РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. ХАСКОВО, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500701 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 149/26.06.2025 г. по гр.д.№ 187 по описа на съда за
2025 г., Районен съд - Свиленград осъжда Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Й. У.,
гражданин на ** и **, роден на ********** г., с адрес за призоваване: ***,
чрез пълномощника си адв. И. А. И., АК- Хасково, сумата 2500,00 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2023г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.З от НК – по ДП № 29/2023 г. по описа на ГПУ
Ново Село (образувано като бързо производство), представляващо преписка
вх.№ 3542/2023 г. на Районна прокуратура- Хасково, което наказателното
производство е било прекратено с постановление на прокурор. Искът за
присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2500,00 лева
до пълния предявен размер от 18 000 лева отхвърля като неоснователен.
С решението Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати на адв. И. А. И. от АК
1
Хасково, с ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата 280,58 лв. - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност.
Недоволен от решението е останал въззивникът Й. У., който чрез
пълномощника си адв. И. А. И. от АК - Хасково, го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Счита, че присъдената от първоинстанционния съд сума за обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 2500,00 лв. не отговаря на критериите за
справедливост, поради което и в тази връзка изразява доводи, че тази сума е
значително занижена и следва да бъде увеличена, като претендира от съда да
уважи иска в пълния предявен размер. По отношение на присъдените
разноски по чл.38 ал.2 от ЗА счита, че следва да се определи по-голям размер
на адвокатското му възнаграждение, което да бъде съобразено с всички факти
и обстоятелства по делото във връзка с неговото изясняване и извършената
адвокатска работа.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд - Свиленград и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което да уважи предявения иск в пълния размер от
18 000 лв. и да увеличи размера на присъдените разноски по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна.
СЪДЪТ, като взе предвид доводите на въззивника и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от Й. У., гражданин на *** и **, вследствие на образуваното на 12.08.2023 г.
против него наказателно производство - БП № 29/2023г. по описа на ГПУ-
Ново село, преобразувано в досъдебно производство, представляващо
преписка вх.№ 3542/2023г. на Районна прокуратура - Хасково и от
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от
НК, като наказателното производство било прекратено, тъй като деянието не
съставлява престъпление.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
обсъдил представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност.
По делото са приети доказателства, които имат значение за
изясняването на спора откъм фактическа страна.
Пред настоящата инстанция не са направени доказателствени
искания и нови доказателства не са събирани.
Решението е правилно.
Обстоятелствата, касаещи повдигнатото срещу ищеца обвинение, са
безспорни по делото.
Не се спори по делото, че на 12.08.2023 г. против ищеца Й. У. е било
образувано наказателно производство - БП № 29/2023г. по описа на ГПУ-Ново
село, преобразувано в досъдебно производство, представляващо преписка вх.
№ 3542/2023г. на Районна прокуратура Хасково. С постановление от
12.08.2023г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 11.08.2023 г. на ГКПП „Капитан Петко
войвода“, гр.Свиленград, на трасе „Вход“, на влизане в страната от Република
Гърция, управлявал МПС- л.а.“Шкода Октавия“, с нидерландски рег.№ ***,
след употреба на наркотично вещество - метадон, установено по надлежен ред
с техническо средство DrAGER /Дрегер/ “DRUG TEST 5000”, с фабричен
номер S/N aRlJ 0022, тест № 108/11.08.2023 г. Ищецът е бил задържан за 24
часа на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР и по образуваното бързо
производство на ищеца е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в
размер на 500,00 лева, която в определения срок е внесена от него.
Извършена му е била полицейска регистрация посредством
дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци на ДНК профил.
Към делото са били приобщени като веществени доказателства управлявания
от него лек автомобил, ведно с контактен ключ и свидетелство за
регистрацията му. В обясненията си, които дава на досъдебното производство
ищецът, който е водач на автомобила, посочва, че живее в *** от 43
години.Преди шест години доброволно се включил в програма за наркомани, с
помощта на която да се откаже окончателно от приема на наркотици. Отишъл
в клиника Джи Джи Зи - Хюсман Клиник в ***, където му е било извършвано
лечение с метадон. На 05.07.2023 г. лекуващият лекар спрял приема на
назначения метадонов сироп и му предписал метадонови таблетки.
Предписано му било количество за 4 месеца, през което време ищецът щял да
пътува за ***. Посочва, че метадона приемал като лекарство и по лекарско
предписание. По досъдебното производство са били извършени множество
процесуално-следствени действия,като в това число оглед на веществени
доказателства, разпити на свидетели, назначаване на автотехническа и
оценителна експертиза. Делото не е спирано, не е прекратявано и не е внасяно
в съда.
С постановление от 21.08.2024г. на РП -Хасково, ТО Свиленград на
ищеца е бил отнет документа за задгранично пътуване - нидерландски
3
паспорт, на основание чл.31, ар.1, т.1 от ЗЧРБ. - до приключване на
наказателното производство срещу същия.
С Протокол за доброволно предаване от 12.08.2023 г. Лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***,
ведно с талон и един брой контактен ключ, са предадени в канцеларията на
разследващия орган за нуждите на разследването описаните инкриминирани
вещи, предмет на престъплението.
С постановление на прокурор при РП- Хасково, ТО Свиленград от
05.10.2023 г. наказателното производство по ДП № 29/ 2023 г. описа на ГПУ
Ново Село е прекратено, като мярката за неотклонение „гаранция в пари“ и
принудителната административна мярката „временно отнемане на
нидерландски паспорт“взети спрямо ищеца са отменени. Постановлението е
влязло в сила на 13.10.2023 г., което е видно от отбелязването върху акта. В
мотивите на постановлението е прието, че липсват доказателства за обективни
и субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е повдигнато
обвинение.
За факта на причинените на ищеца неимуществени вреди, по делото
като свидетел е разпитана Н. А. А., адвокат, назначена през м.август 2023г.
за служебен защитник на ищеца на досъдебното производство. От показанията
на свид. А. преценени при условията на чл. 172 ГПК се установява, че
извършените по досъдебното производство процесуално следствени действия
са се отразили негативно върху психическото състояние на ищеца. Свид. А. е
имала пряк контакт с ищеца през целия период докато досъдебното
производство е било висящо. Установява, че психически се бил сринал от
това, че ще бъде евентуално осъден в България и че през целия му престой в
България е нямал възможност да контактува с близките си и да пътува
свободно.
При така установената по делото фактическа обстановка
въззивният съд изцяло споделя като правилен извода на районния съд, че
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът в
качеството му на обвиняем е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата
чест и достойнство. Нормално е наказателното преследване да се е отразило
негативно на психиката и личния живот на ищеца. За периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от
незаконното обвинение, което ограничава възможността му да води
обичайния си начин на живот. В случая се касае за вреди, които всеки човек
при доказана по основание отговорност по ЗОДОВ (при повдигнато
обвинение, за което в крайна сметка не е реализирана наказателната
отговорност на обвиняемия) неминуемо търпи.
Въззивният съд изцяло споделя направените изводи от
4
първоинстанционния съд въз основа на установената по делото фактическа
обстановка. Районният съд е събрал всички относими и допустими
доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.В настоящия случай е налице третата
хипотеза от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
На ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, като наказателното производство е било прекратено с
постановление на прокурора, поради това, че деянието не осъществява състава
на това престъпление.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ е необходимо
освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои
от елементите на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди
(имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях
и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни
органи.Прекратяването на досъдебното производство водено против Й. У. е
обусловено от липсата на обективни и субективни признаци на
престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение. Прието е от
прокурора, че в случая употребата на метадонови таблетки от по 5 мг, според
указанията на производителя, по предписание и под контрола на лекуващия
лекар, в т.ч. и относно годността на пациента да шофира е напълно
законосъобразно поведение, което не само не разкрива обществена опасност,
но и обективно не нарушава законовата забрана. Прието е, че У. е имал
разрешение от лекуващия му лекар да управлява МПС не само Нидерландия,
но и в цяла Европа, като дори са му били предоставени по-големи количества
метадонови таблетки от по 5 мг за пътуването му до родината, поради което и
от субективна страна не е извършено престъпно деяние.
Всяко висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В продължение на два месеца, за времето от 12.08.2023 г. до
13.10.2023 г. Й. У. е бил обект на наказателно преследване, което впоследствие
е прекратено, с обвинение за умишлено престъпление, наказуеми с
кумулативно налагане на наказания с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева., предвид
санкционната норма на чл.343б, ал. 3 от НК.
5
Според задължителната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК,
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в негативни преживявания от незаконното му
обвинение. В този смисъл ищцовата претенция се явява основателна, като
спорен по делото е размерът до който исковата претенция се явява
доказана, за което е необходимо да се анализират събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази, че ищецът Й. У. е чужд гражданин с повдигнато
обвинение в чужда държава, което обстоятелство може да се приеме, че му е
създало затруднения и при събирането на средствата за да внесе
определената му парична гаранция в размер на 500,00 лв. и което е
определящо за интензитета на негативните му преживявания. Отнет му е бил
и документа за самоличност, с което е бил лишен от възможността да пътува
в Република Турция при близките си и да упражнява правото си на труд.
За периода на воденото срещу него досъдебно производство У. е бил
принуден да остане против волята си в Република България, да е на
разположение на органа на досъдебното производство, да си осигури място
където да живее и прехрана, за което са му били необходими доходи, с каквито
не е разполагал, тъй като не имал възможност да работи. Всички тези
обстоятелства установени от първата инстанция и взети в тяхната
съвкупност обосновават затрудненията, които ищецът Й. У. е изпитвал по
време на воденото срещу него досъдебно производство, в рамките на два
месеца.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и
обстоятелството, че от самото начало на досъдебното производство ищецът е
твърдял, че няма отношение към повдигнатото обвинение и че е невинен,
каквото се установява и след два месеца, видно от постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се включват вредите
настъпили в резултат на нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнена чест и, достойнство, добро
име в обществото.
Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото
лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано,респ. производството е прекратено, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, като се
накърняват моралните и нравствените ценности у личността.Това се
потвърждава и от разпитания по делото свидетел А., която е била служебен
защитник на У. по досъдебното производство. Според показанията на свид. А.,
които са непротиворечиви и няма основания да не бъдат кредитирани,
6
образуваното и водено наказателно производство против ищеца е оказало
негативно влияние върху него, довело е до притеснения и неудобство от
случващото се и от неизвестността за изхода от образуваното срещу него
наказателно производство. Негативните последици са се засилили от това, че
той е трябвало да остане в България за периода на разследването - 2 месеца,
че за целия този престой е нямал възможност да има контакт с близки, да
пътува до страната си, бил е ограничен физически и психически от средата и
семейството си. Негативните преживявания на ищеца са свързани със страх
да не бъде осъден, със стрес и тревожност, накърняване на честта и
достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена
опасност.
При определяне размера на неимуществени вреди водещ е принципа
на справедливост въведен в чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС №4/64г. за
обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане справедливостта по чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Това обезщетение е съразмерно с
вредите и отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост и удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
Според задължителната съдебна практика, на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение.
Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална
принуда, общата продължителност и предмета на наказателното
производството, поведението на страните и на техните представители,
поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи,
както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи.
Съобразно установените по делото факти и обстоятелства и на
7
основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че размерът от
2500,00 лв. представлява справедливо обезщетение на претърпените от
страна на Й. У. преки и непосредствени неимуществени вреди от воденото
спрямо него незаконно наказателно производство, което е прекратено.Този
размер на обезщетение на неимуществените вреди е съобразен с
действително преживените от ищеца отрицателни емоции и е обективен израз
и конкретно проявление на справедливостта спрямо него в конкретния случай.
На ищеца следва да се изплати обезщетение в размер на 2500,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство - 13.10.2023 г.. В останалата му
част от 2500,00 лв. до 18 000,00 лв. искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №149/26.06.2025 г. на Районен съд-
Свиленград по гр.д.№ 187/2025г., по описа на съда.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8