МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260000 ОТ 17.02.2021г. ПО НОХД №
275/2020 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД РАДНЕВО
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево е
внесла обвинителен акт срещу З.Г.Н. за това, че за периода от 20.06.2020г. до 30.06.2020г. в гр. Раднево, обл. Стара
Загора, отнел чужди движими вещи, а именно: 4 броя лети джанти за лек автомобил
„Ауди”, марка „SPEEDLINE” 20 цола на стойност 672 лв., 3 броя автомобилни гуми
„DUNLOP” 265/30/20 на стойност 429,90 лв., 1 брой автомобилна гума, марка
„Continental” 265/30/20 на стойност 119,50 лв. и 30 литра двугодишна
домашна гроздова ракия на стойност 180 лв., всичко на обща стойност 1401,40 лв., от владението на М.М.З. ***, без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Кражба в
немаловажен случай, извършена повторно- престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 , вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Граждански иск не
е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, тъй
като не е предявен от пострадалото лице.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие,
като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Стара Загора, ТО
Раднево поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде определено
наказание от една година и шест месеца, което на основания чл.58а от НК да се
намали с една трета и да се наложи наказание на подсъдимия от една година
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
Подсъдимият участва в съдебно заседание
лично и с назначения от съдебно заседание служебен защитник – адвокат Д..
Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се събират
доказателства относно тези факти, което признание бе прието по надлежния ред от
съда.
Защитата на подсъдимият Н. в съдебно заседание пледира за
налагане на минимално наказание при наличието на смекчаващи вината
обстоятелства. Счита, че целите на наказанието по отношение
подсъдимия могат да се постигнат с налагане на наказание ориентирано около
законоустановения минимум.
Подсъдимият
се признава за виновен, изразяват съжаление за стореното, поддържа казаното от
неговия защитник.
С
последната си дума подсъдимият моли за налагане на
по-леко наказание.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият З.Г.Н., роден на ***г. в гр. Тополовград, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият З.Г.Н. е осъждан многократно:
НОХД
№12/1998г., Присъда № 125/ 13.05.1998г на Районен сьд Раднево, влязла в законна
сила на 15.06.1998г. е признат за виновен за извършено деяние на 26.10.1997г.,
за което и на основание чл. 197, т. 3 НК вр. чл. 195, ал. 1 т. 4 и т.5 НК и чл.
54 НК е осъден на „лишаване от свобода” за
срок 1 година и 8 месеца при „общ" режим”
Реабилитиран по право чл.88а НК
НОХД
№116/1999г., Присъда №218 от06.07.1999г на Районен сьд Раднево, влязла в
законна сила на 09.08.1999г е признат за виновен за извършено деяние на
13.11.1997 г., за което и на основание чл. 195, ал. 1 т. 3 НК и чл. 54 НК е
осъден на „лишаване от свобода” за срок 1 година и 8 месеца. На основание: чл.
25 вр. чл. 23 НК определя, вземайки
предвид наложеното наказание 1 г.
8 м.
лишаване от свобода по НОХД № 12/98 г. едно общо наказание, а именно: лишаване
от свобода за срок 1 година и 8 месеца при „общ” режим. На основание чл. 59,
ал. 1 НК зачита предварителното задържане считано от 10.12.1997 г. до
12.03.1998 г.
С
определение 293/20.10.1999 г. по НОХД 116/99 г. РС-Раднево определя едно общо
наказание по НОХД 137/98 г. на ВС-Пловдив и НОХД 116/99 г, на РС-Раднево, а
именно 1 година и 1 месец „лишаване от свобода”. На осн. чл. 24 НК увеличава
така определеното общо наказание с 5 месеца, т.е. определя общо наказание две
години и един месец лишаване от свобода.
Реабилитиран
по право чл.88а НК
НОХД
№ 236/2000г, със Споразумение № 298 от 20.09.2000г на Районен съд Раднево, влязло
в сила от 20.09.2000г. е признат за виновен за деяние извършено. на 29.04.2000
г., за което на основание чл. 196, ал. 1 НК вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК вр. чл.
29 б. „б” НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 НК го осъжда на лишаване от свобода за cpoк 6
месеца, която наказание да се изтърпи при „общ” режим
Реабилитиран
по право чл.88а НК
НОХД
№ 437/2014 г., с Присъда № 5/26.02.2015г на Районен сьд Раднево, влязла в
законна сила от 14.03.2015г е признат за виновен за деяние извършено през
периода м.март 2013г. - до 01.07.2014г. в гр.Раднево, като продължавано
престъпление на три пъти след като се сговорил предварително с Живка Тенева
Желева и Йорданка Иванова Раднева, за извършване на измама с цел да набави за
себе си и за другиго- Живка и Йорданка имотна облага, причинил имотна вреда на
трима души в размер на 430.00 лв., за което и на основание чл.210 ал.1 т.2 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, вр.чл.26 ал.1 от НК, и чл.373 ал.3 от НПК,
във вр. с чл.372 ал.4 от НПК и чл.58 а ал.1 от НК /д.в. бр.2бот 2010 г. го ОСЪЖДА на една
година „лишаване от свобода”.
На
основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
НОХД
№ 73/2015, със Споразумение №16/07.04.2015г на Районен съд Раднево, в сила от
07.04.2015г. е признат за виновен за деяние извършено на 25/26.03.2015 г.в
гр.Раднево, чрез използване на техническо средство -ключ и в качеството на длъжностно
лице - пазач в „Агро Гаранти” ЕООД гр.Стара Загора е отнел чужди движими вещи -
40 метра
двужилен проводник на обща стойност 32,25 лева собственост на "Агро
Гаранти"ЕООД гр.Стара Загора от владението на Николай Т. Нейков без негово
сьгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния сьд откраднатите
вещи са върнати, за което и на основание чл.197 т.3, вр.чл.195 ал.1 т.3 и т.б,
вр.194 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 от НК го ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, във вр.чл.42 а ал.1 от НК
- „задължителна регистрация по
настоящ адрес”*** N9 8 за срок от ЕДНА ГОДИНА два пъти седмично
- „3адължителни срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА
Наказанието
изтърпяно на 27.04.2016 г. - писмо N° Р-16/15 г. от 09.05.2016 г. на РП-Раднево
НОХД
№ 477/2014 г., с Присъда № 11/24.03.2015г на Районен сьд Раднево, влязла в
законна сила от 09.04.2015г. е признат за виновен за това, че през месец юли 2014 г. в гр.Раднево като
продължавано престьпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот и чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на обща
стойност 321,80 лв. от владението на Живка Тенева Минкова от гр.Раднево без
нейно съгласие поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК
вр.чл.194, ал.1 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.373 ал.3 от НПК вр чл.372 ал.4
от НПК и чл.58а ал.1 от НК му се определя наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, което редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК и го ОСЪЖДА на
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
НОХД
137/1998г, с Присъда №137 от 28.05.1998г на Военен съд –е признат за виновен за
.деяние извършено. на 03.04.1997 г., за което и на основание чл. 195, ал. 1 т.
3 и 4 пр. 2 и чл. 54 НК го осъжда на лишаване от свобода за cpoк 1 година
при „строг”режим
Реабилитиран
по право чл.88а НК.
Подсъдимият. З.Г.Н. и пострадалият М.М.З. били
съседи.
През м. юни 2020 г., подсъдимият Н.
решил да влезе в мазето на свидетелят З. и да открадне каквото намери, тъй като
му трябвали пари за лекарства. В един от дните между 20-ти и 30-ти юни 2020 г., около 09:30 часа
сутринта, подсъдимият Н. отишъл до мазето на пострадалия свидетелят М.М.З.,
извадил „шпленда”, който държал халката на катинара, с който била заключена
вратата и я отворил.
Проникнал в
мазето на свидетеля З. и отнел четири броя лети джанти за лек автомобил „Ауди”,
марка „SPEEDLINE” 20 цола с монтирани към тях три броя автомобилни гуми
„DUNLOP” 265/30/20, и една марка „Continental” 265/30/20, както и 30 литра домашна гроздова
ракия налята в 10 литрови ПВЦ бутилки от минерална вода „Девин”.
Подсъдимият Н.
преместил вещите в своето мазе, след което затворил вратата на мазето на свидетелят
З. и поставил катинара в първоначалното му състояние.
Още на същият
ден, подсъдимият Н. предложил джантите с гумите на свидетелите Т.Д.Т. й Д.Г.В..
Свидетелят В. купил джантите с
гумите за сумата от 200 лв.
Няколко дни
след това, подсъдимият Н. продал и ракията отнета от мазето на свидетеля З., на
свидетелите Т., М.К.Т. и Г.А.О., за по 3 лв. литъра.
След около месец
свидетелят В. продал джантите с гумите на непознато за него лице от гр.Ст.
Загора.
Видно от
заключението на съдебнооценителната експертиза, стойността на вещите, предмет
на престъплението е 1401,40 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК,
както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
обяснения на подсъдимия З.Г.Н., свидетелските показания на свидетелите М.М.З., Д.Г.В.,
Т.Д.Т., Н.Н.Г., Ф.Д.Г., Г.А.О. и М.К.Т. от заключението на назначената по
делото съдебно оценителна експертиза, както и от приложените по ДП писмени
доказателства, справка за съдимост.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява от правна страна, че З.Г.Н. повторно в немаловажен случай - извършил
е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, за периода
от 20.06.2020г. до 30.06.2020г. в гр. Раднево, обл. Стара Загора, отнел чужди
движими вещи, а именно: 4 броя лети джанти за лек автомобил „Ауди”, марка
„SPEEDLINE” 20 цола на стойност 672 лв., 3 броя автомобилни гуми „DUNLOP”
265/30/20 на стойност 429,90 лв., 1 брой автомобилна гума, марка „Continental”
265/30/20 на стойност 119,50 лв. и 30 литра двугодишна домашна гроздова ракия на
стойност 180 лв., всичко на обща стойност 1401,40 лв., от владението на М.М.З. ***, без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Кражба в немаловажен случай, извършена повторно- престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК .
Предмета на престъплението е чужда за дееца
движими вещи- собственост на посоченото в обвинителния акт пострадало
лице, като вещите са се намирали във владение на съответния собственик.
Подсъдимият Н.
е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на собственика върху
инкриминираните вещи, като е установил своя собствена трайна фактическа власт,
с което и престъплението е довършено.
Отнемането е
противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го извърши,
както и съгласие на собственика и владелеца на вещта.
Отнемането е
извършено с пряк умисъл като форма на вина. Дееца е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените
действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно продажбата на същите.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 извършено
от подсъдимия З.Г.Н. се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че по отношение на подсъдимият З.Г.Н. следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства
в рамките за законоустановения минимум, а именно 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете многократните
осъждания за същото престъпление, което обстоятелство значително повишава
степента на обществена опасност на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени-
направеното самопризнание още на досъдебно производство, оказаното съдействие
на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото,
направеното разкаяние за извършеното, влошеното материално и социално
положение, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението.
На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода следва да
се редуцира с 1/3 и на подсъдимия З.Г.Н. да се наложи наказание лишаване от свобода
в окончателен размер от 1 година.
При ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018
на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съдът намира, че така определеното наказание на подсъдимия
и редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимият. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на дееца,
както и на размера на престъпното посегателство-вещ на стойност 1401.40 лева.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по
делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че
и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой
от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства
Доколкото се касае за умишлено престъпление, като преди
извършването му подсъдимият е бил вече осъждан на наказание „Лишаване от
свобода“ и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходно
наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“, то и по отношение на него
не са налице предпоставките по чл. 66 НК и на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС Н.
следва да изтърпи така наложеното наказание ефективно, при първоначален „общ“
режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият З.Г.Н.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара
Загора сумата от 91.50 лева, представляваща разноски по делото на досъдебна
фаза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: