Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр.Габрово, 15.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито
съдебно заседание на шести април........ през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при
секретаря …..МАРИЕЛА КАРАДЖОВА.... и в
присъствието на прокурора …….МИЛЧО ГЕНЖОВ …..... като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ КНАХД№35 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, представлявана от Директор против Решение №153 от 14.12.2021 година на Районен съд
Севлиево, постановено по НАХД № 323 по описа за 2021 година. С посоченото
Решение РС Севлиево е отменил Наказателно постановление № 07-001462 от 22.07.2021 година на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение на СРС било
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби.
Според жалбоподателя неправилно съдът бил приел, че
работодателя бил в състояние на обективна невъзможност да изпълни дадените му
задължителни предписания, поради наложен запор върху парични средства на
кооперацията. В случая наложената санкция с НП била за неизпълнение на дадени
от ДИТ задължителни предписания, задължаващи работодателя да изплати дължимите
трудови възнаграждения на работниците и служителите. С неизплащането на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за същите били настъпили вредни
последици.
Жалбоподателят посочва съдебна практика съгласно която
„липсата на парични средства, включително наложените запори върху банковите
сметки, не представлявали обективна невъзможност за изпълнение и не
освобождавали от отговорност задълженото лице“. Развива подробни мотиви досежно
същността на възникналото трудово правно отношение между кооперацията и
работника и в тази връзка дължимостта на възнаграждението му.
Задължителното предписание бил самостоятелен
административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на
АПК и след влизането му с сила съдът следвало да следи единствено за изпълнение
на същия, тъй като фактическия състав на нарушението, за което била ангажирана
административно наказателната отговорност включвал от обективна страна
неизпълнение на това предписание. Наложената санкция била в минимално
предвидения размер за подобни деяния и нямало как да бъде намален размера й.
Деянието не представлявало маловажен случай с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената разпоредба.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение,
като бъде потвърдено постановеното НП. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 120 лева, като се заявява възражение за прекомерност на
евентуално претендирани разноски от ответната страна- възнаграждение за
адвокат.
В съдебно заседание касационният жалбоподател Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият
взема становище по жалбата, като поддържа заявените в нея искания.
Ответната страна, редовно призовани се представлява от
надлежно упълномощен пр. представител адвокат, който оспорва подадената
касационна жалба, като заявява искане същата да бъда отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за
неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради
което последното следва да бъде потвърдено.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално
легитимирано лице- ДИТ Габрово представлявана от Директор, който е упълномощил
по надлежния ред процесуален представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
основателна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящия състав на съда.
Не се споделят правните
изводи въз основа на установената фактическа обстановка с които РС Севлиево е
отменил процесното наказателно постановление.
С
процесното НП на ПК“****“ с. *********** е
наложена имуществена санкция за това, че в определения срок след извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово не е изпълнил
задължително предписание да изплати на свой работник, дължимо и начислено във
ведомостта за работни заплати, трудово възнаграждение.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, Районен съд Севлиево е възприел тезата на
санкционирания, че в случая е била налице обективна невъзможност за
кооперацията да изплати дължимото възнаграждение, тъй като върху сметките
ѝ бил наложен запор от страна на публичен изпълнител.
Касационната инстанция не възприема
този извод, довел до отмяната на наказателното постановление.
Доводите на пр. представител на ПК“****“
с. *************, както и мотивите на
районния съд, че била налице обективна невъзможност да се изплати трудово
възнаграждение /да се изпълни даденото предписание/ поради липса на средства са
неоснователни, тъй като обстоятелството, че работодателят не разполага с
парични средства за изпълнение, не го освобождава от задължението да изпълни предписанието.
Парите са родово определени вещи и за тях важи правилото, че "родът не
погива". Ако кооперацията не е притежавала достатъчно свои парични
средства, или паричните ѝ наличности в сметките ѝ в банките или на
каса в посочения обект са запорирани, то кооперацията е имала и други
възможности да набави парични средства за да погаси задълженията си към
работниците си /вземане на заем, продажба на активи, даване вместо изпълнение и
т.н./. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която
норма обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Тази теза е
възприета и в редица съдебни решения, така например Решение № 3755 от
15.03.2012г. на ВАС по адм. д. № 2107/2012 г., VI о. Определение № 217 от
08.05.2019 г. на ВКС по ч. т. дело № 774/2019г., Решение №5130 от 14.04.2014г.
на ВАС по адм. д. № 16695/2013 г., VI о. и други.
Тези съждения биха
имали място при оспорване на даденото от ДИТ задължително предписание към
кооперацията, но същите не са били обжалвани по съдебен ред. В случая предмет
на оспорване пред съда е НП за осъществено нарушение заради неизпълнено дадено
задължително предписание по КТ, което е влязло в законна сила. Факт е, че
даденото задължително предписание не е изпълнено, а поради какви причини същото
не е сторено е ирелевантен. При положение че кооперацията има доводи въз основа
на които твърди че съществува обективна навъзможност да изпълни даденото
предписание, то е следвало да оспори
предписанието на контролните органи като при това да изложи своите съждения
досежно основателността за изпълнение на предписанието.
Следва да се има предвид и нормата на
чл. 136, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗД, съгласно която вземанията на работниците
произтичащи от трудови отношения са привилегировани, спрямо вземанията на
държавата. Следователно кооперацията е длъжна да погаси задълженията
произтичащи от трудови отношения, преди да погаси задълженията си към
Държавата, заради които са били запорирани сметките ѝ. В същия смисъл е и
нормата на чл. 722, ал.1 от Търговския закон – вземанията произтичащи от
трудови правоотношения се погасяват преди публичноправните вземания.
Следователно наложения запор за обезпечаване на публичноправни вземания не е
пречка да бъдат изплатени дължимите суми по привилегированите вземания на
работниците, предмет на дадените и влезли в сила предписания.
В
хода на проведеното обезпечително производство по налагане на запор върху
постъпили парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски
обекти /магазини/, стопанисвани от кооперацията за представляващия я
председател са били налице редица възможности за разсрочване на задълженията,
за предоставяне на друго обезпечение или за частична отмяна, като с част от
постъпващите средства по сметки бъде извършено разплащане с работниците за
дължими възнаграждения. Няма данни от страна на кооперацията да са предприети
каквито и да е действия за реализиране възможностите предвидени в ДОПК по
отношение на наложения запор на постъпили парични средства в каси в обект на
кооперацията. Нама данни банкови сметки или други имущества собственост на ПК“****“
с. ********** да са предмет на
образуваното обезпечително производство.
Предвид изложеното настоящият състав на Административен съд Габрово
намира обжалваното решение на Районен съд Севлиево за валидно, допустимо, но
неправилно и като такова следва да бъде касирано, а наказателното постановление
потвърдено. С оглед този резултат, основателна се явява претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, чийто орган е
издал санкционния акт за двете съдебни инстанции. Настоящият състав намира, че
тъй като настоящото село не се отличава с голяма фактическа и правна сложност,
минималния размер на предвиденото в Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждение 80лева е достатъчен. В останалата част, до пълно заявения размер
от 240 лева за двете съдебни инстанции, претенцията за разноски на пр.
представител на ДИТ Габрово като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№153 от 14.12.2021 година на Районен съд Севлиево постановено по АНД № 323 по описа за 2021 година, вместо което
ПОСТАНОВИ
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № 07-001462
от 22.07.2021 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, с което на ПК „****“ село ******** ЕИК ********* за нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ПК „****“ село ******* ЕИК ********** да заплати на Изпълнителна
агенция „Инспекция по труда“ гр. София сумата ОБЩО 160 /сто и шестдесет /
лева, представляваща разноски
по
делото за
двете съдебни инстанции - възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.