната фактическа обстановка, не и единствено доказателство, върху което се основава осъдителната присъда.

Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, писмените доказателства, експертизите и веществените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че подсъдимите В.Т. и В.Г. са извършили вменените и престъпления по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК.

При преценка дали поведението на двамата подсъдими представлява престъплението „Трафик на хора”, обективирано в Раздел IX от гл. II на НПК, съдът взе предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВКС, ОСНК. В същото детайлно са описани различните форми на осъществяване на изпълнителното деяние трафик на хора, като предвид вмененото деяние на подсъдимите релевантни в настоящия случай се явяват формите на изпълните деяние – набиране, транспортиране и квалифициращият признак превеждане през границата.

Граматическото тълкуване на думата "набирам" води до извода, че деянието в тази му форма представлява и убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението. За съставомерността по основния състав на чл. 159а,ал. НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал, уговорил, склонил е жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставомерните цели, без да е необходимо използване на измама, принуда, отвличане или противозаконно лишаване от свобода, състояние на зависимост, обещаване или даване, или получаване на облаги. Когато някоя от формите на изпълнителното деяние е осъществена и със средствата, предвидени в чл.159а, ал.2 НК, отговорността е съгласно квалифицирания състав, който изключва приложението на общия състав - lex specialis derogat legi generalis.

В настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка, несъмнено се установи, че и двамата подсъдими са осъществили формата на изпълнително деяние на трафик на хора – набиране. Така на първо място още на срещата в заведението „Итали” между подсъдимата Т. и подсъдимия Г. е уговорено последният да потърси лице, което да бъде склонено предостави своя бъбрек на майката на подсъдимата Т., като от същата е обещана облага, поради което е изпълнен квалифициращият признак на чл. 159а ал.2 НК. От страна на подсъдимия Г., отново с цел склоняване на лице за предоставяне на бъбрек, е осъществен контакт със свидетеля К.. Последният е посетил свидетеля Д. като го е убедил да предостави своя бъбрек на свидетелката К.. По този начин склоняването е осъществено с оглед реализиране на целта по чл. 159а ал.1 НК – отнемане на телесен орган – бъбрек, от свидетеля Д. и предоставянето му на свидетелката К.. За да бъде склонен свидетелят Д. за предоставяне на своя бъбрек, на същия е обещана облага – парични средства, което се явява основаният мотив за вземане на посоченото решение от негова страна. Междувпрочем, според съдебния състав, именно обещаването на облага от страна на подсъдимата Т.,е мотивирало и подсъдимия Г. и свидетелят К., да участват в осъщественото престъпление. Несъмнено по отношение на свидетеля Д. не е осъществявана принуда, същият доброволно е взел решението да предостави своя бъбрек, воден от паричното обещание, което обаче не влияе върху съставомерността на деянието, а единствено може да бъде взето предвид при индивидуализиране отговорността на подсъдимите.

По отношение на изпълнителното деяние „транспортиране”, същото представлява превозване или преместване на стоки и хора, пренасянето им от едно място на друго с помощта на превозно средство. За да отговаря за транспортиране по чл.159а, ал.1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето или групата от хора. Достатъчно е да обезпечи транспортирането, чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол /така отново посоченото ТР/.

В настоящия случай несъмнено се установи, че подсъдимата Т. е осъществила транспортиране на свидетеля Д. ***, Република България, до гр. Истанбул, Република Турция. Същата, заедно със своята майка, е организирала пътуването до Република Турция два пъти, с цел да бъдат направени изследвания на свидетелите К. и Д. и евентуално да бъде извършена трансплантация. Поради тази причина на първо място свидетелят Д. е бил снабден с международен паспорт, с който не е разполагал до този момент. На следващо място досежно първоначалното пътуване на 20.02.2018 г., е уговорено със свидетеля Б. извършването на превоз с неговия автомобил, като както бе посочено, на същия е заплатено горивото за извършване на превоза. Доколкото превозът на свидетеля Д. е бил осъществен, то несъмнено и изпълнителното деяние „транспортиране”, осъществено на 20.02.2018 г. е довършено. По отношение на второ деяние по превозване на свидетеля Д., подсъдимата Т. е организирала пътуването да се осъществи с управлявания от свидетеля П. лек автомобил на 24.04.2018 г. Изпълнителното деяние е започнало, доколкото свидетелят Д. и подсъдимата Т. са потеглили от мястото на срещата – Хотел Тримоциум в гр. Пловдив, но неговото извършване не е осъществено единствено поради своевременната реакция на полицейските служители от Криминална полиция. Поради изложеното и правилно второто деяние е квалифицирано като опит, доколкото изпълнителното деяние не е реализирано, но по независещи от подсъдимата Т. причини.

Доколкото транспортирането първият път – на 20.02.2018 г., е осъществено чрез преминаването на ГКПП „Капитан Андреево” от територията на Република България на територията на Република Турция, и опитът за транспортиране на 24.04.2018 г. е следвало да се осъществи по същия маршрут с крайна точка гр. Истанбул, Република Турция, то е осъществен и квалифициращият признак на чл. 159б ал.1 НК – „превеждане през границита”. От изложеното следва, че престъпната дейност на подсъдимите следва да се квалифицира като т. нар. „външен трафик на хора”.

Несъмнено престъплението е извършено при субективно усложение в престъпната деятелност, а именно: съучастие под формата на съизвършителство. Така, в коментираното вече Тълкувателно решение, е разяснено, че всяка една от изброените форми по чл. 159а ал.1 НК, представлява самостоятелно изпълнително деяние. Поради изложеното и трите лица, участвали в извършването на престъплението, се явяват извършители – подсъдимата Т. чрез осъществяване на набиране, транспортиране и превеждане през границата, подсъдимият Г. чрез набиране и свидетелят К., за чиято наказателна отговорност е налице влязъл в сила съдебен акт – чрез набиране и приемане. Несъмнено е налице общност на умисъла – както към конкретно извършеното деяние от всеки дейците, така и към участието на всеки от останалите.

Правилно изпълнителните деяния са квалифицирани при условията на чл. 26 ал.1 НК, доколкото деянията са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината, при една и съща фактическа обстановка и осъществяват състава на едно и също престъпление – такова по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, като опитът за транспортиране и превеждане през граница на свидетеля Д. на 24.04.2018 г., е пряко и непосредствено продължение на осъщественото транспортиране и превеждане през граница на 20.02.2018 г. Доколкото едно от двете деяния е в стадия на опита, то предвид разпоредбата на чл. 26 ал.5 НК, следва цялостната престъпна дейност да се квалифицира като довършено престъпление предвид обстоятелството, че довършеното деяние се отразява съществено върху общата деятелност.

От субективна страна извършеното от двамата подсъдими Т. и Г. е при форма на вина пряк умисъл. Така подсъдимите Т. и Г. са съзнавали и целяли чрез осъществяването на контакт един с друг и свидетеля К., а впоследствие и със свидетеля Д., и предлагането на облага на последния, той да предостави своя телесен орган – бъбрек, на свидетелката К.. След склоняването на Д., подсъдимата Т. е съзнавала, че създава предпоставки и е целяла свидетеля Д. да бъде транспортиран от гр. Пловдив, Република България, до гр. Истанбул, Република Турция, с цел осъществяване на трансплантацията на бъбрека, като по този начин е съзнавала и че същият ще бъде преведен през границата. За посоченото обстоятелство наясно са били и свидетеля К. и подсъдимия Г.. По този начин, както бе посочено, е бил налице и общност на умисъла измежду извършителите на престъплението. Всички са осъзнавали общественоопасния му характер и неговите последици, като са целели тяхното настъпване.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че подсъдимите В.Т. и В.Г. са осъществили престъпление по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК, и на основание чл. 303 ал.2 НПК ги призна за виновни за така повдигнатото им обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимите В.Т. и В.Г. престъпление по чл. 159б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода” от пет до дванадесет години и „глоба” от 20 000 лева до 50 000 лева.

При определяне приложимата норма за определяне на наказанието на подсъдимата Т. и неговият размер, съдът констатира множество смекчаващи обстоятелства и едно изключително. Като изключително смекчаващо обстоятелство съдът възприема основаният мотив за осъществяване на престъплението от подсъдимата Т., а именно: влошеното здравословно състояние на нейната майка – свидетелката К., и страданията на същата, на които подсъдимата е ставала всекидневен свидетел. Действително в настоящото производство се установи изключително тежко здравословно състояние на свидетелката К., която почина в хода на процеса. Според настоящия съдебен състав близките отношения между майка и дете, привързаността, която двете са изградили в годините, обуславя причината подсъдимата Т. да пренебрегне императивните норми на наказателния кодекс и да извърши вменено и престъпление. В тази връзка настоящият съдебен състав следва да посочи, че се касае за изключително смекчаващо обстоятелство, което обаче не може да изключи престъпния характер на поведението на подсъдимата Т. във връзка с претенцията за оневиняване от защитата на основание чл.9 ал.2 НК. В тази връзка следва да се посочи, че са осъществени три форми на изпълнително деяние – набиране, транспортиране и превеждане през граница, касае се за организация, в която са участвали поне трима човека, свързани помежду си, за откриване на донор, като деянието се характеризира и с два квалифициращи признака – предоставяне на облага и превеждане през границата, което обуславя висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца и изключва приложението на чл.9 ал.2 НК.

Допълнително като смекчаващи обстоятелства бяха констатирани чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, обстоятелството, че има малко дете, за което следва да полага грижи, че същата е безработна към настоящия момент, както и съгласието на пострадалото лице за извършване на престъплението /досежно последното отново следва да се имат предвид постановките на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете извършените няколко изпълнителни деяния – по набиране, транспортиране и превеждане през граница, и наличието на два квалифициращи празника на престъпната деятелност на подсъдимата – обещаване на облага и превеждане през границата.

Поради всичко изложено, съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Т. са налице изключително смекчаващо обстоятелство и многобройни смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание /лишаване от свобода от пет години и глоба от 20 000 лева/, се явява несъразмерно тежко. Поради тази причина настоящият съдебен състав определи наказанието на подсъдимата Т. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК, а именно: наказание „лишаване от свобода” от две години, без да налага наказанието глоба. Посоченото наказание бе съобразено и с финансовото състояние на подсъдимата. Индивидуализирано по този начин наказанието, според съда ще се постигнат целите на частната превенция по предотвратяване на извършване на престъпления от подсъдимата Т., и генералната превенция, а именно въздействие върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимата Т. е била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР и за срок от 72 часа по НПК, считано от 24.04.2018 г.

Налице са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимата Т.: същата не е осъждана, не са настъпили вредни последици от деянието и приложението на чл. 66 ал.1 НК съответства на целите по чл. 36 НК. С оглед обществената опасност на деянието и дееца, съдът намери, че следва да бъде определен максимален изпитателен срок на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно в размер на пет години от влизане в сила на присъдата. Посоченото ще спомогне да се установи едно трайно поведение по превенция от извършване на престъпления.

         При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г., съдът констатира множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Това са на първо място чистото съдебно минало на подсъдимия. Действително, същият е реабилитиран, но по този начин са заличен последиците на предходните осъждания. Реабилитацията не може да се тълкува и като лоши характеристични данни на подсъдимия, доколкото преходните осъждания са много назад във времето. На следващо място подсъдимият Г. е с добри характеристични данни, работил е до преди задържането му, но към настоящия момент е безработен, семеен е, има две деца, от които едно е със специални нужди. При определяне на наказанието също съдът взе предвид и съгласието на пострадалия от престъплението, както при индивидуализация на наказанието на подсъдимата Т..

         Също така съдът съобрази наложеното наказание на подсъдимия Г. с разпоредбата на чл. 21 ал.1 и ал.4 НК, а именно, че макар при съучастието всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие, то особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. В тази връзка следва да се посочи, че макар престъпната деятелност на подсъдимия Г. да се подвежда под по-тежкия наказуем състав на чл. 159б ал.2, вр. ал.1 НК, то същият е осъществил изпълнителното деяние по чл. 159а ал.2 т.6, вр. ал.1 НК, като е участвал единствено в набирането на донора с обещанието за облага, не и пряко в транспортирането му и превеждането му през граница, което обуславя по-тежката правна квалификация. Поради изложеното посоченото обстоятелство също бе отчетено при индивидуализацията на наказанието.

         Също така при подсъдимия Г. отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.

         Поради изложеното и при подсъдимия Г. съдът намери, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като и предвиденото най-леко наказание, се явява несъразмерно тежко. Поради тази причина определени наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК, а именно: лишаване от свобода в размер на две години, без да бъде налагано наказание глоба, предвид имущественото състояние на подсъдимия. Определено по този начин, наказанието ще послужи за превъзпитание на подсъдимия и повлияе върху останалите членове на обществото.

И по отношение на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода, съдът констатира, че са налице предпоставките по чл. 66 ал.1 НК: същият е неосъждан, от престъплението не са налице съставомерни вреди, и отлагане изпълнението на наказанието съответства на целите предвидени в чл. 36 НК. Отново предвид високата степен на обществена опасност на деяние и с оглед превенцията за последващи противоправни прояви, съдът определи максимален изпитателен срок за изпълнение на наказанието, а именно: пет години от влизане в сила на присъдата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         На основание чл. 183 ал.3 НПК и предвид обстоятелството, че подсъдимите Т. и Г. бяха признати за виновни, съдът определи дължимите разноски за всеки от тях.

         Така подсъдимата Т. следва да заплати сумата в размер на 202,18 лева, представляващи разноски в хода на досъдебното производство, по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата, и сумата в размер на 534,40 лева, представляваща разноски в съдебната фаза на процеса, по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС.   

Подсъдимият Г. следва да заплати сумата в размер на 202,18 лева, представляващи разноски в хода на досъдебното производство, по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата, и сумата в размер на 534,40 лева, представляваща разноски в съдебната фаза на процеса, по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС.        

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

В.Г.