Решение по дело №820/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 597
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Вероника Веселинова Станкова
Дело: 20221320100820
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. В., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320100820 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от
„З.А.”, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 против П. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ж.к. „Г.М.“ бл. 24, вх. Ж, ет. 4, ап. 145, установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с полица № 0306X0231429 от 28.06.2016
г., ЗАД „Армеец” е сключил договор за имуществена застраховка “Каско" и
„Злополука" на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6” е рег. № ВН 4846
АА, собственост на Петър И. Паракинов със срок на действие от 12.08.2016 г.
до 12.08.2017 г.
Сочи се, че на 18.08.2016 г.. около 17:10 ч„ в гр. В., на кръстовището на
ул. „П.Р. Славейков” и ул. „Цар Симеон Велики“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка ’’Ауди“,
модел „А6“ с per. № ВН 8981 ВС, който автомобил се движел с несъобразена
скорост, водачът загубил контрол над автомобила и се блъснал в спрял на
знак „Стоп“ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6 авант” с
регистрационен № ВН 4846 АА и реализирал ПТП с материални щети. ПТП-
1
то е документирано с Протокол за ПТП № 1316557/18.08.2016 г. съставен и
подписан на местопроизшествието от органите на МВР. В протокола е
отразено, че за автомобил марка ’’Ауди“, модел „А6“ с регистрационен № ВН
8981 ВС, шофиран от ответника П. А. И. няма валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На същия са
издадени от органите на МВР, НП № 16-0953-001839/05.12.2016г. и НП № 19-
0953-001840/05.12.2016г., връчени на лицето и влезли в законна сила.
Излага се, че при направена справка в базата данни на Гаранционния
фонд било установено, че за лек автомобил марка ’’Ауди“, модел „А6“ с per.
№ ВН 8981 ВС е имало сключен застрахователен договор със ЗК „Олимпик“,
който е прекратен на 08.05.2016 г. следователно отговорността за
причинените щети по време на инцидента на 18.08.2016 г. не е била
застрахована.
Поддържа се, че ответникът носи деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД,
като виновно е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което е
причинил имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6” с
рег. № ВН 4846 АА.
Твърди се, че в резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД “Армеец” на
19.08.2016г. е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ и „Злополука”, с искане за обезщетяване на нанесените
имуществени вреди на застрахования автомобил - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6” с рег.№ ВН 4846 АА и в дружеството е заведена
преписка по щета под №15016030100183.
Сочи се, че причинените имуществени вреди на собственика на лек
автомобил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6” с рег. № ВН 4846 АА са
описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Излага се, че вложените части, боя и други материали, както и
калкулирания от официален сервиз труд за извършения ремонт на лек
автомобил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6” с рег.№ ВН 4846 АА,
възлизат на стойност 3342.51 лева. Твърди се, че ЗАД „Армеец“ АД е
изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно
разходен касов ордер № П8608037/11.10.2016 г. - сума в размер на 789.17 лв.,
в полза на „Скорпион Янек“ ЕООД, както и с платежно нареждане №
2
*********/11.102016 г., за сума в размер на 2543.34 лв. в полза на „АГС
Партс“ ЕООД за доставка на резервни части за увредения автомобил. Излага
се също, че са направени и разходи по ликвидационна дейност по претенцията
- сумата от 10.00 лева. Във връзка с гореизложеното ищецът сочи, че общо
заплатеното от него, обезщетение във връзка с пътния инцидент е сума в
размер на 3342.51 лв.
Поддържа се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ АД е
изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на
пострадалото МПС и на основание чл. 410 КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „Армеец“ АД има право на регресен иск
против причинителя на вредата.
Твърди се, че с изпратено писмо с изх. № Л - 10413/25.10.2016г.,
ищецът поканил ответника в четиринадесетдневен срок, доброволно да
заплати сумата от 3342.51 лева, от които 3332.51 лева заплатено обезщетение
за възстановяване на увредения автомобил и 10.00 лева извършени
ликвидационни разноски по претенцията, но тъй като същият не сторил това
доброволно на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД изпаднал в забава. Ищецът сочи, че
размерът на лихвата, начислен върху на главницата е изчислен с помощта на
електронния калкулатор на НАП.
Излага се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1197/2021 г. по описа на РС – В., по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3342.51 лева /три
хиляди триста четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - главница,
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и
мораторната лихва върху главницата, за периода от 07.06.2018 г. до
07.06.2021 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, възлизаща в размер на 1018.62 лв. /хиляда и осемнадесет лева и
шестдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на заповедното производство – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и
3
в исковото производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема
становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В молба с вх. № 9131/07.11.2022 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
4
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответника дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 3342.51 лева /три хиляди триста четиридесет и два лева и петдесет
и една стотинки/ - главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху
главницата, за периода от 07.06.2018 г. до 07.06.2021 г. - датата на депозиране
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща в размер на
1018.62 лв. /хиляда и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на заповедното производство –
10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 233.70 лв. /133.70
лв. - внесена държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК/, както и
тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 175.00 лв.
/25.00 лв. - заплатена държавна такса и 150.00 лв. - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. И. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 24, вх. Ж, ет. 4, ап. 145, че дължи
на „З.А.”, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 3342.51 лева /три хиляди триста
четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, както и мораторната лихва върху главницата, за периода от
07.06.2018 г. до 07.06.2021 г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща в размер на 1018.62 лева
/хиляда и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1197/2021 г. по описа на РС – В..
ОСЪЖДА П. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл.
24, вх. Ж, ет. 4, ап. 145 да заплати на „З.А.”, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д № 1197/2021 г. по описа на РС - В. в общ
размер на 175.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 150.00 лв. -
адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА П. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл.
24, вх. Ж, ет. 4, ап. 145 да заплати на „З.А.”, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, направени разноски в
исковото производство в общ размер на 233.70 лв. /133.70 лв. - внесена
държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 1197/2021 г. по описа
на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6