Определение по дело №417/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 1/ 20.01.2010 г., постановено по гр.д. № 1402 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е изменил присъдената с Решение № 104/04.01.2007 год. по гр.д.№ 76/2006 год. по описа на АРС, издръжка, която П. Р. П., е бил осъден да заплаща на непълнолетните си деца М. П. П. и Т. П. П., чрез тяхната майка М. Т. Б., като е увеличил размера на издръжката от 60 лв. на 120 лв. за детето М. П., считано от 20.07.2009 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълния му предявен размер от 150 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е увеличил размера на издръжката от 50 лв. на 100 лв. за детето Т. П., считано от 20.07.2009 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълния му предявен размер от 120 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ответника П. да заплати по сметка на РС, гр. Кърджали, сумата в размер на 158.40 лв., съставляваща държавна такса върху уважените размери на присъдената издръжка. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата Б. и сумата в размер на 200 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът П., който го обжалва в частта, с която съдът е увеличил размера на издръжката за детето М. П. П. за сумата над 100 лв. и в частта, с която съдът е увеличил размера на издръжката за детето Т. П. П. за сумата над 80 лв. Жалбодателят счита решението в тези му части за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага съображения в тези аспекти, а именно, че в мотивите на своя акт съдът констатирал само, че за детето М. П. били необходими и достатъчни 240 лв. месечно, от които бащата следвало да поема половината, а за детето Т. били необходими и достатъчни 200 лв., от които същият следвало да поема половината, без да изложи на кои доказателства почиват тези му изводи. Твърди, че анализът на приложените от него множество писмени доказателства, не водел до извода направен от решаващия съд, че му е възможно да дава месечно издръжки за двете деца в общ размер 220 лв. Поради това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира разноски.

В законовия срок по делото не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата М. Н. Б., действаща като майка и законна представителка на малолетните си деца М. и Т. П.

В съдебно заседание, жалбодателят, лично, поддържа предявената въззивна жалба. Представя допуснати по делото писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, М. Н. Б., действаща като майка и законна представителка на малолетните си деца М. и Т. П., лично и чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба. Представя допуснати по делото писмени доказателства

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл.86 от СК /отм./. От контекста на исковата молба се установява, че искането е за изменение на присъдената с решение № 104/04.01.2007 год. по гр.д.№ 76/2006 год. по описа на Ардинския районен съд, ежемесечна издръжка, която бащата, ответник в производството, П. П., е бил осъден да изплаща на малолетните си деца М. и Т. П., и е мотивирано от настъпила промяна в обстоятелствата при които същата е била присъдена - промяна в икономическите условия и стандарт на живот, повишената възраст и нужди на децата.

От приложените и приети от първоинстанционния съд, писмени доказателства- заверени копия от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 513/08.11.2001 г. на Община Смолян, и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане 633/16.12.2004 г. на Община Смолян, и от решение № 104/ 04.01.2007 г., постановено по гр.д. № 76/06 г. по описа на АРС, се установява, че след прекратяване на гражданския брак между М. Т. П. и П. Р. П., бащата П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете М. П. в размер на 60 лв., а на малолетното си дете Т. П. в размер на 50 лв., чрез тяхната майка и законна представителка М. П., считано от 01.01.2006 г., ведно със законна лихва за забава, до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на причина, изменяща или прекратяваща издръжката.

По делото пред настоящата въззивна инстанция е изслушано становището на Отдел „. на Д., гр. А., от което се установява, че увеличаването размера на месечната издръжка за малолетните деца е изцяло в тяхна полза.

Пред настоящата инстанция са допуснати и приети нови доказателства – удостоверение за доходите на майката М. Б. и на бащата П. П.. От техния прочит и съпоставка се установява, че за периода от м.10.2009 г. и до месец м.март 2010 г., вкл.,т.е. за 6 месеца, страните са получили следния брутен трудов доход: майката в размер на 5 731.60 лв. / средно месечно възнаграждение от 955.27 лв./, а бащата в размер на 9 452.38 лв. / средно месечно възнаграждение от 1 575.40 лв. /.

По делото действително ответникът е приложил и съдът е приел писмено доказателство, установяващо факта на сключения на 20.09.2009 г., втори по ред граждански брак от ответника П.. В производството е установено и обстоятелството, че ответникът е получил и шест потребителски кредита, всички сключени от последния след прекратяване на брака му с М. Б., и с падеж по четири от тях през настоящата година, един през 2011 г. и само един по- дългосрочен до 2014 г. Нещо повече следва тук да се посочи, че обстоятелството, че ответникът е страна по договори за кредит следва да се тълкува не едностранчиво, т.е. не само като отежняващо финансовото му положение, обстоятелство, защото същото предполага, че ответникът е бил авансово финансиран с тези суми и същите са довели до увеличаване на неговото финансово състояние.В този аспект не издържа и доводът на ответника, че изцяло негово задължение е заплащането на наемната цена на ползването от него жилище в размер на 400 лв., месечно. И това е така тъй като се установява, че тази сума е цената за наем на семейното жилище на ответника със настоящата му съпруга, което пък иде да рече, че заплащането на половината от тази сума е и нейно задължение.

В хода на тези констатации, настоящата съдебна инстанция, действаща в качеството си на въззивна такава, намира предявената частична жалба за неоснователна. Считано от 01.10.2009 г. и понастоящем относно правоотношенията, предмет на настоящото производство, са приложими разпоредбите на новият СК, в частност на разпоредбата на чл.150 от същия. Текстът на цитираната разпоредба, подобно и на стария текст, при действието на който е предявен иска, гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира се и в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава. В аспекта на изложеното е безспорно, че ответникът в производството, бащата П., е бил осъден да заплаща на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 60 лв. за детето М. и в размер на 50 лв. за детето Т., считано от 01.01.2006 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същите. В производството безспорно се установяват и причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност установява се промяна и в двете кумулативно формулирани предпоставки, а именно трайна промяна в нуждите на децата, с оглед възрастта им, нарасналите им в този аспект потребности, обусловени и от променените в икономически условия в страната като цяло. Настоящата инстанция намира, че е налице и промяна във възможностите на задължения да дава издръжка, баща. В казуса промяната в цитираните две предпоставки се предполага и от влязлата в сила нова законова рамка. Разпоредбата на 143, ал.1 от СК, предписва задължението на всеки родител, разбира се съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са подчинени на цялостното развитие на детето му. В този смисъл и настоящата инстанция намира, че определено се е повишила възможността бащата да дава по-висока издръжка на децата си. Същият получава доходи, чийто размер определено е висок за жизнения стандарт за страната изобщо. Средното му брутно месечно трудово възнаграждение е в размер на 1 575.40 лв., което е твърде над-средно месечното трудово възнаграждение за страната, което за четвъртото тримесечие на 2009 г. е малко над 600 лв. Разбира се тази констатация важи и за средния месечен трудов доход на майката, който пък извод обуславя правилността на изводите на първоинстанционния съд, че необходимата месечна издръжка за всяко от двете малолетни деца следва поравно да се раздели между родителите, като родители имащи възможност да дават тази необходима за отглеждането на децата им издръжка, подчинена преди всичко на цялостното развитие на децата им.

При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично не са пои±кани, такива не се и следват.

Предвид изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 1/ 20.01.2010 г., постановено по гр.д. № 1402/ 2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваните му части.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.